№ 1809
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501747 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817,
представлявано от управителя П.К.Б., против Решение №261129/31.03.2021г., постановено
по гр.д.№18287/2019г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Интейк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“
№22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., против жалбоподателя, “КНМ
Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин
8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н. и “Глас Голд Груп
ЕУ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Струга“
№31, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът е титуляр
на вземане в размер на 4395.29 лева, придобито по силата на Договор за цесия от
23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, което вземане е за
заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода от 10.05.2012г.
до 05.11.2012г. по издадена фактура №********** от 06.11.2012г. от “Енерго-Про
Продажби“ АД и за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден изпълнителен лист по
гр.д.№11269/2014г. на Районен съд Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е постановено по недопустима претенция,
1
доколкото процесното вземане е съдебно установено със СПН в полза на кредитора “КНМ
Груп“ ЕООД по гр.д.№11269/2014г. на РС Варна и понастоящем не е допустима
конкуренция за титулярството на вземането, като са развити подробни съображения,
включително и за пределите на силата на пресъдено нещо. На следващо място се поддържа
становище за недопустимост на претенцията, поради липса на правен интерес, тъй като не се
установява правната връзка между ищеца и жалбоподателя и защото с исковата молба се
атакува и оспорва чуждо гражданско правоотношение. Наред с това се поддържа, че с
процесния иск недопустимо, се цели установяване на съществуването по съдебен ред на
факт, който не е предвиден в закона, както и санкциониране на неизпълнение на договор, с
което се заобикаля закона чрез нарушаване на императивни процесуални правила. На
последно място се поддържа, че ищецът претендира установяване на право по развален
договор, с което опорочава реда за разглеждане и разрешаване на материалноправни
въпроси и спорни факти между страни по договор и влиза в колизия с процесуалният закон.
Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо или за неговата
отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия, е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като предявеният иск е
допустим-предявен при наличието на всички положителни и отсъствието на всички
отрицателни процесуални предпоставки, като са развити подробни съображения. Оспорват
се доводите на въззивника за недопустимост на иска и са развити такива за недопустимост
на възраженията на жалбоподателя. На следващо място са развити доводи за правилност на
атакуваният съдебен акт, тъй като при постановяването му съдът се е ръководил от
събраните по делото доказателства и е приложил точно и правилно материалният закон.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
По делото е постъпила и въззивна жалба от “КНМ Груп“ ЕООД, с която са изложени
доводи за недопустимост на атакуваното решение, които са идентични с тези развити от
жалбоподателя “Пи Маркет“ ЕООД. На следващо място са развити доводи за
неоснователност на претенцията, като се оспорва преценката на съда относно
доказателствената стойност на представените от ищеца договор за цесия и уведомление към
него. Поддържа се, че въпросните документи, са с недостоверна дата, като едновременно с
това, са изложени подробни съображения за пораждането на действие на договора за цесия в
хипотезата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, като се сочи и относима съдебна практика. На последно
място, се поддържа становище за неоснователно на иска, с твърдения за недействителност
на процесният договор за цесия от 23.10.2014г. при условията на чл.40 ЗЗД, като са развити
съображения за увреждащия характер на сделката, включително и за знанието за това на
договарящите се-пълномощник и насрещна страна. Моли се за обезсилване на
първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и
2
отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия е депозиран отговор на въззивната жалба на
“КНМ Груп“ ЕООД, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, което в
частта за поддържаната от жалбоподателя недопустимост на атакувания съдебен акт, е
идентично с това, изложено по жалбата на “Пи Маркет“ ЕООД. По отношение на
оспорването на основателността на иска, се поддържа, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му съдът се е ръководил от
събраните по делото доказателства и е приложил точно и правилно материалния закон.
Оспорват се доводите на жалбоподателя, за недействителност на процесният договор за
цесия и за развалянето на същия от цедента, като са развити такива в обратна посока.
На следващо място са развити доводи за принадлежността на спорното вземане в
полза на ищеца, основани на правопораждащия момент на договора за цесия, като са
изложени подробни съображения. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение,
ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците “КНМ
Груп“ ЕООД и “Пи Маркет“ ЕООД адв. Д.Я. поддържа доводите за недопустимост на
първоинстанционното решение и за първи път в хода на съдебното производство се позовава
на факта, че процесното вземане е платено в процесното изпълнително дело. В тази връзка
представя като доказателство уведомление изх. №1465/20.01.2020г. по изп.д. №634/2019г. на
ЧСИ № 718 Станимира Костова-Данова за прекратяването му. Позовава се и на служебно
изисканото и прието като доказателство по делото уведомление с вх.№20885/18.10.2021г.,
изходящо от ЧСИ Данова, в което е посочена датата на приключване на производството по
изп.д. №634/2019г.
Въззивниците чрез процесуален представител, както и управителят на въззивника
“КНМ Груп“ ЕООД, пледират за прекратяване на производството като недопустимо поради
липса на абсолютна процесуална предпоставка, а именно правен интерес за ищеца предвид
погасяване на вземането. Правят искане за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна “Интейк“ ЕООД адв. П.Г.
настоява за потвърждаване на обжалвания акт като правилен и законосъобразен.
Евентуално, ако при преценка на съда за липса на абсолютна процесуална предпоставка, а
именно правен интерес за ищеца, решението бъде обезсилено, моли разноските да не бъдат
възлагани в тежест на ищеца, доколкото доказателства за погасяване на вземането са
представени едва след депозиране на въззивните жалби, въпреки знанието на “Пи Маркет“
ЕООД много по-рано за това.
В съдебно заседание необжалвалият другар на въззивниците „Глас Голд Груп ЕУ“
ЕООД не изпраща представител, не е упражнил и правото си да се присъедини към жалбите
и да изрази становище.
3
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е
произнесъл с определение № 2591/22.07.2021г., съобразявайки оплакванията и становищата
на страните, и е предприел действия съобразно задължението си да следи за наличието на
положителната процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а именно
правен интерес предвид нововъведеното възражение от страна на „Пи Маркет“ ЕООД, като
е приел като писмено доказателство по делото уведомление изх. №1465/20.01.2020г. по
изп.д. №634/2019г. на ЧСИ № 718 Станимира Костова-Данова за прекратяване на делото,
както и служебно изисканото уведомление с вх.№20885/18.10.2021г., от което е видна датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване /05.02.2020г./.
Правомощията на въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по
неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. В
обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че
обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите по
чл.236 ГПК.
По отношение на допустимостта на първоинстанционното съдебно решение,
настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответниците ”КНМ Груп” ЕООД, ”Пи Маркет” ЕООД и ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, че
ищецът ”Интейк” ЕООД е носител на вземане, в размер на 4 395.29 лева, съставляващо
платена без основание на ”Енерго-Про Продажби” АД стойност на електроенергия
начислена по фактура №********** от 06.11.2012г., представляваща коригирана
електроенергия за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г., което вземане е прехвърлено от
„КНМ Груп” ЕООД на „Интейк” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което в полза
на “КНМ Груп” ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д.№11269/2014г. на Районен съд
Варна.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. №11269/2014г. по
описа на Районен съд - Варна ”Енерго-Про Продажби“ АД било осъдено да заплати на
”КНМ Груп“ ЕООД процесната сума от 4395.29 лева, за която в полза на ”КНМ Груп“
ЕООД бил издаден изпълнителен лист от 20.11.2018г. По силата на договор за цесия от
23.10.2014г., сключен в хода на производството по посоченото дело, вземането било
прехвърлено от ”КНМ Груп“ ЕООД на ”Интейк“ ЕООД, но цедентът не предал
изпълнителния лист на цесионера, въпреки обективираната в договора между тях уговорка в
този смисъл. Вместо това ”КНМ Груп“ ЕООД сключило последващ договор за цесия с ”Пи
Маркет“ ЕООД, който бил антидатиран (с отразена дата на сключване, предхождаща с два
дни първата цесия). Длъжникът на цедираното вземане ”Енерго-Про Продажби“ АД бил
уведомен за прехвърлянето му в полза на ”Интейк“ на 26.10.2014 г., а в полза на ”Пи
4
Маркет“ ЕООД – на 20.01.2015г. По молба на последното дружество и въз основа на
изпълнителния лист от 20.11.2018г. било образувало изпълнително дело № 20197180400634
по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ срещу ”Енерго-Про
Продажби“ АД. Ищецът счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното в негова
полза вземане на 26.10.2014г. именно той се явявал единствен негов кредитор и
последващото прехвърляне не било породило действие. Поддържа, че с поведението на
праводателя му ”КНМ Груп“ ЕООД и последващия приобретател ”Пи Маркет“ ЕООД,
същите оспорвали притезателното право на ”Интейк“ ЕООД, което пораждало неговия
интерес от установяване на вземането по съдебен ред. Такъв интерес ищецът имал и за
предявяването на иска срещу третия ответник - ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, тъй като по
силата на спогодба – анекс от 23.12.2014г. към договора за цесия от 23.10.2014г. това
дружество отговаряло солидарно за задълженията на ”КНМ Груп“ ЕООД и същото
предявило извънсъдебни претенции срещу ищеца, оспорвайки легитимацията му като
титуляр процесното вземане.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, която
съдът извършва служебно, е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни
доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от
характера на спорното право. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. При
констатация, че той е недопустим, следва да прекрати производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Поначало допустимостта на претенцията е установена с произнасянето на ОС Варна
по в.т.д.№848/2020г., чиито мотиви, се споделят изцяло от настоящия състав. За пълнота
следва да се отбележи, че фактическото поведение на цедента, който е предал
изпълнителният лист на ”Пи Маркет” ЕООД, а не на ищеца, както и извънсъдебно заявената
претенцията на ”Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, обуславят интереса на ”Интейк” ЕООД да
установи титулярство си върху процесното вземане. Неоснователни са доводите за наличие
на СПН, доколкото фактите, на които се основава настоящия спор, са последващи и са извън
обхвата на решението постановено по гр.д.№11269/2014г. на РС Варна. Съображенията за
недопустимост на претенцията, поради извънсъдебното разваляне на договора за цесия, от
който ищеца черпи права имат значение за основателността иска, но не дават отражения
върху допустимостта му.
Предмет на настоящото дело е притежанието на дълг, за който спорят трима
цесионери, като интересът е обоснован самостоятелно спрямо всеки от посочените от ищеца
ответници. Спорът не е за изпълнението на задължението на цедента по договора му с
ищеца, а за прехвърлителния ефект на цесиите, легитимиращи всеки от претендентите.
Затова и искане за установяване на титулярство, а не за осъждане на цедента или длъжника,
е съответно на изложените в исковата молба спорни обстоятелства.
5
Предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е допустимо, само когато
с установителното решение може да се постигне целения правен резултат и не ще се наложи
да се води след това друг иск. Ищецът има възможност за избор на път за защитата на
накърненото си субективно материално право, но при спазване на основните принципи на
гражданския процес, един от които е принципът на процесуална икономия. Ето защо
преобладаваща е съдебната практика, при която е възприето разбирането, че липсва правен
интерес от воденето на установителен иск, когато спорното право може да бъде защитено
чрез осъдителен или конститутивен иск.
В случая, от представените за първи път пред въззивния съд доказателства се
установява, че правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист вече е
реализирано в цялост и вземането предмет на спорната цесия е погасено.
Видно от представеното във въззивното производство уведомление с изх.
№1465/20.01.2020г. по изп.д. №634/2019г. на ЧСИ № 718 Станимира Костова-Данова,
последното е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.11.2018г. по гр.д.
№ 11269/2014г. на ВРС, с който длъжникът ”Енерго-про продажби“ АД е осъден да заплати
на ”КНМ Груп“ ЕООД сумата от 4 395.29 лева, представляваща платена от праводателя му
М.Х.П. по договор за цесия от 30.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност
на начислена за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г. електроенергия, след извършена
корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Цар Калоян. С посоченото
уведомление на взискателя ”Пи Маркет“ ЕООД се съобщава, че на основание чл.433, ал.2
ГПК изп.д. №634/2019г. е приключено, поради изпълнение на задължението и събиране на
разноските по изпълнението.
Видно от служебно изисканото и прието като доказателство по делото уведомление с
вх.№20885/18.10.2021г., изходящо от ЧСИ Данова, постановлението за прекратяване на
изп.дело №20197180400634 е влязло в сила на 05.02.2020г.
Предвид горното, въззивният съд намира, че от момента на приключване на
принудителното събиране на прехвърления със спорните цесии дълг окончателно е отпаднал
интересът на всеки от претендентите от установяване на противопоставимостта на правата
им като титуляри на погасено вземане, а с това отпада и положителната процесуална
предпоставка за установителния иск. Липсата на последната обуславя недопустимостта на
постановения акт по същество на недопустима вече претенция.
Поради изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК
решението на Варненския районен съд следва да бъде обезсилено в обжалваната част, а
производството по делото по отношение на ответниците „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“
ЕООД – прекратено. „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не е обжалвало решението, поради което
съгласно разпоредбата на чл.269, изр. 1-во от ГПК въззивният контрол по допустимостта на
първоинстанционния акт е изключен в тази му част.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, на въззивната страна се следват разноски за
6
компенсиране на разходите за защита по недопустим иск. В настоящия случай обаче, такива
не следва да бъдат присъждани, по следните съображения:
В съдебната практика е утвърдено разбирането, че отговорност за разноски се носи от
страната, която е дала повод за завеждане на делото (напр. ответникът отговаря за
разноските при отхвърляне на иск, поради плащане в хода на процеса, при прекратяване на
делото поради отказ от иск след плащане от ответника и др.). Единствената причина за
установяване на недопустимостта на иска едва пред въззивната инстанция е процесуалното
поведение на ответниците „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД. Видно от уведомление
с изх. №1465/20.01.2020г. по изп.д. №634/2019г. на ЧСИ № 718 Станимира Костова-Данова,
същото е адресирано до процесуален представител на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД, който
в настоящото производство, в т.ч. и пред ВРС, представлява и двамата посочени ответници.
Към датите на подаване на отговорите на исковата молба от „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ
Груп“ ЕООД, съответно 16.12.2019г. и 20.12.2019г., вземането не е било погасено от
длъжника. Във всички случаи, обаче, ответниците са узнали този факт чрез процесуалния си
представител преди 01.03.2021г. – датата на приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция. Като не са представили полученото от съдебния изпълнител удостоверение,
имащо ключово значение за допустимостта на производството, посочените ответници са
нарушили задължението си за добросъвестно упражняване на процесуалните права,
визирано в чл. 3 от ГПК, и са станали причина едно недопустимо производство да продължи
и да се развие пред две съдебни инстанции.
Ето защо по аргумент от чл. 78, ал. 2 и 4 от ГПК на въззиваемата страна по принцип се
следват разноски за въззивното производство, но доколкото отправеното в отговорите на
въззивните жалби бланкетно искане за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение не е последвано от представяне на списък с доказателства за реалното им
извършване, то такива не следва да се присъждат на страната.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че разноски за въззивна
инстанция не следва да бъдат присъждани на страните, като същите следва да понесат
сторените от тях такива така, както са ги направили.
По отношение на разноските пред първа инстанция, настоящият състав намира, че
следва да останат така, както са определени с Решение № 261129/31.03.2021г., доколкото за
ищеца към момента на предявяване на исковата претенция е била налице абсолютната
положителна процесуална предпоставка – правен интерес.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261129/31.03.2021г., постановено по гр.д. № 18287/2019г.
по описа на РС – Варна в частта, с която е бил уважен иск на “Интейк“ ЕООД, с ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22-партер
/вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., за установяване по отношение на „КНМ Груп“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н. и на „Пи Маркет“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П.К.Б., че ищецът е титуляр на
вземане в размер на 4 395.29 лева, придобито по силата на Договор за цесия от 23.10.2014г.,
сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, което вземане е за заплатена без
основание стойност на коригирана електроенергия за периода от 10.05.2012г. до 05.11.2012г.
по издадена фактура №********** от 06.11.2012г. от “Енерго-Про Продажби“ АД и за което
в полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д.№11269/2014г. на ВРС
и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част като недопустимо, поради липса на
правен интерес за ищеца с оглед на извършено погасяване на спорното вземане, на осн чл.
270, ал.3 вр. чл. 130 от ГПК.
В останалата част решението постановено по отношение на „Глас Голд Груп ЕУ“
ЕООД не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8