№ 1632
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501448 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7150/23.04.2021г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 168 от 02.04.2021г., постановено по гр.дело № 9856/2020г. на ВРС, ХLIX-ти
състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество срещу В. П. Й., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 19, вх. 3, ап. 40, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено спрямо
ответника съществуване на вземане на ищеца за сумата от 1684,42 лв., представляваща
дължима главница за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № ********** и кл. №
**********, за обект с адрес на потребление с. Близнаци, общ. Аврен, за която е издадена
фактура № **********/09.10.2019г.; сумата от 100,60 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата за периода от 14.11.2017г. до 13.11.2018г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда - 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение № 3244/06.07.2020г. по ч.гр.д. №7414/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което
не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
1
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК от „Енерго- Про Продажби” АД срещу В. П. Й. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1684,42 лв.,
представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № ********** и
кл. № **********, за обект с адрес на потребление с. Близнаци, общ. Аврен, за която е
издадена фактура № **********/09.10.2019г.; сумата от 100,60 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 14.11.2017г. до 13.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 02.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 3244/06.07.2020г. по ч.гр.д.
№7414/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на
ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Твърди се, че ответникът не е заплатил
стойността на потребената ел. енергия за въведения период. Твърди се, че ответникът лично
е присъствал при извършена от служители на ЕРП-Север проверка и изготвения констативен
протокол № 1105222/13.11.2018г. Твърди се, че въз основа установено вмешателство в
схемата на СТИ е начислена корекция на сметката на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва качеството си на
потребител, доколкото е собственик на процесния имот, но родителите му са запазили
пожизнено право на ползването му. Оспорва извършването на манипулация на СТИ, както и
корекционната процедура.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения положителен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 7414/2020г. по описа на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 3244/06.07.2020г. в полза на „Енерго- Про Продажби” АД срещу
В. П. Й. за сумата от 1684,42 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел.
енергия за обект с аб. № ********** и кл. № **********, за обект с адрес на потребление с.
Близнаци, общ. Аврен, за която е издадена фактура № **********/09.10.2019г.; сумата от
100,60 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от
14.11.2017г. до 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 02.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта е връчена редовно на длъжника, който е оспорил
същата своевременно, което обстоятелство е обусловило правния интерес на кредитора за
предявяване на специалния установителен иск, по арг. от чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
От констативен протокол за техническа проверка № 1105222 се установява, че на
13.11.2018г. е извършена проверка на измервателните системи на клиент П. Й. П. и за обект
с адрес с. Близнаци и в присътвието на член на домакинството на клиента – В. П. Й.. ПРи
проверката е демонтирано СТИ и е изпратено за проверка в БИМ.
Представена е справка от 22.02.2019г., с което е осъществено преизчисление на
консумираната на адреса на потребление ел. енергия, като за периода 14.11.2017г. -
2
13.11.2018г. същата е коригирана с допълнително количество ел. енергия в размер на 8847
кВТч.
Въз основа на справката е издадена от ищеца фактура № **********/09.10.2019г., с
която на получателя П. Й. П. е начислена сумата от 1684,42 лева ел. енергия за периода
14.11.2017г. - 13.11.2018г.
Видно от представения по делото нотариален акт том IV, peг.№7194 дело №
582/2014г., на 04.12.2014г., СТ. К. П.а и П. Й. П. са продали на сина си В. П. Й. собствения
си недвижим имот в с. Близнаци, като са запазили пожизнено правото на ползване на имота.
Това обстоятелство е станало известно на ищцовото дружество, тъй като с исковата молба
същото е представило справка от СВ – Варна, в която посочената сделка фигурира
По делото е прието заключение на вещото лице инж. Н.В. по проведената съдебно
техническа експертиза.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Основателността на предявения иск е предпоставена от наличието на валидна
облигационна връзка между страните с предмет продажба на ел. енергия. Съобразно чл.4,
ал.1 от действащите към момента на извършване на корекционната процедура ОУ на ДПЕЕ
на ищцовото дружество, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.
В конкретния случай безспорно се установи, че ответникът притежава само голата
собственост върху недвижимия имот, в който е монтирано провереното СТИ, а носители на
вещното право на ползване са неговите родители. Ето защо, последните, а не ответника,
имат качеството на потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на
цитираната по-горе разпоредба. Следователно, тъй като ответникът не е страна по
договорното правоотношение с ищцовото дружество, то същият няма качеството на
надлежна страна в образуваното исково производство. Ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, поради което същият следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, съдът приема, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. Съобразно
задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по
чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В случая производството е приключило в едно
съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по правото.
3
Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на делото. Ето защо
заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния размер, изчислено
по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 355 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168 от 02.04.2021г., постановено по гр.дело №
9856/2020г. на ВРС, ХLIX-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу В. П.
Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 19, вх. 3, ап. 40, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено
спрямо ответника съществуване на вземане на ищеца за сумата от 1684,42 лв.,
представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № ********** и
кл. № **********, за обект с адрес на потребление с. Близнаци, общ. Аврен, за която е
издадена фактура № **********/09.10.2019г.; сумата от 100,60 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 14.11.2017г. до 13.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 02.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 3244/06.07.2020г. по ч.гр.д.
№7414/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна да заплати на В. П. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл. 19, вх. 3, ап. 40 сумата от 355 лв. /триста петдесет и пет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4