Р Е Ш Е Н И Е № 260 104
Гр.Пловдив,02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№566 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №77 от
06.07.2020 г.,постановено по т.д.№37/2020 г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик,са отхвърлени изцяло като неоснователни осъдителните
искове,предявени от Н.П.К.,П.К.Н.-малолетна и действаща чрез своя родител и
законен представител Д.С.Н.,и С.П.К.-също малолетен и действащ чрез своя
родител и законен представител П.С.К.,против „Г. ф.-гр.С. с Булстат ...,за
заплащане на основание чл.288,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ на сумите от по 50 000 лв.
за всеки ищец,частично от 100 000 лв.,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,настъпили от смъртта на С.П.К.-поч. на 07.08.2015 г.
вследствие на ПТП от 30.07.2015 г.,причинено от неидентифицирано МПС,ведно със
законната лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на
иска-09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Със същото
решение са осъдени тримата ищци да заплатят разделно на Г. ф.-гр.С. сумата от
300 лв.,представляващи разноски по делото-депозити за две експертизи,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Горното решение е
обжалвано от Н.П.К.,П.К.Н.-малолетна и действаща чрез своя родител и законен
представител Д.С.Н.,и С.П.К.-също малолетен и действащ чрез своя родител и
законен представител П.С.К.,като общата им въззивна жалба е подадена чрез
Адвокатско дружество „Г. и п.“ с Булстат ...,представлявано от адв. С.С..В
жалбата е заявено,че първоинстанционното решение се обжалва изцяло като
неправилно и необосновано.Според жалбоподателите,първостепенния съд е достигнал
до правилни изводи относно осъществяването на фактическия състав на генералния
деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,съответно за наличие на предпоставките по
чл.288,ал.11,предл. 2 КЗ /отм./ във вр. с чл.288,ал.1,т.1 от КЗ /отм./,при
което отговорност следва да се носи от ответника,но неправилно е приел,че не е
била установена емоционалната привързаност между починалия и самите
жалбоподатели,която да се отличава от нормално присъщата в традиционните за
българското общество семейни отношения и като последица е отхвърлил изцяло
предявените искове.Считат,че в хода на първоинстанционното производство се е
доказало с категоричност,че отношенията между починалия С.К. и неговите внуци-жалбоподателите
П.Н. и С.К.,са били изключително близки и наподобяващи тези между родител и
дете,както и че между него и брат му-жалбоподателят Н.К. е съществувала особено
близка,трайна и дълбока житейска и емоционална връзка.В тази насока подробни
доводи са развити във въззивната жалба.Изложен е и аргумента,че в обжалваното
решение първоинстанционният съд неправилно е приел,че претърпените от
жалбоподателите мъка и страдание от смъртта на починалия при ПТП С.К. не подлежат
на обезщетяване,тъй като не надхвърлят нормално присъщите за съответната
родствена връзка.Молят въз основа на изложените в жалбата аргументи,да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и да бъде
постановено друго от настоящата инстанция,с което да бъде осъден ответника Г. ф.
да заплати на ищците първия претендиран размер на исковите им претенции за
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на смъртта на С.П.К.,настъпила
в резултат на ПТП от 30.07.2015 г.,ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.Молят да им бъдат
присъдени направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В законния срок
по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият Г. ф.-С. е подал отговор на въззивната жалба
чрез пълномощника си адв. С.М..Счита жалбата за неоснователна по изложени в
отговора съображения.Заявява,че не са налице твърдените във въззивната жалба
пороци на обжалвания съдебен акт и са изцяло неоснователни поддържаните от
жалбоподателите оплаквания във всеки пункт от жалбата.Подробни аргументи в тази
насока въззиваемият развива в отговора си.Моли,с оглед на поддържаните
доводи,да бъде отхвърлена като неоснователна подадената въззивна жалба,а обжалваното
с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено изцяло като
правилно.Претендира разноските за въззивната инстанция.
От страните не са
представени писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и
доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения отговор на същата.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима,тъй като е подадена от лица,имащи правен интерес да
обжалват първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският
апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на
правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на
решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в
частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по
конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По
гр.д.№4620/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик
ищците Н.П.К. с ЕГН **********,П.К.Н. с ЕГН **********-малолетна и действаща
чрез своя родител и законен представител Д.С.Н.,и С.П.К. с ЕГН **********-също
малолетен и действащ чрез своя родител и законен представител П.С.К.,са
предявили против Г. ф.-гр.С. с Булстат ... субективно съединени искове за
заплащане на сума от по 50 000 лв. за всеки ищец,частично от 100 000
лв.,представляващи обезщетение за претерпени неимуществени вреди,настъпили от
смъртта на С.П.К.-поч. На 07.08.2015 г. вследствие на ПТП от 30.07.2015
г.,причинено от неидентифицирано МПС,ведно със законната лихва върху главниците
от датата на предявяване на иска-09.11.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Първоначално исковете са предявени в
размер от по 1000 лв.,частично от 100 000 лв.,но след като е допуснато
увеличението им от 1000 лв. на 50 000 лв.,частично от 100 000
лв.,производството по образуваното пред РС-Пловдив дело е прекратено и на
основание чл.118,ал.2 от ГПК делото е изпратено по подсъдност на Окръжен
съд-Пазарджик,вследствие на което е образувано т.д.№37/2020 г. по описа на
същия съд.Именно по това дело е постановено и обжалваното съдебно решение.
Процесните искове са основани на
следните твърдения:
Твърди се,че първият ищец-Н.К. е
брат,а останалите двама ищци са внуци на С.П.К.,който починал на 07.08.2015 г.
и смъртта му настъпила вследствие на ПТП,станало на датата 30.07.2015 г.За
същото ПТП се твърди,че е било причинено от неизвестен водач на
неидентифицирано МПС,след въпросният водач,управлявайки неидентифицираното МПС
по ГП I-8 в посока от гр.П. към гр.П.,е предприел в района на
кв.... + ... м. рисково изпреварване и за целта е навлязъл в платното на
насрещното движение,където се е движело МПС,марка „М.“,модел „...“ с рег. №...,управлявано
от С.П.К..Твърди се,че с цел да избегне съприкосновение с движещото се насреща
неидентифицирано МПС,водачът на лекия автомобил марка „М.“ се отклонил вдясно
от пътното платно по посоката на движение,като десните гуми на автомобила
навлезли в тревната площ и вследствие на предприетата спасителна
маневра,водачът загубил контрол над управлявания от него автомобил и се ударил
в крайпътно дърво.Вследствие на това ПТП,С.К. получил счупване на
малко-пищялната кост на дясна подбедрица и контузия на гърба на лявото стъпало
със счупване на ладиевидната кост.Тези травми били констатирани от лекарски
екип на Отделение по ортопедия и травматолигия при „МБАЛ-П.“АД,където
пострадалият С.К. бил приет за лечение непосредствено след процесното ПТП.В посоченото болнично заведение К. бил
хоспитализиран за периода 30.07.2015 г. до 05.08.2015 г.,а след това на датата
07.08.2015 г. вследствие на травмята на дясната подбедрица и предвид
продължителното обездвижване на същата,пострадалият получил масивна
тромбоемболия,която довела до смъртта му.
Съгласно твърденията в ИМ,от
съставения за произшествието констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег.№.../... г. по описа на ОД на МВР-П.,виновен за процесното ПТП е неизвестен
водач,управлявал неидентифицирано МПС.Твърди се още,че между починалия С.К. и
брат му Н.К. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка,като още от
деца двамата братя били изключително близки,помагали си и споделяли един с
друг.Починалият бил по-големият брат и още от дете той бил опора на малкия си
брат,негов ментор и закрилник,а след като родителите им починали двамата братя
станали и още по-близки.Не минавал и ден без да се видят или поне да поговорят
по телефона.Наред с това се твърди,че ищците П. К. Н. и С. П. К.,макар и на
крехка възраст,след смъртта на дядо си дълго скърбели и не можели да го
преживеят,усещали липсата му и често говорели за него,плачели и се
разстройвали.Приживе дядо им се грижел за своите внуци,водели ги на разходки,на
почивки,купувал им лакомства,играел с тях,четял им книжки и т.н.Той често
гледал своите внуци,когато родителите им били заети и децата били свикнали с
него и сами го търсели,тъй като им била приятна компанията му.След смъртта на
дядо им,първоначално родителите им не им казвали какво се е случило,но
впоследствие им обяснили и децата били тъжни дни наред,като дори и родителските
ласки не можели да ги успокоят.Твърди се,че все още,когато говорят на своя
покоен дядо,децата се натъжават и разстройват.
Ищците считат,че са материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за
неимуществените вреди,причинени им от смъртта на С.К.,тъй като те,макар
да не са от кръга на лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и
Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС,попадат в очертания с
Тълкувателно решение №1/2016 г. кръг от лица,които по изключение разполагат с
материалноправна легитимация да получат такова обезщетение с оглед на създадена
между тях и починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпените от
неговата смърт продължителни болки и страдания.Твърдят,че са предявили
извънсъдебно пред ответника претенциите си за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,явяващи се резултат от смъртта на С.К.,но
образуваната при ответника щета приключила с отказ да изплащане на такова
обезщетение.
Ответникът е подал отговор на ИМ,с
който е оспорил изцяло предявените срещу него осъдителни искове-по основание и
размер.Твърди,че липсват доказателства за изключително близки отношения между
починалия и ищците.Оспорил е и механизма на ПТП,описан в констативния
протокол,доколкото протоколът няма материална доказателствена сила.Направил е и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с
оглед на това,че той е бил без поставен предпазен колан,не е избрал подходящата
скорост на движение на автомобила и е имал възможност да предотврати
инцидента,като отклони автомобила без да излиза от пътното платно.Заявил е и
възражение,че по размер исковите претенции не кореспондират на съдебната
практик и принципа за справедливост.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за доказано,че на 30.07.2015 г. е настъпило
соченото в ИМ ПТП,че механизма на същоо е такъв,какъвто е очертан в заключението
на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза,че то е причинено
виновно от неизвестен водач на неидентифицирано МПС и че от техническа гледна
точка произшествието не е било предотвратимо чрез каквито и да било действия от
страна на С.К. като водач на движещия се в насрещната пътна лента лек
автомобил марка „М. ...“.Приел е още,че
от станалото на 30.07.2015 г. С.К. е получил
травматични увреждания и че масивната тромбоемболия,довела до смъртта му
на 07.08.2015 г.,е в пряка причинно-следствена връзка с тези увреждания.Според
първоинстанционния съд,така приетото от фактическа страна е достатъчно да
обоснове принципно отговорността на ответника от настъпилото ПТП по вина и
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС,но въпреки това
процесните искове са отхвърлени изцяло като неоснователни по съображения,че по
делото не са се установили конкретни житейски обстоятелства,които да
обосновават извод привързаността между починалия С.К. и ищците,които са
съответно брат и негови внуци,да е станала толкова силна,че смъртта му да е
причинила на ищците морални болки и страдания,надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка между двама
братя,съответно между дядо и внуци.При тези разсъждения,първоинстанционният
съд,като обобщение е приел,че исковете са неоснователни поради липса на елемент
от фактическия състав-претърпени вреди от деликта.
Въззивният съд счита за правилно
обжалваното първоинстанционно решение.
От фактическа страна не е спорно,че
първият ищец-Н.К. е брат на С.П.К.,а останалите двама ищци са внуци на
последния,както не е спорно и обстоятелството,че С.К. /с ЕГН **********/ е
починал на 07.08.2015 г. и както се установява от назначената по
първоинстанционното дело съдебно-медицинска експертиза,смъртта му е настъпила
вследствие на масивна белодробна тромбоемболия,развила се на фона на тромбоза
на дълбоките вени на десния долен крайния,довела до нарушаване на сърдечния
ритъм и спиране на сърцето.А тромбозата на дълбоките вени на десния долен
крайник,както се сочи в заключението на СМЕ-за,са се получили в резултат на
травмата,понесена от С.К. в областта на дясната му подбедрица в резултат на
настъпило ПТП на 30.07.2015 г.С други думи,причинно-следствената връзка между
смъртта на С.К. и понесено от него травматично увреждане от настъпило на
30.07.2015 г. ПТП,е котагорично доказана,а и поначало не е спорна между
страните по делото.
Спорен между страните се е очертал
механизма на ПТП,станало на 30.07.2015 г.,както и факта на виновно причиняване
на произшествието от водач на неидентифицирано МПС.В тази насока въззивният съд
споделя изцяло изложената в първоинстанционното решение фактическа обстановка
относно механизма на ПТП и техническите причини за настъпването му,установена
на база показанията на св.П. И.,пътувал по време на пътния инцидент в
управлявания от С.К. лек автомобил марка „М. ...“,както и въз основа на назначената
и приета по първоинстанционното дело автотехническа експертиза,чието заключение
не е оспорено от страните и съобразно съдържанието му правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд като компетентно и обосновано извършено.Споделя и
изводите на първоинстанционния съд,че произшествието е причинено по вина на
неизвестен водач при управлението от него на неидентифицирано МПС.
Предвид изложените във въззивната
жалба оплаквания,като основни спорни въпроси пред настоящата инстанция остават
въпросите за съществуването на такава дълбока и трайна емоционална връзка между
ищците и починалия С.К.,която да дава право на същите по изключение да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му и за това дали самите търпени
от ищците вреди от смъртта на С.К. надхвърлят нормално присъщите на съответната
родствена връзка.В случая отговора на тези въпроси е решаващ за изхода от спора
по процесните искове,тъй като е ясно,че ищците не попадат в кръга на
лицата,очертан с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и с оглед на това за тях са приложими
постановките на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело №1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС.А според същото тълкувателно решение,имащо задължителен за
съдилищата характер,обезщетение за неимуществени вреди на лица,които не попадат
в кръга на лицата по посочените две постановления на ВС,следва да бъде
присъдено по изключение само тогава,когато от доказателствата по конкретното
дело може да се направи несъмнен извод за съществуването на особено трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни,като интензитет и продължителност,морални болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
А в настоящия случай събраните
доказателства не доказват наличието на посочените по-горе предпоставки за
получаване на обезщетение от ищците за неимуществени вреди от смъртта на С.К..За
установяване на взаимоотношенията им с починалия,ищците са ангажирали гласни
доказателства-показанията на свидетелите К. Н. и Г. К.Първият от свидетелите е
баща на ищцата П.Н. и зет на починалия и от показанията му,които освен друго
следва да се ценят и при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената му
връзка с посочената ищца,се установява единствено силната привързаност и обич
на дядото към неговите внуци,както и оказваните от негова страна помощ и грижи
за тяхното отглеждане.В подобен смисъл,показанията на св.К.,които по съдържание
почти изцяло касаят взаимоотношенията между братята С. и Н. К.,установяват
наличието на силна емоционална привързаност и взаимопомощ между двамата братя
от ранните им детски години,запазила се и пред годините им като възрастни
хора.Обаче,установеното чрез свидетелските показания отношение на дядото към
неговите внуци,респективно установените чрез такива показания отношения на
привързаност и взаимопомощ между двамата братя,са характерни и нормални в
традиционните за българското общество семейни отношения.В тези отношения
братята и сестрите,съответно бабите/дядовците и внуците,са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална
близост.Но за материалноправната легитимация на лицата от т.нар. „разширен
кръг“ по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,съществуването на
такива взаимоотношения не е достатъчно.Необходимо е такива лица,попадащи извън
очертания с двете постановления кръг,но претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък,да проведат пълно и главно
доказване за съществуването на особено трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет
и продължителност/ морални болки и страдания,които в достатъчна степен да дават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.В случая ищците-настоящи жалбоподатели,не
доказват наличието на особено трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
от ПТП,като в частност по отношение на ищците П.Н. и С.К.,които към момента на
смъртта на дядо им са били съответно на четири и пет години,дори не се
установява какво е било тяхното отношение към дядо им,доколкото показанията на
св.Н. касаят само отношението на дядо им към тях,но не и обратното.Не се
установява и вследствие на причинената от ПТП смърт на К. ищците да са
преживели такива сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания,че да съставляват причина да се приложи изключението,коментирано в
тълкувателното решение от 2016 г.Както правилно и обосновано е прието в
първоинстанционното решение,използваните от свидетеля Н. общи фрази,че
внуците-ищци,след като разбрали за смъртта на дядо си се „затворили в себе си“
и изключително тежко приели неговата смърт не доказват морални страдания със
значителен интензитет и времетраене,които да надхвърлят нормално присъщите за
подобни случаи.Аналогичен извод налагат и показанията на св.К.,който единствено
заявява,че ищецът Н.К. станал по-унил и без самочувствие след смъртта на брат
си,но показанията му съдържат и противоречие,тъй като на едно място в тях
свидетелят заявява,че ищецът Н.К. възприел смъртта на брат си така,че все едно
е загубил майка си,а на друго място-че тя му се е отразила така,че “все едно да
загубиш брат си“.
Вследствие на горните съображения
въззивният съд намира за недоказана материалноправната легитимация на всички
ищци за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.К.,причинена
вследствие на настъпилото на 30.07.2015 г. ПТП.А това обосновава и крайният
извод за неоснователността на предявените от ищците осъдителни искове в
заявения им по делото размер,съответно на което и тези искове подлежат на
отхвърляне изцяло.Именно такъв краен резултат е постановен от първоинстанционния
съд с обжалваното решение и предвид това същото решение следва да бъде
потвърдено от настоящата инстанция,а подадената срещу него въззивна жалба е
неоснователна и като такава не подлежи на уважаване.
Предвид изхода от спора пред
въззивната инстанция,въззиваемата страна- Г. ф.,има право на направените пред
същата инстанция съдебни разноски и Ф. е направил искане за присъждането на
такива разноски.Искането обаче няма да бъде уважено,тъй като по настоящото
въззивно дело липсват доказателства въззиваемият да е понесъл реално разноски
за настоящата инстанция.В тази връзка съдът отчита,че по делото е представено
само пълномощно за представляващия Ф. адвокат,но не и доказателства за
уговорено и изплатено от страната адвокатско възнаграждение,а що се касае до
разноските,включени в представения списък по чл.80 от ГПК /л.39 от досието на
настоящото дело/,то те представляват платени депозити за вещи лица по
назначените от първоинстанционния съд СМЕ и САТЕ и тези разноски са вече
присъдени на Гаранционния фонд с обжалваното решение,като няма никакво
основание да му бъдат присъждани
повторно с настоящото въззивно решение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение №77 от 06.07.2020 г.,постановено по т.д.№37/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.