Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3601/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу С.Г.Г., ЕГН ********** *** за признаване за установено между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 114,90лева представляваща сбор от 10броя
неплатени лизингови вноски дължими по договор за лизинг на мобилно устройство Huawei P8 lite Black 14.12.2015г. към договор за
мобилни услуги за мобилен номер ++359*********, за което вземане е издадена
фактура № **********/01.03.2017г, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението- 15.11.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
8546/16.11.2018г. по ч.гр.д. № 17236/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди в исковата
молба, че На 14.12.2015г. с ответника
сключили договор за мобилни услуги за мобилен номер ++359*********. Във връзка с
него, на същата дата е сключен договор за лизинг на мобилно устройство- Huawei P8 lite Black. Уговорено било, че дължимата
лизингова цена е 341,77лева платима на 23броя лизингови вноски всяка от по
11,49лева и първоначална от 77,50лева. Твърди, че ответникът не е платил
дължимите по договора общо 10броя месечни лизингови вноски. Съгласно чл.12,
ал.1 от ОУ на договорите за лизинг, в случай на неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя, то лизингодателят
има право да обяви всички оставащи като дължими до края на договора лизингови
вноски за предсрочно изискуеми, като това му право възниква от момента на
прекратяване на договора за мобилни услуги поради забава в плащанията. На
основание чл. 12, ал.2 от ОУ, доколкото ответникът не е изпълнявал задълженията
си по двата договора, същите са били прекратени едностранно и всички дължими
лизингови вноски са били начислени накуп, за което е била издадена фактура №
**********/01.03.2017г. с отчетен период 01.02-28.02.2017г. По тази фактура се
сочи, че ответникът е направил частично плащане и непогасено е останало
вземането предмет на настоящата искова претенция. За събиране на вземането си,
ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване
вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415, ал.1, т.
2 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на
защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител- адв. В.В.. Изразява се становище за неоснователност на
претенциите. Не оспорва, че между страните са били сключени сочените договори,
но оспорва да съществува процесното задължение по сключения договор за лизинг.
В тази сочи да е налице неяснота относно начина на формиране на сумата,
доколкото сборът на твърдяните като останали неплатени 22броя лизингови вноски,
всяка от по 11,49лева не прави сумата от 114,90лева, предмет на настоящия иск.
Липсвали доказателства и относно размера на частичното плащане и към кои
задължения на ответника е отнесено то. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В съдебно заседание с
писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез назначения му от съда особен представител
поддържа писмения отговор.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция по чл. 422 ГПК са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения и представляващи цена на
неплатени лизингови вноски за предоставяне ползването на мобилно устройство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че между страните е налице валидно сключен на
14.12.2015г. договор за лизинг на мобилно устройство Huawei P8 lite Black 14.12.2015г. със сочените
параметри; че е изправна
страна по договора за лизинг, т.е предоставил е
държането на вещта; размер на
уговорената лизингова цена.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че на 14.12.2015г. между страните е сключен договор за лизинг. По
силата на договора- чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател
е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Huawei P8 lite Black при обща лизингова цена от 341,77лева, от която 77,50лева
платима при сключване на договора и остатъка на 23вноски от по 11,49лева всяка.
Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише
договор за изкупуване с лизингодателя най- малко
10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от
11,49лева. А ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено,
то устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора,
като в същия срок лизингополучателят може да заяви
изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не
изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма,
че желае да го върне, лизингополучателят дължи
неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 11,49лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2
ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
По делото е приобщена като писмено доказателство фактурата
остойностяваща задълженията на ответника по процесния договор за лизинг, както
и ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги и за
лизинг.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено на база документално
проучване на издаваните от ищеца счетоводни документи, става ясно, че
процесната сума от 114,90лева остойностява девет на брой лизингови вноски, плюс
десета, начислена като вноска за придобиване собствеността върху апарата,
доколкото не е бил върнат на лизингодателя. Липсват
доказателства за плащане на това задължение. По договора лизингополучателят
е заплатил първоначална вноска от 77,50лева и 14броя лизингови вноски.
Спор между страните, че са били в твърдяното облигационно
правоотношение с предмет ползване на лизингова вещ, не е имало. Предмет на
претенцията са суми представляващи дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 14.12.2015г., с които на ответника е предоставено ползването на движима
вещ- мобилно устройство Huawei P8 lite Black за периода м.01.2017г.-м.12.2017г.
съобразно погасителния план, които се твърди да са в общ размер на 114,90лева. Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг, с подписването им, лизингополучателят е декларирал получаването на вещта,
поради което и предвид на липса на оспорване, съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение. Корелативно
на него е това на лизингополучателя да плаща
дължимата цена за това ползване. Наличието
на финансово- кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност. Договорът валидно обвързва страните по него. Начисляването на лизинговите вноски е общо, сторено от оператора по
аргумент и на основание чл. 12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг, регламентираща,
че в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания, то дължимите
лизингови вноски, оставащите до края на договора стават изцяло предсрочно
изискуеми. Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Доколкото в случая претенцията на лизингодателя се съразмерява с
дължимата до края на договора лизингова цена и предвид липсващи
твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя,
то следва да се приеме, че цената за ползването на вещта за срока до края на
договора е дължима. Както се посочи в чл. 1,
ал. 2 е предвидена възможност лизингополучателят да
придобие собствеността върху вещта като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на
договора и след като заплати допълнителна сума от 11,49лева. От ангажираните по
делото доказателства и в частност заключението на в.л., стана ясно, че процесните
лизингови вноски дефакто са тези, които са начислени
от оператора до края на договора, но включват и допълнителна сума дължима за
изкупуване на вещта. Условието за нейната дължимост обаче не се е сбъднало,
доколкото нито се е твърдяло, нито има проведено доказване между страните да е
бил подписан договор за изкупуване. Сумата е била едностранно начислена от
оператора, без да е имало основание за това. В случая не се е и твърдяло тази
допълнителна сума да е начислена и да има характер на неустойка по чл. 1, ал. 3
от договора, за вредите от неизпълнение на
задължението на лизингополучателя да върне вещта,
което задължение той няма спор, че не е изпълнил. Извод за това не може да се
направи и като се вземе предвид, че тази допълнителна сума е била изначално
начислена от оператора, още с първата фактура от 01.01.2016г.,
където цената на лизинговата вещ е посочена да е в размер на 353,26лева, които
обстоятелства се изясниха от заключението на в.л.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена
само до размера на лизинговите дължими до края на договора и съобразно
уговореното от страните. Или стойността на
неплатените от ответника общо 9броя месечни лизингови вноски по договора за
лизинг на мобилно устройство Huawei P8 lite Black е 103,41лева с ДДС. Претенцията следва да се уважи в този размер, а за разликата до заявения
от 114,90лева да се отхвърли като недоказана в своето основание.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 575лева, от които 300лева адв. възнаграждение, 25лева
платена дължима за исковото производство държавна такса, 100лева депозит за
в.л. и 150лева платен депозит за особен представител на ответника. Представен е
договор за правна помощ, от който е видно уговаряне и плащане на
възнаграждението за един адвокат. Или общият размер на разноските дължими в
полза на ищеца е 517,50лева, съобразно уважената част на исковата претенция.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Сторените такива там са 385лева. Или общият размер на сторените в
заповедното производство разноски дължими в полза на ищеца е сумата от 346,50лева,
изчислени съобразно уважената част на исковата претенция.
Ответникът е
представляван от особен представител, поради което не му се дължат разноски по
правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника С.Г.Г., ЕГН **********
*** за сумата от 103,41лева представляваща сбор от 9броя неплатени лизингови
вноски дължими по договор за лизинг на мобилно устройство Huawei P8 lite Black 14.12.2015г. към договор за
мобилни услуги за мобилен номер ++359*********, за което вземане е издадена
фактура № **********/01.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението- 15.11.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
8546/16.11.2018г. по ч.гр.д. № 17236/2018г. по описа на ВРС, като отхвърля
иска за разликата над присъдената сума от 103,41лева до пълния заявен размер на
претенцията от 114,90лева, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 517,50лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 346,50лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 17236/2018г.
по описа на ВРС, съразмерно уважената част на иска съдебно- деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: