Р Е Ш Е Н И Е
№235
гр.
Велико Търново, 13 .01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10302/2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна
жалба на МРР „Дунавска“ при Главна дирекция МРРС чрез пълномощника - ******Я.,
против Решение №87/18.10.2019г., постановено по НАХД № 154/2019г. по описа на
Районен съд -Свищов, в частта, в която е отменено Наказателно постановление
(НП) № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“, с която на И.С.И. ***,
на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд
неправилно е приел за нарушено правото на защита на санкционираното ли, тъй
като административнонаказващият орган правилно
е определил материалноправните разпоредби, въз основа на които се
определя дължимия акциз и същите съответстват на установената фактическа
обстановка. Посочва, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че в обжалваното
съдебно решение, без да бъдат изложени конкретни мотиви, е прието, че се касае
за стар домашен алкохол, произведен в СМОД. Според касатора неправилно
районният съд е приел, че санкционираното лице не може да носи
административнонаказателна отговорност по чл. 126 от ЗАДС след като не е
регистрирано като производител или лицензиран складодържател по ЗАДС. В
подкрепа на изразеното становище посочва особени мнение по административни дела
на АСВТ и цитира съдебна практика на други административни съдилища. Намира, че
извършеното нарушение не покрива признаците на маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. В останалата част, с която е потвърдено НП относно отнемане
предмета на нарушението, намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. От съда се иска отмяна на решението на РС – Свищов в
обжалваната част и постановяване на
друго по същество на спора, с което НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, касаторът
редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответник жалба – И.С.И., моли
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира решението за правилно, постановено при вярно изяснена фактическа
обстановка, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с трайната
практика на АСВТ. Предлага решението на СвРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил
делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи..
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, следната фактическа обстановка:На 02.11.2018г. служители на касатора
извършили проверка, документирана с Протокол за извършена проверка
№1553/02.11.2018г., в частен дом - къща в с. Александрово, община Свищов, ул.
„Единадесета“ №5, стопанисвана от И.С.И., при която в избеното помещение на
имота установили общо 60 литра кафеникава течност с вид и мирис на алкохол,
както следва: 1 брой пластмасова туба с вместимост 27л., съдържаща 25 л.
течност с вид и мирис на алкохол, както и 34 броя стъклени бутилки с вместимост
по 1 литър всяка и 2 броя пластмасови бутилки по 0,5 литра кафеникава течност.
Със служебен полеви денситометър и в присъствието на жалбоподателя е измерено
алкохолното съдържание на описаните съдове с течност, като е установено, че
алкохолният градус на течността в 1 брой пластмасова туба с вместимост 27л.,
съдържаща 25 л. течност с вид и мирис на алкохол е 51,9% vol, при 20 градуса по
Целзий , а на тази в 34 бр. стъклени бутилки с вместимост по 1 л. всяка и 2 бр.
пласмасови бутилки по 0,5 л. кафеникава течност е 45 % vol, при 20 градуса по
Целзий. С оглед установеното, проверяващите изискали документи, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, но такива не били
представени. Иззети са
проби от течността и са изпратени за лабораторен анализ в ЦМЛ при Агенция
„Митници“ София, като е съставен Протокол за вземане на проба №1553 от
2.11.2018г. Според резултатите от извършения анализ взетата проба от 1 брой
пластмасова туба с вместимост 27л., съдържаща 25 л. течност с вид и мирис на
алкохол, представлява дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 52,8% vol., при
20 градуса по Целзий, годен за консумация. Взетата проба от 34 бр. стъклени бутилки с вместимост по 1 л.
всяка и 2 бр. пласмасови бутилки по 0,5 л. кафеникава течност представлява
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 46%
vol, при 20 градуса по Целзий,годен за консумация.Анализираните стоки се
охарактеризират като дестилатни продукти с алкохолно съдържание по обем под 80
% vol,годни за консумация и се класифицират по Комбинираната номенклатура на
поцизия КН-2208 и се определят като акцизна стока.
При тези данни по реда на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН е съставен АУАН, връчен на И. на 30.01.2019 г., подписан от него
без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред
районния съд НП № 174/18.04.2019г. на
Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“, с което на основание
чл. 126 от ЗАДС е ангажирана
административно наказателната отговорност на И.С.И. с налагане на глоба в размер на 1000 лв. за
това, че не притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на
ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия
акциз относно установеното количество дестилатен алкохолен продукт и на
основание чл. 107е, ал.1 във вр. чл. 124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на
държавата предмета на нарушението – акцизни стоки – общо 60 литра дестилатен
алкохолен продукт. В срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба пред Свищовски районен съд.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните
свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка СвРС е
направил извод за незаконосъобразност на обжалваното НП в частта, в която на
основание чл. 126 от ЗАДС на И.С.И. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че е налице порок в
задължителното съдържание на обжалваното наказателно постановление, съобразно
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – непълно и неясно описание на нарушението, с което е
нарушено правото на защита на санкционираното лице. Отбелязано е, че
разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС съдържа множество различни, напълно
самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага
конкретизиране при изписване на нарушената норма със съответното предложение в
наказателното постановление, както и че съществува неяснота относно начина на
изчисляване на дължимия акциз. Въззивният съд е направил извод, че намереното в
дома на И. количество етилов алкохол е произведен по реда на чл.46 от ППЗАДС,
като административният орган не е събрал информация за това дали цялото
количество ракия е произведено в една и съща година, което от своя страна има
отношение за определяне на дължимия акциз. На следващо място, позовавайки се на практика на
Административен съд-Велико Търново по други аналогични казуси, Свищовският
районен съд е изложил мотивите, че санкционираното физическо лице, след като не
е регистрирано като производител или складодържател на акцизни стоки, не може
да осъществи състав на административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС, защото няма законова възможност да състави и да
разполага с редовни книжа за това. Следователно, след като не е имал задължение
да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането
и обезпечаването на акциза, е прието, че не носи административнонаказателна
отговорност по цитираната разпоредба. При извършения съдебен контрол съдът е
намерил основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН като е изложил и съответните
мотиви за това. С тези съображения РС –Свищов е отменил НП в частта, с която е
наложено административно наказание „глоба“ на И.И.. Намерил е за
законосъобразно оспорваното НП в частта, в която на основание чл. 124 от ЗАДС
предметът на нарушението - установеното
количество алкохолен продукт, е отнет в полза на държавата. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на настоящото производство е Решение №87/18.10.2019г., постановено по НАХД
№154/2019г. по описа на Районен съд - Свищов, в частта, с която е отменено
Наказателно постановление (НП) № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР
Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“
относно наложеното на ответника И.С.И. на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Така
постановеното решение е правилно като
краен резултат, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани
в нея, е неоснователна.
На първо
място, касационната инстанция не споделя изводите на Свищовския районен съд,
че НП не отговаря на изискванията на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – неясно и непълно описание на извършеното
нарушение. Нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде осъществено с различни
изпълнителни деяния и в конкретния случай административният орган ясно е
посочил, както в АУАН, така и в НП, че формата на изпълнителното деяние е
държане на акцизни стоки (60 литра дестилатен алкохолен продукт - ракия, годен
за консумация) без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на дължимия акциз. Наред с това, в НП административнонаказващият
орган е посочил хипотезата от разпоредбата на чл. 31 от ЗАДС за определяне на
акцизната ставка при алкохола и алкохолните напитки, която съответства на
откритото количество произведен етилов алкохол (ракия) в дома на ответника по
касация. Предвид изложеното, не е налице твърденият от въззивния съд порок при
издаване на обжалваното наказателно постановление и не е накърнена възможността
на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, още по-малко е била препятствана
възможността му да реализира правото си на защита в пълен обем.
Въпреки
горното, съдът намира, че правилно въззивният съд, постановявайки своето
решение, се е съобразил с практиката на Административен съд-Велико Търново по
аналогични казуси, приемайки, че физическо лице не може да носи
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 126 от ЗАДС, тъй
като физическите лица нямат задължение да съставят и разполагат с документи,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Както
неведнъж съдът е посочвал, идеята на законодателя е да санкционира по чл. 126
от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона/ като
складодържатели или производители/ не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са
регистрирани като складодържатели, но въпреки това извършват присъщи дейности
на такива. Административен съд-Велико Търново в практиката си по такива казуси
трайно приема, че лице, което не е регистрирано като производител или
складодържател, не може да произвежда, държи, съхранява акцизни стоки на склад
и няма как да съставя такива документи, поради което не може и да притежава
документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, т.е физическо
лице не може да отговоря за извършване на административно нарушение по чл. 126
от ЗАДС. В касационната жалба касаторът се е позовал на множество решения на
административни съдилища в страната, за да обоснове тезата си, че физически
лица могат да бъдат субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС, без да са
регистрирани по този закон, но тези съдебни актове нямат задължителен характер,
какъвто имат постановените тълкувателни решения и тълкувателни постановления
съгласно чл. 130, ал.2 от ЗСВ. Същото се отнася и за особените мнения по
цитираните от касатора решения на АСВТ. По отношение на позоваването в
касационната жалба на съдебна практика на
Административен съд – Велико Търново следва да се посочи, че цитираното
в нея Решение № 320 от 28.11.2018г. по КАНД №10331/2018г. по описа на съда не е
по аналогичен на настоящия казус и лицето е санкционирано на основание чл. 123,
ал. 1, пр. 1 от ЗАДС, а не по чл. 126 от същия закон, а с другото цитирано
Решение № 53 от 20.03.2019г. по КАНД № 10058/2019г. по описа на АСВТ съдът е постановил отмяна
на решенето на въззивния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила и
делото е върнато за ново разглеждане със съответните задължителни указания. При
липса на надлежно установено изпълнително деяние по чл. 126 от ЗАДС, въззивният съд правилно
е приложил закона и е отменил наказателното постановление в частта, с която е
ангажирана отговорността на ответник по касация с налагането на административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 87/18.10.2019г., постановено по НАХД 154/2019г. по описа на
Районен съд - Свищов, в частта, в която е отменено Наказателно постановление
(НП) № 174/18.04.2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“, с която на И.С.И. ***,
на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.