ОПРЕДЕЛЕНИЕ №369
гр. Варна, 05.06.2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 276/19г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от Община
Варна чрез юр.к. П. Ц., против
определение № 748/06.03.19г., постановено по гр.д. № 2375/08г. на ОС-Варна, в частта му, с която е
оставено без уважение искането на общината за превеждане по нейна банкова
сметка ***., внесена от ответниците по делото по депозитната сметка на ВОС с
платежно нареждане от 30.09.09г. на осн. чл. 398, ал. 2 от ГПК съгласно определение
№ 3203/30.09.09г. В частната жалба се сочи, че върху посочената сума, внесена
от ответниците е учреден залог в полза на Община Варна като обезпечителна
мярка. Счита се, че искането за превод на тази сума по сметка на общината е
било основателно и поради това се претендира отмяна на определението в
обжалваната му част и уважаване на искането.
В предвидения срок е депозиран
отговор на частната жалба от насрещните страни Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И.,
В. Б. П., Т. Б. П. и А.Г.С., всички, представлявани
от адв. Б. Г. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че в
ГПК не е предвиден ред, по който да се изплаща на взискател внесената парична
гаранция. Освен това предявеният от Община Варна иск по делото е бил отхвърлен
в голямата си част, а в уважената му – мсеки от ответниците е изплатил
дължимата сума поотделно. Наред с това се сочи, че паричната гаранция е внесена
от името на всички ответници, тъй като така е била предявена претенцията на
общината, която по-късно е изменена за отделното осъждане на всеки от ответниците.
Поради това и е невъзможно внесената от всички ответници гаранция солидарно да
служи за удовлетворяване задълженията на един от ответниците.
Третото лице-помагач на
ответниците „БГ Маркет“ ЕООД не е депозирало отговор на частната жалба.
Съдът намира, че подадената
частна жалба е недопустима по следните съображения:
Съгласно т. 3 от ТР № 6 от
23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК актът, с който съдът се
произнася по искане за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми
(внесени на осн. чл. 391, ал. 2 от ГПК, чл. 398, ал. 2 от ГПК и чл. 282 от ГПК), не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на
чл. 274, ал. 2 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито
законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С този акт не се решава
спор по същество и не се слага край на делото, поради което молителят може да
поиска неговото изменение от съда, който го е постановил, вследствие на грешка,
пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата
на чл. 253 ГПК.
При това положение настоящото
производство следва да се прекрати като недопустимо.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.ч.гр.д. № 276/19г. на ВАпС като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: