№ 20
гр. Кърджали , 23.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка И. Дечева Запрянова
при участието на секретаря КОНСТАНТИНА Д. КИРЕВА
като разгледа докладваното от Здравка И. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200394 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 1300- 000349/ 11.03.2021г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание по чл.178Д от ЗДвП глоба в размер на 200лв. на О. М. Д. от гр.Кърджали с ЕГН
********** за извършено нарушение на 25.02.2021г. около 12,30часа в гр.Кърджали на
ул.Д.Ч. на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д., който намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Настоява, че не
е извършил описаното нарушение на ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и заявява желание да се прекрати наказателното постановление, тъй като не бил
паркирал на инвалидно място.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.
Депозирал е в съда писмено становище, с което не оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли съда да не дава ход на делото и да отмени наказателното
постановление. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
1
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 25.02.2021г. свидетелят К.А. бил на работа
като инспектор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, когато му
било разпоредено от ръководството да състави акт по повод паркиране на лек автомобил
марка „Д.Д.“ със с. регистрация собственост на фирма „С.“ на място отредено за лица с
трайни увреждания. Бил му предоставен снимков материал, на който се виждало описаното
МПС да е спрял на място за лица с трайни увреждания. Свидетелят К.А. се запознал и с
писмените обяснения дадени от водача О.Д.. Този ден 25.02.2021г. преди да се вземе
отношение по предоставения снимков материал, който бил публикуван в електронна медия,
свидетелят В.А. в качеството си началник група в сектор „Пътна полиция“- Кърджали
провел разговор с жалбоподателя Д., при който установил, че О.Д. бил водач на снимания
лек автомобил, но той не бил паркирал на инвалидно място, а извършвал маневра с това
МПС по повод на подаден сигнал, на който трябвало да се отзове. Същият ден- 25.02.2012г.
свидетелят К.А. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.98 ал.2
т.4 от Закона за движението по пътищата, в който нарушителят Д. вписал възражения, че не
е паркирал, а е маневрирал. На тази база на 11.03.2021г. било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което било наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв. по чл.178Д от ЗДвП.
Настоящата инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от
свидетелите А. и А., които опровергават доказателствената сила на Акт за установяване на
административно нарушение № 349 от 25.02.2021г., тъй като няма нито едно пряко или
косвено доказателство, което да установява извършено нарушение на правилата за движение
по пътищата. По делото е налице и снимка, за която няма данни кой е неговия автор, къде
точно е мястото на съставянето й, както и предвид, че същата е статична, то не може да се
провери версията на водача. В настоящия казус не се доказа по безспорен и категоричен
начин извършеното нарушение.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима,
тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното
наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 24.03.2021г., а
жалбата била подадена на 29.03.2021г. при административно наказващия орган. Като преди
да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: за да представлява едно деяние-
действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото
да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като
основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение,
респективно престъпление. В настоящия казус за нарушен е посочен текста на чл.98 ал.2 т.4
от Закона за движение по пътищата, който забранява паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. Не се доказа безспорно от събраните по делото доказателства, че
2
лек автомобил марка „Д.Д.“ с рег.№ ***** на датата 22.02.2021г. да е бил паркиран в
нарушение на правилата за движение по пътищата уредени с посочената правна норма. След
като не се установи с допустимите от закона средства извършеното нарушение, то следва да
се приеме, че недоказаното не е осъществено. Независимо от горното е допуснато при
налагането на административно наказание и съществено нарушение на материалния закон,
което нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
санкциониран. Това е така, тъй като в него е вписана дата на деянието различна от тази на
която се твърди, че е извършено нарушението и която е вписана в АУАН. В него са вписани
и две различни моторни превозни средства с два различни регистрационни номера, поради
което не може да се установи кое превозно средство е установен водача да управлява.
Всичко това води до невъзможност както за жалбоподателя, така и за съда, да разбере за
какво нарушение е наложена съответната санкция. Прочее това обстоятелство не се оспорва
и от наказващия орган. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя О.Д.
да разбере за какво нарушение е санкциониран, за да се защити в пълен обем. Ето защо,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено поради недоказаност на нарушението и допуснато нарушение на материалния
закон. Предвид, че не са претендирани разноски от жалбоподателя Д. и изхода на делото, то
не следва да има произнасяне в тази посока. Поради това, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1300- 000349/ 11.03.2021г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание по чл.178Д от ЗДвП глоба в размер на 200лв. на О. М. Д. от гр.Кърджали с ЕГН
********** за извършено нарушение на 25.02.2021г. около 12,30часа в гр.Кърджали на
ул.Д.Ч. на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3