РЕШЕНИЕ
Номер 260320 02.10.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На четвърти август
две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Таня Стоилова
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 7261 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 36-0000520/30.10.2019 г. на А.В.Г. – ***
към ***, с което на „Измир Логистик” ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Х.Р.Ю. е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 5000 лева на основание чл.97, ал.1, пр.последно от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив да заплати в полза на „Измир
Логистик” ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Х.Р.Ю., сума в размер от 500
/петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално
представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 36-0000520/30.10.2019 г. на А.В.Г. – ***
към ***, с което на „Измир Логистик” ЕООД, представлявано от Х.Р.Ю. е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 лева на основание чл.97, ал.1, пр.последно от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия
закон.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и
писмено становище, моли Съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
но взема писмено становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД с.
Браниполе обл. Пловдив, представлявано от управителя Х.Р.Ю., осъществявало
дейност по международен превоз на товари – като лицензиран превозвач,
притежаващ лиценз на Общността под № 18260, като на 19.09.2019г. била извършена
проверка на дейността му от служители към ОО „АА“ Пловдив. Така с писмо изх. № 11-04-4571/21/31.07.2019
г. от „Измир Логистик“ ЕООД били изискани подробно описани в писмото документи,
които следвало да бъдат представени на 07.08.2019 г. в 10.00 часа в сградата на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив. Писмото било връчено лично
на управителя на дружеството Х.Р.Ю., като не всички изискани документи били
предоставени на проверяващите. С писмо от изх. № 11-04-4571/30/11.09.2019 г. от
„Измир Логистик“ ЕООД били изискани данни и за дигиталните карти и тахографски
листове за работното време на сочените водачи в писмото, а в т.2 се изисквали
данни от дигиталните карти и тахографски листове за работното време на сочените
автомобили, сред които и товарен автомобил с рег. № **. В писмото се сочело, че
тези документи следвало да бъдат предоставени на 19.09.2019 г. в 10.00 часа в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, както и че в случай
на непредоставяне ще бъдат съставени актове за установяване на административни
нарушения в тяхно отсъствие. Видно от известие за доставяне това писмо било
получено от Х. Ю. на 02.10.2019 г. Междувременно на 27.09.2019 г. в отсъствието
на представител на „Измир Логистик“ ЕООД св.П.Г. съставил АУАН с бл. № 267037
за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Свидетел
по акта бил друг служител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив
– С.М.. Копие от съставения АУАН било връчено на пълномощник на дружеството –
св.С.Х. на 08.10.2019 г.
Въз основа на така съставеният АУАН било издаденото
и атакуваното НП, с което на „Измир Логистик” ЕООД, представлявано от Х.Р.Ю.
била наложена имуществена в размер на 5000.00 лева на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от Закона за автомобилните превози.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства – НП, АУАН, писма от
31.07.2019 г. и 11.09.2019 г., разписка за доставяне на писмото от 11.09.2019
г., оправомощителни заповеди, пълномощно, както и от свидетелските показания на
актосъставителя П.Г., които са потвърдили констатациите по акта. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични и в съответствие с писмените
доказателства събрани по делото. Кредитират се и показанията на св. С.Х., тъй
като същите не се оборват от други доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
При тази доказателствена
наличност съдът прие, че с връчването на т.нар. първа покана не са били
представени част от документите, което само по себе си представлява
неизпълнение на разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, но видно от
съдържанието на самото НП до дружеството-жалбоподател е било изпратено и второ
писмо от 11.09.2019 г., с което повторно са били изискани документите,
включително и тези сочени като непредставени в АУАН, което обаче е било
получено едва на 02.10.2019 г. от дружеството, което се потвърждава както от показанията на разпитаните свидетели, така и
от приложеното по делото известие за доставяне. Ето защо и няма как изисканите
документи да са били предоставени в сочения в писмото ден и час, тъй като към
датата 19.09.2019 г. задълженото да ги представи дружество не е било наясно с
това какво се изисква. С оглед на това и не може да се твърди, че на сочената
дата и час е осъществено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози от „Измир Логистик“ ЕООД.
От друга страна са
допуснати и съществени процесуални нарушения, които грубо са ограничили правото
на защита на дружеството. От една страна АУАН е бил съставен без да е връчена
покана за съставянето му. Това се установява от доказателствата по делото, тъй като
актосъставителят твърди, че не е изпращал такава покана. Същевременно се сочи в
писмото от 11.09.2019 г., че при непредставяне на документите ще бъдат
съставени актове неприсъствено. Не се сочи обаче кога ще бъдат съставени тези
актове, което ограничава правото на защита на дружеството жалбоподател. От
друга страна действително ЗАНН допуска неприсъствено съставяне на АУАН, но
поставя условия за това, каквито в настоящия случай не са доказани. Съгласно
ал.4 на чл.40 от ЗАНН когато нарушението
е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели. В конкретния случай приетото нарушение е непредставяне
на документи и не може да се приеме, че автоматично в случая е налице тази
хипотеза. Неприсъствено е възможно да се състави АУАН и в случай, че
нарушителят е редовно уведомен за дата, час и място на съставяне на АУАН и не
се яви без основателни причини. И тази хипотеза в случая не е налице.
Същевременно АУАН е съставен и преди актостъставителят да е установил връчено
ли е горепосоченото писмо от 11.09.2019 г. и кога е връчено. Всички тези
обстоятелства съставляват поотделно съществени процесуални нарушения и правят
незаконосъобразен съставения на 27.09.2019 г. АУАН.
Отделно от горното според
настоящият състав е налице и неправилно приложение на материалния закон. С
обжалваното наказателно постановление на дружеството е вменена
административнонаказтелна отговорност за непредставяне на данни в указания от
проверяващите срок. Данните, изискани с писмо изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019 г.
представляват изискване за представяне на документи, а тези в покана изх.
№.11-04-4571/30/11.09.2019г. представляват извлечение от паметта на дигитални
тахографи. Деянието в обжалваното наказателно постановление е квалифицирано по
чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвПр, съобразно която разпоредба превозвачите и
собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари, и дружеството е санкционирано по реда
на чл.97, ал.1 предл.последно от ЗАвПр, съобразно която разпоредба, който
откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения,
свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната
дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.
Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление обаче
дружеството е санкционирано и за непредставяне на извлечение от паметта на
дигитални тахографи, за което неизпълнение има друга разпоредба - тази
по чл. 91в, т.2 от ЗАвПр,
съобразно която превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача. Посочената разпоредба кореспондира със санкционната разпоредба на
чл.104, ал.7 от ЗАвПр, предвиждаща същата по размер санкция каквато е и
санкцията по чл.97, ал.1 пред. последно от ЗАвПр, към датата на извършване на
нарушението, и доста по-ниска към настоящият момент, а именно 2000лв, тъй като
е изменена по отношение на размера на наказанието.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление №
36-0000520/30.10.2019 г. на А.В.Г. – ***
към ***, с което на „Измир Логистик” ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Х.Р.Ю.
е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.97, ал.1,
пр.последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за нарушение на чл.91б,
ал.1, т.1 от същия закон следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на разноските,
на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане
единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 500
лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на
делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счете,
че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за
основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде
осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
За горните изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ