№ 101
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора и Павел Ем. Панов
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600041 по описа за 2025 година
., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на осъдената Ю. Л. И. срещу
определение от 16.12.2024 г. по НОХД № 5062/2024 г. по описа на СГС, НО,
36-и състав, с което по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК на основание чл. 253,
ал. 6 от НК е присъдено равностойността на трансформираното имуществото
предмет на престъплението по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а
именно сумата от 129 084,78 лева, да бъде заплатена от Ю. И. в полза на
държавата.
В жалбата се излагат доводи, че на са били налице основания в
проведеното производство по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК да бъде
прилагана разпоредбата на чл. 53 от НК, а е следвало това да стане при
одобряване на споразумението, с което подсъдимата се признала за виновна по
повдигнатото срещу нея обвинение, тъй като това е разпоредба, която е
1
свързана с налагането на наказание. Предлага се обжалваното определение да
бъде отменено.
В съдебното заседание защитникът на осъдената Ю. И. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че по недопустим начин с
определението в обжалваната му част първоинстанционният съд е допълнил
споразумението за прекратяване на наказателното производство, което е било
вече одобрено, без да е предвидено приложението на чл. 53 от НК. Моли в
тази част определението на СГС да бъде отменено.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е
решил въпрос, по който не е предвидено да бъде решаван в споразумението.
Пледира жалбата да бъде оставена без уважение.
Осъдената Ю. И. моли да бъде уважена жалбата на нейния защитник.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за
възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в
пределите на своята компетентност, намери следното:
С Определение от 27.11.2024г. по първоинстанционното НОХД
5062/24г. по описа на СГС, н.о., 36 състав, е било одобрено споразумение, по
силата на което Ю. Л. И. се е признала за виновна в извършването на
престъпление по чл. 253, ал. 4, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено
в периода от 05.12.2011 г. до 22.12.2011 г., за което е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
След одобряване на споразумението първоинстанционният съд се е
позовал на разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК и е насрочил открито
съдебно заседание на 16.12.2024 г. за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК по въпросите, свързани с приложението на чл. 25 от НК и чл. 53 от
НК, като е разпоредил и събиране на относими в тази насока писмени
доказателства.
2
В проведеното на 16.12.2024 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
открито съдебно заседание първоинстанционният съд, след като е събрал
съответните доказателства и е изслушал страните, е постановил определение,
с което е счел, че не са налице основания за определяне на общо наказание по
реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК на осъдената Ю. И. измежду наказанията,
наложени по настоящето дело и по НОХД № 5498/2014 г., в която му част
определението не е било протестирано и обжалвано, както и че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 53 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че по разглежданото от него дело
Ю. И. е осъдена за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, като съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 6 от НПК, предметът на
престъплението или имуществото в което е трансформиран се отнема в полза
на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата
равностойност. Първоинстанционният съд е посочил и разпоредбата на чл. 53,
ал. 1, б. „А“ от НК, предвиждаща, че вещите, които принадлежат на виновния
и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление се отнемат в полза на държавата, а когато същите липсват или са
отчуждени, се присъжда тяхната равностойност. Първоинстанционният съд е
посочил, че отнемането в полза на държавата е независимо от наказателната
отговорност и нормата на чл. 253, ал. 6 от НПК е задължителна за приложение
от съда.
СГС е посочил, че в процесния случай предмет на престъплението по
чл. 253, ал. 4 от НК, за което е била осъдена И., представлява недвижим имот -
ап. № 1, ет. 1, намиращ се на първи и втори жилищен етаж в гр. ***, р-н ***,
ул. „***“ № **, на стойност 129 084,78 лева, като от постъпилото по делото
съобщение на ЧСИ № ***, с район на действие СГС е установено, че същият
недвижим имот е бил предмет на изпълнително производство образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 06.12.2016г. по гр.д. № 16749/12г. по
описа на СГС, като в хода на изпълнителното производство е била
реализирана публична продан и имотът е бил възложен на купувач.
При така установените обстоятелства първоинстанционният съд е
счел, че имуществото, в което е трансформиран предметът на престъплението
по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъдена с влезлия в
сила съдебен акт по делото Ю. И., е бил отчужден, предвид извършената
3
публична продан на недвижимия имот, предмет на процесното престъпление
и тъй като същият не може да бъде отнет в полза на държавата, следва да се
присъди неговата равностойност на основание императивната разпоредба на
чл. 253, ал. 6 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни
поддържаните в жалбата на защитника на осъдената Ю. И. доводи за
неправилност на обжалваното определение.
Първоинстанционният съд е изпълнил процесуалното си задължение,
установено в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК, след като е одобрил
споразумението за прекратяване на наказателното производство, да разгледа и
реши по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК въпроса за приложението на чл. 53
от НК. Противно на поддържана от защитника теза, решаването на този
въпрос не е сред предвидените в чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси, по които
страните по споразумението могат да постигнат съгласие. Налице е
последователна практика на ВКС, според която решаването на въпроса по
приложението на чл. 53 от НК със споразумение, представлява съществено
процесуално нарушение, представляващо основание за възобновяване на
наказателното производство /в този смисъл: Решение № 591 от 18.11.2024 г. по
н. д. № 837/2024 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС; Решение № 434 от 05.08.2024 г. по н.
д. № 490/2024 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС; Решение № 118 от 13.10.2020 г. по н.
д. № 480/2020 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС/. В този смисъл и прилагането на
разпоредбата на чл. 53 от НК по изрично предвидения в чл. 383, ал. 2 от НПК
не представлява недопустимо от закона „допълване“ на споразумението.
Разглеждайки по предвидения в чл. 383, ал. 2 от НПК процесуален
ред въпроса за приложението на чл. 53 от НК, първоинстанционният съд
правилно е установил основанията за присъждане на равностойността на
предмета на престъплението по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за което е било постановено осъждане на Ю. И. с одобреното по делото
споразумение. В хода на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са били
събрани доказателства, че недвижимият имот, предмет на първото от двете
деяния, съставляващи продължаваното престъпление, е бил отчужден след
извършена публична продан в хода на изпълнително производство, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 6 от НК са били налице
основанията за присъждане на равностойността му, съобразно сумата, за която
4
е бил закупен от осъдената, според обвинението.
По изложените съображения, определението в обжалваната му част
се явява постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и
като такова, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК‚
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.12.2024 г. по НОХД №
5062/2024 г. по описа на СГС, НО, 36-и състав, с което по реда на чл. 301, ал.
1, т. 1 от НПК на основание чл. 253, ал. 6 от НК е присъдено равностойността
на трансформираното имуществото предмет на престъплението по чл. 253, ал.
4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно сумата от 129 084,78 лева, да бъде
заплатена от Ю. И. в полза на държавата.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5