№ 6617
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110148116 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Б. срещу И. С. Ч..
Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на недвижим
имот.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на следния недвижим
имот:
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се на ет. 2, във вход А на бл. 22, ж.к.
........., в гр. София, състоящ се от: стая, кухня, обслужващи помещения,
застроен на 44, 82 кв.м. с обща кубатура 177,00 куб.м., без граници и съседи
по доказателствен документ за собственост, заедно с мазе № 13, застроено на
2, 53 кв.м., без граници и съседи по доказателствен документ за собственост, и
с таван №, застроен на 3, 48 кв.м. по ценообразуване, без граници и съседи по
доказателствен документ за собственост, и заедно с 0, 624% ид.ч.от общите
части на сградата и с отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо II
(втора) зона по 13 лв.,
който апартамент съгласно схема № 15-664372/28.06.2024 г. на СГКК –
гр. София представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 68134.512.167.1.6 по КККР на гр. София, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 28.06.2024 г., с
адрес: гр. София, ж.к. ........., бл. ....., намиращ се в сграда с идентификатор
68134.512.167.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ: 44, 82 кв.м., прилежащи
части: мазе № 13 с площ 2, 53 кв.м.; таван № 43 с площ 3, 48 кв.м.; 0, 624%
ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти:
1
на същия етаж – 68134.512.167.1.7, 68134.512.167.1.5; под обекта –
68134.512.167.1.2, над обекта – 68134.512.167.1.11.
Твърди, че съсобствеността е възникнала, както следва:
С договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НДИ от
23.11.1979 г. имотът е закупен от С. И.ов Ч. и Р.П. Ч.а.
Р.П. Ч.а е починала на 12.08.1984 г., като е оставила наследници по
закон: С. И.ов Ч. – съпруг, И. С. Ч. – син и П. С. Ч. – син.
С. И.ов Ч. е починал на 25.12.1989 г., като е оставил наследници по
закон: И. С. Ч. – син и П. С. Ч. – син.
П. С. Ч. е починал на 18.01.2012 г., като е оставил наследници по закон:
Р.Н. Ч.а – съпруга и Д.П. Ч.а-Н. – дъщеря.
С нотариален акт за дарение № ......., дело № 89/2023 г. от 10.10.2023 г.
Р.Н. Ч.а и Д.П. Ч.а-Н. даряват на Р. С. Б. собствените си по 1/4 или общо 1/2
ид.ч. от процесния имот.
С оглед изложеното счита, че е налице съсобственост при квоти, както
следва: Р. С. Б. – 1/2, и И. С. Ч. – ½.
Твърди, че от 2012 г. имотът се ползва от ответника И. С. Ч., както и че с
нотариална покана, връчена на 01.11.2023 г., е отправил искане за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване в размер на сумата 400 лв. месечно,
считано от 10.10.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне процесния имот до
делба при квоти: Р. С. Б. – 1/2, И. С. Ч. – 1/2.
Отправя искане ответникът да бъде осъден по реда на чл.344, ал.2 ГПК
да му заплаща сумата 400 лв. месечно до окончателното извършване на
делбата.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. С. Ч..
С протоколно определение от 10.04.2025 г. е допуснато уточнение в
размера на искането за привременни мерки, като същото се счита предявено за
сумата от 350 лв. месечно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
23.11.1979 г., по силата на който С. И.ов Ч. и Р.П. Ч.а са закупили следния
недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. ........., ....,
състоящ се от: стая, кухня, обслужващи помещения, застроен на 44, 82 кв.м. с
обща кубатура 177,00 куб.м., с 0, 624% ид.ч.от общите части на сградата и с
отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо II (втора) зона.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от
което видно, че на 04.11.1940 г. такъв е бил сключен между С. И.ов Ч. и Р.П. Г..
2
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Р.П.
Ч.а е починала на 12.08.1984 г., като е оставила наследници по закон: С. И.ов
Ч. – съпруг, И. С. Ч. – син и П. С. Ч. – син.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, С.
И.ов Ч. е починал на 25.12.1989 г., като е оставил наследници по закон: И. С.
Ч. – син и П. С. Ч. – син.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, П. С.
Ч. е починал на 18.01.2012 г., като е оставил наследници по закон: Р.Н. Ч.а –
съпруга и Д.П. Ч.а-Н. – дъщеря.
С нотариален акт за дарение № ......., дело № 89/2023 г. от 10.10.2023 г.
Р.Н. Ч.а и Д.П. Ч.а-Н. даряват на Р. С. Б. собствените си по 1/4 или общо 1/2
ид.ч. от процесния имот.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Предмет на производството в настоящата му фаза съгласно разпоредбата
на чл. 344, ал. 1 ГПК са въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
В случая се установява, че по силата на договор за продажба на
държавен недвижим имот от 23.11.1979 г. собствеността на процесния имот е
придобита от С. И.ов Ч. и Р.П. Ч.а. Към посочения момент купувачите са били
в брак, сключен на 04.11.1940 г., с оглед на което имотът е придобит в режим
на СИО съгласно чл.13 СК от 1968 г. (отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от
01.07.1985 г.).
Р.П. Ч.а е починала на 12.08.1984 г., при което СИО се е прекратила при
равни дялове – по 1/2, като е оставила наследници по закон: С. И.ов Ч. –
съпруг, И. С. Ч. – син и П. С. Ч. – син.
Съгласно чл.14, ал.7 СК от 1968 г. (отм.), който е действал към
посочения момент, при прекратяване на имуществената общност поради
смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно
наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с
деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг
от общото имущество.
Следователно, притежаваната от Р.П. Ч.а 1/2 е придобита по наследяване
от синовете й – И. С. Ч. и П. С. Ч., придобили по 1/4.
С. И.ов Ч. е починал на 25.12.1989 г., като е оставил наследници по
закон: И. С. Ч. – син и П. С. Ч. – син, придобили неговата 1/2 при равни дялове
– по 1/4.
След смъртта на родителите им И. С. Ч. и П. С. Ч. се легитимират като
собственици по наследяване на процесния имот при равни дялове – по 1/2.
П. С. Ч. е починал на 18.01.2012 г., като е оставил наследници по закон:
Р.Н. Ч.а – съпруга и Д.П. Ч.а-Н. – дъщеря, всяка от които е придобила по 1/4
3
по наследяване.
С нотариален акт за дарение № ......., дело № 89/2023 г. от 10.10.2023 г.
Р.Н. Ч.а и Д.П. Ч.а-Н. даряват на Р. С. Б. собствените си по 1/4 или общо 1/2
ид.ч. от процесния имот.
При това положение съсобственици на имота се явяват Р. С. Б. и И. С. Ч.
при квоти – по 1/2, при които следва да се допусне делбата на процесния имот.
По искането по чл.344, ал.2 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане
на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои
имоти от кои наследници ще се ползват до окончателното извършване на
делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу
ползването.
Определението по чл.344 ГПК има временен характер и урежда
отношенията между съсобствениците само занапред – в периода от момента
на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на
решението по извършването й. Това е така, защото се касае на акт по спорна
съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не
разрешава материалноправен спор между страните. Затова и разпределението
се извършва най-рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се
разрешават въпросите досежно наличие на съсобственост, между кои лица и
при какви квоти. С определението по чл. 344, ал. 2 ГПК се постановява
привременна мярка, която се предпоставя от наличието на спор между
съделителите относно ползването на някой от или на всички делбени имоти до
извършване на делбата, както и от наличието на ползване на имуществената
общност не съобразно правата на всеки един от съделителите.
Съобразно константната практика по чл. 31, ал. 2 ЗС, която е приложима
и при разглеждане искането за привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК, не се дължи обезщетение за лишаване от ползване само ако
съсобственикът предложи ползване на вещта лично според правата в
съсобствеността и осигури възможността реално да бъде упражнено това
право, а другият съделител откаже или не се отзове - така и ТР № 7/2.11.2012
г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В случая се установява наличието на съсобственост между страните.
Пред СРС е разпитана свидетелката Р.Н. Ч.а, която депозира показания,
че ответникът И. Ч. е брат на покойния й съпруг; че не поддържат контакт от
20 години; че й е известен апартамент в ж.к. ........., но от 20 години не е ходила
в него; че е посещавала имота, когато е бил жив свекър й, за да му носи храна.
Депозира показания, че преди около година са започнали да й удържат пари от
пенсията от „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с дела срещу нея и
дъщерята на съпруга й по този повод е станало ясно, че партидата за имота се
води на И. Ч., както и че по време на делата не е контактувала с него, но от зет
си Р. знае, че веднъж е ходил в имота, където се е срещнал с И. и съпругата му,
4
и от Р. е разбрала, че те живеят в имота. Въз основа на показанията на
свидетелката Ч.а, които съдът кредитира като логични и последователни,
съдът приема, че по делото се установява и факта на лично ползване на имота
от страна на ответника.
От страна на ответника не се твърди и установява да е предложил
ползване на имота според правата в съсобствеността и да е осигурил
възможност реално да бъде упражнено това право.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, че средният пазарен
наем за имота възлиза на сумата 700 лв. месечно, съответно – за 1/2 от имота
наемът е в размер на 350 лв. месечно.
С оглед изложеното, искането за привременни мерки се явява
основателно и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплаща на
ищеца по 350 лв. месечно до окончателно извършване на делбата.
По разноските:
По отношение на иска за делба страните съгласно чл.355 ГПК заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им, поради което същите не
подлежат на присъждане в първата фаза на производството по делба.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл.34 ЗС, съдебна делба между Р. С. Б., ЕГН
********** срещу И. С. Ч., ЕГН ********** на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. София, ж.к. ........., ...., състоящ се
от: стая, кухня, обслужващи помещения, застроен на 44, 82 кв.м. с обща
кубатура 177,00 куб.м., с 0, 624% ид.ч.от общите части на сградата и с
отстъпеното право на строеж върху мястото, попадащо II (втора) зона,
представляващ съгласно схема № 15-664372/28.06.2024 г. на СГКК – гр.
София самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.167.1.6 по
КККР на гр. София, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект – от 28.06.2024 г., с адрес: гр. София, ж.к. ........., бл. ....., намиращ се в
сграда с идентификатор 68134.512.167.1, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ: 44, 82 кв.м.,
прилежащи части: мазе № 13 с площ 2, 53 кв.м.; таван № 43 с площ 3, 48
кв.м.; 0, 624% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1; при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – 68134.512.167.1.7, 68134.512.167.1.5;
под обекта – 68134.512.167.1.2, над обекта – 68134.512.167.1.11,
при квоти:
Р. С. Б. – 1/2, И. С. Ч. – 1/2.
5
ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН ********** да заплаща на Р. С. Б., ЕГН
**********, на основание чл.344, ал.2 ГПК, сумата от 350 лв. месечно,
представляваща дължима сума срещу ползването на делбения имот, до
окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис, а в частта,
имаща характер на определение, относно привременните мерки по чл.344,
ал.2 ГПК – в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6