№ 212
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000155 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 32 от 22.01.2024 година, постановено по т. дело №
184/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. С. и адрес на управление бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на А.
С. Ш., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. * и на М. А. Ш.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. *, суми от по 160 000 лв.,
представляващи неизплатен остатък от обезщетение по чл. 432, ал. 1 от
Кодекс за застраховането, възлизащо в пълен размер на по 200 000 лева за
всеки един от двамата, за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ю.
А. Г., настъпила на 20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б., при
управление на лек автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност
1
на автомобилистите“ в ответното дружество. Отхвърлени са предявените
искове над уважените до пълните претендирани размери от по 200 000 лв.,
поради извършено в хода на производството частично плащане. Присъдена е
и законната лихва върху главниците от по 200 000 лв. от 05.01.2022 г. -
датата на предявяване на застрахователните претенции от увредените лица,
до датата на частичното плащане - 20.04.2023 г., както и върху главниците от
по 160 000 лв. от 20.04.2023 година до окончателното им изплащане.
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД да
заплати на адвокат Е. Б. - С. от Адвокатска колегия - С., личен номер
**********, с адрес гр. С., ж. к. „М.“ *, бл. ***, п., суми от по 15 180 лв.
адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност, за
оказана безплатна правна помощ и съдействие на всеки един от двамата
ищци - А. С. Ш. и М. А. Ш..
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД да
заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 16 000 лв. дължима
държавна такса за първоинстанционното производство по предявените
искове от двамата ищци; сумата от 0.21 лв. държавна такса за изготвяне на
препис от молба вх. № 14089/03.05.2023 г. за сметка на бюджета на съда
съгласно разпореждане № 1255/17.05.2023 г. и на препис от допълнителна
искова молба вх. № 22780/17.07.2023 г. за сметка на бюджета на съда
съгласно разпореждане № 1853/18.07.2023 г. и сумата от 790 лв. бюджетни
разноски по допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Застрахователно
Акционерно Дружество ДБ: **“ АД, ЕИК *********, в частите, с които на
ищците М. А. Ш. и А. С. Ш. е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размерите над по 50 000 лева до по 160 000 лева, ведно със законната
лихва до окончателното им изплащане, както и произтичащите от това
разноски. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят исковете в тези
части, като се присъдят на жалбоподателя разноски съобразно изхода на
спора. Оплакванията са, че решението в обжалваните части е неправилно
поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по
2
делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е определил като
справедлив размер на обезщетенията за всеки един от двамата ищци от по
200 000 лева, като им е присъдил по 160 000 лева след извършеното плащане
на обезщетение от по 40 000 лева в хода на процеса и че неправилно не е
отчел приноса на пострадалата. Обезщетенията от по 200 000 лева за всеки
един от ищците били в завишени размери с оглед принципа на справедливост
и съдебната и застрахователна практика, не съответствали на обема и
интензитета на действително претърпените от тях вреди и не отчитали
съществуващите в страната обществено-икономически отношения. Според
жалбоподателя обезщетения в размери от по 90 000 лева биха съответствали
на обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на категорично
установеното съпричиняване. Следвало да се отчете обстоятелството, че
пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан и че смъртта й е
настъпила вследствие на удар на главата й в тавана на автомобила, който не
би настъпил при поставен предпазен колан. По тези съображения и при
извършеното плащане на обезщетения от по 40 000 лева се иска отмяна на
решението над сумите от по 50 000 лева до по 160 000 лева за всеки един от
ищците. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Е. Б. от
*АК в качеството й на процесуален представител на М. А. Ш. и на А. С. Ш., с
изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са твърденията за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан. В отговора са цитирани
становищата на вещите лица от КСМАЕ, че и при правилно поставен
предпазен колан има вероятност за летален изход, близка до 50%.
Възражението за съпричиняване не било установено при условията на пълно
и главно доказване, а приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не можело да
почива на предположения, а на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалата, с които обективно е създала
условия или е улеснила настъпването на вредоносния резултат. Оспорени са и
доводите за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като се поддържа, че
те съответстват на установените по делото конкретни обстоятелства, на
лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и на икономическите условия в страната.
Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за
3
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Не са направени нови доказателствени искания.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение, като при подаването
й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
С представените по делото доказателства се установява, че ищците
М. А. Ш. и А. С. Ш. са сезирали ответното дружество с претенция вх. №
34 от 05.01.2022 година за заплащане на обезщетения за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ю. А. Г., настъпила
при ПТП, станало на 20.09.2021 година, причинено от Д. Г. Б.
при управлението на лек автомобил марка Т. К. с рег. № ** **** **, за
който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник.
Безспорно е между страните, че до завеждането на настоящото дело на
29.03.2023 година пред ОС – Пловдив застрахователното дружество не е
определило и изплатило обезщетения на ищците. При тези данни следва да
бъде направен извод, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Сумите, включващи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 40 000 лева за всеки един от двамата ищци са
преведени от застрахователното дружество на ищците на 20.04.2023 година,
като тези обстоятелства са безспорни между страните. След постановяване на
първоинстанционното решение – на 12.02.2024 година, ответното
застрахователно дружество е изплатило на ищците и законните лихви върху
обезщетенията от по 40 000 лева за периода от 05.01.2022 година до датите на
плащанията, за което са представени доказателства в първоинстанционното
производство. Заплатените суми са извън предмета на спора, очертан с
въззивната жалба и нямат отношение към проверката на допустимостта на
първоинстанционното решение, която въззивният съд извършва само в
4
обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма
или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
конкретните оплаквания, посочени по- горе.
Досежно неимуществени вреди на ищците, чиито размери са спорни
по делото, е установена следната фактическа обстановка:
Двамата ищци са родители на починалата Ю. Г., като към датата на
смъртта си – 20.09.2021 година, починалата е била на навършени 50 години,
нейната майка М. Ш. – седемдесетгодишна, а баща й А. Ш. – на седемдесет и
пет години.
Съдът възприема изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетелите Н. Ч. и Д. Г., които не са в родствени връзки с ищците и са
незаинтересовани от изхода на спора. Третата свидетелка - Х. Д., живее на
съпружески начала от 2018 година с внука на ищците, който е син на
починалата Ю. Г. и има дете от него, но съдът възприема и нейните
показания въпреки възможната им заинтересованост, тъй като те не
противоречат и не се опровергават от останалите доказателства, а освен това
тази свидетелка има преки и непосредствени впечатления за състоянието на
ищците след смъртта на тяхната дъщеря и до момента.
От свидетелските показания се установява, че към момента на смъртта
си Ю. Г. е била омъжена, живеела е заедно със съпруга си и децата си в село
Г. И., а двамата ищци са живели в собствено жилище в град П.. Въпреки това
връзката на ищците с дъщеря им не била прекъсната, отношенията им били
много добри, те й ходели на гости, празнували заедно всички празници,
починалата ги чувала непрекъснато по телефона, посещавала ги често,
помагала им, грижела се за тях, пазарувала, чистела, осигурявала им
лекарствата, записвала им часове за лекари, плащала сметките. Ищците
разчитали изключително много на своята дъщеря, тъй като били възрастни и
дори ежедневните дейности ги затруднявали. Те имали и син, но той като
мъж бил по- неорганизиран, дъщерята била много отговорна и по-
5
организирана, била грижовна и помагала не само на ищците, но и на всичките
си близки. Според свидетелите Ю. Г. била много добър човек, отзивчива,
винаги усмихната и лъчезарна.
Начинът, по който двамата ищци са приели смъртта на своята дъщеря,
е установен от показанията на свидетелките Д. и Г.. Свидетелките
установяват, че ищците и до момента не са приели загубата на дъщеря си. Те
страдали много след смъртта й и продължавали да страдат и до момента,
живеели със спомена за нея, били направили кът с нейни снимки в дома си,
където палели свещи, спазвали всички ритуали за почитане на паметта й,
изпадали в тежки емоционални състояния, плачели всеки път, когато се чуели
със свидетелката Г. – приятелка на тяхната дъщеря, оприличавали на дъщеря
си своята правнучка – дъщеря на свидетелката Д..
При така установената по делото фактическа обстановка въззивният
съд намира, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени
вреди по предявените от М. А. Ш. и А. С. Ш. искове е по 200 000 лева, до
който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Тези размери са съобразени с критериите за определяне на размерите
на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от
ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. При определянето им съдът
отчита конкретните обективни обстоятелства, установени по делото -
възрастта на починалата и на ищците към датата на ПТП и факта, че
ищците са се нуждаели и са получавали непрекъсната помощ от нея. По
делото е установена постоянна, силна и близка връзка на ищците с тяхната
дъщеря, сплотеност и подкрепа. Размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди са съобразени и с данните за тежките последици на
случилото се върху емоционалното състояние на ищците след загубата на
дъщеря им. Установено е, че тяхната болка все още е много силна повече от
две години след загубата / свидетелите са разпитани на 07.11.2023 година/,
скръбта им не е преодоляна, те все още живеят със спомена за нея,
продължават да плачат и да страдат, търсят емоционалната подкрепа на
други хора, близки до дъщеря им, в опит за запълнят нейната липса. Всички
тези факти са достатъчни, за да обосноват размер на обезщетенията за
неимуществени вреди от по 200 000 лева за всеки един от двамата ищци.
Обезщетения за неимуществени вреди в приетите от съда размери са
6
присъждани от съдилищата при смърт на син или дъщеря, настъпила към
меродавния момент – 2021 година, при сходни житейски ситуации.
Приетите размери са съобразени и с нормативно определените
лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. До 01.01.2010 година те са достигнали 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или
повече лица. След тази дата лимитите са нарастващи и значително по-
високи, като сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на
01.01.2016 година, приложим към настоящия случай, в чл. 492 предвижда
лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018
година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната и за обществено разбиране за
справедливост, имат значение при определяне на размерите на обезщетението
за неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната
практика.
За конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП –
20.09.2021 година, може да се съди по сравнително високата инфлация.
За 2020 година, от месец януари до месец декември, по данни от НСИ
инфлацията е с отрицателна стойност - -0,8%, докато през следващата 2021
година до месец декември тя е 7,6%. Това е допълнителен аргумент в
подкрепа на изводите на съда. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от 200 000 лева за всеки един от двамата ищци е
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразен с обективните критерии и
установените по делото конкретни обстоятелства, имащи значение за
определянето му.
Следващият спорен въпрос, по който следва да се произнесе
въззивният съд, е свързан с наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата Ю. А. Г..
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответникът е
въвел възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата е
била без поставен, респ. с неправилно поставен предпазен колан, в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинно-
7
следствена връзка с вредоносния резултат при конкретния механизъм на
настъпване на ПТП.
Становището на ищците по възражението за съпричиняване, изразено
в допълнителната искова молба, е за неговата неоснователност, като се
поддържа, че починалата е била с правилно поставен предпазен колан към
момента на ПТП. Алтернативното твърдение е, че дори да е пътувала без
поставен предпазен колан или с неправилно поставен такъв, Ю. Г. би
получила същите или дори по-тежки увреждания / стр. 131/.
С приетата по делото и неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е установен механизмът на
настъпване на ПТП и травмите, довели до смъртта на Ю. Г.. Заключението на
вещите лица, че към момента на ПТП Ю. Г. е пътувала без предпазен колан,
не е оспорено от ищците и не е опровергано от други доказателства по
делото. Този извод се основава на това, че при съдебномедицинската
аутопсия на тялото на Ю. Г. не са установени и описани характерни
травматични увреждания по гръдния кош или корема, които се получават от
действието на обезопасителен колан / т.нар. „синдром на предпазния колан“/.
От заключението е видно, че в случая става дума за челен удар между
две МПС – лек автомобил, движещ се със скорост от около 85 километра в
час, в който ищцата се е возила на задната седалка вляво зад водача и товарен
автомобил „С.“, движещ се със скорост от около 49 километра в час.
Причината за смъртта на Ю. Г. е получената при този сблъсък тежка и
несъвместима с живота й черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна /висока
шийна/ травма, с контузия и прекъсване на границата между гръбначния и
продълговатия мозък, което е довело до възходяща парализа на
жизненоважни мозъчни центрове в продълговатия мозък / дихателен и
сърдечно-съдов/, с последвала много бърза смърт. Вещите лица са
изследвали подробно движенията, които тялото на пострадалата е извършило
в момента на сблъсъка на двете МПС / т. 17 и т. 21 от заключението/. Те са
посочили, че тялото й, което не е било фиксирано към седалката с предпазен
колан, е получило инерционно движение към точката на сблъсъка, главно
напред и нагоре и леко надясно. При придадената значителна кинетична
енергия главата, предимно лявата челно-теменна област, се е ударила в твърд,
8
тъп предмет с широка плоскост от интериора в лявата част в купето на
автомобила / най-вероятно тавана/. След удара в тавана на автомобила главата
е спряла своето движението, но тялото и гръбначният стълб на пострадалата
са запазили инерционното си движение напред и нагоре, при което е
настъпил удар и разместване между черепната основа и горните шийни
прешлени / т.нар. „вбиване на гръбнака към черепната кухина“. Така се е
стигнало както до счупването на горните шийни прешлени, така и до тежката
черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и травматичните
увреждания на мозъка, причинили смъртта й. Категорично е посочено освен
това, че ако пострадалата беше с предпазен колан, тялото й не би се
преместило в описаната посока и главата й не би достигнала до мястото,
където се е ударила със значителна кинетична енергия в посочените
интериорни части от купето на процесния автомобил.
В т. 22 от заключението вещите лица са описали уврежданията, които
правилно поставен предпазен колан би могъл да причини на пътник в МПС.
Става дума за изводи, които не касаят конкретната ситуация, а принципни
такива, основани на данни от специализираната литература. В края на
изложението е посочено, че според статистиката предпазните колани
намаляват фаталните наранявания с приблизително 43%, като има 57%
вероятност от настъпване на травми, сред които 21% вероятност от
сътресение на мозъка, 7,8% вероятност от наранявания на главата, гръдния
кош и гръбначния стълб и т.н.
При тези доказателства съдът намира, че възражението за
съпричиняване от страна на пострадалата е установено по делото. Изводите
на вещите лица, че до удар между главата на пострадалата и тавана на
автомобила не би се стигнало, ако тялото й беше фиксирано към седалката с
предпазен колан, са категорични. По безспорен начин е установено също, че
при този удар са получени несъвместимите с живота й травми. Това са
изводи, основани на доказателствата, касаещи конкретното ПТП.
Статистическите данни, цитирани от вещите лица, не ги опровергават. За да
се приеме липса на съпричиняване, не е достатъчно позоваването на
литературата и на статистическите данни, сочещи на хипопетична
възможност от настъпване на смърт и при поставен предпазен колан, а е
необходимо да е установено по несъмнен начин, че при конкретния
механизъм на ПТП би се стигнало до летален изход, дори и ако пострадалата
9
беше с такъв. Такива доказателства липсват. Хипотетичната възможност, на
която се позовава процесуалният представител на ответниците по въззивната
жалба, не опровергава изложените по-горе изводи, основани на установените
по делото конкретни факти и обстоятелства. Починалата Ю. Г. е нарушила
задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като е безспорно установено, че
това нейно противоправно поведение е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт.
Според въззивния съд съпричиняването от страна на пострадалата
поради непоставен предпазен колан, с оглед на конкретните обстоятелства,
обсъдени по-горе, е 20%. Значително по-голям е приносът на водача на
застрахования при ответника автомобил за настъпването на смъртта на
пострадалата. Установено е от вещите лица, че водачът Д. Г. Б. е нарушил
императивни правила, движил се е с технически несъобразена скорост
спрямо радиуса на десен завой на пътя, което е довело до загуба на контрол
над управляваното МПС и до удар в предната част на насрещния товарен
автомобил. Изложеното дава основание на съда да приеме 20%
съпричиняване.
При справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за
ищците М. Ш. и А. Ш. от по 200 000 лева и съпричиняване в размер на
20%, обезщетенията следва да бъдат намалени с този процент на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По този начин общият дължим размер на обезщетенията
за всеки един от двамата ищци е по 160 000 лева. Безспорно е, че в хода на
първоинстанционното производство, ответникът е изплатил на двамата ищци
обезщетения от по 40 000 лева, като обезщетението на М. Ш. е заплатено на
26.04.2023 година, а това на А. Ш. – на 20.04.2023 година. Т.е. дължимите
обезщетения, след извършеното частично плащане, са в размер на по 120 000
лева.
Досежно началния момент, от който се дължи законната лихва, следва
да бъдат взети предвид и доказателствата за заплащане на законната лихва
върху обезщетенията от по 40 000 лева за периода от 05.01.2022 година /
датата на сезиране на застрахователя със застрахователни претенции/ до
26.04.2023 година в размер на 5483,24 лева за М. Ш. и за период от
05.01.2022 година до 20.04.2023 година в размер на 5407,11 лева за А. Ш. /
платежни нареждания на стр. 264 и 265 от първоинстанционното
10
производство/. Дължимите допълнително обезщетенията от по 120 000 лева
/ след извършеното плащане на по 40 000 лева в хода на процеса/ за всеки
един от ищците, следва да бъдат заплатени от ответника ведно със
законната лихва от 05.01.2022 година до окончателното им изплащане.
Законна лихва върху заплатените обезщетения от по 40 000 лева не се дължи,
доколкото и тя е платена в хода на делото.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която ответното дружество е осъдено да заплати на ищците обезщетения в
размерите над по 120 000 лева до по 160 000 лева и исковете следва да бъдат
отхвърлени в тези части.
Следва да се отмени първоинстанционното решение и в частите, с
които ответното дружество е осъдено да заплати законна лихва, извън
дължимата такава за периода от 05.01.2022 година до окончателното
изплащане на обезщетенията от по 120 000 лева за всеки един от ищците.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимите разноски по
делото в първоинстанционното и във въззивното производство.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частите, с които Застрахователно акционерно дружество
„ДБ: **“ АД е осъдено да заплати на адвокат Е. Б. адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, с включен ДДС, в размерите над по 12 144 лева до по
15180 лева за всеки един от двамата ищци. Следва да се отмени решението и
в частите, с които ответникът е осъден да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размера над 12800 лева до 16 000 лева
и разноски за експертиза в размера над 632 лева до 790 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от
исковете. Претендираните такива със списъка по чл. 80 от ГПК / стр. 241/ са
за 200 лева възнаграждение за вещи лица, 40 лева разноски за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 540 лева на
основание чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. При общ размер на разноските
от 780 лева, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят 156 лева разноски на
ответника за първоинстанционното производство.
При решаването на въпроса за дължимите разноски за въззивното
11
производство следва да бъде съобразено, че при обжалваем интерес от по
110 000 лева по всеки един от двата субективно съединени иска / разликата
над по 50 000 лева до по 160 000 лева/, или общо 220 000 лева, въззивната
жалба е основателна за по 40 000 лева по всеки един от исковете / разликата
над по 120 000 лева до по 160 000 лева/, или общо по двата иска – за 80 000
лева.
Жалбоподателят Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД
е претендирал разноски в размер на 4400 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 540 лева на
посоченото по-горе основание. При общ размер на разноските от 4940 лева,
ответниците по жалбата М. и А. Ш.и следва да бъдат осъдени да заплатят,
съразмерно на уважената част от жалбата, разноски в размер на 1796,37 лева
за въззивното производство.
Адвокат Б. има право на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА за осъществената безплатна правна защита на М. и А. Ш.и пред
въззивната инстанция, с включен ДДС. Жалбоподателят Застрахователно
акционерно дружество „ДБ: **“ АД в молба вх. № 3681/29.04.2024 година е
изразил съгласие тези възнаграждения да бъдат определени съобразно
размерите по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при условие, че не надвишават предвидения в Наредбата
минимум. При обжалваем интерес от 110 000 лева минимумът съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредбата, е 9050 лева без ДДС, или 10860 лева с ДДС. С оглед
отхвърлената част адвокат Б. има право на възнаграждение с ДДС в размер
на по 6910,91 лева за въззивната инстанция за всеки един от ответниците по
жалбата, или общо 13821,82 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32 от 22.01.2024 година, постановено по т. дело
№ 184/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
12
-в частта, с която е осъдено Застрахователно акционерно дружество
„ДБ: **“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. С. Ш., ЕГН **********, сума в
размера над 120 000 лева до 160 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Ю. А. Г., настъпила на
20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б., при управление на лек
автомобил Т. К. с рег. № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
-в частта, с която е осъдено Застрахователно акционерно дружество
„ДБ: **“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. А. Ш., ЕГН **********, сума
в размера над 120 000 лева до 160 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Ю. А. Г., настъпила на
20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б., при управление на лек
автомобил Т. К. с рег. № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
-в частта, с която е присъдена законна лихва върху главниците в
размерите над по 120 000 лева до по 200 000 лв. за периода от 05.01.2022 г. -
датата на предявяване на застрахователните претенции от увредените лица,
до датата на частичното плащане - 20.04.2023 г., както и върху главниците в
размерите над по 120 000 лв. до по 160 000 лева за периода от 20.04.2023
година до окончателното им изплащане;
-в частта, с която е осъдено Застрахователно акционерно дружество
„ДБ: **“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Е. Б. - С. от Адвокатска
колегия - С., адвокатски възнаграждения с включен данък върху добавената
стойност, за оказана безплатна правна помощ и съдействие на всеки един от
двамата ищци - А. С. Ш. и М. А. Ш., в размерите над по 12144 лева до по
15180 лева;
- в частта, с която е осъдено Застрахователно акционерно дружество
„ДБ: **“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за първоинстанционното производство в размера над
12800 лева до 16 000 лева, както и разноски, заплатени от бюджета на съда
като възнаграждение на КСМАЕ, в размера над 632 лева до 790 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове, предявени от А. С. Ш.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. * и от М. А. Ш., ЕГН
13
**********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. *, срещу Застрахователно
акционерно дружество „ДБ: **“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. С. и
адрес на управление бул. „Г. М. Д.“ № *, за осъждане на ответника да
заплати на всеки един от двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди
в размерите над по 120 000 лева до по 160 000 лева, от смъртта на дъщеря им
Ю. А. Г., настъпила на 20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б., при
управление на лек автомобил Т. К. с рег. № ** **** **, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 22.01.2024 година, постановено
по т. дело № 184/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, С КОИТО:
-е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД, ЕИК
*********, да заплати на А. С. Ш., ЕГН **********, и на М. А. Ш., ЕГН
**********, суми в размерите над по 50 000 лева до по 120 000 лева -
дължими обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ю.
А. Г., настъпила на 20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б., при
управление на лек автомобил Т. К. с рег. № ** **** **, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно
със законната лихва върху тези суми от 05.01.2022 година до окончателното
им изплащане;
- е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД да
заплати на адвокат Е. Б. - С. от Адвокатска колегия - С., личен номер
**********, с адрес гр. С., ж. к. „М.“ *, бл. ***, п., суми от по 12 144 лв.
дължимо адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност, за оказана безплатна правна помощ и съдействие на всеки един от
двамата ищци - А. С. Ш. и М. А. Ш.;
- е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД да
заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 12800 лв. дължима
държавна такса за първоинстанционното производство по предявените
искове от двамата ищци и сумата от 632 лв. бюджетни разноски за
допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза.
ОСЪЖДА А. С. Ш., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап.
* и от М. А. Ш., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. *, да
14
заплатят на Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. С. и адрес на управление бул. „Г. М. Д.“ № *,
разноски за първоинстанционното производство пред ОС – Пловдив в размер
на 156 лева, както и разноски за въззивното производство пред АС – Пловдив
в размер на 1796,37 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. С. и адрес на управление бул. „Г. М. Д.“ № *,
да заплати на адвокат Е. Б. - С. от Адвокатска колегия - С., личен номер
**********, с адрес гр. С., ж. к. „М.“ *, бл. ***, п., суми от по 6910,91 лв.
дължимо адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност, за оказана безплатна правна помощ и съдействие на А. С. Ш. и М.
А. Ш. във въззивното производство / или общо 13821,82 лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15