Решение по дело №50097/2008 на Окръжен съд - Плевен

                                                РЕШЕНИЕ   №

                             гр. Плевен , 31.10.2008 г.

                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

                                  

    Плевенски  окръжен съд  , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ   ,в публично   съдебно   заседание на  двадесет  и седми октомври , през  две хиляди  и осма      година, в състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

при секретаря З.П. , и в присъствието на Прокурора….. , като разгледа докладваното  от Съдията  Д. т.д.№ 97  по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид:

     Пред Плевенски окръжен съд е предявен за разрешаване търговски спор по иск с правно осн. чл. 327 от ТЗ с цена на иска 33 923 ,12 лв. и по чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 1 323,75 лв.  ,който  съгл. Чл. 104 т. 3 от ТЗ е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.

     В исковата молба се твърди ,че между „Антоний” ЕООД- гр.Сливен и „Еко полис „ ЕООД – гр.Плевен е била постигната договореност за периодична доставка на хранителни продукти, които ответното дружество е следвало да заплати .Сочи се ,че такива доставки са били осъществени от ищцовото дружество в края на 2007 г. и началото на 2008 г. за което са били съставени съответните данъчни  фактури ,посочени изрично в 10 пункта на ИМ на обща стойност  39 889 ,98 лв. Признава се от ищеца ,че за върнати от ответното дружество хранителни стоки са били издадени две данъчни кредитни известия на обща стойност  466,86 лв. с която счетоводно е било задължено ищцовото дружество към ответното.  Извършено е счетоводно прихващане / т.е.извънсъдебно / от ищеца след което според него ответното дружество е останало да дължи цената на доставените, но незаплатени хранителни стоки в размер на 39 423, 12 лв. Сочи се също така ,че ответното дружество е извършило две частични плащания само по задължението по фактура № **********/ 07.12.2007 г.  в общ размер  на 5500 лв. в резултат на което дължимата сума по тази фактура е  останала в размер на 1636 ,25 лв.

     След приспадане на частичните плащания и извършеното прихващане се твърди  ,че ответника остава да  дължи сумата 33 923,12 лв.

    Твърди се ,че поради забавеното плащане на цената на доставените хранителни стоки ответното дружество дължи на ищцовото  мораторна лихва в размер на 1323,75 лв. ,считано от датата на изискуемостта на вземането по всяка една от данъчните фактури до датата на депозиране на исковата молба.

     Доколкото пред ПлОС ответното дружество „Еко полис” ЕООД- гр.Плевен / по отношение на което е счетено ,че книжата – ИМ заедно с приложенията към нея са редовно връчени  на осн. чл. 47, ал.5  от ГПК / не е подало писмен отговор в двуседмичен срок по чл. 367, ал.1 от ГПК ,то следва да се посочи ,че ответникът  съгласно чл. 370 от ГПК е загубил правото си да даде такъв отговор , да вземе становище и да направи възражения ,както и да посочи доказателства и да представи писмени доказателства . По тази причина не се e наложило в рамките на това производство  ПлОС  да се произнася  по доказателствени искания на ответника, тъй като такива не са направени и не са налага обсъждане на доказателства,представени от ответника , тъй като такива няма.

    Ответникът не е бил представляван и в открито съдебно заседание на 27.10.2008 г.,въпреки редовното му призоваване за тази дата.  

    От изложението дотук следва ,че посочената в исковата молба от самия ищец правна квалификация на предявените искове е правилна – първият иск е по чл. 327 ,ал.1 от ТЗ,  с това уточнение ,че е налице и втори иск –по чл. 86 от ЗЗД за лихвата за забавено плащане на цената на доставените хранителни продукти ,който се съединява за разглеждане с иска за плащане на главницата.

    Плевенски окръжен съд като разгледа делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК ,приема следното от фактическа и правна страна :

     Поради липсата на писмен отговор от ответната страна по делото липсват права и обстоятелства от твърдяната в исковата молба фактическа обстановка ,които да се признават от ответника.

     Според съда не се нуждаят от доказване следните обстоятелства :   това са признатите от ищеца неизгодни за него факти за наличие на насрещно парично задължение на самия ищец към ответника в размер на 466,86 лв., произтичащо от върнати от ответното дружество хранителни стоки на ищеца  , както и това , че ответникът е извършвал частични плащания по някои от данъчните фактури - № *********/ 07.12.2007 г. в общ размер на 5500 лв. Ищецът е представил и писмени доказателства в тази насока – това е фактура № **********  от 28.11.2007 г./ на л. 17 от делото /  в която е отразено ,че стоките за които е съставена са върнати на доставчика им,както и кредитно известие № 00000037880 от 22.02.2008 г. за сторниране на сумата 168,40 лв. по фактура № **********  за доставени от ищеца , но върнати впоследствие от ответника стоки на тази стойност.   

    Доказателствената тежест  върху ищеца в рамките на това производство е била  за следните обстоятелства от фактическата обстановка ,които имат значение за изхода на делото :

1.     че съществува твърдяната в ИМ договореност за периодични доставки на хранителни стоки

2.     че са доставени твърдините в ИМ хранителни продукти и на коя дата е станало доставянето, респ. приемането на тези стоки от ответника.

3.     че твърдяната в ИМ стойност е договорена между страните като цена на доставката на хранителните продукти.

    Ищецът не носи доказателствена тежест за установяване на отрицателния факт на неплащане от ответника на цената на доставените хранителни продукти.

    След преценката на събраните по делото доказателства ,ПлОС намира,че ищецът е извършил успешно доказване на обстоятелствата за които носи доказателствена тежест в този процес.

    От представените с исковата молба 10 бр. данъчни фактури /с № **********/ 07.12.2007 г. ; № ********** от 12.12.2007 г. ; № ********** от 20.12.2007 г. ; № ********** от 27.12.2007 г. ; № ********** от 09.01.2008 г. ; № ********** от 17.01.2008 г. ; № ********** от 17.01.2008 г. ; № ********** от 23.01.2008 г. ; № ********** от 02.02.2008 г. ; № *********  от 20.02.2008 г./ ,които са подписани от представители както на ищцовото ,така и на ответното дружество  може да се направи извод ,че те отразяват сключването на отделни търговски сделки за продажба на хранителни стоки , извършени в края на 2007 г. и началото на 2008 г. между двете търговски дружества и техният значителен брой  отразява наличието на трайни търговски отношения между двете дружества ,т.е. те са израз на постигната обща договореност между страните по делото за  доставка на хранителни продукти  . Тези документи не са били оспорени от ответната страна по  реда на чл. 193 от ГПК .Тези фактури удостоверяват сключването на търговски продажби на посочените в тях дати , като заедно с това установяват и приемането на доставената стока от получателя  – ответното дружество „Еко полис „ ЕООД- Плевен. От тях се вижда ,че ищецът е доставил на ответника стоки на обща стойност / с включено ДДС/ 39 889,98 лв.  Тази сума фигурира и в представеното от ищеца извлечение от справка за контрагента „ „Еко полис „ ЕООД  от синтетична сметка за периода от 01.02.2008 г. до 29.02.2008 г. в която освен това е посочено и насрещното задължение на „Антоний”ЕООД към „Еко полис”ЕООД в размер на 466,86 лв.  След приспадане на признатото от самия ищец насрещно задължение, което има към ответника поради връщане на доставени хранителни продукти и съобразяване на извършеното въз основа на това сторниране на суми по фактури № ********** , № ********** , № 00000035711 и № 00000035953 ,№ ********** , № 00000036548 , което е в общ размер  466,86 лв. остава дължима сума към 29.02.2008 г. в размер на 39 423,12 лв.  Тази сума е отразена в извлечение от аналитичната счетоводна сметка, водена при ищеца за „Еко полис „ ЕООД към дата  24.03.2008 г.

      Вписванията в счетоводните книги на самия ищец съгласно чл. 182  от ГПК следва да бъдат преценени от съда с оглед тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото.В конкретния случай това вписване следва да се преценява във връзка с представеното на л. 21 от делото уведомително писмо от „Антоний „ ЕООД до „Еко полис „ЕООД с изх.№ 46/ 10.03.2008 г. с което е изпратено посоченото извлечение от сметка на ответника и се прави искане той да потвърди размера на задължението,посочено в това извлечение. Налице е потвърдително писмо,подписано от главен счетоводител на „Еко полис” ЕООД ,според което се признава ,че задълженията на „Еко полис „ ЕОД към 29.02.2008 г. действително са в размер на 39 423,12 лв.  С оглед на това извънсъдебно  признание от страна на ответното дружество на размера на задължението, а и като се има предвид и добросъвестното счетоводно отразяване и на задълженията на самия ищец към ответното дружество  , съдът приема,че вписванията в счетоводните книги, водени при ищеца, извлечения от които са представени по делото са редовни и могат да служат като доказателство на представилата ги страна – „Антоний”ЕООД .

    Като се имат предвид направеното от ищеца признание на факта ,че ответникът е извършил две частични плащания по данъчна фактура № *********/ 07.12.2007 г.,които плащания са  в общ размер на 5500 лв. , остава общо дължима сума като неплатена цена на продадените от ищеца на ответника хранителни стоки по процесните фактури в размер на 33 923,12 лв.

    Пред ПлОС не са представени от страна на ответника други доказателства за извършени плащания по някоя от търговските сделки –продажби , отразени в посочените в исковата молба фактури , поради което следва да се приеме ,че ответникът до момента на приключване на устните състезания по делото не е изпълнил  задължението си за плащане цената на продадените му хранителни стоки в размер на 33 923,12 лв.

    Пред ПлОС са представени и десет бр. разписки за продажби, които установяват предаването от продавача  ,респ.приемането от купувача на продадените му стоки / всички са подписани от представител на ответното дружество / .Датите на тези разписки предхождат датите на съставяне на фактурите за извършената търговска продажба . Съгласно чл. 327, ал. 1,предл. Първо  от ТЗ  купувачът е длъжен да заплати цената на продадената стока при предаването и , което в случая се удостоверява с въпросните разписки за приемане на стоката  .Съдът счита ,че не се намираме в хипотезата на чл. 327, ал.1 предл. Второ от ТЗ ,която предвижда задължение за купувача да заплати цената на стоката  при предаване на документите ,които му дават право да я получи  ,тъй като в случая не са представени такива документи ,напр. товарителница и др.и не е имало разлика между датата на фактическото приемане на стоката и съставянето на документ даващ право на купувача да я получи . Данъчната фактура не представлява такъв документ, удостоверяващ правото на купувача да получи дадена стока, а се издава поради настъпилото данъчно събитие.Заедно с това не се твърди да има друга уговорка между страните по търговските продажби относно времето за плащане на цената на стоките.  Поради това според ПлОС купувачът изпада в забава да изпълни задължението си за плащане цената на продадените му стоки още  от деня,следващ деня на фактическото приемане на стоките , удостоверено с процесните разписки за продажба , а не едва от деня , следващ датата на съставяне на фактурите . Ищецът ,обаче в исковата си молба претендира обезщетение за забавено плащане именно от датата на съставяне на фактурите ,която следва по време датата на получаване на стоката , удостоверена с разписките за продажба – 10 бр. / на л. 73 – 82 от делото / .

    Според  експертното заключение на  съдебно -счетоводната експертиза  от в.л. икономист,което е изчислило  размера на дължимата от ответника мораторна лихва върху главницата по всяка една от фактурите ,предмет на ИМ ,считано от датата на изискуемост на съответното вземане / деня, следващ деня на издаване на фактурата /  до датата на предявяване на иска, общият размер на дължимата мораторна лихва е 1 666,85 лв. Ищецът,обаче не е увеличил претенцията си за мораторна лихва по реда на чл. 214 от ГПК , поради което съдът може да присъди мораторна лихва само до  размера на поисканото с ИМ – 1323,75 лв. вместо установеният  от в.л. размер 1666,85 лв.

          С оглед този изход на делото / пълно уважаване на предявените искове / следва ответникът да заплати на ищеца направените в това производство деловодни разноски в размер на  3010 лв.

Поради изложеното и на осн. чл. 235 от ГПК , Плевенски окръжен съд

                                 Р Е Ш И :

ОСЪЖДА  на осн. чл. 327,ал.1  от ТЗ „Еко полис” ЕООД – гр.Плевен, ж.к.”Дружба „ бл. 132 , вх. А , ап.15 да заплати на „Антоний” ЕООД - гр.Сливен , ж.к.”Дружба „ , комплекс „Мерканто „ -до жилищен блок 20  сумата 33 923,12 лв., представляваща цена на продадени от ищеца на ответника хранителни продукти по фактури № **********/ 07.12.2007г.; № ********** от 12.12.2007 г. ; № ********** от 20.12.2007г.; № ********** от 27.12.2007 г. ; № ********** от 09.01.2008 г. ; № ********** от 17.01.2008 г. ; № ********** от 17.01.2008 г. ; № ********** от 23.01.2008 г. ; № ********** от 02.02.2008 г. ; № *********  от 20.02.2008 г. и по фактури № ********** от 03.10.2007 г. ; № ********** от 12.10.2007 г. и № ********** от 31.10.2007 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска- 12.05.2008 г. до окончателното и изплащане .

 ОСЪЖДА  на осн. чл. 86 от ЗЗД „Еко полис” ЕООД – гр.Плевен ж.к.”Дружба „ бл. 132 , вх. А , ап.15 да заплати на „Антоний” ЕООД гр.Сливен , ж.к.”Дружба „ , комплекс „Мерканто „ до жилищен блок 20 сумата 1 323,75 лв.,представляваща лихва за забавено плащане цената на продадените стоки за времето от деня ,следващ деня на издаване навсяка от процесните фактури до датата на предявяване на иска - 12.05.2008 г.

ОСЪЖДА  на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „Еко полис” ЕООД – гр.Плевен ж.к.”Дружба „ бл. 132 , вх. А , ап.15 да заплати на „Антоний” ЕООД  гр.Сливен , ж.к.”Дружба „ , комплекс „Мерканто „ до жилищен блок 20   сумата 3010  лв. деловодни разноски .

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

                                         СЪДИЯ  в ОКРЪЖЕН СЪД :