Р Е Ш Е Н И Е
№ 251/12.2.2020г.
гр.в., 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на единадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 4441 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „С.Т.2.“ЕООД, представлявано
от управителя С.С.Д. чрез адв.
И.С., против НП № 03-011513/31.07.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 8000 /осем хиляди / лева,
за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.
В подадената до
съда жалба се твърди, че е налице разминаване между словесно описание на
нарушението и посочена като нарушена материална норма. Твърди се, че в АУАН и
НП не е посочено на коя дата е извършена проверката, въз основа на която е
установено противоправно поведение, за което
дружеството следва да понесе административно-наказателна отговорност. Сочи се,
че се санкционира деяние, за което не са посочени никакви съставомерни
елементи на нарушение по чл. 152 ал.3 от КТ , вкл. по отношение на
продължителността на работната смяна на служителката С.П..Твърди се, че
приемайки , че в предприятието е било въведено сумирано изчисляване на
работното време, АНО е следвало да посочи най-малко продължителността на
работната смяна на лицето през описания период. Сочи се, че дори и хипотетично
да се приеме, че е извършено нарушение, при 8 часов работен ден нарушението ще
бъде извършено на 01.06.2019 г., тъй като почивката започва и следва да се
осигури непосредствено след приключване на смяната. Иска се НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност да бъде
намален размерът на наложената административна санкция.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от адв. С., който в съдебно заседание поддържа жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Сочи, че в АУАН и НП са
посочени като нарушени различни правни норми. Излага се становище, че
незаконосъобразно за едно и също нарушение се дават задължителни предписания и
се налага административно наказание. Твърди се, че наложеното административно наказание
е несправедливо такова.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена се представлява от юк О.,
която в съдебно заседание оспорва жалата. В заседание
по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Оспорва твърдението, че не е посочена действителната материално-правна
разпоредба, която е нарушена. Излага се становище, че от материалите, съдържащи
се в АНП е безспорно доказано извършеното нарушение. Сочи се, че нарушението е
установено въз основа на представената в хода на проверката отчетна форма за мес.май и юни 2019 г, като се твърди, че от обясненията на
св. Парушев се установява безспорно, че именно същата е представена като
действителната такава на контролните органи. Оспорва се достоверността на
представените в хода на съдебната проверка отчетни форми.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Р.П.. По искане на процесуалния представител на въззивника са разпитани в качеството на свидетели служители
на дружеството-жалбоподател С оглед
изясняване на фактите предмет на обвинение по делото, в качеството на свидетел
е разпитана и А. Б... Приобщени са като
писмени доказателства по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 22.06.2019 г. служители при ДИТ –в. – св. Р.П. и Д.И. и св.Д.И. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „С. Т.“ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, кк „З.п.“, хотел
„Е.“, представлявано от С.С.Д., с основна дейност
„Хотели и подобни места за настаняване“, в обект хотел“Е.“ находящ
се в гр. в., кк „З. п.“. В хода на проверката са
изискани и представени документи, в т.ч. отчетна форма за мес.юни
2019 г. и Правилник за вътрешния трудов ред, както и обяснения от П.Д. в
качеството му на упълномощено от управителя на дружеството лице. Въз основа на
посочените документи е установено, че лицето С. С. П. на длъжност „Сладкар“ е
полагала труд в периода от 27.05.2019 г. до 05.06.2019 г. включително без
почивен ден, с което не й е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко
от 36 часа при установено сумирано изчисляване на работното време.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл. 153 ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-011513/31.07.2019 г. е издадено от компетентен
орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., съгласно чл. 15, ал.3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
както и видно от копие на Заповед № 3-07280/03.08.2010 г.
В хода
на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника за
разминаване между правната квалификация на нарушението, визирана в АУАН и НП, доколкото видно от съдържанието на
двата документа като нарушена е посочена нормата на чл. 153 ал.2 от КТ. Друг е
въпросът , че доколкото въззивника се защитава срещу
факти, а не срещу приложим закон, с НП е възможно законосъобразно да бъде
изменено обвинението по отношение на квалифищацията
на нарушението при идентичност на релевантните факти с посочените в АУАН.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че
от събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал.2 от КТ като не е осигурило на своята служителка – С. С. П. , на длъжност „сладкар“ ,
непрекъсната междуседмична почивка в размер на 36 ч.
в периода от 27.05.2019 г. до 05.06.2019 г. От приложените по преписката докумети, в т.ч. заверено копие на Правилник за вътрешния
трудов ред се установява, че в предприятието, стопанисвано от
дружеството-жалбоподател е въведено сумирано изчисляване на работното време.
Видно от отчетната форма за явяване на служителите на работа в периода от 27.05.2019 г. до 05.06.2019 г. т.е. в
период от десет последователни дни, С. И.
е осъществявала ежедневно служебните си функции при осемчасов работен ден. В
случая за да бъде спазена разпоредбата на чл. 153, ал.2 от Кт е следвало да й
бъде осигурена почивка от 36 часа в рамките на седем календарни дни.
Като неоснователни бяха оценени възраженията на въззивника, че неправилно е посочена датата на извършване
на нарушението, доколкото дължимата седмична почивка е следвало да бъде
ползвана именно на 02.06.2019 г., когато такава не е била осигурена.
Същевременно твърденията за наличие на предпоставки за
прилагане на чл. 153 ал.1 от КТ са недоказани и в този смисъл неоснователни.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на
чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение, няма
инцидентен характер, доколкото видно от приложеното по делото копие на процесния график, изискването за осигуряване на междседмична почивка от 36 часа не е спазено и по отношение
на други работници на дружеството.
С нарушението са засегнати конкретни права на
работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия
времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната
трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно
върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се
характеризира с липса на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и
от категорията на застрашаващите, а не на увреждащите такива.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника
на основание чл. 414, ал.1 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни
обстоятелства. По делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото
липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ .
С оглед на изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото
състояние на едноличния търговец, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание
определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-011513/31.07.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на
„С.Т.2.“ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 8000 /осем хиляди / лева, за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, като намалява размера на
административното наказание до 1500 /хиляда и петстотин/ лева
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: