РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2149
гр. Пловдив, 12.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА М.
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА М. касационно
АНД № 2287 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална инспекция по околната среда и водите -
Пловдив, срещу Решение № 1054 от 12.07.2021г.
на Пловдивския районен съд, III
– ти н.с. постановено по
АНД № 2135 по описа на същия съд за 2021г., в частта, с която е ИЗМЕНЕНО Наказателно
постановление No 26/05.03.2021 г. на Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на
„ПИМК Кариери” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“***“ № 36 на основание чл. 128в от Закона за биологичното разнообразие
(ЗБР) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1
000 лева за нарушение по чл. 31, ал. 5 от ЗБР, вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони, като е НАМАЛЕН размера на имуществената санкция на
100 лв.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е постановен при явна несправедливост
на наложеното наказание – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК вр.
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че не са налице основания за намаляване
размера на наложената санкция, като определения от съда размер на санкцията не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, като бъде потвърдено наказателното
постановление по отношение на размера на наложената с него имуществена санкция.
Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – „ПИМК
Кариери“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от
„ПИМК Кариери” ЕООД срещу Наказателно постановление No 26/05.03.2021 г. на Директор
на РИОСВ - Пловдив, с което на дружеството е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 31, ал. 5 от
ЗБР, вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 20.07.2020 г. бил
сключен договор за наем на техника за багер – 35 тона и четириосни самосвали
между „Пимк Кариери“ ЕООД в качеството на наемодател и „Дриймс Прпърти“ ЕООД в
качеството на наемател със срок 24 месеца.
На 29.09.2020 г. било
издадено Разрешение за ползване на повърхностен воден обект с No 32150161 от
същата дата, с което Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) е
разрешила на „Дриймс Пропърти“ ЕООД извършването на поддържане на проводимостта
на речното легло чрез изземване на наносни отложения. Видно от параметрите
залегнали в договора, се предвиждало дейностите за почистване на наносни
отложения да се извършват на около 400 м. след вливането на р. Въча в близост
до десния бряг на река Марица.
На 08.10.2020 г. в
землището на с. Цалапица, обл. Пловдив, в коритото на р. Марица, в участък
около 300 метра срещу вливането на р. Въча „Пимк Кариери“ ЕООД са извършвали
изземване на инертни материали като по 3 броя оформени подходи в реката от
левия бряг посредством 2 броя багери КАMAT`SU и HITACHI, собственост на
жалбоподателя. В резултат на това било стеснено водното течение и изместено към
десния бряг. Това било установено от служители на Басейнова дирекция
Източнобеломорски район, между които и И. и служители на РИОСВ Пловдив. Три
самосвала пристигнали на мястото с логото на фирма „ПИМК Кариери“ ЕООД, но като
видели проверката от служебните лица водачите обърнали машините и извели техниката
извън коритото. Установеното било изложено в Констативен Протокол No ПВ3-142 от
08.10.2020 г. На проверката присъствал Н.П.Д.- служител на „Пимк кариери“ ЕООД.
Дейностите били прекратени. „Пимк Кариери” ЕООД нямало издадено разрешение от
Басейнова дирекция за реализиране на подобно инвестиционно предложение.
На 06.11.2020 г.
отново била извършена проверка от М. и И.
като на мястото не била установена земекопна или друга строителна техника, но
били установените изградените по-рано 3 броя подходи в реката. За установеното бил съставен констативен
протокол No 0010332 от същата дата.
Територията на която
била извършвана дейността по изземването на инертните материали попадала в
защитена територия BG0000578 „Река Марица” и BG0002087 „Марица Пловдив”.
Прието е, че „ПИМК
Кариери“ ЕООД е извършило дейности по изземване на инертни материали от
коритото на р.Марица,без да е проведена изискуемата процедура, съгласно чл.31,
ал.5 по реда на наредбата по чл.31а от ЗБР.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е изменил
процесното
наказателно постановление, като е намалил размера на наложената санкция до
законоустановения мимимум, предвиден в разпоредбата на чл.128в от ЗБР. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на ответното дружество е осъществен състава на
визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на
разпоредбите на чл. 31, ал. 5 от ЗБР, вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми,
проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на
защитените зони. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена правилна правна
квалификация на нарушението, като
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По отношение на вида и размера на
наложеното наказание, съдът е приел, че в случая административно-наказващият орган
не е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27
от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Действително установено е в хода на
първоинстанционното производство, че в следствие на дейността на ответното
дружество се е достигнало до промяна в коритото на реката и че намесата е била
значителна, а и нарушението има особен характер, но в наказателното
постановление аргументи не са посочени. Не са посочени никакви отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията в различен
от минималния размер и това не следва да се прави едва с акта на въззивната
инстанция. Съдът е приел, че поставянето му в невъзможност да провери
правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за справедлив
размер на санкцията опорочават постановлението в тази му част и същата следва
да се намали до предвидения минимум.
IV. За правото :
8.
Решението е правилно в
обжалваната част. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 1000 лв., районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление в тази му
част. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
9. Неоснователни са оплакванията на
касатора за явна несправедливост на определеното от съда наказание, което
според него, не съответства на степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството
в границите, предвидени в санкционната норма на чл.128в от ЗБР за този вид нарушения, съгласно която
норма е предвидена имуществена санкция за юридически лица в
размер от 100
до 5
000 лева. В
казуса обаче наказващия административен орган е определил имуществената санкция
в размер над законоустановения минимум от 100 лв., предвиден в санкционната
норма на чл.128в от ЗБР за
този вид нарушения, а именно в размер на 1000лв., като съставът на съда счита,
че по отношение на така определения размер наказателното постановление е
незаконосъобразно.
В тази насока следва на първо място да
се посочи, че в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения,
които са наложили определянето на санкцията в посочения размер. Така дейността
по индивидуализация на наложената санкция е останала непълно неясна както за жалбоподателя, така и за съда.
Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия орган не е мотивирал
решението си да наложи имуществена санкция в определения от него съответен
размер – 1000 лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Действително
административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по
ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би
противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение - нещо което не е сторено в процесния случай.
С оглед доводите на касатора следва да
се посочи, че действително в хода на производството пред първоинстанционния съд
е установено, че в следствие на дейността на ответното дружество се е
достигнало до промяна в коритото на реката и че намесата е била значителна, а и
нарушението има особен характер. Тези обстоятелства обаче не са описани в наказателното
постановление,с оглед индивидуализация на наложеното наказание, нито
доказателства за тези обстоятелства са представени към
административнонаказателната преписка, а са установени едва в производството
пред първоинстанционния съд, но установяването на смегчаващи и отекчаващи
обстоятелства не следва да се прави едва с акта на въззивната инстанция, точно
както е приел и първоинстанционния съд.
При съобразяване на тези обстоятелства
по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд е приложил
правилно закона, като е определил имуществената санкция в минималния предвиден
размер в санкционната норма на чл.128в от ЗБР, а именно в размер на 100 лв.
Този размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение способства
напълно за постигане на целите на наказанието.
10. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в
тази му част.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1054 от 12.07.2021г. на Пловдивски районен
съд, III - ти наказателен
състав, постановено по АНД № 2135 по описа на същия съд за 2021 г. в
обжалваната част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.