№ 1239
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110103092 по описа за 2023 година
Ищецът В. Т. В. е предявил срещу „К,,,АД искове с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 2415.73 лева-главница
по договор за кредит №PLUS-01363025/11.03.2009, 741.37 лева-незаплатен
остатък от възнаградителна лихва за периода от 5.10.2009-05.01.2011, 371.28
лева – остатък от мораторна лихва, 586.84 лева – разноски по и.д.№759/2021
по описа на ЧСИ Н,, с рег. №841 и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 16.03.2012 в полза на „Б,,,,с”ЕАД е издаден
изпълнителен лист в производството по гр.дело №1606/2012 по описа на
СРС, за сумата от 2415.73 лева-главница по договор за кредит №PLUS-
01363025/11.03.2009, , ведно със законната лихва от 12.01.2012, 741.37 лева-
възнаградителна лихва за периода от 5.10.2009-05.01.2011, 550.14 лева-
остатък от мораторна лихва за периода 5.11.2009-21.12.2011 и 174.14 лева –
разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№4769/2012 по описа на ЧСИ Н,,, прекратено с постановление от 23.01.2019
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Сочи, че последното изпълнително
действие по делото е извършено на 21.08.2014.Твърди, че през 2021 отново
1
въз основа на същия изпълнителен лист е образувано и.д. №759/2021 по
описа на ЧСИ, рег. №841 на КЧСИ с взискател ответника.Навежда твърдения,
че вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, са погасени по
давност, тъй като последното изпълнително действие е извършено на
21.08.2014, както и че в периода от 21.08.2014-21.08.2019 не са извършвани
други валидни такива.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,, БГ”ЕАД оспорва предявените
искове.Счита, че вземанията му към ищеца, обективирани в процесния
изпълнителен лист, не са погасени по давност.Позовава се на ППВС№3 от
18.11.1980 и поддържа, че погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителния процес.След образуване на изпълнителното дело от страна на
взискателя били отправяни искания за извършване на изпълнителни действия
и са извършвани редица такива, с което е прекъсвано течението на давността.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 16.03.2012 по гр.дело №1606/2012, СРС, 76
състав е осъден В. Т. В. да заплати на „Б,,,”ЕАД сумата от 2415.73 лева –
главница по договор за кредит PLUS-01363025/11.03.2009, ведно със
законната лихва за периода от 12.01.2012 до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 741.37 лева за периода от 5.10.2009 до
05.01.2011, мораторна лихва в размер от 550.14 лева за периода от 5.11.2009
до 21.12.2011 и 174.14 лева –разноски по делото.
Въз основа на молба от 11.04.2012 от „Б,,,”ЕАД е образувано
изпълнително дело №4769/2012 по описа на ЧСИ Н,, срещу В. Т. В..
С покана за доброволно изпълнение от 12.04.2012 е насрочен опис на
движимито имущество на В. В. на 10.05.2012.Видно от разписаката от
25.04.2012 , същата е връчена при отказ.
Със запорни съобщения от 02.05.2012 е наложен запор от ЧСИ Н,, на
банковите сметки на В. В. в посочени в съобщенията банки.
С разпореждане от 23.10.2012 е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника В. В. на 26.11.2012.
2
С разпореждане от 4.11.2013 е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника В. В., дължимо от неговия работодател
ВТА ООД.
С уведомително писмо от 11.11.2013 „ВТА”ООД потвърждава , че В. В.
е техен служител, както и че ще превеждат месечно сума в размер от 78 лева.
С молба от 7.11.2018 „,,,, БГ”ЕАД е поискал да бъде конституиран като
взискател на мястото на „Б,,, С.А., клон България”, като негов
правоприемник.
С постановление от 23.01.2019 на ЧСИ Н,, е прекратено изпълнителното
производство по изпълнително дело №20128410404769/2012.
Въз основа на молба от 14.01.2021 от „ ,,,, БГ”ЕАД до ЧСИ Н,, е
образувано изпълнително дело №759/2021 срещу В. Т. В..
С разпореждане от 12.02.2021 на ЧСИ Н,, е насрочен опис на движимо
имущество на длъжника В. Т. В. на 28.05.2021.
Със запорно съобщение от 25.03.2021 е наложен запор от ЧСИ Н,, на
вземанията по всички банкови сметки на В. В. в „Юробанк България”АД.
Със съобщение от 09.04.2021 е уведомен В. В. за образувано
изпълнително дело №0759/2021 по описа на ЧСИ Н,,, както и за наложен
запор върху вземаанията му по всички банкови сметки в „Юробанк
България”АД и за конституиране като взискател на „,,,, БГ”ЕАД.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.09.2018 „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
прехвърлило на „,,,, БГ”ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучателя по тях, а купувачът
придобива вземанията, определени в Приложение №1- Списък на
вземанията, срещу заплащане на покупна цена.
Видно от Приложение №1 от 14.09.2018 към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания в него са включени вземания спрямо В. В. по
договор PLUS-01363025 за сумата от 2415.73 лева – главница, 741.37 лева –
договорна лихва, 1383.61 лева –лихва за забава-по изпълнително дело
№4769/2012 по описа на ЧСИ Н,,.
С пълномощно №3308/2018 „Б,,, С.А., клон България е упълномощило
3
„,,,, БГ”ЕАД да уведоми съгласно чл.99, пр.3 от ЗЗД всички длъжници за
сключения Рамков договор за цедиране на задължения/продажба и
прехвърляне на вземания от 14.09.2018г.
С потвърждение „Б,,, С.А., клон България е потвърдило извършената
цесия на всички вземания съгласно Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018г.
По делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до В. В. от „Б,,, С.А”. чрез пълномощник „Кредит Инкасо
Инвестъмънтс БГ”ЕАД. Видно от известието за доставяне пратаката е
останала непотърсена.
С молба от 08.09.2022 „,,,, БГ”АД е поискал от ЧСИ да извърши
справказа трудови договори и да наложи запор на В. Т. В..
С разпореждане от 26.09.2022 на ЧСИ Н,, е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника В. В.. Видно от известието за доставяне В. В.
е уведомен за разпореждането на 14.11.2022 с призовка за принудително
изпълнение.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е
недопустим в частта за разноските в изпълнителното производство, а именно:
586.84 лева – разноски по и.д.№759/2021 по описа на ЧСИ Н,, с рег. №841 и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.,Вземането обхваща
изпълняемото право по изпълнителния титул.Разноските за изпълнението не
са част от вземането по изпълнителния лист, те са последица от
осъщественото принудително изпълнение.
Поради това съдът намира, че в частта относно разноските по
изпълнителното производство исковата молба следва да бъде върната на
основание чл.130 от ГПК като недопустима, а производството в тази част
следва да бъде прекратено.
По основателността
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.09.2018 „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
4
прехвърлило на „,,,, БГ”ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучателя по тях, а купувачът
придобива вземанията, определени в Приложение №1- Списък на
вземанията, срещу заплащане на покупна цена.
Видно от Приложение №1 от 14.09.2018 към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания в него са включени вземания спрямо В. В. по
договор PLUS-01363025 за сумата от 2415.73 лева – главница, 741.37 лева –
договорна лихва, 1383.61 лева –лихва за забава-по изпълнително дело
№4769/2012 по описа на ЧСИ Н,,.
С оглед на което съдът приема, че предмет на договора за цесия са и
вземанията спрямо В. В. по договор PLUS-01363025.Поради това съдът
намира, че ответното дружество е придобило на основание договора за цесия
вземания, както следва: 2415.73 лева – главница, 741.37 лева – договорна
лихва, 1383.61 лева –лихва за забава.
С пълномощно №3308/2018 „Б,,, С.А., клон България е упълномощило
„,,,, БГ”ЕАД да уведоми съгласно чл.99, пр.3 от ЗЗД всички длъжници за
сключения Рамков договор за цедиране на задължения/продажба и
прехвърляне на вземания от 14.09.2018г.
С потвърждение „Б,,, С.А., клон България е потвърдило извършената
цесия на всички вземания съгласно Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018г.
По делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до В. В. от „Б,,, С.А”. чрез пълномощник „Кредит Инкасо
Инвестъмънтс БГ”ЕАД. Видно от известието за доставяне пратката е останала
непотърсена.
Съдът приема, че след като ищецът предявява исковете си срещу
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ”ЕАД , същият е уведомен за
извършената цесия. С оглед на което съдът намира, че договорът за цесия е
породил действието си спрямо ищеца и кредитор по задълженията му,
произтичащ от договор PLUS-01363025, се явява ответното дружество.
По отношение на давността
5
С изпълнителен лист от 16.03.2012 по гр.дело №1606/2012, СРС, 76
състав е осъден В. Т. В. да заплати на „Б,,,”ЕАД сумата от 2415.73 лева –
главница по договор за кредит PLUS-01363025/11.03.2009, ведно със
законната лихва за периода от 12.01.2012 до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 741.37 лева за периода от 5.10.2009 до
05.01.2011, мораторна лихва в размер от 550.14 лева за периода от 5.11.2009
до 21.12.2011 и 174.14 лева –разноски по делото.
Въз основа на молба от 11.04.2012 от „Б,,,”ЕАД е образувано
изпълнително дело №4769/2012 по описа на ЧСИ Н,, срещу В. Т. В.. В този
смисъл производството е висящо към датата на постановяване на
ТР№2/26.06.2015 на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо
процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР
№2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то
до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо
ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на
11.04.2012 до 26.06.2015 давност не е текла.
В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде
прекъсната от предприетите изпълнителни действия в рамките на
изпълнителното дело.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
6
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.
Видно от отбелязванията в изпълнителния лист е изплатена на
„Б,,,”ЕАД сумата от 70 лева на 19.02.2016.Но тези суми са заплатени от ЧСИ
на взискателя, а не са постъпления от длъжника.Последните постъпления от
длъжника, отбелязани в изпълнителния лист са от 21.08.2014.След това са
изплащани на 19.02.2016 вземания от ЧСИ на взискателя, които не прекъсват
давността.
Молбата за конституиране на нов взискател от 01.04.2019 не прекъсва
давността.
В периода от 26.06.2015 повече от 2 години не са извършвани
изпълнителни действия.Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.С оглед на което съдът
намира, че производството е прекратено по силата на закона към 26.06.2017.
С постановление от 23.01.2019 на ЧСИ Н,, е прекратено изпълнителното
производство по изпълнително дело №20128410404769/2012.
Въз основа на молба от 14.01.2021 от „ ,,,, БГ”ЕАД до ЧСИ Н,, е
образувано изпълнително дело №759/2021 срещу В. Т. В..
В този смисъл в периода от 26.06.2015 до образуване на второто
изпълнително дело на 14.01.2021 не са извършвани действия, които да
прекъснат давността.
Съдът намира, че в периода от 26.06.2015 до 26.06.2020г. вземанията са
7
погасени с 5- годишната погасителна давност.
Вземането за главница е по договор за потребителски кредит и се
погасява с 5-годишна давност.Връщането на сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части.Връщането на предоставена в заем сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части..Ето защо
приложима по отношение на това задължение е общата 5 –годишна давност
по чл.110 ог ЗЗД.В този смисъл е Решение №38 от 26.03.2019 по т.д.
№1157/2018, ВКС, II ТО.
В този смисъл преди образуване на второто изпълнително дело на
14.01.2021, вземанията са погасени по давност. Вземанията за главница са
погасени с 5-годишната давност, а вземанията за лихви са погасени с 3-
годишната погасителна давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски
в размер от 950.53 лева, от които 170.53 лева – държавна такса и 780 лева –
адвокатско възнаграждение.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на
сумата от 826.32 лева.В случая адвокатското възнаграждение е в размер от
780 лева, т.е под минималния размер.С оглед на което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.Събразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 797.39 лева.
Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.Съобразно прекратената част от делото в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 16.11
лева.
8
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№14862/19.01.2023, подадена от В. Т. В.,
ЕГН**********, с адрес:гр,,,данов”№3, със съдебен адрес:гр.С,,,сински”№12,
ет.5, чрез адв. Р., против „,,,, БГ”ЕАД, Е,,, със седалище и адрес на
управление:гр.Соф,,,”№21, Бизнес цент,, на основание чл.130 от ГПК в
ЧАСТТА относно сумата от 586.84 лева – разноски по и.д.№759/2021 по
описа на ЧСИ Н,, с рег. №841 и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №3092/2023, СРС, 49 състав
в ЧАСТТА относно сумата от 586.84 лева – разноски по и.д.№759/2021 по
описа на ЧСИ Н,, с рег. №841 и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Т. В.,
ЕГН**********, с адрес:гр,,,данов”№3, със съдебен адрес:гр.С,,,сински”№12,
ет.5, чрез адв. Р., срещу „К,,,АД, Е,,, със седалище и адрес на
управление:гр.Соф,,,”№21, Бизнес цент,, искове с правно основание чл.439 от
ГПК, че В. Т. В. не дължи на „К,,,АД сумите, както следва: 2415.73 лева-
главница по договор за кредит №PLUS-01363025/11.03.2009, 741.37 лева-
незаплатен остатък от възнаградителна лихва за периода от 5.10.2009-
05.01.2011 и 371.28 лева – остатък от мораторна лихва.,
ОСЪЖДА „К,,,АД, Е,,, със седалище и адрес на
управление:гр.Соф,,,”№21, Бизнес цент,, да заплати на В. Т. В.,
ЕГН**********, с адрес:гр,,,данов”№3, със съдебен адрес:гр.С,,,сински”№12,
ет.5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 797.39 лева- разноски по
делото.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН**********, с адрес:гр,,,данов”№3, със съдебен
адрес:гр.С,,,сински”№12, ет.5, да заплати на „К,,,АД, Е,,, със седалище и адрес
на управление:гр.Соф,,,”№21, Бизнес цент,, на основание чл.78, ал.4 от ГПК
сумата от 16.11 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10