Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П.,25.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№3164 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н. ищцата М.К.С.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.С.Д., твърди, че работи в
ответната болница като лекар със
специалност „пневмология и фтизиатрия“ по трудов договор №1 от 01.03.2019г.
с основно месечно трудово възнаграждение
в размер 2200лв. пир непълно работно време – 4 часов работен ден като е
уговорено трудовото възнаграждение за се изплаща до 30-то число на месеца,
следващ, месеца на полагане на труд. Твърди, че след сключване на договора
получила еднократно сумата от 600 лв. с касов ордер, представляваща част от дължимото
и трудово възнаграждение за месец март 2019г. Остатъкът от възнаграждението си
за месец март 2019г не е получила. Твърди, че ответникът не и е изплатил и
трудовите възнаграждения за месец април 2019г. месец май2019г, месец юни 2019г
и месец юли 2019г като и дължи помесечно следните трудови възнаграждения: за
месец март 2019г-в размер на 1200лв., за месец април 2019г – в размер на
2200лв., за месец май 2019г –в размер на 2200лв., за месец юни 2019г в размер
на 2200лв. и за месец юли 2019г в размер на 2200лв. Твърди се, че въпреки
многократните обещания от страна на работодателят същият не и е изплатил посочените по-горе трудови възнаграждения.
Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на
ищцата следните трудови възнаграждения:
за месец март 2019г-в размер на 1200лв., за месец април 2019г – в размер
на 2200лв., за месец май 2019г –в размер на 2200лв., за месец юни 2019г в
размер на 2200лв. и за месец юли 2019г в размер на 2200лв., ведно със законната
лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените по делото разноски.
В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника е подаден писмен отговор. С
писмения отговор ответникът е предявил
инцидентен установителен иск за обявяване недействителност на трудовото
правоотношение между страните като е развил подробни съображения в тази
насока. С разпореждане №14602 от 28.10.2019г.
съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен
иск. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът оспорва
исковете по размер. Цитира решение №166
от 25.02.2010г. по гр.д.№220/2009г на ВКС, според което може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали
се присъжда брутното трудово възнаграждение или чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна
практика прави възражение, че работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължими от него данък
върху общия доход и осигурителни вноски. Според ответника ищецът претендира брутния размер на трудовото
възнаграждение за посочените в исковата
молба месеци, но дължимите данъчни и осигурителни вноски са направен от
работодателя. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника, поддържа предявените искове.Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
трудов договор се установява, че считано
от 01.03.2019г ищцата е в трудово правна връзка с ответната болница като заема
длъжността лекар със специалност „пневмология
и фтизиатрия“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2200лв. ,
платимо на 30 то число на месеца, следващ полагането на труда.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза ,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и
неоспорено от страните.Вещото лице заключава, че дължимото на ищцата брутно
трудово възнаграждение за процесните
месеци е както следва: за месец март 2019г в размер на 1780.92лв., за месец
април 2019г- в размер на 2 200лв. ,за месец май 2019г- в размер на
2 200лв., за месец юни 2019г- в размер на 2 200лв. и за месец юли
2019г- в размер на 2 200лв. или общо за исковия период дължимото брутно
трудово възнаграждение възлиза на сумата от 10 580.92лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
и обосновано изготвено и неоспорено от страните.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за
месеците март, април, май, юни и юли 2019г.
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са във валидно учредена трудово правна връзка през
процесния период.
Установи се, а
и този факт не бе спорен между страните, че ищцата е престирала работната
си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата
на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата
на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига
същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от
параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото
възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд
ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор
условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от кредитираното с
пълно доверие заключение по изслушаната съдебно икономическа
експертиза, че дължимите на ищеца трудови
възнаграждения като брутна сума са както следва : за месец март 2019г в
размер на 1780.92лв., за месец април 2019г- в размер на 2 200лв. ,за месец май
2019г- в размер на 2 200лв., за месец юни 2019г- в размер на 2 200лв.
и за месец юли 2019г- в размер на 2 200лв. По делото не се наведоха
твърдения, нито се ангажираха доказателства от ответната страна тези суми да са
платени на ищцата с изключение на признанието от страна на ищцата, че от
дължимото за месец март 2019г.трудово възнаграждение в размер на 1780.92лв./
според констатациите за вещото лице/ същата е получила сумата от 600лв. като
този факт следва да бъде отчетен от съда.
Спорен е въпросът какъв вид
трудово възнаграждение следва да се присъди- брутно или нетно. По силата на
чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл.42,
ал.4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника
или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е
задължен да направи и без съгласие на работника или служителя, поради което е
прието задължението му към последния да е в размер на остатъка от чистата сума
за получаване. Работникът или служителят не може да получи частта от брутното
трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда
брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са
публични държавни вземания / чл.162 ал.2, т.2 от ДОПК/, а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите от
длъжника публични вземания съгласно чл.458 от ГПК. Съдебният изпълнител при събиране
на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на
тези задължения. Установената съдебна
практика, намерила отражение в решение №166 от 25.02.2010г по гр.д.№220/2009г
на ВКС , докладчик съдия Жива Декова, постановено по реда на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно
основание чл.128т.2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки.
Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение , дължимият данък и
осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното
производство. В цитираното съдебна практика изрично е посочено, че в съдебното
решение следва да е ясно и недвусмислено да е посочено какво точно се присъжда – брутно трудово
възнаграждение или чиста сума за получаване.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: 1/ сумата от 1180лв. , дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.08.2019г до окончателното изплащане на сумата като за
разликата от 1180лв. до претендираните 1 200лв. искът следва да бъде отхвърлен, 2/ сумата от 2 200лв., дължимо но
неплатено брутно трудово възнаграждение
за месец април 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на подаване на исковата молба 01.08.2019г до окончателното изплащане на
сумата, 3/ сумата от 2 200лв.
дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2019г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 01.08.2019г до окончателното
изплащане на сумата, 4/ сумата от 2
200лв. дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2019г, , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 01.08.2019г до
окончателното изплащане на сумата и 5/сумата от 2 200лв. дължимо , но
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 01.08.2019г
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 828.34лв.
,сторени по делото разноски/заплатено адвокатско възнаграждение/ с оглед
уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 399.20 лв. и сумата от 140 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.128,т.2 следните суми : 1/ сумата от 1180лв. ,
дължимо но неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.08.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1180лв. до
претендираните 1 200лв. отхвърля иска , 2/ сумата от 2 200лв., дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба
01.08.2019г до окончателното изплащане на сумата, 3/ сумата от 2 200лв.
дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 01.08.2019г до окончателното изплащане на сумата, 4/ сумата от 2 200лв. дължимо но неплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни
2019г, , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 01.08.2019г до окончателното изплащане на
сумата и 5/сумата от 2 200лв. дължимо , но неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец юли 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 01.08.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** *** сумата от
828.34лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати в полза на Районен съд-П. държавна
такса в размер на 399.20 лв. и сумата от 140 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения .
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 03.12.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: