№ 93
гр. Плевен, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело №
20254400500101 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1543/13.11.2024 г. по гр.д. № 2238/2024 г. Плевенският
районен съд е признал за установено на основание чл. 439 от ГПК по
отношение на страните, че ищеца М. Г. А. с посочени ЕГН и адрес в гр. П. не
дължи на „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен, ЕИК *** сумата от 1 000
лв. /частичен иск от 2 746,86 лв./, представляваща главница, за която е
издадени изпълнителни листове въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2386/2013 г. по описа на ПлРС и решение по гр.д. № 4098/2013 г. по описа
на ПлРС поради погасяване на вземането по давност. Със същото решение
Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 78 от ГПК
„Топлофикация – Плевен“ ЕАД, гр. Плевен да заплати на М. Г. А. сумата от
550 лв. за направени по делото разноски.
Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното
дружество „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен, което чрез
пълномощника си юрисконсулт Ц.В. го обжалва пред ПлОС в законния срок
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат
подробни доводи относно неправилна преценка от съда на събраните по
делото доказателства. Според въззивника по делото са налице доказателства,
1
че взискателят многократно е поискал извършване на изпълнителни действия,
поради което не са настъпили последиците по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а наред
с това с извършването на същите многократно е прекъсвана погасителната
давност по отношение на вземанията, предмет на принудително изпълнение.
Позовава се на разпоредбите на чл. 117 ал. 2 и чл. 110 от ЗЗД по отношение на
петгодишната давност, с която се погасяват конкретните вземания като
признати със съдебно решение, както и на цитираната практика на ВКС в тази
насока. По отношение на последиците за давността на извършените
изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство по искане на
взискателя и по инициатива на ЧСИ в хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ се
позовава на постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение въззивникът счита, че
първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, поради
което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като присъди на
въззивника направените по делото разноски по делото в двете инстанции.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.. Представя квитанция за внесена държавна
такса по сметка на ПлОС в размер на 25 лв. и пълномощно в полза на
юрисконсулт Ц.В.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна М. Г. А. чрез пълномощника й
адвокат Д. Н., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Иска
се от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение и да присъди на
страната направените във въззивната инстанция разноски. С отговора на
въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В открито съдебното заседание въззивникът „Топлофикация – Плевен“
АД, гр. Плевен чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. поддържа въззивната
жалба и претендира направените по делото разноски. Представя списък на
разноските и при условие на евентуалност прави възражение по чл. 78 ал. 5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от страна на въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна М. Г. А. не се явява, но чрез пълномощника си
адвокат Д. Н. поддържа отговора на въззивната жалба. Депозира писмени
2
бележки, в които се преповтаря отговора на жалбата. Претендира направените
по делото разноски и представя договор за правна помощ и списък на
разноските.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от
съда.
С ИМ, разгледана от ПлРС ищцата М. Г. А. е предявила против
ответника „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че
ищцата не дължи поради погасяване му по давност вземане в размер на 1 000
лв. /частичен иск от иск за 2 746,86 лв./, представляваща главница, за която са
издадени изпълнителни листове въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2386/2013 г. по описа на ПлРС и решение по гр.д. № 4098/2013 г. по описа
на ПлРС и се провежда принудително изпълнение по изпълнително дело №
8/2018 г. по описа на ЧСИ В.С., рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС
Плевен. Твърди се, че за периода от 2018 г. след налагане на запори по
сметките на длъжника до 2024 г., когато са наложени запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника, запори върху банковите му сметки и възбрана
върху недвижими имоти по изпълнителното дело за повече от 5 години не
предприети и извършени действия по принудително на вземането, поради
което към датата на извършените през 2024 г. принудителни действия, респ.
към датата на подаване на ИМ вземането е погасено по давност.
С отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК пред ПлРС
ответникът „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен оспорва
основателността на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. С
отговора се възразява, че давността е прекъсната многократно с предприемане
на конкретни изпълнителни действия, а именно: на 08.02.2018 г. изпращане на
запорни съобщения до всички банки, на 02.04.2018 г. чрез налагане на запор
върху МПС – м.м. „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост на длъжника в
качеството му на ЕТ, на 14.10.2019 г. с депозиране на молба от взискателя за
3
пригане на изпълнителни способи, на 09.04.2020 г. с изпращане на запорно
съобщение до „Брилянтин 2018“ ЕООД, получено от сина на длъжника, на
03.06.2020 г. с вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, представляващ апартамент №* в гр. П., ул. „Г.К.“ №*, вх. *; на
05.06.2020 г. с вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, представляващ магазин в гр. Т., ж.к. „О.“, ул. „Е.“ № *, вх. *, на
09.06.2020 г. с вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, представляващ УПИ в гр. А., ул. „Р.“ №*, на 07.12.2021 г. с
депозиране на молба на взискателя за прилагане на изпълнителни способи, на
23.06.2022 г. и 27.06.2022 г. чрез налагане на запор върху МПС – с рег. № ***,
собственост на длъжника, на 20.10.2023 г. с депозиране на молба на
взискателя за прилагане на изпълнителни способи, на 29.03.2024 г. и
03.04.2024 г. с налагане на запори върху трудови възнаграждения при
следните работодатели - „Брилянтин 2018“ ЕООД, „Пинк Парадайс“ ЕООД,
„Пинк Брилянтин“ ЕООД, които дружества се управляват от сина на
длъжника. Ответникът се позовава на постановките на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че
давността не е изтекла към датата на образуване на делото при условията на
чл. 116 б. „в“ и чл. 110 от ЗЗД.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, ПлРС е
приел, че вземането е погасено по давност, тъй като в периода от 2018 г.,
когато са извършени главните според съда изпълнителни действия до 2024 г.
такива не са извършвани.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът има право да оспори
с иск изпълнението срещу него, но претенцията му може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Спорно във въззивното производство е обстоятелството погасено ли е
процесното вземане за главница на въззивното дружество към въззиваемата
при условията на чл. 110 от ЗЗД.
Установява се от приложеното изпълнително дело № 8/2018 г. по описа
4
на ЧСИ В.С., рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, че същото
е образувано на 05.01.2018 г. по молба на взискателя „Топлофикация –
Плевен“ АД, гр. Плевен против длъжника М. Г. А. за провеждане на
принудително изпълнение на вземанията на взискателя два по изпълнителни
листа /ИЛ/, издадени въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№1924/21.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2386/2013 г. по описа на ПлРС и решение №
2058/14.12.2013 г. по гр.д. № 4098/2013 г. по описа на ПлРС. Установява се, че
първият ИЛ удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане за
главница в размер на 2 746,86 лв.. Установява се, че с молбата на ЧСИ са
възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискано след надлежно
извършени справки да се наложат запори върху банкови сметки и трудови
възнаграждения на длъжника. Установява се, че със запорни съобщения от
08.02.2018 г. ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки, касетки и
паричните вземания на длъжника, находящи се в „Първа инвестиционна
банка“ АД, гр. София, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София, „ОББ“ АД,
гр. София, „СИБАНК“ ЕАД, гр. София и „Юробанк България“ АД, гр. София,
като запорните съобщения са връчени на Банките и в периода 14-15.02.2018 г.
и ЧСИ е уведомен от тях, че липсват авоари по разкритите банкови сметки и
са наложени предходни запори по сметките на длъжника в някои от тях.
Установява се, че със запорно съобщение от 23.03.2018 г. ЧСИ е наложил
запор върху МПС с рег. № ***, собственост на длъжника, за което е получил
писмо от ПП при ОД на МВР - Плевен на 04.04.2018 г..
Установява се, че в хода на изпълнителното дело са депозирани и три
молби от взискателя за прилагане на изпълнителни способи, както следва: на
14.10.2019 г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника,
трудови или други негови доходи над секвестируемия размер и да налагане на
възбрани върху недвижимо имуществото му и на 07.12.2021 г. и 20.10.2023 г.
за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, трудови или
други негови доходи над секвестируемия размер, МПС и движими вещи,
собственост на длъжника и за налагане на възбрани върху недвижимо
имущество.
Установява се, че след като е сезиран с първата от посочените по-горе
молби след извършени справки за сключени трудови договори със запорно
съобщение от 09.04.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при „Брилянтин 2018“ ЕООД, гр. Плевен, като
5
запорното съобщение е връчено на 15.07.2020 г. на Г.Г., в качеството на
управител на дружеството работодател на длъжника. Установява се също, че
след като е сезиран със същата молба ЧСИ направил справки и е изпратил до
СВ при РС Плевен, РС Троян и РС Ловеч искания от 09.04.2020 г. за вписване
на възбрани върху имоти, собственост на длъжника, които са уважени и
възбрани са вписани както следва: на 03.06.2020 г. върху апартамент в гр. П.,
ул. „Г.К.“ №*, вх. *, ап. 4, на 05.06.2020 г. върху магазин в гр. Т., ж.к. „О.“, ул.
„Е.“ № *, вх. *, на 09.06.2020 г. върху имот с идентификатор *** в гр. А., ул.
„Р.“ №*, ведно с построените в него сгради.
Установява се, че след като е сезиран с втората от посочените по-горе
молби след извършени справки със запорно съобщение от 23.06.2022 г. ЧСИ е
наложил запор върху МПС с рег. № ***, собственост на длъжника, за което е
получил писмо от ПП при ОД на МВР - Плевен съответно на 29.06.2022 г..
Установява се, че след като е сезиран с третата от посочените по-горе
молби след извършени справки със запорни съобщения от 29.03.2024 г. ЧСИ е
наложил и запори върху трудовото възнаграждение на длъжника при
„Брилянтин 2018“ ЕООД, гр. Плевен, „Пинк Парадайс“ ЕООД, гр. Плевен и
„Пинк Брилянтин“ ЕООД, гр. Плевен, като запорните съобщения са връчени
на 03.04.2024 г. на длъжника М. А., в качеството на представител на
дружествата.
Установява се, че с призовката за доброволно изпълнение, връчена лично
на длъжника на 17.04.2024 г. същата е уведомена за наложените възбрани и
запори подробно описани по - горе.
Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗМДВИППП в двете редакции
на същата и § 13 от ПЗР на ЗЗ, в сила от 14.05.2020 г. за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение и една седмица след това до
20.05.2021 г. вкл. спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. При
съобразяване закона въззивният съд приема, че за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. вкл. /69 дни/ давността по отношение на същото не е текла, като
петгодишният давностен срок по чл. 117 ал. 2 вр. чл. 110 от ЗЗД, започнал да
тече по отношение на изпълнителни действия, извършени преди 13.03.2020 г.
следва да се удължи с период от 69 дни.
Съгласно даденото разрешение в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
6
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство погасителната
давност за вземането се прекъсва, респ. нова погасителна давност започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето валидно изпълнително
действие. При съобразяване на разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД, съгласно
която давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, ОСГТК на ВКС приема, че в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица и давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. ОСГТК на ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Приема, че е нередовна молбата
за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава
молба подлежи на връщане съгласно чл. 426 ал. 3 вр. чл. 129 ГПК и ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както
с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116 б. "а" ЗЗД. Налице е и
установена съдебна практика на ВКС /решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и др./, в която се приема, че ако искането
от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
7
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
ВКС приема, че давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието, а прекъсването е едно – с предприемането на
действието, като след това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане.
Съгласно разпоредбите на 450 ал. 2 и чл. 451 ал. 2 от ГПК запор върху
движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване
на съобщението за описа или запора /вкл. съдържащо се в покана за
доброволно изпълнение/, ако в него се посочи точно вещта или вземането,
върху които се насочва изпълнението. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба
запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото
задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно
чл. 507 от ГПК.
Въззивният съд приема, че тъй като вземанията на въззивника в
качеството на кредитор са установени с влязло в сила решение по реда на чл.
422 от ГПК при съобразяване на разпоредбите чл. 117 ал. 2 и чл. 110 от ЗЗД
следва да се приеме, че давностният срок по отношение на процесното
вземане за главница е петгодишен и е започнал да тече от деня, следващ
датата на влизане в сила на съдебното решение, която е 14.12.2013 г.. При
съобразяване на описаните по-горе изпълнителни действия, предприети от
ЧСИ след надлежното му сезиране от въззивното дружество в качеството на
кредитор, въззивният съд приема, че за периода от образуване на
изпълнителното дело на 05.01.2018 г. до датата на подаване на ИМ –
23.04.2024 г. давността е прекъсвана многократно, като през периода посочен
по-горе от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. същата не е текла по силата на
закона. Съдът приема, че погасителната давност е започнала да тече на
15.12.2013 г. след което в рамките на петгодишния срок е прекъсната, тъй като
с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано извършване на
изпълнителни действия – налагане на запори върху сметките и доходите на
8
длъжника и след като запорите върху банковите сметки на въззиваемата са
наложени на 14 и 15.02.2018 г., считано от 16.02.2018 г. по отношение на
процесното вземане е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност. В последствие давността по отношение на вземането за главница е
прекъсната с извършените от ЧСИ изпълнителни действия след сезирането му
от кредитора с молбата от 14.10.2019 г. и при съобразяване на датата на
последното от тях – 15.07.2020 г., следва да се приеме, че считано от
16.07.2020 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
Давността по отношение на вземането за главница е прекъсната отново с
извършените от ЧСИ изпълнителни действия след сезирането му от кредитора
с молбата от 07.12.2021 г. и при съобразяване на датата на последното от тях –
29.06.2023 г. следва да се приеме, че считано от 30.06.2023 г. е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност. За пореден път давността по
отношение на вземането за главница е прекъсната с извършените от ЧСИ
изпълнителни действия след сезирането му от кредитора с молбата от
20.10.2023 г. и при съобразяване на датата на последното от тях – 03.04.2024
г., както и връчването на призовката за доброволно изпълнение на 17.04.2024
г. на длъжника, с която е уведомен за всички наложени до този момент запори
и възбрани, следва да се приеме, че считано от 18.04.2024 г. е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност. Въззивният съд приема за
ирелевантно е обстоятелството, че в резултат на наложените запори не са
постъпили парични суми по изпълнителното дело, тъй като от съществено
значение е не успеха на предприетото от съдебния изпълнител действие, а
факта на предприемането му в резултат на исканията на взискателя в тази
насока. Обстоятелствата, че длъжникът не е намерен на адреса си по
регистрация или не притежава имущество, от което да се удовлетвори
кредитора не го освобождава от отговорност да престира в по-късен момент
непогасеното по давност вземане, тъй като в противен случай същият ще се
облагодетелства от собственото си неправомерно поведение. При
съобразяване на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че към
датата на подаване на ИМ, с която е предявен иска по чл. 439 от ГПК -
23.04.2024 г. не е налице изтекла петгодишна погасителна давност по чл. 117
ал. 2 вр. чл. 110 от ГПК по отношение на вземането на взискателя към
длъжника за главницата наред с останалите подлежащи на принудително
изпълнение вземания и същото подлежи на принудително изпълнение по
9
посоченото изпълнително дело.
При тези правни изводи, въззивният съд приема, че предявеният
частичен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК не е доказан по
основание и поради това като неоснователен следва да се отхвърли от съда
със законните от това правни последици.
Като не е обсъдил събраните по делото доказателства, в резултат на
което е достигнал до други крайни изводи Плевенският районен съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед уважаване на въззивната жалба в
полза на въззивното дружество следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в двете съдебни инстанции в общ размер на 225 лв., от които
по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 25
лв. за държавна такса по въззивната жалба.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1543/13.11.2024 г. по гр.д. № 2238/2024 г. на
Плевенския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ищцата М. Г. А.,
ЕГН ********** от гр. П. против ответника „Топлофикация – Плевен“ АД, гр.
Плевен, ЕИК *** иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК за признаване за
установено по отношение на страните, че ищцата не дължи на ответника
вземане в размер на сумата от 1 000 лв. /частичен иск от 2 746,86 лв./,
представляваща главница, за която се провежда принудително изпълнение въз
основа на изпълнителен лист от 16.12.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2386/2013
г. на ПлРС по изпълнително дело № 8/2018 г. по описа на ЧСИ В.С., рег. № ***
при КЧСИ и район на действие ОС Плевен поради погасяването му по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК М. Г. А., ЕГН **********
10
от гр. П., ул. „Г.К.“№*, вх. *, ап. 4 да ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Плевен“
ЕАД, гр. Плевен сумата от 225 лв. за направени по делото в двете съдебни
инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11