Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1174
гр.
Пловдив, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на
секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 698/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.В.Д. *** против
Наказателно постановление № 18-1030-006827 от 29.08.2018 г. на Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания
: „глоба” в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл.150 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП; „глоба” в размер на
50,00 лв. за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП; „глоба” в размер на 200
лв. за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП;
„глоба” в размер на 20,00лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП; „глоба” в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП; „глоба” в размер на 20,00 лв. за
нарушение на чл.139, ал.2,т.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП; „глоба” в размер на 20,00 лв. за
нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. С жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, поради което се моли за неговата отмяна, алтернативно се иска да
бъде намален размера на наложените наказания, като се твърди също, че техният
размер бил необосновано завишен .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител адв. Б. *** с пълномощно по делото, която поддържа жалбата
по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен конттрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 17.08.2018
г. свидетелите Т.П.Т. и П.И.П., и
двамата на длъжност мл. *при ОД на МВР-Пловдив били на работа. Около 23:00 ч.
на същата дата свидетелите установили нарушителя да управлява л.а. Опел Вектра
с рег.№ ***, собственост на В.А.А.. След подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране от полицейските служители водачът на
автомобила не спрял. Това било причина да бъдат предприети съответни действия
от страна на проверяващите да спрат нарушителя и да осъществят проверката. При извършена проверка на водача било
установено, че същият управлява посоченото МПС без да е правоспособен водач,
както и без поставен обезопасителен колан. При
проверката било установено също, че автомобилът не бил оборудван – липсвал обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
С оглед констатациите от проверката на нарушителя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан от
нарушителя без възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни доказателства – показания на св.
свидетелите Т.П.Т. и П.И.П., както и въз
основа на писмените доказателства – материалите към
административнонаказателната преписка, включително и приобщената по делото
прокурорска преписка 7785/2018 г. на РП-Пловдив.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели,
че в деня на проверката жалбоподателят е бил установен да управлява посоченото
МПС, собственост на В.А.А.. Установява се от
приложената по делото справка за нарушител, че към деня на проверката водачът
на МПС е бил неправоспособен.
С оглед събраните по делото доказателства съдът
приема, че нарушението по чл.150 от ЗДвП е доказано по безспорен начин. За
нарушението по чл.150 от ЗДвП е предвидено
наказание „глоба” съгласно чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП от 100 лв. до 300 лв. Относно
справедливостта на наложеното наказание и предвид правилата за определяне на
наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН съдът прие, че определеният от страна
на административнонаказващия орган размер на наказанието
„глоба” се явява прекалено висок и не е съобразен с обществената опасност на
нарушението и на нарушителя. От приложената по делото справка за нарушител е
видно, че нарушителят е бил наказван като непълнолетен за същото нарушение като
на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН глобата е била заменена с обществено
порицание. Независимо от това, че нарушението не е първо по ред за нарушителя и
същият се е възползвал от привилегията, предвидена за непълнолетни нарушители,
съдът счита, че при определяне на наказанието административнонаказващият
орган не се е съобразил с младата възраст на нарушителя към датата на
извършване на нарушението, като е
наложил наказание „глоба” в максимален размер. Налагането на „глоба”
за съответния вид нарушение в размер на 150 лева според съда съответства на обществената опасност на
деянието, на личността на жалбоподателя и се явява достатъчно, за постигане целите на административните
наказания, предвидени чл.12 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да
бъде изменено в частта за наказанието за съответното нарушение.
От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че при управлението водачът е бил без
поставен обезопасителен колан. По делото не се представиха
доказателства, които да оборват направените констатации. Съдът дава вяра на
показанията на двамата свидетели, доколкото същите са последователни,
непротиворечиви, взаимнодопълващи. По тези
съображения и предвид разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, съдът приема, че нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е доказано, като правилно е
приложен материалният закон и съответстващата на нарушението санкционна норма.
Съгласно чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 137А,ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба” в размер
на 50,00 лв., която е във фиксиран
размер.
За да е извършено
нарушение на чл.
103 от ЗДвП е необходимо да има своевременен и ясен сигнал
за спиране от контролен орган, следва
контролният орган да посочи мястото за спиране, сигналът следва да е установен
по безспорен начин, както и да става ясно, че подаденият сигнал за спиране е
предназначен именно за конкретния водач на ППС, както и водачът да не е
изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно
или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания. За вмененото
на нарушителя нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП по делото
се събраха достатъчно убедителни доказателства, които дават основание на съда
да приеме, че нарушителят след подадения звуков и светлинен сигнал не е
изпълнил разпореждането за спиране, което е наложило патрулния автомобил,
управляван от служителите на реда, а именно разпитаните пред съда свидетели, да
положат множество усилия, за да спрат автомобила. В тази връзка свидетелят П.
посочва, че на няколко пъти дори се изравнявали с водача, но същият отказал да
спре и едва стигайки до мостче, водачът
обърнал обратно автомобила и спрял. С оглед дадените от двамата
свидетели показания, които са взаимнодопълващи се и
последователни, съдът приема, че водачът е бил възприел дадените му сигнали и
въпреки това не спрял, както и че спирането му не е било плавно. По делото не
се събраха други доказателства, които да доведат до друг извод, различен от
приетия от административнонаказващия орган.
Независимо че по делото бе приобщена прокурорска преписка, констатациите във връзка с нарушението не
бяха опровергани. Всички материали, намиращи се в нея, водят до единствения
несъмнен извод, че нарушителят не е изпълнил разпореждането за спиране, което е
провокирало дежурните в този участък да спрат автомобила принудително. По тези
съображения съдът приема, че нарушението на чл. 137А,ал.1 от ЗДвП е доказано по
несъмнен начин. При преценка относно наложеното наказание правилно е приложена
съответстваща на нарушението санкционна норма, а именно чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1
до 6 месеца и „глоба” от 50 до 200 лв. Доколкото нарушителят е неправоспособен
водач, на същия не може да бъде налагано наказание „лишаване от право да
управлява”, тъй като няма въобще такова право, поради което и на същия не му е
наложено предвиденото наказание. Относно
размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба” съдът приема, че наложеното
наказание на нарушителя е прекалено завишено. Видно от справката за нарушител водачът
не е многократно наказван по Закона за движение по пътищата, поради което и не
може да се приеме, че същият като личност се отличава с висока степен на
обществена опасност. По тези съображения съдът приема, че налагане на наказание
„глоба” в размер от 100 лв. е справедлив еквивалент на извършеното и така
определеният размер е напълно достатъчен, за да изпълни целите на наказанието,
предвидени в чл.27 от ЗАНН.
По отношение на
останалите нарушения – липса на светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна
жилетка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява, че към момента на извършване на
проверката, автомобилът не е бил оборудван с обезопасителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка, съгласно изискванията на чл.139
ал.2 т.1, 2 , 3
и 4 от ЗДвП. По делото не се събраха доказателства, опровергаващи
направените констатации.
Всяка една от вещите, с
които следва да бъде оборудван автомобила, е описана в отделна точка на чл.139
ал.2 от ЗДвП, поради което съдът намира, че се касае за четири
отделни нарушения и правилно, съгласно чл.18 от ЗАНН, наказващият орган е наложил четири отделни наказания. Тъй като за нарушение
на чл.139
ал.2 от ЗДвП не е предвидено изрично наказание,
законосъобразно са наложени наказания по чл.185 от ЗДвП,
а именно за всяко от нарушенията по т.1, т.2 , т. 3 и т. 4 на чл.139, ал.2 от ЗДвП
е предвидено наказание „глоба” в
размер на 20,00 лв.
При проверка относно процесуалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира нарушения на
процесуалните правила. АУАН и НП са
съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената към
административнонаказателната преписка Заповед рег.№ 81218-515 /14.08.2018 г.
Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по
ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере за какво е наказан и да организира
адекватно защитата си, което очевидно нарушителят е сторил с оглед депозираната
жалба.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да
бъде изменено в частта относно наложените наказания по отношение на нарушенията
на чл.150 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, като
размерът на наложените наказания „глоба” следва да бъде редуциран до 150 лв.,
съответно до 100 лв., а в останалата му част същото се явява законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото
и доколкото в настоящото производство съгласно чл.84 от ЗАНН се прилагат
съответно разпоредбите на НПК, съдът намира, че в тежест на нарушителя на
основание чл.189, ал. от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН следва
да бъдат възложени сторените по делото разноски , а именно сумата от 20,00 лв. ,
изплатени пътни разноски на единия от свидетелите.
Ето защо съдът
РЕШИ
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-006827 от
29.08.2018 г. на Началник група към ОД на МВР-Пловдив в частта, в която на Д.В.Д. ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.150 от Закона за движение по пътищата на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „глоба” на 150,00
лв. , както и в частта , в която за
нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175,
ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата му е наложено наказание „глоба” в
размер на 200,00 лв. като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „ глоба”
на 100,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-006827
от 29.08.2018 г. на Началник група към ОД на МВР-Пловдив в частта, в която
на Д.В.Д. ***, ЕГН ********** в частта,
в която за нарушение на чл.137А,ал.1 от Закона
за движение по пътищата на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание
„глоба” в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона
за движение по пътищата на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20,00 лв. , за
нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата на основание
чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от Закона за
движение по пътищата на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание„глоба” в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл.139, ал.2,т.4 от Закона за движение по пътищата на основание
чл.185 от Закона за движение по пътищата
е наложено „глоба” в размер на 20,00 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Д. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС-Пловдив сумата от 20,00 лв. /двадесет/ лева, сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия :.......................................................
Вярно с оригинала!
М.К.