РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Русе,
15.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 7 състав,
в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
при
секретаря Мария Станчева като разгледа
докладваното от съдия Агуш адм. дело
№ 521 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В.А. ***, против
Решение № 2153-17-84/27.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Русе, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-304/18.05.2021 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се твърди, че
неправилно административният орган не е зачел като действителен осигурителен
стаж периодът на наборна военна служба в противоречие с установената съдебна
практика и закона.
В хода на делото по същество
процесуалният представител на жалбоподателя адв. А. поддържа жалбата и заявява
искане съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и
да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Ц.Р., в
писмено становище, счита жалбата за неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена от съда. Развива съображения по отношение възражението на
жалбоподателя относно определяне на действителния му стаж, респективно
признаването на наборната му военна служба като такъв стаж.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 5 от
преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на
административния орган (л. 3 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на
акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-84/27.07.2021 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства,
релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Налице е обаче неправилно приложение
на материалния закон.
По делото между страните спор по
фактите не е формиран. От приложените по административната преписка
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 2113-17-290/22.03.2021
г. , към което е приложил документите за осигурителен стаж, които притежава.
Въз основа на тях от пенсионния орган е изготвен опис на осигурителния му стаж,
в който е отразен (зачетен) осигурителен стаж от ІІ категория 2 години, 2 месеца
и 7 дни и от ІІI
категория 14 години, 9 месеца и 25 дни или общ стаж с превръщане към ІІІ
категория – 17 години, 6 месеца и 19 дни. В описа е отразен действителен стаж с
продължителност 13 години, 5 месеца и 14 дни, като в колона „Забележка“ срещу
периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. (2 години, 1 месец и 18 дни),
представляващ наборна военна служба е вписано, че това е „приравнено на
осиг.стаж време“. При тези данни, с разпореждане № 2140-17-304/18.05.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, който към датата на заявлението е
на възраст 67 години, 2 месеца и 4 дни. В разпореждането се посочва, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за
отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия му по тези
разпоредби стаж. Отказът е аргументиран основно по отношение на неприложимостта
на чл. 68, ал. 3 от КСО с обстоятелството, че от зачетения осигурителен стаж на
жалбоподателя от 17 години, 6 месеца и 19 дни за действителен стаж се признава
само 13 години, 5 месеца и 14 дни.
За определянето на действителния стаж
пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, като
също изрично е посочил, че в действителния стаж не е включен периода на военна
служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. – 2 години, 1 месец и 18 дни. Именно с
този извод на административния орган жалбоподателят не е бил съгласен, поради
което оспорил издаденото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе.
Последният с Решение № 2153-17-84/27.07.2021
г. отхвърлил жалбата му и потвърдил разпореждането, възприемайки изцяло
доводите на пенсионния орган относно съдържанието на определението
„действителен стаж“.
В настоящия случай релевантният
въпрос по делото се свежда до това следва ли да се зачете за действителен
осигурителен стаж стажът от 2 години, 1 месец и 18 дни – наборна военна служба
в периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО
изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът
на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят
осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В
този смисъл категорична е и нормата на чл.44, ал. 1 НПОС, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е
разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е
положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед
нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999
г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Разпоредбата на чл. 9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично
признава на служещите редовната военна
служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, като
осигуряването в този фонд съгласно чл. 21, т. 2 от КСО включва осигурителни
вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, каквито са и посочените в § 1, т. 12
от ДР на КСО осигурителни рискове, за които лицата следва да са осигурени, за
да им бъде зачетен осигурителния стаж за действителен.
Със създаването на новата т. 12 от §
1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов
и осигурителен стаж.
В този смисъл е и дългогодишната,
богата и константна съдебна практика на ВАС, VІ отд., по постановените по
идентични казуси решения, като Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г., Решение № 28 от 3.01.2013 г. по адм.д. № 9460/2012 г., Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм.д. № 1961/2016 г., Решение № 7647 от 16.06.2017 г.
по адм.д. № 4023/2017 г., Решение № 9471/17.07.2017г по адм.д. № 7470/2016 г.,
Решение № 11681/03.10.2018 г. по адм.д. № 10591/2017 г., Решение №
8978/16.06.2019 г. по адм.д. № 11473/2018 г.; Решение № 8524/06.06.2019 г. по
адм.д. № 2326/2019 г.; Решение № 6234/24.04.2019 г. по адм.д. № 1300/2019 г.;
Решение № 4842/02.04.2019 г. по адм.д. № 10942/2018 г.; Решение № 266/08.01.2019
г. по адм.д. № 2856/2018 г. и др.
При тази безпротиворечива съдебна
практика по спорния но делото въпрос относно зачитането наборната военна служба
като действителен стаж, остава непонятна за съда причината, поради която
пенсионните органи продължават да прилагат процесните разпоредби в обратен
смисъл.
При това положение и при признаването
на периода на наборна военна служба (2 години, 1 месец и 18 дни),
действителният стаж на А., при липса на спор относно останалия зачетен
осигурителен стаж, надвишава 15 години и с оглед навършената възраст – 67
години и 02 месеца и 4 дни, жалбоподателят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Това е достатъчно основание за отмяна
на оспореното от А. решение на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване в същото ТП на НОИ и
връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Като са приели обратното, органите на
ТП на НОИ - гр. Русе са постановили незаконосъобразни административни актове,
постановени в противоречие с материалноправнитеразпоредби на закона –
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Те ще следва да бъдат отменени.
И тъй като естеството на административноправния спор не позволява разрешаването
му по същество от съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на
административните актове, делото следва да бъде изпратено като преписка на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх. № 2113-17-290/22.03.2021 г., подадено от В.А.А., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед на този резултат от
оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените и доказани разноски по делото в размер на
300 лева, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар по договор за
правна помощ от 14.09.2021г. (л.21).
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на В.А. ***,
Решение № 2153-17-84/27.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-304/18.05.2021г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-17-290/22.03.2021
г., подадено от В.А. ***, при спазване на дадените с настоящо решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА НОИ, със седалище гр.София, да
заплати на В.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 300.00 (триста) лева разноски
поделото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: