Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докл***аното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3852 по описа за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД с цена на иска 10000 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Е.Ц.И., ЕГН**********,***
против ***гр.***, ***, в която се твърди, че на 05.12.2016г. ищеца бил въдворен
в ***към ***-***. Твърди, че през 2018г. подал искова молба до ***-*** за
нарушения по чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека, като депозирал
молба за правна помощ за всички етапи на процеса. Твърди, че за *** по реда на
Закон за правната помощ бил назначен ***.***от ***окатска ***-*** по адм.д.№ ***/2018г.
на АДмС-***. Твърди, че на 03.12.2018г. в изслушване на страните от съда
направил искане, ако съда отхвърли исковата молба, да бъде обжалвана от ***оката.
Твърди, че ***.***не изпълнил възложеното му по силата на закона задължение да
обжалва решението на АДмС-***. Счита, че така са били нарушени негови права и
интереси, регламентирани в закони с мотив, че няма какво да обжалва по делото,
описано в протокол в заседание по ***.д.№ 1107/2018г. на АдмС-*** по повод
отвод на ***окат р.м.. Твърди, че за него са произтекли неимуществени вреди в
размер на 10000 лв. за периода от 20.01.2019г. до подаване на исковата молба,
за претърпените от негова страна неимуществени вреди, породени от чувство на
унижение, отхвърленост, незачитане на негови права и интереси, регламентирани в
закони и самооценката и убеждението му като човешко същество, които са в пряка причинно-следствена
връзка от противоправното поведение на ***.р.м., назначен от АК-***. Моли АК-*** да бъде осъдена да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 10000 лв. за периода от 20.01.2019г. до подаване
на исковата молба, за претърпените от негова страна неимуществени вреди,
породени от чувство на унижение, отхвърленост, незачитане на негови права и
интереси, регламентирани в закони и самооценката и убеждението му като човешко
същество. Моли обезщетението да бъде присъдено с лихва за забава, считано от
преустановяване на нарушението до момента на окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ***, в който взема становище, че предявената
претенция е недопустима, неоснователна и недоказана. Счита, че исковата молба е
недопустима и моли да бъде прекратено делото, тъй като ***окатската ***-*** не
е пасивно легитимирана да носи отговорност за действията на своите членове. Счита,
че тя не е страна в така описаните отношения. Излага съображения, че съгласно
чл.95 от ГПК назначаването на ***се извършва от съда, въз основа на конкретна
молба, с представени доказателства. С постановеното определение, с което
съда уважава молбата, той посочва вида и обема на предоставената правна помощ. ***окатският
съвет има задължение единствено да определи конкретния ***окат, вписан в
списъка на НБПП, който да осъществи правната помощ. Съгласно чл.26 ал.1 от
Закона за правната помощ АК *** не е страна в отношенията между служебния
защитник и лицето, на което е допусната правна помощ. Ако бъде прието, че искът
е допустим, счита иска за неоснователен поради това, че Е.Ц.И. е носител на
правата по заведения от него иск, въз основа на който е било образувано АХД№***/2018г.
Назначения ***има задължение да оказва правна помощ при воденето на делото и
решаване на правния спор, но той не може да бъде носител на правата и
задълженията на страната по спора. В конкретната искова молба е изложено
твърдение, че ***окат М.изрично му е отказал обжалване на решението. Излага
съображения, че на това основание и съгласно чл.27 от Закона за правната помощ Е.
Ц.И. е бил длъжен да уведоми незабавно органа по чл.25 ал.1 от ЗПП за промени в
обстоятелствата, на които се основава предоставянето на правната помощ. Т.е Е. Ц.И.
е бил длъжен, след като изрично е заявил и желал да се обжалва постановеното от
АС- *** Решение, да уведоми съда и да поска да му бъде назначен друг ***окат
или сам да извърши конкретните действия по обжалване на Решението. Твърди, че в
конкретния случай самия ищец твърди и не е спорно, че ***окат М.е направил
отвод по делото, поради невъзможност да удовлетвори исканията на лицето. Е.Ц.И.
е бил наясно и е бил информиран надлежно, че назначения му ***не е в състояние
да изпълни тези негови искания. Този факт не го е поставил в неравностойно
положение спрямо никои други лица или лице, тъй като по същият начин би се
постъпило и с всяко друго лице, което прави искания, които не съответстват на
законовите изисквания и ***окатската етика. Е.Ц.И. е имал реалната възможност
да изпълни конкретните действия сам или да иска назначаването на друг ***. Това
не е извършено от страна на Е.Ц.И. и с бездействието си същият сам се е
поставил в това положение. Моли производството по делото да бъде прекратено
като недопустимо, а ако бъде разгледано по същество да бъде отхвърлена
претенцията в цялост като неоснователна. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява, че с
Определение/резолюция/ № 845/22.06.2018г. по адм.д.№ ***/2018г. на ***-*** е
предоставена безплатна правна помощ-***на Е.Ц.И..
С Искане от 25.06.2018г., отправено до АК-*** по
адм.д.№ ***/2018г. е направено искане да бъде определен ***окат, който да осъществи,
предоставената на Е.Ц.И. правна помощ.
С Уведомително писмо 937/2018/10.07.21018г. АК-***
е определила ***.р.м., вписан в НБПП под № ***, който да предостави правна
помощ на Е.И. по адм.д.№ ***/2018г. на АдмС-***.
Не е спорно между сраните и се установява от
приложеното адм.д.№ ***/2018г. на АдмС-***, че ***.***е бил назначен от АдмС-***
с Разпореждане № ***/12.07.2018г. и е предоставил безплатна правна помощ на Е.Ц.И.
по посоченото дело. По делото е постановено Решение №769/20.12.2018г., с което е отхвърлена подадената от Е.И. искова молба. Не е спорно
между страните и се установява от приложеното адм.дело, че срещу постановеното
решение не е подадена касационна жаллба нито от назначения *** ***.р.м., нито
от жалбоподателя лично, поради което решението е влязло в сила.
Съдът кредитира показанията на св.***като преки,
логични и в съотвествие с всички, събрани по делото докателства. От тях се
установява, че той в качеството си на ***окат е бил определен от АК-*** да
осъществи ***на Е.Ц. по ***.д.№ ***/2018г. на АдмС-***. С определение на съда е
бил назначен. Явявал се е на всички
съдебни заседания и е участвал активно с събирането на доказателства по делото.
По доказателствено искане лично на Е.И. е било приложено ******/2017 г. по
описа на ОС-***, което е дало обрат на изхода по жалбата. От това дело е
установено, че Е.И. се е признал за виновен и е сключил споразумение, което е
било одобрено, че е разпространявал ***, ***с цел да го препродаде. Поради
което е прието от съда, че той не е имал нужда да бъде включен в ***в *** и липсва
допуснато нарушение от ***администрация. Въз основа на събраните по делото
доказателства и запознаване с постановеното решение, ***.М.е стигнал до извода,
че постановеното решение е правилно и обосновано, като липсват каквито и да
било основания за неговото обжалване и отмяна. Сметнал е, че за да предпази
защитаваното от него лице от възлагане в негова тежест на допълнителни съдебни
разноски при неоснователно касационно обжалване е в негов интерес да не подава
касационна жалба и не е депозирал такава. Препис от решението е връчен лично и
на Е.Ц., който също не е обжалвал постановеното решение. Преди постановяване на
решението ищецът е заявил, че ако решението не е в негов интерес, желае да се
обжалва, а ***.М.му е казал, че ще прецени след като види решението. След
постановяване на решението и след връчването му на ***.М.и на Е.И. нито един от
двамата не е осъществил контакт с другия във връзка с евентуално обжалване на
решението.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира за
неоснователно възражението на *** за недопустимост на предявения иск, тъй като
не е надлежно легитимиран да отговаря по него. Ищеца твърди, че *** е възложил
работата на ***.М., при и по повод на която той е претърпял вреди поради противоправното
му бездействие. Установяването на този факт не е въпрос по допустимостта, а по
основателността на предявения иск.
Юридическите лица
отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна
претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт-противоправно
поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което
е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността
на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и
причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до
правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012
г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице
следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на
работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ***, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди от виновното бездействие на ***окат р.м., който не е подал касационна жалба срещу
постановеното Решение по адм.д.№ ***/2018г. по описа на ***-***. Ищеца твърди,
че *** е отговорен за действията на горепосочения ***окат, тъй като същия е определен
за негов *** от АК-***.
Съдът намира, че не се установява наличето на един от
елементите на фактическия състав на безвиновната отговорност на възложителя на
работата по реда на чл.49 ЗЗД. Възлагането
е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което
изпълнението е подчинено на възложителя. Работодателя по силата на чл.49 ЗЗД
носи отговорност. Следователно няма възлагане когато липсва правна връзка. Няма
възлагане, когато няма отношения на зависимост /както при договора за
изработка, договора за поръчка/ между възложителя и изпълнителя на работата. Възлагането
на работата следва да се извършва в интерес на възложителя. АК-*** само е
определила ***.М., който да осъществи предоставената му от ***-*** безплатна
правна помощ по адм.д.№ ***/2018г. ***окатска ***-*** не е в състояние да
контролира работата на ***оката. ***окатът е физическо лице, което упражнява
свободна професия на свой риск и отговорност. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния
кодекс на ***оката и наредбите на Висшия ***окатски съвет, ***окатът отговаря
за причинените на клиента вреди- чл. 51 от ЗА. Отговорност на ***оката за вреди
може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи
на пропуск на ***оката да упражни някое процесуално право или да извърши
надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на
съответна процесуална възможност. ***окатът не отговаря за вреди, ако е положил
дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни
средства за защита по най-добрия начин /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. №
1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Съгласно чл.23, ал.3 ЗПП По граждански и административни дела правна помощ се
предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на ***окатско възнаграждение. В тази връзка на ищеца Е.И. е
предоставена правна помощ с Определение/резолюция/
№ 845/22.06.2018г., като е изпратено писмо до АК-*** за определяне на ***окат
от НБПП, който да го представлява в това производство. Съгласно Уведомително писмо 937/2018/10.07.21018г. от
АК-*** в отговор на изпратеното от ***-*** искане и на основание чл.26, ал.1 ЗПП по адм.д.№ ***/2018г., на Е.Ц.И. е определен ***окат ***от АК-***, вписан
под № *** в Националния регистър за правна помощ. Видно от разпореждане №***/12.07.2018 г. АдмС-*** е назначил ***.М.за *** на Е.И..
Между ***окатска ***-*** и ***окатът няма отношения на зависимост, поради което
не е налице възлагане на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД. При тези правни
изводи, за липса на един от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване
на предявения иск- възлагане на работата, при която ищеца твърди, че е претърпял вреди, съдът намира, че не следва
да се обсъжда наличието или липсата на останалите предпоставки.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено,
че от събраните по делото доказателства, носещия доказатествената тежест ищец
по делото не ангажира доказателства и за твърдяните от него неимуществени вреди
и техния размер, които да са в пряка причинно-следствена връзка от поведението
на ***.М..
С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да бъде
ангажирана отговорността на *** по делото на основание чл.49 ЗЗД и предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, *** има право на разноски, но въпреки, че е направено искане за присъждане
на такива не са ангажирани доказателства за направени разноски от *** по
делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Ц.И., ЕГН**********,*** против ***гр.***, ***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди в резултат на виновното неизпълнение на задълженията на ***.
р.м., определен от ***окатска ***-*** и назначен за *** на Е.И. по адм.д.№ ***/2018г.
по описа на ***съд-***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: