№ 22
гр. Враца , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20201420101969 по описа за 2020 година
Предявен е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 254/2020г. на ВРС иск от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София против Г. А.
К. от с.Три кладенци за признаване за установено, че ответника дължи сумата 170.63 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор с
предпочетен номер 0035989594941, сумата 62.46 лева неустойка по договора, равна на три
месечни абонаментни такси, сумата 87.17 лева лизингови вноски по договор за лизинг на
устройство HUAWEI Y62017 Grey, сумата 167.26 лева представляваща разлика между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
им изплащане. Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор за
мобилни услуги от 01.12.2017г. ответникът е станал титуляр на мобилен номер. За
потребените от него услуги за периода 01.12.2017г.-04.01.2018г. ищецът издал фактури, но
поради неплащането им, както и поради неплащане на лизинговите вноски, претендира
същите по съдебен ред.
Исковете са с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и
чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
представя писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете и моли за отхвърлянето им.
Развива доводи за нищожност на договора и за неистинност на отразените в приложените
фактури обстоятелства. Оспорва иска и в частта за претендираната неустойка, поради липса
на доказателства за прекратяване на договора и неустановеност на размера на неустойката.
Позовава се и на нищожност на клаузата за неустойка на основани чл.26, ал.1, предл.З от
1
ЗЗД, както и
развива доводи, че същата е неравноправна по чл.143, т.5 от
ЗЗП.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №254/2020 г. на Районен съд-Враца на 04.02.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Г. А. К. да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕА сумата в размер на 487,52 лв. – главница неизпълнение на
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг към него от 01.12.2017 г. за които
са издадени три броя фактури описани подробно в заявлението; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащането на задължението,
разноските по делото -25.00 лв. държавна такса и сумата от 360 лева адвокатско
възнаграждение.
По повод постъпило от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против
заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя,
настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
На 01.12.2017г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент
в размер на 24,99 лв. с ДДС.
Поради неплащане на задълженията си по договора “Теленор“ и КЗП ищецът твърди, че е
начислил неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси във
фактура № **********/05.03.2018г.
На същата дата - 01.12.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+359*********, мобилният оператор като лизингодател, е сключил с Г. А. К. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2017 Grey за обща лизингова цена в
размер на 167,17 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 3,79 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 80.00лв.
По делото са приложени фактури за сумата от общо 87.17 лв., формирани от лизинговите
вноски за отчетен период 01.12.2017 г. до 04.03.2017 г., а именно:
3,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.12.2017г. - 04.12.2017г.,
начислена във фактура № **********/05.12.2017г.;
3,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.12.2017г. -
04.01.2018г., начислена във фактура № **********/05.01.2018г.;
2
79,59 лв. - лизингови вноски за отчетен период 05.02.2018 г.-04.03.2018 г., начислени във
фактура №**********/05.03.2018 г. Твърди се, че тази сума представлява сбор от 21
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг
Фактура № **********/05.01.2018г. касае отчетен период 05.12.2017г. - 04.01.2018г.
издадена за сумата от 183.82 лв, представляваща неплатени абонаментна такса, използвани
услуги и лизингова вноска, представляваща 148,03 лв. абонаментна такса и използвани
услуги, както и 3,79 лв. лизингова вноска;
фактура № **********/05.03.2018г. касае отчетен период 05.02.2018г, - 04.03.2018г.,
издадена за сумата от 487.52 лв. представляваща 229.72 лв.-неустойки предсрочно
прекратяване на договора за услуги, 79.59 лв.-вноска за лизинг и 178.21лв.- задължения за
предходен период с ДДС.
По делото са представени Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношения с
потребители на електронни съобщителни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Петя Мраморенска /„При неспазване на което и да е задължение
по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“/.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
3
Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в
производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от
ответника вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
109/04.02.2020 г. по ч.гр.д. № 254/2020 г. по описа на РС – Враца. Поради това ищецът има
правен интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
От представения договор за мобилни услуги от 01.12.2017 г. се установява наличието на
възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и Асен К., по
силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника
мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението на
потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 24,99 лв. и стойността на потребените
услуги.
Ответника К. е получил и устройство марка HUAWEI Y6 2017 Grey за обща лизингова
цена в размер на 167,17 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 3,79 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 80,00 лв. съгласно
погасителен план.
С подписа си в договорите, който ответника не е оспорил, е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец, представляващи
неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор
за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството
има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец,
както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е
на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията
да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18-дневен от издаване на
фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 170.63 лева,
представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги представлява уговорено между
страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е
следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По
делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й, поради което
предявеният иск за тази сума се явява основателен.
Видно от приложените по делото фактури, ведно с извлечение за потреблението, ответника е
ползвал предоставените мобилни услуги по процесния договор с ищцовата страна и с
действията си се е съгласил с условията по облигационното правоотношение, поради което
договорът между страните е валидно възникнал и е действал между страните за исковия
период. При тези съображение основателен е предявеният иск за сумата от 170.73 лв,
представляваща незаплатени месечни такси и използвани услуги по договор с предпочетен
4
номер +359*********.
Основателен е и предявеният иск за сумата от 87.17 лева дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 01.12.2017 г. устройство марка HUAWEI Y6 2017 Grey закупено за
обща лизингова цена в размер на 167,17 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 3,79 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на
80,00 лв. съгласно погасителен план. Срокът на договора е изтекъл към настоящия момент,
поради което претендираната сума от 87.17 лева се явява дължими.
В конкретният случай К. е подписал договори за мобилни услуги, ползвал е мобилен
номер, както и закупено на лизинг мобилно устройство и не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да заплати
лизинговите вноски на предоставеното й за временно и възмездно ползване мобилно
устройство с договор за лизинг от 01.12.2017 г. С това си поведение К. е изпаднал в забава.
Издадени са му фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността
си.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договори и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на
договора си.
Видно е от представените договори за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е
приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. При тези съображения предявеният иск за сумата от 87 лева лизингови
вноски по договор за лизинг на предоставеното му мобилно устройство и предявеният иск за
сумата от 167.26 лева.- представляваща разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лихва се явяват основателни Върху тези сума следва да
се присъди законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователен се явява иска за установяване на вземането за неустойка в размер на
62.46лева.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза
за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението и при направено
възражение за прекомерност на неустойката, съдът намира, че същата противоречи на
добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на
срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските
отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т.
О. на ВКС Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за
таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към
възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност
5
на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита,
че клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни и оттам за нищожни на
основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с
чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в настоящия
случай се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.
Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с
размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава
само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е.
същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от
потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител,
от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от
предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка
не е породила валидно задължение в тежест на ответникаа и предявеният иск за заплащането
й следва да се отхвърли като неоснователен.
При тези съображения предявеният иск за сумата от 62.46 лева неустойка следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат присъдени сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 414.08лева, съобразно уважената част на
исковете. В исковото производство се претендират 300.00лв.-адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което липсват представени доказателства, поради което претендирания
адвокатски хонорар не следва да се присъжда.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода
на заповедното производство в размер на 335.67 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. А. К. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Три кладенци, обл. Враца, ул. „Младост” № 11, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с **** със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн
Шулстъд, сумата 170.63 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********,
6
сумата 87.17 лева лизингови вноски по договор за лизинг на устройство HUAWEI Y62017
Grey, сумата 167.26 лева представляваща разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 03.02.2020г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с **** с адрес гр.София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител
Оле Бьорн Шулстъд против Г. А. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Три
кладенци, обл. Враца, ул. „Младост” № 11 за сумата 62.46 лева неустойка по Договор с
предпочетен номер +359*********, равна на три месечни абонаментни такси.
ОСЪЖДА Г. А. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Три кладенци, обл.
Враца, ул. „Младост” № 11 да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с **** с адрес
гр.София, район „Младост”, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, разноски по
настоящото производство в общ размер на 414.14 лв., както и сторените разноски в
производството по ч.гр.д. № 254/2020 г. по описа на Районен съд – Враца в общ размер на
335.67 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7