№ /22.01.2020 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д. № 193 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127 ж, вр. чл. 41, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „С. Фреш“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу действия по обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол № 180601453632_3/14.01.2020 година на органи по приходите, потвърдени с Решение № ФК-2/15.01.2020 година на директора на Териториална дирекция (ТД) - Варна на Националната агенция за приходите (НАП). Жалбоподателят твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че административният орган не е изложил мотиви, както и че не са налице предпоставките по чл. 40, ал. 1 и чл. 121 а, ал. 2 от ДОПК. Моли съда да постанови определение, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – органи по приходите при ТД – Варна на НАП не изразява становище.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :
В Протокол от 13.01.2020 година е обективирана проверка от органи по приходите в дирекция „Фискален Контрол“ при Централното управление (ЦУ) на НАП на стоки с висок финансов риск (СВФР) – гъби. В Протокол от 14.01.2020 година е отразена констатация, че дружеството – вносител няма стационарен обект и регистрирано фискално устройство, не притежава активи за обезпечаване на данъчни вземания, няма кадрова обезпеченост, управителят е собственик и управител на още две дружества, регистрирани на една дата и с капитал от 2 лева, които нямат регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност и едното дружество е осъществило вътреобщностна доставка на гъби. Въз основа на това е направен извод, че при последващо разпореждане със стоките събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. На основание чл. 121а, ал. 3, вр. ал. 2 от ДОПК е предприето предварително обезпечение при фискален контрол: І. Определено е обезпечение в размер на 14 705,26 лева при установена пазарна цена за 1 кг. - 3,77 лева и обща стойност по пазарна цена 49 017,54 лева. Посочено е, че пазарната цена е установена на база протоколи, изготвени от органи по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на методите за определяне на пазарни цени по Наредба № Н-9/14.08.2006 година. Предприети са действия за обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК със срок на действие 24 часа – изземване на стока с висок фискален риск: гъби от рода Agaricus, 13 002 кг. На основание чл. 121а, ал. 3 ДОПК е указано, че забраната за разпореждане със стоката продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца и в размер 30 % от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението.
Действия са обжалвани пред директора на ТД – Варна на НАП, който с Решение № ФК-2/15.01.2020 година е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат горестоящият орган е приел, че протоколът е съставен от органи по приходите, в кръга на техните правомощия и съдържа реквизитите по чл. 50 от ДОПК. Приел е, че органът по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол има материална компетентност за извършване на оспорените действия, арг. чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК. Приел е, че органът по приходите има оперативна самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката, арг. чл. 121а, ал. 2, вр. ал. 1 от ДОПК, като наред с това предприема и действия по чл. 40 от ДОПК по обезпечаване на доказателства. Приел е, че органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да обезпечи съответните доказателства, вкл. веществените такива, при наличието на предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Жалбата срещу решението е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 41, ал. 3, вр. чл. 127ж от ДОПК, поради което подлежи на разглеждане.
Между страните няма спор, че стоките, предмет на оспорения акт, попадат в обхвата на т. 16 от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 599/13.06.2014 година на министъра на финансите, с която на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск.
Контролът, извършен от органите по приходите на 13.01.2020 година, попада в предметните граници на чл. 127а, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 5 от Наредба № Н-2 от 30 януари 2014 година за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове. Фискалният контрол е осъществен чрез действия по чл. 127б, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 11, т. 7 от Наредба № Н-2/2014 година. Извършени от органите по приходите действия са обективирани в протоколи по чл. 127а, ал. 6 от ДОПК.
Правилата за извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск се съдържат в Глава ХVа, Раздел ІІ от ДОПК. Правомощията на органите по приходите са уредени в специалните разпоредби на чл. 121а от ДОПК и др.
Съобразно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, органът по приходите при определени, посочени в посочената разпоредба предпоставки, може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя. При тази хипотеза органът по приходите предприема и действия по чл. 40 от ДОПК - за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. Т.е. касае се за специално основание за налагане на предварителни обезпечителни мерки, ведно с действия по обезпечаване на доказателствата.
В конкретния случай, органите по приходите не са предприели действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121а от ДОПК, поради и което наложеното обезпечение на доказателствата е незаконосъобразно. Двете мерки са кумулативно предвидени, като обезпечаването на доказателствата е задължителна последица на налагането на предварителни обезпечителни мерки. Неприлагането на предварителни обезпечителни мерки лишава от законен смисъл обезпечаване на доказателствата, особено, чрез изземване на стоката.
Налагане на мерките по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК е предвидено в случаите, когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В протокола липсват мотиви, които да обосновават наличието на тази хипотеза, поради което съдът приема, че обезпечителната нужда не е доказана. Изложените, че лицето няма регистрирано фискално устройство, е собственик, представляващ и съдружник на 2 дружества с капитал от 2 лева и едното е осъществило вътреобщностна доставка на гъби не са сред изброените по ал. 1 и не са достатъчни, за да обосноват хипотезата по ал. 2. Липсват данни в подкрепа на констатацията, че дружество, свързано с жалбоподателя е осъществил вътреобщностна доставка на гъби. Липсват каквито и да било обективни данни в подкрепа на твърдението, че с тези доставки се цели избягване плащането на задължения за данък върху добавената стойност. Не са представени доказателства, че процесните стоки, представляващи стоки с висок фискален риск, сами по себе си генерират вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали, нито че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. Мерките по чл. 121а от ДОПК целят да обезпечат задължения за данъци, които все още не са възникнали, но ще възникнат, поради което при налагането им следва да са налице конкретни обективни данни. В конкретния случай, такива липсват
Отделно от това следва да се посочи, че целта на наложената мярка „изземване на вещи“ е да се лиши собственика/държателя от достъп до стоката. В случая обаче „иззетите“ вещи са оставени на отговорно пазене у лицето, от което са иззети. Подобна възможност по отношение на „иззети“ доказателствата липсва в ДОПК (срв. напр. с чл. 207 от ДОПК).
Предвид горното, наложената с Протокол № 180601453632_3/14.01.2020 година мярка по обезпечаване на доказателствата, чрез изземване на стоки – 13 002 кг. гъби и придружаващите я документи е незаконосъобразна и като такава, следва да се отмени.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 770 лева.
Водим от изложеното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия по обезпечаване на
доказателства, обективирани в
Протокол № 180601453632_3/14.01.2020 година на органи по приходите, потвърдени
с Решение № ФК-2/15.01.2020 година на директора на Териториална дирекция - Варна на
Националната агенция за приходите по жалбата на „С. Фреш“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тодор Икономов“, № 14, ет. 3,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите гр. София – Териториална дирекция гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „С. Фреш“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Тодор Икономов“, № 14, ет. 3, ЕИК ********* сумата от 770 (седемстотин и седемдеесет) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ :