№ 2744
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100506813 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6813/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Г. М. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №2431 от 23.03.2022 г на СРС , 40 състав по
гр.дело №63634/2021 г по описа на СРС , с което е признато за установено на основание
чл.422 ГПК във чл.92 ЗЗД , че въззивникът дължи на „ЮБЦ“ ЕООД / с нова фирма „У.Е.“
ЕООД / гр.София ЕИК ******* сумата от 169,47 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги с кл.№14012372001 от 06.02.2013 г , изменен и
подновен с допълнително споразумение от 10.12.2016 , сключен между М. и „БТК“ ЕАД ; за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.09.2021 г по ч.гр.д.
№51084/21 г на СРС, 40 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът не е доказал , че
е изправна страна по договора за далекосъобщителни услуги и че е развалил същия по реда
на чл.87 ал.1 ЗЗД , като исковата молба е подадена след изтичане срока на договора .
Изпращането на текстови съобщения не може да замени изричното изявление за
прекратяване на договора . Неустойката е уговорена с неравноправна клауза с потребител ,
защото при забава на потребителя ищецът има право да прекрати договора и да иска
прекомерна неустойка от месечни абонаментни такси . Не са доказани цесиите между „БТК“
ЕАД и първия цесионер „С.Г.Г.“ ООД , и от „С.Г.Г.“ ООД на ищеца , като не са
представени съответните приложения касаещи въззивника . Представените извлечения са
1
негодни доказателства без доказателствена стойност . Цесиите не са надлежно съобщени на
въззивника , като „С.Г.Г.“ ООД не е упълномощавало ищеца да съобщи втората цесия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Уговорената неустойка не е нищожна , не противоречи на добрите нрави и на ЗЗП .
Извършена е деактивация на абонамента на 18.07.2018 г , за което въззивникът е бил
уведомен с текстово съобщение . Цесиите са доказани с представените писмени
доказателства , а неустойката е надлежно доказана с договора . Цесиите са съобщени от
упълномощеното лице .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.04.2022 г и е
обжалвано в срок на 21.04.2022 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че е сключен договор за далекосъобщителни услуги с кл.
№14012372001 от 06.02.2013 г , изменен и подновен с допълнително споразумение от
10.12.2016 , сключен между М. и „БТК“ ЕАД при посочени от СРС абонаментни такси и
срок до 10.12.2018 г . Не е оспорва от ответника , че „БТК“ ЕАД е изпълнявало
задълженията си , а ответникът не е платил задължения за периода 22.01.2018 г – 21.06.2018
г в размер на 128,25 лева . Ищецът претендира неустойка при прекратяване на договора в
размер на три месечни абонаментни такси .
Според СРС претендираната неустойка е компенсаторна . Същата не е нищожна и не
противоречи на ЗЗП и добрите нрави , като има и санкционна функция . Страните не спорят
, че поради липса на плащане от ответника далекосъобщителните услуги са деактивирани
считано от 18.07.2018 г , с което договорът е прекратен и се дължи процесната неустойка .
Двете цесии , които легитимират ищеца , са доказани с представените по делото договори и
приложение/извлечения към тях . Уведомленията за цесиите са извършени от „С.Г.Г.“ ООД
като пълномощник . Уведомлението е връчено на въззивника-ответник като приложение
към исковата молба и е произвело действие . Възражението за погасителна давност е
неоснователно с оглед спиране на давността по време на извънредното положение за
периода 13.03.2020 г – 20.05.2020 г .
Решението на СРС е правилно като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Следва
да се отбележи , че в отговора на исковата молба въззивника-ответник е направил следните
възражения :
2
за погасителна давност ;
че договорът за цесия от 16.10.2018 г не е произвел действие , защото липсва
съобщаване до длъжника от предишния кредитор
за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави и поради
уговарянето й с неравноправни клаузи .
Следователно доводите на въззивника във връзка с неизпълнение на задължения от страна
на ищеца по предоставяне на далекосъобщителни услуги , че не са доказани прехвърлянията
на вземането за неустойка и за липса на прекратяване на процесния договор са изцяло нови
за процеса . Същите са преклудирани са и не следва да се разглеждат от настоящия съд.
Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд , че договорът за цесия от
16.10.2018 г между „БТК“ ЕАД и първия цесионер „С.Г.Г.“ ООД е произвел действие по
отношение на въззивника-длъжник . Трайна е практиката на ВКС , че няма пречка цесията
да бъде съобщена - при наличие на съответното пълномощно .и чрез цесионера като
пълномощник на цедента - решение №137 от 02.06.2015 г по гр.д.№5759/14 г на ВКС ,
III ГО, решение №156 от 30.11.2015 г по т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО , решение №114 от
07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО , решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.
№2230/16 г на ВКС , I ТО и др. В случая това е сторено от „С.Г.Г.“ ООД като пълномощник
на „БТК“ ЕАД , за което са представени уведомление на стр.21 от делото пред СРС и
пълномощно от „БТК“ ЕАД .
Няма пречка цесията да бъде съобщена и с приложение към исковата молба , както е
сторено в случая - решение №78 от 09.07.2014 г по т.д.№2352/13 г на ВКС , II ТО , решение
№3 от 16.04.2014 г по т.д.№1711/13 г на ВКС , I ТО , решение №243 от 06.03.2017 г по т.д.
№3501/15 г на ВКС , I ТО и др. С уведомлението за цесия на стр.21 от делото пред СРС
„С.Г.Г.“ ООД уведомява ответника и за втората цесия – че вземането е прехвърлено на
ищеца . В този случай „С.Г.Г.“ ООД действа като цедент и не е необходимо да представя
пълномощно .
Правилно СРС е приел , че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави и на ЗЗП
. Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ОСГТК на ВКС , за да е
действителна една неустойката , то размерът й не трябва да противоречи на нейната
обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция . В случая уговарянето на неустойка
в размер до три месечни абонаментни такси не надхвърля допустимата санкционна функция
на неустойката .
Липсва противоречие и с чл.143 ал.2 т.5 и т.6 ЗЗП . Неустойката не е необосновано висока
при безспорното неизпълнение на договора от ответника , както като абсолютен размер ,
така и като се сравни със стойността на договора за целия му срок . В процесния договор
липсва клауза , която позволява „БТК“ ЕАД да се освободи от договора по своя преценка и
при изпълнение на задълженията от потребителя . Касае се за прекратяване на договор
поради значително неизпълнение на потребителя – липса на плащане на абонаментни такси .
Няма как да се иска от „БТК“ ЕАД да продължи да предоставя на ответника услуги , които
3
последният системно да не заплаща .
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено ,
като се посочи новата фирма на ищеца .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева –
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2431 от 23.03.2022 г на СРС , 40 състав по гр.дело
№63634/2021 г на СРС , като да се счита , че ищецът по делото е с нова фирма „У.Е.“ ЕООД
.
ОСЪЖДА В. Г. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „У.Е.“ ЕООД гр.София ЕИК
******* сумата от 180 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4