Р
Е Ш Е Н И Е
№
313
гр. П., 06.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Божура
Антонова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3804 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк. Анна Софрониева, срещу Н.С.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1
638,83 лева, от които сумата от сумата 1502,11
лв. /хиляда петстотин и два лева и 11 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 136,72
лв. /сто тридесет и шест лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1502,11
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 15.01.2019 г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да
бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.
№ 00619 по описа на съда за 2019г.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Ш.
***, е депозирала отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на
исковата молба, същата оспорва, както по основание, така и по размер
претенциите на ищцовото Дружество. Оспорва, че ответникът има качеството собственик
и ползвател на топлинна енергия и е в облигационна връзка с Дружеството.
Заявява, че не оспорва размера на сумите, посочени като дължими за доставена
топлинна енергия в описания имот за посочения период.
В последното по делото съдебно заседание,
ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът,
от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. Ш. особен представител
от Адвокатска колегия- П., моли за постановяване на решение, съобразно
събраните по делото доказателства.
Съдът с нарочно определение е обявил за
окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение от 02.12.2019
год. По делото, с оглед изясняване на спорните за делото факти са приобщени писмени
доказателства- молба за откриване на партида и нотариален акт №110 от
04.06.2007г., с който ответникът е закупил процесния имот, които са били
приобщени по делото.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 450 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 619 по описа на съда за 2019 г. на ПРС,
при което в двумесечния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът (в хода на
заповедното производство – длъжник) не оспорил процесните вземания. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.” ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В настоящия случай, от анализа на приетите по
делото писмени доказателства, в т. ч. молба
за откриване на партида за битови нужди на процесния имот, подадена от Н.С.Н.,
от дата 24.04.2011г., от която е видно, че лицето е декларирало откриване на
партидата за процесния имот и Нотариален акт №*** том**рег. №****, дело №***/**** г. /стр.5 от делото/, Тоест по делото, безспорно се установява, че
именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Съдът
намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството
топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление
се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите
части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабден имот
е безспорен, което е видно от приетите
по делото писмени доказателства, в т.ч. молба за откриване на партида за битови
нужди на процесния имот и Нотариален акт №110
от дата 04.06.2007г, удостоверяващ правото на собственост на Н.С.Н., като този
факт е отделен като безспорен и с нарочно определение на съда по искане на
страните.
В случая, съобразно приетите от съда
доказателства, се установява, че размерът на задължението на ответника към
ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран
имот, находящ се в адрес: гр. П., ул. ул. М., БЛ.9, вх. б, ап.1,
за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. е за сумата от общо 1638,83
лева, от които сумата 1502,11лв. /хиляда петстотин и два лева
и 11 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 136,72лв.
/сто тридесет и шест лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата 1502,11лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане.
С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на
претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни, както по
основание, така и по размер.
На следващо място, идва да се посочи, че договорът
между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона
и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят
топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да
избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово
разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се
отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна
енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение
цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя
страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие
на изолация и др. подобни. В случая, съобразно
приетите от съда доказателства, се установява, че размерът на задължението на
ответника към ищеца за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П., ул. М., БЛ.9, вх. б,
ап.1, , за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018
г. е за сумата от
общо 1638,83 лева, от
които сумата 1502,11 лв. /хиляда петстотин и два лева и 11 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., сумата 136,72 лв. /сто тридесет и шест лева и
72 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017г. до 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
1502,11 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.01.2019 г. до окончателното изплащане.
С
оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и
размерът на претенцията, като този факт по искане на страните е бил отделен за
безспорен по делото, поради което и не е назначавана СИЕ.
В заключение на
всичко изложено дотук то съдът заключи, че исковете се явяват основателни,
както по основание, така и по размер.
От изложеното е видно, че следва да
се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона
и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава
на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на претенцията е
безспорен и е за общо 1638,83 лева,
от които сумата от 1502,11 лв. /Хиляда петстотин и два лева и 11 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018 г., сумата 136,72
лв. /Сто и тридесет и шест лв. и 72 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1502,11лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 30.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 00619 по
описа на съда за 2019 г. по описа на
Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.Съдът намира, следователно, че исковете
се явяват основателни както по основание така и по размер, както за главната,
така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава върху размера на претендираната
главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, каквато е и
претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.45 ОТ ДЕЛОТО/, като именно
такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и за юк възнаграждение и за
особен представителв общ размер на 386,12 лв, които
следва да бъдат присъдени на ищеца.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република сумата от общо 1
638,83 лева, от които сумата от сумата 1502,11
лв. /хиляда петстотин и два лева и 11 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 136,72
лв. /сто тридесет и шест лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1502,11
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 00619 по описа на съда
за 2019 г. по описа на
Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,,,
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното
и исковото производства в размер на 386,12
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № *****/****г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: