НЧХД № 562/2020 г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен
съд- П. тъжба от М.А.К. ***, с която е повдигнато обвинение против подсъдимия В.И.
*** за престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 07.10.2019 г. в гр. П.
е причинил на М.А.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- причинена болка и страдания в
очите, нарушено зрение, болки по лицето, гърлото и главата.
В съдебно заседание тъжителката се
явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата
обвинения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и
присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвиненията и дава
обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
С протоколно определение на съда беше приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от частната тъжителка против подсъдимия
граждански иск за неимуществени вреди, а именно в
размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Със същия съдебен акт частната тъжителка бе конституирана и като граждански
ищец в наказателното производство.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подс. В.И. жИ.е със семейството си-
св. В. Р.-И. (негова съпруга) и малолетният им син в жил. блок в гр. П.. В
съседство до техния апартамент жИ.е частната тъжителка заедно с баба й и майка
й- св. Н.К.. Майката на подс. И.- св. М.И. се грижила за внука си ежедневно за
времето от 16,30ч. до 20,00 ч.
На 07.10.2019 г. към 20,00 ч. около
20.30 ч. св. И. и внукът й се прибирали от тренировка на детето. Изкачвайки се
по неосветеното стълбище, свидетелката забелязала, че имало разпилени профили
от дограма. Стигайки до площадката на техния етаж, внукът й се спънал в един от
профилите и св. И. го прихванала, за да не падне и не се нарани. На вратата
жилището им, двамата били посрещнати от св. Р.-И., която чула шума от спъването
на детето и излязла да провери какво се случвало. От нея св. И. разбрала, че
разпилените профили били от съседите К., които правели ремонт. Тогава решила да
им позвъни, за да им каже да си разчистят отпадъците. След като св. И.
позвънила, отворила св. Н.К. и И. я помолила да разчистят остатъците от
ремонта, в протИ.н случай ще бъде принудена тя да го стори. Тогава св. К. й
отвърнала с думите „Коя си ти, ма,
простачко, ти ли ще ми кажеш какво и кога да правя!“, като същевременно я
прихванала с едната ръка за мишницата и започнала да навива косата й с другата
си ръка и да я скубе. Изтласкала я към стената на асансьора, след което отново
я дръпнала и блъснала в посока към другата стена. Тогава се появила и
тъжителката М.К.. Виждайки случващото се, тя от своя страна също прихванала св.
И. от другата страна и започнала да й нанася удари с коляно в хълбоците, като и
двете я блъскали, като св. К. я държала здраво за косите, скубела ги и я
навеждала чрез този захват надолу, към пода.
В този момент подс. И., който по
това време бил в дома си, дочул разправията и излязъл за да види какво се
случвало. Видял, че майка му, която стенела, била хваната и наведена от М. и Н.
К.. Той извадил флакон с лютив спрей за самозащита, който носел в джоба на панталона
си и директно напръскал майката и дъщерята с него. В резултат на това
тъжителката и св. К. пуснали св. И. и синът й я грабнал и прибрал в дома им.
След като се поуспокоила и за да не се травмира повече внукът й, св. И. се
прибрала в своя дом.
Малко след случая, св. К. подала
сигнал на ЕЕНСП 112, в който съобщила, че тя и дъщеря й били напръскани в очите
с лютив спрей от подс. В.И., като спреят проникнал и в дома им, където имало и
лежащо болна възрастна жена. На място бил изпратен полицейски патрул, в състава
на който били свидетелите А.М. и Д.Ц.. Двамата разговаряли със св. Н.К. и подс.
В.И., като установили, че К. била напръскана със спрей и че между страните
имало конфликт, заради което и на двамата били съставени протоколи за
предупреждение да не се разправят.
По-късно, подс. И. се обадил на
майка си и след като разговаряли, решили да отидат до полицейското управление и
тя да подаде жалба за стореното й от св. Н.К. и дъщеря й. От РУ обаче ги
върнали с указание да подадат жалбата си на следващия ден. На следващия ден- 08.10.2019
г. св. М.И. ***, в която описала отразената горе ситуация. По жалбата били
снети обяснения от тъжителката и майка й, както и от св. И. и подсъдимия.
Прокурорът назначил проверката по случая, постановил отказ да се образува
наказателно производство с указания, че св. И. можела да потърси правата си по
частен ред за причинената й лека телесна повреда.
Четири дни след инцидента,
тъжителката М.К. и св. Н.К. посетили кабинет по съдебна медицина, където били
освидетелствани и им били издадени СМУ. Било констатирано, че склерите на двете
очи на тъжителката били зачервени по цялото им протежение- конюнктивална
инекция и по данни на пострадала нарушено зрение на лявото око. Според съдебния
лекар тези травматични увреждания били получени в резултат на действието на
лютив спрей и добре отговаряли да са получени, така както съобщавала пострадалата.
Тези увреждания и причинили болка и страдание.
За причинената й лека телесна
повреда от подс. И. на 16.04.2020 г. тъжителката подала настоящата тъжба пред
съда, в която излага обстоятелства, че след позвъняването на вратата на дома
им, чула женски глас, който казал „Ей, сега, ще видиш какво ще ти се случи,
кучко мръсна!“ и чула тропане, заради което излязла навън и видяла как М.И. с
юмрук ударила майка й в корема и когато тя се опитала да нанесе втори удар я
хванала за ръката и предотвратила удара, като тогава излязъл подсъдимия и
напръскал с лютив спрей нея и майка й няколко пъти по главата, лицето и ръцете.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от обясненията на подс. В.И., показанията на свидетелите М.И., В.
Р.-И., А.М., Д.Ц., Г.В., частично от показанията на свидетелите Н.К., И. К., Е.Д.
и С.П., както и от приетите по делото писмени и веществени доказателства и
заключението на допуснатата съдебномедицинска експертиза.
Съдът кредитира напълно обясненията на подс. И., като ги прие за
доказателствен източник за фактите от обективната действителност, не само
поради тяхната последователност и логичност, но и поради това, че същите
кореспондират напълно с показанията на свидетелките М.И. и В. Р.-И.. Вярно е,
че тези свидетелки като близки на подсъдимия- първата негова майка, а другата-
съпруга, са пряко заинтересовани от изхода на делото, но това не ги прави
автоматично недобросъвестни. Освен безпротиворечивостта в показанията на девет
свидетелки от една страна и еднопосочността им с обясненията на подсъдимия,
тези гласни доказателства се подкрепят напълно и от писмените доказателства,
приети по делото, а от друга страна кореспондират и с показанията на
свидетелите- Ц., М. и В.- полицейските служители, работили по случая- първите
двама в състава на АП, посетил сигнала подаден от св. К., а св. В.- работил по
жалбата на св. И.. Също така показанията на св. И. и св. Р. и обясненията на
подс. И. кореспондират и с показанията на св. К., но само досежно факта на
напръскването на тъжителката и св. К. с лютив спрей от страна на подсъдимия.
Съдът не даде вяра на показанията на
св. Н.К., с които беше подкрепена обвинителната теза, но не заради
близкородствените й отношения с тъжителката М.К. (нейна дъщеря), а заради това,
че те не бяха подкрепени от нито едно от останалите доказателства по делото.
От всички доказателствени източници
безспорно се установява инкриминираното обстоятелство, че подсъдимият е
напръскал с лютив спрей тъжителката и нейната майка. Това обстоятелство се
признава от самия подсъдим и се заявява от свидетелките участвали в инцидента- К.
и И. и от св. Р.-И. очевидец на случилото се, която не е взела участие в
развилия се конфликт.
Подс. И. заявява в обясненията си, че излизайки
от жилището си е възприел ситуация, в която майка му била хваната от
тъжителката и майка й и наведена надолу, блъскана с лице към апартамента им,
като същевременно и държали косата й, затова той, за да я защити и да я освободи
от захвата им, ги напръскал с намиращия се в джоба му спрей. Освен факта на
напръскването със спрея, безспорно се установи по делото и факта, че в момента,
когато са били напръскани, тъжителката и св. К., са били уловили св. И.. Св. К.
в показанията си също не отрича, че както тя, така и дъщеря й са хванали за
ръцете св. И..
Спорно обаче по делото е
обстоятелството, дали действието по хващането на св. И. от тъжителката и св. К.
е защитна реакция на нападната Н.К. от св. И., както се сочи в обвинението и се
обосновава чрез показанията на св. Н. К. или тъжителката и майка й са нападнали
М.И. и подсъдимият се е намесил да я защити. Тези две тези се базират на две
групи доказателствени източници. Първата теза се обосновава, както се посочи на
показанията на св. К., а втората се обосновава от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелките И. и Р.-И..
С оглед близостта на последните две
свидетелки с подсъдимия, техните показания бяха подложени на внимателен анализ
от съда. Непосредствените впечатления при разпита им обаче и пълното им
съответствие помежду им и с твърденията на подсъдимия, отхвърлиха съмнението за
евентуална тяхна пристрастност. Свидетелките И. и Р.-И. съвсем добросъвестно
посочиха, че подс. И. не бил очевидец на развилия се конфликт от самото му
начало. Единствено св. Р.-И. посочи, че съпругът й се е появил в момента на
развитие на конфликта. Св. М.И. съвсем добросъвестно заяви, че тя дори не е
видяла подсъдимия, нито неговите действия, а впоследствие е разбрала какво е
направил, след като е била прибрана от сина си в апартамента. Св. Р.-И. заяви,
че подсъдимият е излязъл от жилището им в момента, в който е било упражнявано
насилие по отношение на майка му от тъжителката и св. К. и възприемайки тази
ситуация е напръскал директно двете нападателки („с един откос“).
Прави впечатление и това, че заявеното от св. М.И.
относно развилия се инцидент напълно съответства на описания от нея инцидент в
подадената до РП-П. жалба на следващия ден- 08.09.2019 г. Към жалбата си според
нейните показания тя е представила и оскубаните й от св. К. коси, което
обстоятелство бе потвърдено и от св. Г.В. („тя донесе топка косми и казваше
„имам синини“).
В показанията си св. Н.К. твърди, че
тя първа е била нападната с удар с юмрук в корема от св. И., при което за да я
защити се намесила тъжителката, което се твърди и от последната в тъжбата. В
показанията си св. В. също заяви, че в обясненията пред него Н.К. и М.К.
твърдели, че М.И. била предизвикала саморазправата. Той обаче заяви, че нито
една от двете не показала пред него или твърдяла, че има синини от удари, нито
такива се установявали от представените СМУ. Той посочи, че дори не е
констатирал зачервявания по очите и лицата им.
Съдът не прие за достоверни
твърденията на св. К.. Първо защото още, когато е подала сигнала на тел.112 тя
не е съобщила за нанесен й удар в корема от М.И., респ. за предизвикан от нея
скандал и нападение. Такива обстоятелства не са съобщени от нея и при второто
съобщение до оператора и това се установява от записите на приетите сигнали
възпроизведени в с.з. чрез предявяване на ВД- диск, на който се съдържат
аудиофайловете. За такъв нанесен й удар св. К. не съобщила и при прегледа в Спешното отделение
още същата вечер, предвид това, че в листа за преглед на пациент не е отразено
такова оплакване при снетата анамнеза, като в листа е отразено единствено
напръскването със спрей. За такъв удар св. К. не е споменала и пред съдебния
лекар при освидетелстването й в ОСМ, въпреки че това е станало четири дни след
инцидента и това се установява от приетото по делото СМУ. Пред полицейските
служители от АП, посетил сигнала непосредствено след инцидента, св. К. също не
есе оплакала за нанесен й удар в корема от св. И.. В този смисъл са показанията
на свидетелите Ц. и М..
Дори пред св. И. К. не е бил
споменат този факт нито от св. К., нито от тъжителката, въпреки че по нейни
твърдения ги е срещнала скоро след инцидента и впоследствие ходела да им помага
в грижите за болната баба на тъжителката. Тя съобщи, че е разбрала, че и
напръскани с лютив спрей от техен съсед, с който имали разправия и че кавгата
първо започнала с неговата майка, с която си били разменили реплики.
Твърденията за този удар се появяват
едва при даване на писмените обяснения пред св. Г.В., когато Н.К. е разбрала за
депозираната срещу нея и дъщеря й жалба от св. М.И..
От изложеното става ясно, че
тъжителката и майка й първоначално въобще не са твърдели за удара с юмрук от
св. И. по отношение на Н.К., но в един момент това твърдение се появява при
разказите им за инцидента. Поради това и съдът не прие обвинителната теза и
поддържащите я твърдения на св. Н.К..
С оглед на посочените по-горе
съображения, съдът прие, че инцидентът между св. И., св. К. и тъжителката и
последващата намеса на подсъдимия е настъпил по начина, изложен в приетата за
установена фактическа обстановка. Св. М.И. не е била нападател и не е обидила и ударила св. Н.К., както се твърди последната в показанията си, а
е жертва на нападението на св. К. и последващото такова на дъщеря й, а
подсъдимият се е намесил в рамките на продължаващото нападение над майка му в
нейна защита.
Фактическите действия на тъжителката
и на св. Н.К. по отношение на св. М.И. са били противоправни, тъй като се
изразяват в хващане за ръцете й, бутане, скубане, блъскане, удряне и са
засягали нейния телесен интегритет. Нападението на св. К. и на тъжителката е
създавало реална опасност за здравето и живота на св. И.. Това нападение е било
реално, възприето е от подс. В.И., който е видял как тъжителката и майка й са държали
мишниците на майка му, навеждали са я ниско към земята, а св. К. я е скубела
силно за косата. Тези действия на двете са продължавали и към момента на
напръскването със спрея, тоест нападението над св. И. към момента на действие
на подс. И. не е било приключило. Именно с неговата реакция, нападението е било
преустановено.
Всичко това даде основание на съда
да приеме, че подс. В.И. е действал при условията на неизбежна отбрана. В случая
макар самият нападнат (св. М.И.) да не е упражнила лично правото си на защита,
то е реализирано от нейния син, който е причинил вреди на нападателките
(тъжителката и нейната майка) с цел защита и отблъскване на тяхното нападение. Законът
е предоставил това право не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, както
е и в конкретния случай, без да е необходимо да се търси намесата на
специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се
намесят и отблъснат нападението намира своята опора в принципите за морал и
взаимопомощ. Това поведение въздейства възпитателно и предупредително не само
върху нападателите, но и върху останалите членове на обществото и съдейства за
ограничаване на пасивността и безразличието им при подобни ситуации.
Вярно е, че нападнатият или всяко
трето лице, което го защитава, да се отбранява. Може да се укрие, да избяга, да
потърси защита от органите на реда. Законът обаче допуска и отбраната като вид
защита, за да бъде отблъснато нападението на нападателя, но при условие, че
защитата е в рамките на необходимите предели. Последното ще е налице ако е
налице съответствие между отбраната и нападението, но и при несъответствие, ако
то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички
обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и
защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето
на нападението и др.
В настоящият казус защитата, която
подсъдимият оказал на своята майка съответства изцяло на характера и опасността
на нападението, което тъжителката и майка й осъществили против нея, предвид показанията
на свидетелите И., Р.-И. и В., съгласно които на св. И. е причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК- болка и страдание с оглед
причинените зачервявания в резултат на захватите, натискането и блъскането и
оскубване на косите й. С оглед заключението на СМЕ и разпита на вещото лице в
съдебно заседание- д-р М., на тъжителката в резултат на въздействието на
лютивия спрей е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК,
каквато е причинена и на св. И..
По тези съображения съдът призна подс. В.И.
за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл.132 ал.2 от НК, за
това, че на 07.10.2019г. в гр. П., е
причинил на М.А.К. *** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето.
С оглед изхода на делото намери, че
предявеният от частната тъжителка М.К. граждански
иск против подсъдимия В.И. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане, поради което го отхвърли.
Съдът постанови веществените доказателства един брой CD, представен от РЦ 112 Кърджали, след влизане на присъдата в сила да се
унищожи.
При този изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частната
тъжителка М.А.К. да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 191.00 лева,
платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. относно
заплатената от бюджета на съда разлика за присъденото на вещото лице
възнаграждение по изготвената СМЕ до размера на внесения от тъжителката депозит,
както и в полза на подсъдимия В.И.И. разноски в размер на 1000 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна
помощ.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: