№ 6622
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100510153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 8743/14.05.2024 г., постановено по гр. д. 53426/2022 г., по описа на СРС, 67
състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.79 ал.1
пр.1 от ЗЗД, че К. Н. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните
суми: 566,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от 3.06.2022г. до
изплащане на вземането , сумата 58,08лв. , представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 16.10.2020г. до 25.05.2022г. и сумата 91,05лв. ,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода
1.05.2019г. – до 30.04.2021г. ведно със законната лихва от 3.06.2022г. до окончателното
изплащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с аб.№ 1302, за които суми по
ч.гр.д.№ 29704/2022г. по описа на СРС, 67 с-в , е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за сумата 17,32лв., представляваща
претендирана мораторна лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода 1.07.2019г. – 25.05.2022г. Със същото решение К. Н. К. е осъден да
заплати на „Топлофикация София ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 73,23лв.
представляваща разноски за заповедното производство и сумата 414,96лв. разноски в
исковото производство.
Недоволен от решението, ответникът, сега въззивник, К. Н. К. го обжалва в осъдителната
1
му част. Оспорва размера на задължението си за ползвана топлинна енергия , като посочва,
че същата е неправилно изчислена. На второ място, посочва, че районният съд неправилно е
приложил ЗМДВИП и не е взел предвид направеното от него в срок възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отмени като неправилно решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивна
жалба, не заявява становище по основателност на същата.
Третото лице помагач „Бруната България“ ООД не заявява становище по въззивната
жалба.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът поддържа
подадената от него въззивна жалба. Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД и
третото лице помагач „Бруната България“ ООД не изпращат представител, не депозират
становище.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения
въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и
възражения доказателства
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна
страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Решението се обжалва частично. В частта, с която искът на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. Н. К. за сумата 17,32лв., представляваща претендирана мораторна лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода 1.07.2019г. –
25.05.2022г. е отхвърлен, не е обжалвано и като такова е влязло в сила.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 19268/
06.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 29704 по описа за 2022 г. длъжникът К. Н. К. е уведомен на
12.08.2022 г.
В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 08.09.2022г. длъжникът е депозирал в
съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.
За указанията на съда по чл.415 ал.1 от ГПК заявителя е уведомен на 19.09.2022 г.
Исковата молба е предявена в съда на 03.10.2022 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4
от ГПК 1 месечен срок.
По реда на чл.422 от ГПК, ищецът претендира на договорно основание установяване по
отношение на ответника вземането му за сумата 566,75 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането, вземането за сумата 58,08 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
2
16.10.2020 г. до 25.05.2022 г., вземане за сумата 91,05 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането и вземане
за сумата 17,32 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г. Горните суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 1, находящ се в гр. ****, абонатен № 13021.
Ответникът К. Н. К. е оспорил предявените срещу него искове и е поискал от съда да ги
отхвърли като неоснователни. Посочил е, че „Топлофикация София“ ЕАД и фирмата за
дялово разпределение „Бруната“ ООД не са извършвали коректно отчитане на показанията
на монтираните в процесния имот индивидуални разпределители, че е налице надписване в
изравнителните сметки при замерване на водомерите и при изчисляване на битовото горещо
водоснабдяване. Направил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД не е изразило становище по основателността на
предявените искове.
Районният съд е събрал писмени доказателства, вкл. приел е заключението на съдебно –
техническа експертиза.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел предявените
искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за допустими, и основателни до размера
установен от приетата и неоспорена от страните експертиза. Съобразявайки разпоредбите на
чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, съдът е приел, че с придобиването на собственост
върху имот в сграда, присъединена към топлопреносно предприятие, възниква договорно
правоотношение за доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди. Собствениците
на имоти в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплащат
цена на топлинната енергия при условията и реда на Наредбата по чл.36 от ЗЕ. Ищецът е
собственик на топлоснабдено жилище, поради което между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение. В имота на ответника са монтирани индивидуални
топломери на отоплителните тела. Индивидуалното измерване на същите и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и за топла вода на имотите в сградата, в която се
намира и собствения на ответника имот, е възложено на „Бруната“ ООД с решение на ОС на
ЕС. Съдът е посочил, че се дължи и заплащане на услугата дялово разпределение в
претедирания размер съобразно ОУ. Намерил е за неоснователно възражението за изтекла
давност по отношение на претендираните от ищеца вземания, като е съобразил действието
на чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно
който за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давност не е текла. Съдът е уважил и
претенцията за търсена мораторна лихва върху двете главници за претендирания период.
Всъщност, приетата СТЕ е установила по-висок размер дължими суми за доставена
топлоенергия за претендирания период. Съдът е присъдил търсеното в исковата молба.
Досежно мораторната лихва върху стойността на услугата дялово разпределение, СТЕ е
3
установила, че се дължат 17,32лв. по-малко, което съдът е съобразил и е отхвърлил иска за
тази сума. Присъдени са и съответните разноски.
Основните възражения на въззивника са, че изчисленията за ползвана топлоенергия са
грешни и не дължи сумите, за които е осъден, както и че вземанията на ищеца, сега
въззиваема страна са погасени по давност.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд съобрази
следното:
Страните не спорят, че въззивникът К. Н. К. е собственик на жилище, което се намира в
сграда, етажна собственост, присъединена към абонатна станция, чрез която се доставя
топлинна енергия до отделните имоти, вкл. и в жилището на въззивника. Топлинната
енергия се ползва за отопление и за гореща вода за битови нужди, и се доставя от
Топлофикация София ЕАД. Топлоенергията се разпределя вътре в сградата чрез сградна
инсталация, която включва абонатна станция и мрежа от разпределителни тръбопроводи и
вертикални щрангове, които преминават през всеки апартамент. На проведено Общо
събрание на етажната собственост през 2002г. е взето решение собствениците на
индивидуални имоти да поставят на отоплителните си уреди индивидуални разпределители,
като отчитането им както и отчитането на водомерите за топла вода да се извършва от
„Бруната България“ ООД. „Бруната България“ ООД от своя страна е сключила договор с
„Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сграда етажна собственост. През 2002г. в жилището на
въззивника са монтирани 8 индивидуални разпределителя. От представени по делото от
„Бруната България“ ООД отчети е видно, че през м.юли 2020г./края на отоплителния период
2019-20г./ и през м.юни 2021г. /края на отоплителния период 2020-21г./ в жилището на
въззивника е отчетена консумация по отоплително тяло, което се намира в кухнята му,
както и консумация на топла вода в кухнята и в банята. В останалите стаи от жилището на
въззивника не е отразена консумация на топлоенергия по индивидуалните разпределители.
Въз основа на протоколите за отчет, които са подписани от въззивника, вещото лице е
изчислило стойността на потребената топлоенергия – сума за отопление на имота, сума за
топла вода, сума за сградна инсталация. Въззивникът не е заявил съгласие със заключението
на вещото лице, но не е и заявил ново доказателствено искане, не е представил
доказателства в подкрепа на твърдението си , че въззиваемата страна е надписвала сметките,
каквото твърдение той поддържа през целия процес. Както и районният съд му е указал, в
негова доказателствена тежест е да установи твърденията си. Всъщност, от експертизата се
установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец, и от отчетеното количество се приспадат технологичните загуби на
абонатната станция, които са за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД и които са
нормативно определени. При тези данни, въззивният съд намира, че твърденията на
въззивника за произволно надписване на сметки от страна на въззиваемата страна, не се
подкрепят от доказателствата по делото. Напротив, опровергават се от констатираното от
вещото лице, че отчитането на общия топломер, който отговаря на изискванията на Закона
4
за измерванията, се извършва без човешка намеса, а изчислението и приспадането на
разходите, които са за сметка на въззиваемата страна, съгласно изискването на НАРЕДБА №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е по определен ред в наредбата, който
отново не зависи от въззиваемата страна. На следващо място, отчета на индивидуалните
разпределители през 2020 и 2021г. е извършен от „Бруната България“ ООД и приет от
въззивника, поради което намеса на „Топлофикация София“ ЕАД също не изглежда
възможна. Както отчитането, така и дяловото разпределение на потребената топлинна
енергия между етажните собственици в сградата, в която се намира имота на въззивника, е
възложено на „Бруната България“ ООД, по отношение на чиято дейност въззивникът не е
заявил претенции. Не е установена повреда на индивидуалните измервателни уреди за
отчитане потреблението на топлина и топла вода в жилището на въззивника, нито на общия
топломер в абонатната станция. Цената на топлоенергията не зависи от „Топлофикация
София“ ЕАД. Тя се определя от КЕВР и е публично оповестена.
На следващо място във връзка с възражението на въззивника, че не заплаща действително
консумираната топлоенергия и сметките му са завишени, следва да се припомни, че
доставената до сградата, в която се намира имота на въззивника, топлинна енергия се
разделя на топлоенергия, ползвана за гореща вода и за отопление, като последната се
разделя на топлоенергия отдадена от сградната инсталация, топлоенергия ползвана за
отопление на общите части /стълбища, изби и др./, и топлоенергия ползвана за отопление на
индивидуалните имоти /чл.142 от ЗЕ/. Поради това собствениците на индивидуални имоти,
какъвто е въззивникът, заплащат цена фактурирана според действителното им потребление,
а не от потреблението , което се дължи на начина, по който използват радиаторите в имота
си. Т.е. сметката им не зависи само от показанията на измервателните уреди в
индивидуалните имоти. Както е посочил СЕС в решението си по съединени дела С-708/17 и
С-725/17 /т. 85 и т.86/ и повторил в решението си от 23.10.2025г. по дело С-760/23 /т.54/,
отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно
независими. Топлината в известна степен циркулира през стените на съседните апартаменти
– от помещенията с по-висока към помещенията с по-ниска температура. Може да е трудно ,
дори невъзможно, да се определи с точност количеството топлоенергия отдадено от тази
инсталация във всеки отделен апартамент. В т.56 на решението по дело С-760/23 СЕС
допълва, че собствениците на апартаментите не могат да бъдат освободени от разходите,
свързани с потреблението на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в случай,
че общите части на сградата нямат такива отоплителни тела. В случая, видно от разменена
кореспонденция между „Бруната България“ ООД и въззивника е видно, че в стълбищното
помещение на сградата, в която се намира неговото жилище, има монтирани два радиатора,
а останалите са демонтирани. Така, докато отоплението и топлата вода, ползвана в
индивидуалните жилища се фактурира в зависимост от реалното потребление, то
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и топлоенергията, използвана за
отопление на общите части, се разпределят между етажните собственици според отопляемия
обем на апартаментите им по проект /така т.6.1.3 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването/.
5
Изчисляването на разпределението на топлинната енергия между отделните
съсобственици се извършва по реда на математическа формула, посочена в т.6.1.1 от
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост,
която методика е приложение към НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Наредбата и Методиката са публични актове и са обект на проверка по
отношение валидност и законосъобразност, в различни свои редакции, от ВАС /напр. по
дело № 1372/2016г. на ВАС, по дело № 13721/2017г. на ВАС, адм.дело № 6870/2025г. на
ВАС/.
В решение по дело С-760/23, т.58 Съдът на ЕС посочва, че Директива 1012/27 относно
енергийната ефективност не предвижда изисквания, на които следва да отговаря формулата.
При тълкуване на Директива 2012/27, СЕС вече е приел, че същата допуска сметките за
потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент /посоченото решение по съединени дела, т.90-92/. Т.е. наличието във
формулата на фиксирана компонента /която не зависи от индивидуалното потребление на
етажния собственик/ и променлива компонента /неговото индивидуално потребление/ не са
в нарушение на европейското право. Напротив, както и генералния адвокат по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 посочва, наличието на фиксирана компонента ще мотивира
етажните собственици да предприемат мерки , които да водят до подобряване на общата
енергийна ефективност на сградата и реализиране на значителни енергийни икономии в
дългосрочен план /като напр. основен ремонт на сградата, т.87 от заключението/.
Директивата изисква правилата за разпределение на разходите за потреблението на
топлинната енергия или топла вода в сградите да бъдат прозрачни и точни. Преценката дали
формулата е прозрачна и точна следва да се прави за всеки конкретен случай. Формулата
ползва променлива компонента, която зависи от потреблението в индивидуалния имот, и
фиксирана компонента, която отчита отделно топлоенергията за общите части и
топлоенергията отдадена от сградната инсталация , и се разпределя според отопляемия обем
на всеки апартамент. Фиксираната компонента зависи от вида и топлофизичните особености
на сградата и на отоплителната инсталация. Въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице, съдът не може да направи
заключение, че формулата, по която е изчислено разпределението на топлинната енергия за
въззивника не е точна и ясна.
При липсата на доказателства оборващи заключението на вещото лице, законосъобразно
районният съд е приел изготвените от него изчисления досежно дължими суми за доставена
на въззивника топлоенергия.
По възражението на въззивника, че задължението му към топлопреносното дружество е
погасено по давност.
Съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
6
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, а момента на повтарящото се задължение за плащане е предварително
определен и известен на страните.
Срокът за плащане или изискуемостта на плащанията за топлоенергия са уредени в
публично известните Общи условия /ОУ/, съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ /същите са приложени
на л.50 от делото пред СРС/. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150 ал.3 от ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява въззивникът да се е възползвал от правото си по чл.150 ал.3 от ЗЕ. Нормата
на чл.33 от ОУ предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Фактурата за отоплителния период 2019-20г. е
издадена на 31.08.2020г. 45- дневният срок, в който се дължи плащането изтича на
15.10.2020г. /на л.37 от делото/. Следователно, въззивникът изпада в забава от 16.10.2020г.
От тази дата той дължи лихва за забава, както и оттогава започва да тече 3г. давност.
Заявлението на въззиваемата страна, което представлява претенция за плащане, е подадено
на 03.06.2022г. Между настъпилата изискуемост и предявената претенция за плащане не е
изминал период от 3г., поради което не може да се приеме, че задължението за отоплителния
период 2019-20г. е погасено по давност. Същите изводи са валидни и за задължението по
втората фактура, за отоплителния период 2020-21г., издадена на 31.07.2021г. /л.39 от делото
пред СРС/. Задължението по нея е станало изискуемо на 14.09.2021г. и до предявяване на
претенцията не е изтекъл 3г. давностен срок. Следователно, задълженията на въззивника
към „Топлофикация София“ ЕАД не са погасени по давност. Въззивникът дължи заплащане
на потребената топлоенергия. За закъсняло плащане той дължи и лихва за забава от
настъпилата изискуемост по всяка фактура – 16.10.2020г. по първата фактура и 15.09.2021г.
по втората фактура до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Дяловото разпределение в сградата етажна собственост, в която се намира жилището на
въззивника, се извършва от Бруната България ООД. Съгласно т.22 ал.2 от ОУ, цената на
услугата се събира от продавача на топлоенергия, или в случая „Топлофикация София“
ЕАД. Районният съд е присъдил претендираната от въззиваемата страна цена на услугата за
процесния период. Въззивникът не оспорва присъдената сума, поради което въззивният съд
изцяло реферира към мотивите на първоинстанционния съд досежно този иск.
Крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционният съд, който е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в
обжалваните части, вкл. и в частта на присъдените разноски по заповедното производство и
по исковото производство.
На настоящата инстанция , с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на
въззивника не се следват.
7
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 200лв. юрисконсултско
възнаграждение. Въззивният съд, като съобрази, че въззиваемата страна не е подала отговор
на въззивната жалба, и е депозирала молба със стандартизиран текст преди съдебното
заседание, на което не се е явил нейн представител, намира, че на основание чл.78 ал.8 ГПК
на въззиваемата страна следва да се определят разноски в размер на 50 лв.
Третото лице помагач няма право на разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8743/14.05.2024 г., постановено по гр. д. 53426/2022 г., по
описа на СРС, 67 състав .
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр.**** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“
№ 23 Б, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, сумата в размер на 50лв., представляваща разноски
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Бруната България“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8