Решение по дело №8691/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 350
Дата: 23 февруари 2017 г. (в сила от 16 май 2017 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20164430108691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен,23.02.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Г.К. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. №  8691 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от П.Б.П., ЕГН **********,***, против Б.Б.П., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че с решение на ПлРС е определена издръжка в размер на 140,00 лева месечно, считано от 10.12.2015г., която ответникът следва да заплаща на ищеца. Ищецът твърди, че е ученик в 12-ти клас и учебниците са по-скъпи от миналогодишните, освен това са се увеличили нуждите му. Твърди, че сумата, която се превежда от работодателя на ответника на ДСИ и от него на ищеца е малка и не задоволява потребностите му. Моли съда да увеличи издръжката от 140,00 лева на 170,00 лева месечно, като сочи множество обстоятелства, обуславящи изменение на издръжката. Прилага доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.В.И. от ПАК, ангажира становище на първо място, че искът е недопустим, тъй като ищецът е посочил разпоредбата на чл.144 от СК, а излага обстоятелства за изменение на издръжката – по чл.150 от СК. По основателността на иска се сочи, че същият е неоснователен, тъй като ищецът притежава недвижим имот, а дори и да е основателен, то максималният срок, за който може да бъде присъдена, е 13.06.2017г., когато ищецът навършва 20-годишна възраст. Направени са доказателствени искания по чл.192 от ГПК.

С разпореждането си за насрочване, съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл.150 вр.чл.144 от СК. Със същото разпореждане, съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е син на ответника - ответникът е субект на задължението по чл.144 от СК и е разпределил е доказателствената тежест на страните.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявената искова молба. Ответникът, представляван от процесуалния си представител оспорва предявения иск. Навежда доводи, че искът е недоказан. Твърди, че ответникът има и още едно малолетно дете. Твърди, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, както и че получава  единствено доход от трудово възнаграждение в размер на 565 лева. Твърди, че първоначално определения размер издръжка от140 лева е достатъчен, за да покрие нуждите му.                                                                                               

          Не се спори между страните, че ищецът П.Б.П. с ЕГН **********,*** е син на ответника Б.Б.П. с ЕГН **********. Това се установява и от приложената на лист 46 от делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 18/13.11.2009г.

          Не се спори между страните и относно това, че П.Б.П. е записан като редовен ученик в *** редовно обучение в

Професионална Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен за учебната 2016г.-2017г. – л.6 от делото.

Страните не спорят и се установява от приложеното дело, че с влязло в сила решение на 17.06.2016г. по *** е осъдил на основание чл.144 СК ответникът да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 10.12.2015г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.

          Спорен по делото е въпросът може ли да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си ищеца след като учи редовно в средно учебно заведение и не е навършил 20-годишна възраст, и съставлява ли претендираната от него издръжка особено затруднение за баща му – ответникът Б.Б.П.?

          За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и неоспорените изявления на страните.

          Според чл.144 СК за да възникне правото на издръжка на пълнолетен от възходящ е необходимо пълнолетното лице да не може да издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 25г. възраст за висше образование и това задължение да не съставлява особено затруднение за родителя, от който се търси издръжката.

          За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която е безусловна, издръжката на навършилите пълнолетие е условна. Съобразно предписанията на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, това че ищеца може да издържа от доходите си или от използване на имуществото си подлежи на доказване от ответника. По делото се събраха доказателства, че ищецът притежава недвижим имот, жилище, находящо се в гр.Плевен. Представена е данъчна оценка на имота, като в удостоверението от Община Плевен, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ е отразено, че собственик на имота е П.Б.П., но ползвател е *** – баба на ищеца по майчина линия.

          При така представените доказателства, съдът приема, че ищецът няма доходи или имущество, от които да получава доходи. Съдът приема за безспорно, че при редовно обучение за средно образование разходите за издръжка на ученика са значителни, а в случая се правят и допълнителни такива предвид пътуването на ищеца от ***, където живее на квартира с майка си, до гр.Плевен, което обстоятелство не се оспори от ответника.

          Следва да се изясни в настоящото производство дали за ответника Б.Б.П. издръжката от 170 лв., която се претендира, съставлява особено затруднение – отрицателната предпоставка за уважаването на иска по чл.144 СК.

          В СК не се съдържа легално определение на „особени затруднения”. Предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се, особените затруднения на задължения за даване на издръжка се преценяват от материалните възможности на родителя и наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. От представената справка – данни за осигуряване на ответника Б.Б.П., към дата 24.01.2017г. е видно, че  той получава брутно трудово възнаграждение в размер на 556,60 лв., в трудоспособна възраст е – 45-годишен и няма данни да има здравословни проблеми. Представени са доказателства, че има и друго малолетно дете, което е припознал – *** родено на ***., с ЕГН **********. Няма данни дали полага грижи за детето, но съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК, съдът приема , че същият дължи издръжка и на това дете в минимален размер на 115 лева, с оглед възрастта му.

Не са представени доказателства да има разходи извън обичайните за ежедневните си нужди. Липсват данни дали има разходи за наем и други.

          При така изложеното, съдът приема, че ответникът не би имал извънредни и непоносими затруднения при изплащане на издръжка от 170 лв. за пълнолетния си син, учещ се в средно учебно заведение.         От друга страна издръжката по чл.144 СК се дължи и от двамата родители. В хода на производството страните не са представили доказателства за доходите на майката, нито са направили доказателствени искания в тази насока. Единствено се установи, че майката работи като „гладач“ в ***, без да са събрани доказателства за нейните доходи. При тези обстоятелства, съдът приема, че останалата част от средствата, необходими за издръжката на ищеца следва да се осигуряват от майката.

          При така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е доказан изцяло и следва да бъде уважен в пълен размер, като определената в размер на 140 лева издръжка следва да бъде изменена на 170 лева месечно.

         

          Съгласно чл.242 ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка и това следва да стане с настоящото решение.

С оглед изложеното, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената с решението по ***. по описа на РС Плевен издръжка, както следва:

ОСЪЖДА Б.Б.П. с ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***08, ДА ЗАПЛАЩА на П.Б.П., ЕГН **********,*** месечна издръжка вместо по 140,00 лева, по 170,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.11.2016г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването. 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Б.Б.П. с ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***08, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и 300 лева за назначен особен представител.

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 07.03.2017г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: