РЕШЕНИЕ
№. 86
гр. Пловдив, 17.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № № 2954 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от А.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П.,
срещу решение № 1631 от 07.10.2021 г., постановено по
а.н.д № 4725 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1030-005555/11.06.2021 г. на началник група към ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на оспорващия е наложена
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният
съд неправилно е възприел установената фактическа обстановка, поради което
достигнал до погрешни правни изводи по приложението на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че необосновано съдът е пренебрегнал голям част от
доказателствата и едностранно в ценил събраните свидетелски показния, поради
което неправилно е счел за безспорно изяснен механизмът на настъпване на
пътнотранспортното произшествие /ПТП/. Поддържа се, че не доказано оспорващият
да е причинил ПТП с настъпили материални щети, поради което не били осъществени
и съставомерните признаци на вмененото му административно нарушение. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 21-1030-005555/11.06.2021 г. на началник група към ОД МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № 422282 от 18.05.2021 г., съставен от И.В.П. – на длъжност полицай при ОД
МВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На
18.05.2021г., около 17:35 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Родопи“ и
ул. „Лозенград“ като водач на личния си лек автомобил Смарт 211 с рег. № *** А.П.В. не спазва необходимото
разстояние от спиращия пред него лек автомобил Ситроен с рег. № *** и допуска
ПТП, с което извършил нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в
размер на 200 лева.
За описаното в АУАН № № 422282 от 18.05.2021 г.
пътнотранспортно произшествие бил съставен протокол, чието съдържание
кореспондира с установената от контролните органи фактическа обстановка.
Протоколът бил подписан от участниците в произшествието без възражения.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителя, който потвърждава
изложеното в акта като пояснява, че при пристигането му на местопроизшествието
водачът на втория автомобил обяснил (В.), че автомобилът пред него е спрял
внезапно и затова го е ударил. Извън описаният механизъм нямало твърдения и
обяснения за извършени други маневри от участниците в ПТП.
В обратна насока били
показанията на свидетеля В.- дъщеря на жалбоподателя, която заявила, че на
процесната дата, място и час бил в автомобила с баща си, като пред тях имало
лек автомобил, който извършил завой надясно и след това рязко спрял и дал
назад, поради което се блъснали в него.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Не е намерил и основания за
намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Доколкото спорът
се свежда до това установен ли е безспорно механизмът на настъпване на ПТП,
следва да се отбележи, че напълно обосновано въззивната инстанция се е позовала
на отразената в протокола за ПТП фактическа обстановка, която се явява
подкрепена изцяло от свидетелските показния на актосъставителя и частично от
възприятията на свидетеля В.. Същата потвърждава, че между колата на
жалбоподателя и стоящия пред него автомобил е имало сблъсък, респ. и
обстоятелството, че този сблъсък е настъпил след извършен от първия автомобил
завой надясно и последвало рязко спиране. Останалият част от показанията на В.се
явява непоследователен и противоречиви на съвкупния доказателствен материал.
Свидетелят не е съхранил ясен спомен за мястото на местопроизшествието, нито
давя полезен информация за дистанцията, на която се е намирал движещия се пред
колата на жалбоподателя автомобил. В случай, че се твърди В. да е управлявал с
необходимото внимание и на нужната дистанция, за него не би било трудно да спре
без да причини ПТП, дори и да се приеме, че автомобилът пред него е започнал
движение назад. Напротив доказателствата за настъпилия удар без опит за спиране
от страна на В. сочат на движение в непосредствена близост до първия автомобил,
което обстоятелство кореспондира и с констатацията, че същият преди завоя
надясно е спрял на знак „Стоп“, на който впрочем е следвало да спре и
оспорващият преди да извърши същия завой, за да си гарантира нужната дистанция
и възможността за безопасна маневра. При данни за липсата на необходимата
дистанция и факта, че според неоспорената схема на ПТП ударът е настъпил именно
когато колата на В. е била в траектория на десен завой, се налага безспорният
извод, че същият като водач не е съобразил поведението си с пътната обстановка,
не е съумял да реагира адекватно на внезапното спиране на движещия се пред него
автомобил, поради което именно е причинил и ПТП. В този аспект преценката на
свидетеля В.относно поведението на водача на стоящия пред тях автомобил се
явява субективна и неподкрепена от доказателствата по делото. При това
положение обосновано въззивната инстанция ги е ценила критично, с оглед
обстоятелството, че подобен механизъм на ПТП е заявен едва в хода на съдебното
дирене. Тази градация без съмнение цели благоприятен резултат за нарушителя
единствено въз основа на свидетелски показания на лице, който се явява
заинтересован от изхода на спора.
При това
положение напълно законосъобразен и правилен се явява решаващия извод на
районния съд, че като не е съобразил поведението си на пътя в разрез с
правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП оспорващият е причинил ПТП, с което е
реализирал и състава на вмененото му административно нарушение.
Така извършеното
административно нарушения е подведено законосъобразно към приложимите санкционни
норми, като наложеното наказание е съобразено по вид и размер, поради което не
подлежи на ревизия от съда.
От изложеното до
тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1631 от 07.10.2021 г.,
постановено по а.н.д № 4725 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XVII
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.