№ 107
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500562 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, рег. № *********, чрез ‚БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, с ЕИК *********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Николета
Матева, против решение № 260034 от 08.01.2021 г., постановено по гр. дело № 518/2020 г.
по описа на РС- Бургас, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
срещу ответника М. СТ. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас искове по чл. 422 от ГПК
ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 5144.76 лв. – неплатена главница по договор за револвиращ
потребителски кредит към договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-
12993454, сключен на 19.03.2016 г. между страните; сумата от 422.81 лв. – договорна лихва
за периода от 01.11.2018 год. до 03.04.2019 г., сумата от 274.05 лв. - мораторна лихва за
периода от 03.04.2019 год. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва, начислена върху
главницата, за периода от 29.10.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 9217/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като с обжалваното решение са отхвърлени и евентуално предявените искове
за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт, с
искане за обезсилването му и връщане за разглеждане от друг съдебен състав на БРС, по
съображения, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
първоинстанционния съд не се е произнесъл с нарочно определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК
по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение размер на 100лв. Не са
направени доказателствени искания.В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно
1
призовано не изпраща представител. Депозира писмено становище с искане за уважаване на
въззивната жалба и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ответник не е депозирал писмен отговор
и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени искове по чл.422 от
ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество вземанията,
произтичащи от сключения помежду им договор за револвиращ потребителски кредит към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX- 12993454, за които ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
№ 9217/2019 г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение, като изрично е отказал да постанови неприсъствено решение
по искане на ищеца, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове за
приемане за установено, чеответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 5144.76 лв. – неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX- 12993454, сключен на
19.03.2016 г. между страните; сумата от 422.81 лв. – договорна лихва за периода от
01.11.2018 год. до 03.04.2019 г., сумата от 274.05 лв. - мораторна лихва за периода от
03.04.2019 год. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва, начислена върху главницата, за
периода от 29.10.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
9217/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, като с обжалваното решение са отхвърлени и евентуално предявените искове - за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно за валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Що се касае до оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила
поради непостановяване на неприсъствено решение, по следните съображения:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, при наличието на едновременност на предпоставките
на чл. 239, ал. 1 от ГПК – по т. 1 на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и по т. 2 - искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
2
В хода на първоинстанционното производство с нарочна молба от 30.11.2020г. ищецът
е заявил, че няма да изпрати свой представител в съдебно заседание и е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК, като в случай, че такова не бъде постановено е направил доказателствено искане за
извършване на експертно заключение по въпросите, поставени в същата молба.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.12.2020г.,
районният съд, като е приел, че не е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, и
без да е изразил становище по съществото на спора, е оставил без уважение искането за
постановяване на неприсъствено решение и е продължил производството по общия ред,
отказвайки и допускане на доказателственото искане на ищеца за експертиза.
С оглед горното, напълно неоснователни се явяват възраженията на въззивника за
допуснати от районния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на
произнасяне по искането му постановяване на неприсъствено решение. В настоящия случай
районният съд, спазвайки процесуалните правила е постановил изричен и ясно мотивиран
отказ по искането на ищеца по чл. 239, ал. 1 от ГПК, и след това продължавайки
разглеждане на делото по общия ред се е произнесъл по доказателствените му искания.
Затова въззивният съд счита, че не е налице твърдяното нарушение на процесуалните
правила, водещо до недопустимост на решението на районния съд по смисъла на посочената
жалбата съдебна практика -решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т.
о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска.
Що се касае до съществото на спора с оглед въведения от законодателя ограничен
въззив съгласно чл. 269 от ГПК, предметът на настоящото въззивно производство досежно
правилността на обжалвания съдебен акт е очертан само от посочените във въззивната жалба
оплаквания. Посочената норма установява правилото, че правилността на фактическите и
правните констатации се проверява от въззивния съд само въз основа на въведените в
жалбата оплаквания. Това означава, че относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан само от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето
на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 от ГПК. Единственото изключение от това
правило е въведеното с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, задължение за въззивния съд е да извърши служебна преценка за
наличието на нарушение на императивни материално-правни норми, дори и такива
оплаквания да няма в жалбата. В случая обаче такова нарушение не е допуснато. Затова, тъй
единствените твърдения в жалбата са за недопустимост на обжалвания акт, като липсват
каквито и да е други оплаквания досежно правилността, въззивният съд няма правомощието
да проверява служебно правилността на решението и предвид липсата на констатирани
нарушения на императивни материално-правни норми, обжалваното решението следва да
бъде потвърдено /в този смисъл са следните решения на ВКС - № 670/2010 г.на III г.о., №
764/2011 г.на IV г.о., № 57/2012 г.на III г.о., № 272/2011 г.на I г.о., № 325/2011 г.на IV г.о. и
др./.
Поради неоснователност на въззивната жалба, разноски в полза на въззивното
дружество не следва да се присъждат и за двете инстанции. Разноски не следва да се
присъждат и в полза на въззиваемия ответник, поради липса на направеното искане в този
смисъл и липсата на доказателства за направени такива по делото.
3
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034 от 08.01.2021 г., постановено по гр. дело №
518/2020 г. по описа на РС- Бургас.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4