№ 21050
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110168343 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца . с която са предявени срещу ответника .
обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 11940,86 лв., представляваща неплатена стойност на
предоставени . услуги за периода от 26.04.2021г. до 25.02.2022г. за имот, находящ се в гр. .,
клиентски номер . и сумата от 230,46 лв., представляващо обезщетение за забава за периода
от 27.05.2021г. до 25.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № ..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение по предоставяне на . услуги за
обект – недвижим имот, находящ се в гр. ., клиентски номер ., възникнало по силата на
неформален договор за предоставяне на . услуги при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, както и въз основа
заявление за откриване на индивидуална партида от 10.06.2015г. Твърди, че са периода от
26.04.2021г. до 25.02.2022г. предоставил на ответника . услуги, за което издал фактури, но
ответникът не заплатил същите в предвидения в чл. 31, ал. 2 ОУ срок – 30 дни след датата на
фактуриране и изпаднал в забава за заплащането им, за което дължал обезщетение за забава
за периода от периода от 27.05.2021г. до 25.02.2022г. За посочените вземания била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ., срещу която длъжникът възразил в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което моли да бъде установено, че посочените суми се
дължат от ответника. Претендира и разноски за производството.
Ответникът е депозирал в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, да е бил собственик на процесния недвижим имот за
исковия период, както и доставката на услугата на посочената стойност. По-конкретно
оспорва стойността на начисленото на основание ., както и посоченото във фактурите
количество вода да отговаря на реално потребеното такова в имота. Твърди, че партидата за
имота е открита на . и тя се явява потребител на . услуги за процесния период. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на . услуги за
процесния имот, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, съответно
сключване на индивидуален договор с ответника, както и че е изпълнил задължението си за
предоставяне на . услуги за процесния период, съответно, че в неговия патримониум е
възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за
главното вземане за цена на предоставени . услуги за недоказан, тъй като ответникът не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период ответникът е
бил собственик или ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в гр. . и в това си
качество – страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет предоставяне на .
услуги.
Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги качеството потребител имат юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят . услуги.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите . са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
За доказване на възникването на облигационно отношение с ответника ищецът е
представил справка от . за ответника за периода 01.01.1998 г. до 07.12.2021г. Видно от
представената справка ответникът не е собственик на процесния имот, нито е вещен
ползвател на същия, а доказателства за сключване на индивидуален договор не са
представени по делото, като посоченият факт не може да се изведе от обстоятелството, че
формално партидата за имота е открита на името на ответника при липсата на изявление от
негова страна за откриване на партида, както и липсата на доказателства същият да е
собственик, респективно вещен ползвател на имота. Напротив, по делото е проведено
успешно насрещно доказване от ответника, че за процесния период трето за спора лице е
било собственик на процесния имот, като ответникът се е разпоредил с имота още през
2014г. като е прехвърлил същия на дружеството . /с ново наименование .), с договор за
преобразуване от 26.03.2014г., който е вписан в . и това е видно от представената от самия
ищец справка от посочения регистър. Във всички последващи вписвания в ., включително за
процесния период това трето дружество фигурира като собственик на процесния имот. По
делото липсват и доказателства ответникът да е изявил воля да сключи договор с ищеца за
предоставяне на . услуги като ползвател на имота за процесния период, напротив по делото
се установява, че трето лице – П. К. П. – . е подал на 10.06.2015г. заявление за откриване на
индивидуални партиди за обект на адрес: гр. . и по-специално за административните
помещения на етаж . от сградата.
Изводите на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертизи, че титуляр на партидата, водена при ищеца, е ответникът . почиват единствено
на представените от ищеца и изготвени от самия него справки, данни и счетоводни
документи за обекта, които не носят подпис на ответника и представляват частни
2
свидетелстващи документи за изгодни за издателя си факти, които не се ползват с
доказателствена сила срещу ответника, респективно такава сила нямат и заключенията на
изслушаните по делото експертизи, базирани единствено на тези документи.
С оглед на това съдът приема, че по делото не е доказано между страните да
съществува облигационно правоотношение с предмет предоставяне на . услуги за процесния
имот и период, поради което искът за установява дължимостта на доставени услуги през
исковия период от ответника е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на иска за главното вземане, на отхвърляне подлежи и иска
за акцесорното вземане за обезщетение за забава, който е обусловен от доказване наличието
на главен дълг, което не е проведено по делото.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 1495,42 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение съгласно вписването в представената фактура № .г. Неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на претендирания хонорар на основание чл. 78, ал.
5 ГПК, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседание и събрания доказателствен материал, както и извършените
от процесуалния представител на страната действия. В тази насока следва да се съобрази и
че уговореният хонорар е в размера, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа (съобразно материалния интерес по делото), който
макар да не обвързва съда с оглед приетото в т. 1 от Решение на СЕС (втори състав) от
25.01.2024 г. по дело С 438/22г., може да служи за ориентир за определяне на дължимото
адвокатско възнаграждение. Следователно на ответника следва да се присъдят на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в размер на 1495,42 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от . ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . срещу .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ., ЕИК . дължи на . ЕИК ., сумата от
11940,86 лв., представляваща неплатена стойност на предоставени . услуги за периода от
26.04.2021г. до 25.02.2022г. за имот, находящ се в гр. ., клиентски номер . и сумата от 230,46
лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 27.05.2021г. до 25.02.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ..
ОСЪЖДА . ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати на ., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1495,42 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3