РЕШЕНИЕ № 467
гр. Монтана, 14 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 25.09.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 400
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
Образувано е по
постъпила касационна жалба от М*** А*** А*** против Решение № 277 от
12.08.2020 г. по АНД 827/2020 г. по описа на Районен Съд Монтана, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 2188927 на ОД на МВР Монтана за наложеното
му административно наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата си,
касаторът твърди, че съдебното Решение е неправилно, незаконосъобразно и
недопустимо, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Съдебният състав не се е съобразил, че наказващият орган, който не е посочен
при издаване на Ел.Фиш, в съдебно заседание не се явява и не доказва извършено от
С.Г. нарушение, като вмененото нарушение е без доказателства и в противоречие с
чл. 303 от НПК, вр. чл.6 и чл. 7 от ЗАНН. Издателят на незаконосъобразния Ел.Фиш
не е спазил нито един от сроковете за констатиране и доказване на извършителя
на сниманото нарушение, няма и съставена и представена преди издаване и
връчване на Ел.Фиш, няма и мотиви. Липсата на мотиви към издадената санкция е
достатъчно основание за отмяна на издадения фиш, в който смисъл е съдебната
практика на ВАС. До момента не са представени изискуемите основания за
съставяне на производство по ЗАНН, вр. ЗДвП, вр. ППЗДвП, а в противоречие с
чл.52, ал.2 АПК има бланка за глоба по фиш. Не са спазени изискуемите
предпоставки на административното производство преди да се състави фиша,
липсват реквизити за законосъобразност и спазване на срокове. Няма нито едно
доказателство за извършителя-субекта на нарушението, както изисква НПК, във вр.
с чл.6 и 7 от ЗАНН, нарушено е правото на защита на С.Г.. Цялото производство
по издаване на Ел.фиш противоречи на чл.13 НПК, чл.52, ал.2 АПК, чл. 303 НПК,
чл.6 ЗАНН, чл.28 ЗАНН, чл.34 ЗАНН, чл.27 ЗАНН, чл.16 НПК, чл.7 ЗАНН, чл.82 ЗАНН, както и не е дадена възможност за упражняване на защита, в законно
определените срокове по време на административнонаказателното производство.
Нарушени са
императивни разпоредби, респ. извършителят на нарушението не е доказан по безспорен
начин. Съдебният състав без да е доказано нарушението в съдебния процес е приел
неправилно, незаконосъобразно и недопустимо, че извършител е С.Г., който е само
собственик на капитала на ЕООД. Не са взети предвид императивните изисквания за
предоставяне на защита и мотиви за определената глоба, както изисква практиката
на Върховния административен съд. Без преки доказателства за извършителя,
доказани, както изисква чл.102 НПК във вр. чл.301 НПК е недопускимо да се
вменява нарушение в противоречие на чл.303 НПК, във вр. чл.13 НПК. Не е доказан
и размера на определената санкция посочена в Ел.фиш.
Ответникът по касационната жалба, чрез
юрк Д*** оспорва жалбата. В с.з. изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото
да остане в сила. Счита, че нарушението е безспорно установено а Електронният
фиш съдържа всички реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
неговото издаване. Наказанието е точно фиксирано в нормата на чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, поради което моли жалбата да се приеме за неоснователна.
Прокурор от ОП Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана
правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря изцяло
на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.
В настоящото производство не са представени
писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение
е потвърден като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2188927 на ОД на
МВР Монтана. За да постанови този правен резултат въззивният съд приема,
че на дата 08.06.2018г. в 15.20 часа, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988
стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID № 003059047B8D е заснела лек автомобил „Ш*** А***
", с ДК № А*** с фиксирана и отразена скорост на движение от 73 км/ час
при максимално допустима за този участък извън населеното място - 60 км/ч. Въз
основа на направената снимка е направена справка за собственика на автомобила
от Централна база – КАТ, който е С.С.Г., жалбоподател в настоящето
производство, на когото е издаден и ЕФ. От субективна страна, жалбоподателят е
действал при пряк умисъл - съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че
не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост
над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано,
което предпоставя потвърждаване на електронния фиш. Нормата на чл. 188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от
това кой е действителният негов извършител, като в тази връзка оплакванията за
недоказаност авторството на нарушението са неоснователни. Законодателят е
предвидил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП - 14-дневен срок, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Предоставянето на декларацията от собственика на автомобила
е именно изпълнение на тази предоставена законова възможност. В случая
собственикът на МПС, жалбоподателят в настоящето производство, не е подал до
наказващият орган доказателства, от които е видно, че на въпросната дата, не той
е управлявал лек автомобил „Ш*** А*** ", с ДК № А*** . В хода на
производството пред административнонаказващия орган не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в
закона способи, тъй като е използван одобрен образец на електронния фиш, който
отговаря на всички изисквания за съдържание и форма дадени в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно и прецизно
индивидуализирани и дават възможност на нарушителя да осъществи правото си на
защита в пълен обем. Спазени са и всички правила на Наредбата за средствата за
измерване, като измерващото техническо средство успешно е преминало техническа
проверка и е напълно годно да бъде използвано по предназначение. При определяне
на скоростта в състава на нарушение са взети предвид техническите
характеристики за точност на измерването, приложени по делото.
Настоящият състав
споделя изцяло съображенията на въззивния съд
и намира същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на
делото доказателства. Същите са в отговор на заявените в жалбата възражения,
поради което твърдението в касационната жалба за липса на „законосъобразни”
мотиви се явява несъстоятелно. В тази връзка следва да се отбележи, че
решението като правен резултат може да бъде законосъобразно, респ.
незаконосъобразно, не и мотивите, които могат да бъдат относими/неотносими/по
същество/по допустимостта, респ. да липсват такива, какъвто не е настоящият
случай.
Възраженията за липса
на доказателства, касаещи извършителят на установеното нарушение са навеждани и
пред въззивния съд, който съд надлежно ги е обсъдил като изрично е посочил законовата
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на административнонаказаното лице. В тази връзка и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът препраща към
мотивите на това съдебно решение. Настоящият касационен състав може само да
добави, че в чл. 188 от ЗДвП е предвидена правна фикция, чието оборване е в
тежест на административнонаказаното лице. За целта законодателят е предвидил
изрични условия и ред и това е процесуалната възможност, която по закон е
предоставена за всяко лице, като в настоящия случай касаторът не се е
възползвал нея, т.е. същият не е проявил никаква процесуална активност в защита
на собствени права. Липсата на доказателства, които следва да изхождат от
страна на лицето, на което е съставен Ел.фиш, обуславя неговата
административнонаказателна отговорност. Същевременно непознаването на закона не
представлява освобождаващо от отговорност обстоятелство. За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че статутът на административнонаказаното лице
в „К*** 1БГ” ООД, включително към датата на извършване на нарушението,
установено с Ел фиш, безпротиворечиво се установява от публичните данни,
налични в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел.
Твърдението в
касационната жалба за противоречие на проведеното административнонаказателно
производство с цитирани от различни закони правни норми, е общо, без
съответната конкретна и фактическа обосновка.
Предмет на касационнен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито
не се сочат и не се установяват да са допуснати. Следва да се има предвид, че
всяко твърдение изисква доказване с надлежни по закон доказателствени средства
и то пред съответната инстанция, тъй като въззивната инстанция е инстанция по
същество и пред която касаторът
разполага с всички законово допустими процесуални способи и възможности
да установява твърденията си и оборва издаденият електронен фиш. На същия, с
Разпореждане на този съд от 26 06 2020 г., са дадени изрични указания, по които
не са сочени доказателства. В тежест на административнонаказаното лице е да
установи възраженията, на които се позовава, тьй като съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а издаденият Електронен фиш е редовен от формална
страна, като сроковете за неговото издаване не са нарушени. Същевременно относимите
по закон доказателства са представени и обсъдени в мотивите на постановеното
решение.
По искането, направено
в касационната жалба, за представяне на доказателства за връчване на
Електронния фиш, следва да се има предвид, че доказателствата в тази насока
имат отношение към допустимостта на въззивната жалба, без да са релевантни към
законосъобразността на акта. Предвид липсата на доказателства за датата на
връчване на ел.фиш, всякога съдът приема жалбата за допустима, което е в интерес
на самите жалбоподатели.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 277 от 12.08.2020 г. по АНД 827/2020 г. по описа на Районен Съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: