Р Е
Ш Е Н
И Е № 287
05.07.2022 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №708 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е
по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗО.
Образувано е по жалба от Н.С.С. с
настоящ адрес *** против Експертно решение /ЕР/ № 1390 от заседание Протокол №
134 от 26.07.2021г. на НЕЛК специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно съдови заболявания.
Жалбоподателят сочи, че с жаленото то
него ЕР било отменено ЕР № 0353 от 01.06.2021г. на втори състав на ТЕЛК при
УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“ Стара Загора в частта на даденото трудово
предписание, като било дадено ново предписание в частта на противопоказните
условия на труд, като било изразено становище, че с оглед здравословното
състояние на жалбоподателят, същият можел да бъде трудоустроен на длъжността
„домакин“ в отдел „Административен“ на „Мини Марица-Изток“ АД, гр. Раднево, при
облекчени условия.
Жалбоподателят сочи още, че с ЕР №
30727/22.03.2021г. на втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“ Стара
Загора му била определена 95 % трайна неработоспособност за срок от 2 години
поради общо заболяване и били определени конкретни противопоказни условия на
труд. В това решение било посочено, че бил трудоспособен за заеманата до този
момент длъжност в работодателя „Мини Марица- Изток“ АД, а именно „експерт –
сигурност“, като изключваща противопоказните условия на труд. Извън срока за
обжалване, в ТЕЛК Стара Загора постъпило писмо от работодателя, в следствие на
което било постановено ЕР №0353/01.06.2021г., с което се потвърдили
противопоказните условия на труд, като се дало становище, че можел да бъде
трудоустроен на длъжността „ домакин“ в отдел „Административен“, поради
отпадане на заеманата от лицето длъжност от щатното разписание за 2021г.
В законоустановения срок това ЕР решение
било обжалвано пред НЕЛК в частта на становището, че здравословното състояние
на жалбоподателя разрешавало да работи на длъжността „домакин“ и че тя била
подходяща за здравословното му състояние. Жалбоподателя посочва, че основните
трудови задължения за длъжността „домакин“ се изразявали в приемане на склада,
подреждане и предаване за нуждите на управлението на рудниците на всякакви стоки
и материали в големи количества, пакетирани в големи и тежки обеми. Стоките се
приемали, подреждали и изваждали ръчно в склада, т.е. изпълнението на тези
задължения било свързано пряко със значително физическо усилие, което нямало
как да се полагало от жалбоподателя предвид здравословното му състояние и
определената му трайна неработоспособност. Лицето, заемащо длъжността „домакин“
било материално отговорно за всички наличности в склада, което обуславяло и
постоянно умствено напрежение и психострес.
Не на последно място се сочи, че
допълнителното произнасяне с ЕР № 0353 относно заеманата длъжност, не било
необходимо, тъй като заеманата от освидетелстваното лице длъжност „експерт
сигурност“ съществувала в щатното разписание и то с четири щатни бройки и не била
съкратена.
По жалбата против ЕР №
0353/01.06.2021т., било постановено жаленото ЕР № 1390/26.07.2021г., в което
било дадено ново предписание за противопоказни условия на труд, като било
дадено становище, че лицето можело да работи, с оглед здравословното си
състояние и според възможностите и квалификацията си като трудоустроен при
облекчени условия, вкл. и на длъжността „домакин“, при спазване на
противопоказанията по т.19 от ЕР. Това решение било незаконосъобразно, като
неотговарящо на изискванията за форма, постановено било в нарушение на
административно-производствените правила, материалния закон и неговата цел.
Експертизата на трайно намалената
работоспособност, обективира в ЕР на ТЕЛК или НЕЛК следва да съдържа сочените в
чл.61, ал.1 от НМЕ реквизити, вкл. и този по т.8, като се сочело трудоспособно
ли било лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване. В
случая в ЕР на НЕЛК не било посочено, дали жалбоподател бил трудоспособен за
заеманото от него работно място „експерт сигурност“, като в зависимост от това
становище и съобразно чл.314 от КТ и ако лицето не било трудоспособно да я
заема, следвало да се посочи необходимостта от трудоустрояване на друго място и
подходящите условия на трудоустрояване. В обжалваното ЕР обаче не се съдържало
становище дали лицето можело да заема предишната си работа, а само, че се
трудоустроявало при облекчени условия, вкл. и на длъжността „домакин“. В ЕР не
бил посочен и срокът на ТНР.
На следващо място се мотивира, че
произнасянето на НЕЛК относно възможността лицето да заема въпросната длъжност
„домакин“ било неправилно с оглед характера и натовареността на трудовите й
функции, които по съществото си били противопоказни условия на труд, както по
ЕР № 0353, така и по процесното ЕР. Това било едно формално произнасяне,
направено без проучване и преценка на картата за оценка на риска за посочената
длъжност, вкл. на риска от тежък физически труд., съотв. физическо и
нервно-психическо пренапрежение. Било видно от мотивите в ЕР на НЕЛ, че не била
представена оценка на риска на работното място с идентифициране и оценени
опасности. В крайна сметка, изводът на НЕЛК за възможността да изпълнява
жалбоподателя тази длъжност бил не съобразен със здравословния му статус.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на ЕР на ТЕЛК, НЕЛК се
произнасяла само по поводите, предвидени в чл.61, ал.2 от НМЕ, които били
посочени в жалбата. В случая ЕР № 0353 било обжалвано единствено в частта на
становището, че длъжността „ домакин“ бил подходяща за трудоустрояването на
жалбоподателя, което означавало, че НЕЛК трябвало да се произнесе само по този
повод, а НЕЛК се произнесъл и относно противопоказните условия на труд, като
дори ги отменил и определил нови такива.
По тези съображения се иска отмяна като
незаконосъобразно на ЕР № 1390 от 26.07.2021г. на НЕЛК по НОССЗ и да се върне
преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на
съдебното решение. Претендират се направените разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, се
представлява в с.з. от пълномощник адв. М..
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Прилага се молба, в която се изразява становище за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на ЕР, като постановено по
реда на чл.112, ал.01, т.3 от ЗЗ от компетентен орган, в рамките на неговите
компетентности, от надлежен състав и при спазена писмена фопва, като условие за
действителност. В заключение се иска отхвърляне на жалбата.
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение №206/21.04.2020г. от ЛКК при
ДКЦ 1 – Стара Загора ЕООД бил издаден болничен лист № Е20200084050 на Н.С.С. за
домашно амбулаторен режим на лечение за срок от 30 календарни дни, считано от
21.04.2020г. до 20.05.2020г., с диагноза „изкълчване на коляно“. Б.л. по реда
на чл.112 от ЗЗ бил изпратен от работодателя на Директора на РЗИ /л.4 от
медицинското досие/ с искане да му бъде извършена проверка. От същата ЛКК бил
издаден въз основа на Решение № 274/26.05.2020г. б.л. № Е20200084107,
продължение на б.л. №Е20200084050, за срок от 10 р. дни, считано от
21.05.2020г. до 30.05.2020г. /л.14 от мед. досие/. Б. л. продължение също бил
изпратен на Директора на РЗИ Стара Загора за проверка /л.15 от мед. Досие/.
От ТЕЛК, втори състав към УМБАЛ „проф.
Ст. Киркович“ АД, Стара Загора било издадено ЕР № 1938, от заседание 087 на
29.05.2020г., с което на Н.С. със състояние до експертизата временно
неработоспособен /до 20.05.2020г. вкл./ относно обжалван от „Мини Марица Изток“
АД б. л. № Е20200084050, с което б. л.
бил потвърден. Съгласно отбелязване, това ЕР влязло в законна сила на
13.08.2020г. /л. 27 от мед. досие/. От
ТЕЛК, втори състав към УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“ АД, Стара Загора било
издадено и ЕР № 2501, от заседание 118 на 13.07.2020г., с което на Н.С. със
състояние до експертизата временно неработоспособен /до 30.05.2020г. вкл./
относно обжалване на б.л. № Е20200084107, с което обжалваният от „Мини Марица
Изток“ АД б.л. бил потвърден. Съгласно
отбелязване, това ЕР влязло в законна сила на 13.08.2020г. /л. 21 от мед.
досие/.
От приложена в медицинското досие епикриза
от 11.08.2020г. /л.31-32/, издадена от болница Токуда, се установява, че на
13.07.2020г. на жалбоподателя била извършена частична нефректомия на ляв
бъбрек, във връзка с установен карцином. От болничното заведение бил издаден
първичен б. л. №Е20201795260 относно болничен и домашно-амбулаторен режим за
общо 42 дни, от които 12 дни болничен престой и 30 дни домашно-амбулаторен
режим, считано от 12.07.2020г. до 22.08.2020г. /л. 38 от мед. досие/. Този б.
л. бил продължен с още четири б. л., издадени от КОЦ Стара Загора,
специализирана ЛКК – медицинска онкология /л. 34-37 от мед. досие/, считано от
23.08.2020г. до 20.12.2020г. за диагноза „злокачествено новообразувание на
бъбрека, с лечение на бъбречно легенче. За периода 21.12.2020г. до 02.01.2021г.
бил издаден б.л. продължение № Е20202531546 от Обща ЛКК при ДКЦ 1 Стара Загора
ЕООД за 13 дни домашно амбулаторен режим. /л. 33 от мед. досие/.
Под вх. рег. № СЗ-вх.17 от 08.01.2021г.
до ТЕЛК, чрез РКМД Стара Загора Н.С. подал заявление-декларация по образец /л.
44 от мед. досие/, към която бил приложен медицински протокол на ЛКК № 47 от
08.01.2021г. /по образец/, издадена от ЛКК при ДКЦ 1- Стара Загора ЕООД
/л.43-44 от мед.досие/.От втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“
АД било издадено ЕР № 085 от заседание №11 от 27.01.2021г., съгласно което
освидетелстваното лице било временно неработоспособен до 02.01.2021г., като
след извършеното освидетелстване по документи оценката на работоспособността
била определена като временно неработоспособен, като преписката била върната на
ЛКК за продължаване на временната неработоспособност, считано от 03.01.2021г. с
оглед следоперативното възстановяване, а след това да се представи за % ТНР,
ДИ, ПУТ /л.46-47 от мед. досие/. Съгласно отбелязване, ЕР влязло в сила на
19.02.2021г. От обща ЛКК при ДКЦ 1Стара
Загора ЕООД на Н.С. бил издаден б. л. № Е20202529564, за домашно-амбулаторен
режим за периода от 03.01.2021г. до 01.02.2021г. /л. 60 от мед. досие/.
На 10.03.2021 Н.С. подал чрез РКМЕ до
ТЕЛК заявление – декларация по образец, с приложени към нея медициниски
документи /л. 70/. ТЕЛК при УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“ АД издали ЕР № 90727,
заседание № 52 от 22.03.2021г. /л.72 от мед. досие/. С това решение била дадена
оценка на работоспособността –т.5, над 90% без чужда помощ, 95% и със срок на
ТНР две години до 01.03.2023г. и начална дата на инвалидизацията – 04.03.2021г.
Съгласно т.15 от ЕР, противопоказни условия на труд били-тежък физически труд,
психострес, токсични вещества, йонизираща среда, химически замърсители. В ЕР
било изрично записано, че лицето можело да работи на посочената длъжност,
изключваща противопоказните условия на труд Съгласно отбелязване в документа,
решението влязло в сила на 26.05.2021г., като се удостоверява, че същото било
съобщено и на работодателя „Мини Марица Изток“ АД /л.74 от мед.досие/. Съгласно
решение № 1929 от заседание № 74 от 17.05.2021г. ва НОИ ЕР № 90727 било
потвърдено по всички контролирани поводи, вкл. оценка на ТНР, дата и срок на
инвалидизиране /л.76 от мед.досие/.
До РЗИ Стара Загора от Мини Марица Изток
АД било изпратено писмо /л.83 от мед.досие/, в което било посочено, че поради
дългото отсъствие на лицето от работа, се наложило реорганизация и заеманата от
лицето длъжност в управлението отпаднала от щатното разписание за 2021г., нито
длъжността „ЕКСПЕРТ СИГУРНОСТ“ била сред длъжностите, определени за заемане от
лица с ТНР. На осн. чл.112 от ЗЗ било поискано преразглеждане на ЕР №90727,
като изрично да се посочели противопоказните условия на труд и да се даде
разрешение да се предложи друго работно място на лицето, фигуриращо в списъка
на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с ТНР /приложен
Протокол от 25.01.2021г./. Това писмо било входирано в РЗИ на 10.05.2021г.
Под вх. № 25-555 от 12.05.2021г. в РЗИ
било входирано друго писмо, в което било отново пояснено, че заеманата от
освидетелстваното лице длъжност отпаднала от щатното разписание за 2021г., като
с това писмо се искало становище относно възможността лицето да бъдело трудоустроено
на длъжността „домакин“ в отдел „Административен“, като се приложила и
длъжностна характеристика за нея. Това писмо било изпратено по пощата на
11.05.2021г. Във връзка с тези писма било издадено ЕР № 0353, заседание №068 от
01.06.2021г., като с решение било посочено, че противопоказни условия на труд
били вписани, а предвид липсата на длъжността „експерт сигурност“ в щатното
разписание за 2021г. било посочено, че лицето можело да заеме длъжността
„домакин“. Това решение било съобщено на С. на 04.06.2021г. /л. 93 от мед.
досие/. Чрез РКМЕ до НЕЛК София от Н.С. била подадена жалба, вх. рег. №52 на
РКМЕ от дата 11.06.2021г. против ЕР 0353 /л.99 от мед. досие/. От НЕЛК
специализиран състав по хир., ортопедични и ССЗ било издадено ЕР №1390,
заседание № 134 от 26.07.2021г., като съгласно т.12 от него била постановена
отмяна на ЕР на ТЕЛК в частта на трудовото предписание и било издадено ново
такова, като по т.19 от решението били посочени следните противопоказни условия
на труд – физическо и нервно-психическо пренапрежение, нощен и извънреден труд,
дежурства, удължено работно време, йонизирана среда, химични агенти-онкогени.
Допълнително в решението било посочено, че от прегледаната медицинска документа
се установило, че от приложена производствена характеристика от 21.01.2021г. за
длъжността „експерт сигурност“ лицето работило на нея над 8 години, като с
жаленото ЕР на ТЕЛК било посочено, че въпросната длъжност можело да бъде
заемана при изключване на противопоказните условия на труд. В мотивите било
посочено още, че била приложена длъжностна характеристика и за длъжността
„домакин“, отдел Административен, но поради не представяне на Оценка за риска
на работното място с идентифицирани и оценени опасности, нямало информация за
условията на труд. При отчитане на актуалното /към онзи момент/ здравословно
състояние и противопоказните условия на труд НЕЛК дало становище, че лицето
можело да работи според възможностите си и квалификацията като трудоустроено
при облекчени условия, вкл. и на длъжността „домакин“ при спазване на
посочените в т.19 от ЕР на НЕЛК противопоказни условия на труд.
От приложено пощенско известие на л.13
от дело № 562/2021г. се удостоверява, че ЕР на НЕЛК било получено от С. на
27.08.2021г. Жалбата против него била
подадена по пощата на 09.09.2021г. /вж. пощ. плик на л. 7 от дело №562/2021г./
и входирана в НЕЛК под № АС-945/13.09.2021г.
По делото се прилагат още: Протокол от
25.01.2021г. за определяне местата, подходящи за трудоустрояване на лица с НР
/л.79 от мед.досие/; съпроводително писмо вх. № 3180/23.04.2021г. /л. 91 от
мед. досие/; длъжностна характеристика за длъжността „домакин“ в звено „битово
обслужване“, отдел „Административен“ /л. 85-88 от мед. досие/; оценка на риска
на работно място за длъжността „експерт – сигурност“, л.43-48 от делото;
По делото съдът допусна събиране на
гласни доказателствени средства и назначи СМЕ.
Разпитаният в с.з. свидетел Р. П.,
заяви, че до 31 декември 2021г. работила на длъжността „домакин“ в Отдел
Административен, звено „Битово обслужване“. Познавала жалбоподателя. Той
работел като експерт сигурност в отдел „Сигурност”. По длъжностна
характеристика задълженията на домакин, обхващали всичко, имущество,
консумативи, работно облекло, домакинът отговарял за тях. Задълженията на
домакина били да обслужва абсолютно всички служители в сградата да получава
това, което им трябвало. Носела се отговорност за всичко налично в сградата.
Домакинът получавал нещата, изписвал ги и ги давал на човека, на когото
трябвало да бъдат дадени. Последните две години била сама на тази длъжност и
много трудно се справяла, защото стоката сама отваряла, разнасяла, пренасяла до
складовете, големи тежки кашони се внасяли и се подреждали. На първия етаж
имало два склада, които били стаи и долу в мазето пак имало складове, те били
стая, където стояли и служителите, нямало специално такива определени складове,
като те били част от административната сграда в гр. Раднево.
Стока се получавала почти всеки ден от
логистиката консумативи, копирна хартия, носели се 50 кашона хартия, с тонери,
с други консумативи. Като пристигали, тя ги товарела на количката, пренасяла ги
в стаята, нареждала ги, връщала се с количката, вземала пак с количката, която
събирала 15 кашона /примерно/. Имало двама общи работници, но нямало специално
прикрепен човек към нея. Само, когато идвал голям камион, тогава идвали. В
повечето случаи сама отивала.
Стоката се карала в зависимост от
заявките на служителите в сградата. Кашоните след получаване, трябвало да се
подредят. Вкарвали се в склада, да не стоят отвън, защото били много. Примерно
за работното облекло, на другия ден, когато идвало работно облекло, тя подреждала
нещата до тавана, ползвала стълба. Нареждала отгоре на долу, подреждала по
кашони. Ако се наложело, издърпвала кашони. Стаята била обикновена, не знае
колко точно била висока. Там имало рафтове. В тази стая влизало всичкото
работно облекло – ботуши, костюми, обувки тип „кубунки“. Всеки работник
получавал работно облекло в зависимост от длъжността. Батерии и тонери,
получавала, като не само ги давала, а всичко проверявала, описвало се. Като
получила стоката започвала да разпределя, кое за кой отдел и после викала
хората да слязат и да ги вземат. На един от входовете всичко се носело на ръце.
Разтоварвало се на площадка, имало пет стъпала на площадката и тя едно по едно ги
вземам и ги пренасяла ръчно на разстоянието – по стълбите и коридора, което било
според нея15-20 метра, не можела да кажа точно колко.
Имало движение по всяко време – един му
се налагал принтер, свалял, тя го вземала, мести го, след това го слагала по
рафтове. Само много тежките ги слагала на земята, ако нямало къде да се сложат.
Компютри, принтери пак отивала, сваляла, описвала по картони и давала на
човека. Бюра, столове, абсолютно всичко, което било по стаите, се водело. При
получаване на бюрата вече имала нужда от помощ. Ако бил контейнер, чекмедже или
нещо друго, се пренасяли на количката, но ако било по-тежко, с количката до
асансьора. Тежките неща, които влизали в склада били: принтерите, хартията
копирна. Един кашон съдържал 5 пакета, но колко тежал не можела да кажа.
Ботушите били по 6 чифта в кашон и били тежки, обувките и кубунките били по 10.
Тежки били кашоните. Всичко се пренасяло и се вдигало, качвало се на рафтовете.
За това се налагало да се наведе, да вдигне нещо, напрягали се коленете и
мускулите, кръста, ръцете, всичко.
На 8 часов работен ден била. Ежедневно
половината от работно време, а понякога и повече, но в повечето дни имало
движение отвсякъде – да мести, да взема, някой връщал, давала, получавала,
давала, вдигала, сваляла, така по 3-4 часа нагоре, че и повече. Освен тези
задължения има и други, трябвало всяко едно действие да се извърши, да се
обработело документално, всичко се обработвало документално, влизала в
програмата, проверявала на кого било. Всичко домакинът осчетоводявал.
Получавала поръчката на хартиен носител, влизала в програмата, преглеждала,
надписвала поръчката, понякога идвало стока с една поръчка, понякога с много
поръчки на едно. След проверката отивала и засклаждала чрез програмата стоката.
За да ги раздадяла, трябвало да ги изпиша, за да ги изпишела, трябвало да ги
засклади. Имала работа и на компютър с програма „Електра“, със счетоводната
програма също работела. Инвентаризации се правели по принцип всяка година и
продължителността й била месец, месец и нещо. Имало психическо натоварване, има
напрежение при инвентаризацията, като обработвам през това време и стоката,
която се получавала. Като дойдел ревизорът, тя през това време пак си получавала
стоката. Напрежение било. Работила 14 г. и 8 месеца като домакин в
„Марица-изток”, от 23.04.2007г. до 31.12.2021г. Тежко било, сама била и за това
се пенсионирала по-рано.
Съгласно заключението на ВЛ д-р В.,
специалист „трудова медицина“, съгласно картата за оценка на риска на работно
място /ОРРМ/ на длъжността „домакин“ в отдел „Административен“, рисковете от
увреждане на здравето за работника били оценени в най-ниската степен – първа-
допустим и 2-ра ст. – „приемлив“ риск, от 4 ст. скала., съгласно утвърдена от осигурителя/работодателя
Методика. Най-високо били оценени рисковете при работа с видеодисплей -30г. и
информационното натоварване -25г., факторът „психо-емоционално напрежение“ бил
оценен с 25т. Тази длъжност полагала труд с леко до средно физическо
натоварване, като ръчната работа с тежести била оценена с 9т., - първа степен, „допустим
риск“. При получаване на материалите в склада /от различно естество и тежест/
били натоварени гръбначният стълб и горните крайници. Работната поза била
многократно променяна – чести навеждания, протягания, извивания около
надлежната ос на тялото. Тези фактори можело да доведат до увреждания на
мускулно-скелетната и периферната нервна система при системно пренапрежение.
Общата продължителност на работа с тежести била в диапазона 30 мин.- ден част
дневно за работна смяна, а общото тегло на товара между 10-20 кг. Рискове за
увреда на здравето съществували при тази длъжност, но при спазване на
инструкциите за ръчна работа с тежести и работа с видеодисплеи, както и при
приспособяване на работното място за трудоустроеното лице, рисковете можело да
бъдат свалени до първа степен – допустим, приемлив риск. /отговори на въпроси 1 и 2/. В отговора на
въпрос трети, ВЛ посочва, че за длъжността „домакин“ при обработване и
оформянето на различни документи, се извършвал умствен труд, свързан с
информационно натоварване. При този труд били ангажирани информационни и
паметови процеси, натоварен бил зрителният анализатор и процесите на насочено внимание. Било налице
нервно-емоционално напрежение от работата с много хора, както и отговорността
при изпълнение на служебните задължения. Съществувала предпоставка за
възникване на различни реакции на стрес – функционални нарушения и/или
заболявания на ССС, ендокринната система, нарушения на съня и др. В картата за
ОРРМ този риск бил оценен от втора степен – приемлив риск, което означавало, че
вероятността от проява на пренапрежение и психострес била пренебрижително
малка.
В отговора си на въпрос четири, ВЛ
посочва, че отчитайки здравословното състояние на лицето, оценката на риска за
длъжността „домакин“, факторите на работната среда и организацията на труда,
считала, че не били налице условия, които да се явява противопоказни за
трудоустрояване. По същият начин е отговорът и на въпрос пети, касаещ
длъжността „експерт сигурност“.
В с.з. ВЛ допълнително поясни, че не ходила
на място, но имала представа от административната сграда, където ходила по
други поводи. Изискала методиката за оценка на риска, която била разработена от
колегите й, които най-добре познавали работните места. Изискала оценката,
методиката, прочела длъжностната и производствените характеристики, както и
цялото медицинско досие, говорила и за допълнителни уточнявания. В оценката на риска наистина имало описан
риск от трудови злополуки и професионални заболявания за длъжността „домакин“.
Оценен бил рискът за работа с тежести. По скалата със степени от 1 до 4, в тази
оценка на риска, факторът ръчна работа с тежести на длъжността „домакин“ бил
оценен като допустим риск. Предполага, че били вземани данни от обективното
наблюдение на органите по безопасност, от евентуално настъпили травми,
заболявания на хората, които работели там. Предполагам, че при оценяването били
взети предвид това вдигане, носене на материали и преценено било средно
интензивността на тези натоварвания, че била от 30 минути до 1 час на работна
смяна, а общото тегло на натоварване било между 10-20 кг, което било съвсем
минимален риск. Винаги съществувал някакъв риск при вдигане на тежест за
увреждане на здравето, но мястото било определено за трудоустрояване. Самото
място предполагало по-леки условия и приспособяване към трудоустроеното лице.
Рисковите фактори можело да бъдат елиминирани, като например транспарентни
колички и др. подобни, които се ползвали в складовете. Двете места били
абсолютно идентични като тежест и психическо натоварване. Малко по-голям риск
имало според ВЛ при длъжността експерт-сигурност, но това не било обикновеното,
обичайното състояние, защото били оценени като от една и съща степен. При
определяне на тези показатели в скалата имало отчитане на екстремни натоварвания,
които били разпределени, вероятно при направен мониторинг пред 2016г., засечена
била продължителността на всяка една
дейност. Имало някаква цикличност, като се правело средноаритметично, за това и
се смятало, че тежестта на този фактор бил от половин до 1 час дневно.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата – същата като
изходяща от лице, притежаващо правен интерес от обжалването, доколкото се
накърнява неговата правна сфера, като се издава предписание за промяна на
заеманата от освидетелстваното лице длъжност, против административен акт, годен
за съдебен контрол, пред компетентния съд и в срока по чл.149, ал.1, от АПК,
вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима
за разглеждане. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК
за оставянето й без разглеждане.
По същество на жалбата:
Първото обстоятелство, което Съдът дължи
да проследи при изпълнение на задължението си за пълна и всестранна преценка на
въпроса за валидността и законосъобразността на конкретен административен акт е
това относно валидността му, т.е. дали то е издадено от надлежен /материално
компетентния орган/ при наличие на правни и фактически обстоятелства, които
задължават този орган да се произнесе с акт по същество. Видно от целокупния
доказателствен материал е, че ответникът е приел, че е бил сезиран за
произнасяне по реда на чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ.
При произнасянето на процесния акт обаче
ответникът не е съобразил редица обстоятелства, което прави същия постановени
при неправилно приложение на закона.
Жаленото пред НЕЛК от г-н С. ЕР на втори
състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора е с № 0353 и това решение постановено по
повод на подадени от осигурителя на освидетелстваното лице две писма до РЗИ
Стара Загора съдържащи запитване относно ЕР 90727.
Данните от медицинското досие
еднопосочно удостоверяват, че ЕР №90727/22.03.2021г. е било съобщено на
осигурителя/работодателя „Мини Марица Изток“ АД на 23.04.2021г. /вж. л.82 и
л.91/. Съобразно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, т.е. налице е специална разпоредба
относно реда и начина на подаване на жалби против актовете на ТЕЛК, лицата по
ал.1 /сред които и осигурителят/ имат право на жалба против ЕР на ТЕЛК в 14
дневен срок от получаването му пред НЕЛК. При безспорен факт на получаване на
ЕР № 90727 от осигурителя на 23.04.2021г., то срокът за подаване на жалба против него е бил до
07.05.2021г., петък присъствен ден. На 10.05.2021г., чрез писмо, изпратено до
РЗИ Стара Загора /където са ситуирани РКМЕД/ и подадено по пощата на
07.05.2021г., от осигурителя е било поискано преразглеждане и допълване на ЕР
на ТЕЛК в частта на противопоказните условия на труд и предлагане на друго
подходящо за заемане работно място, съгласно приложен списък на работни места,
определени за заемане от трудоустроени лица. С допълнително писмо от
11.05.2021г. /л.92 от мед. досие/ и отново подадено до РЗИ Стара Загора е
уточнено, че се иска от осигурителя единствено становище дали лицето може да
заема длъжността „домакин“ в отдел „Административен“, като към писмото е
приложена и длъжностна характеристика за нея.
При наличие на специален ред за
обжалване на ЕР, издадени от ТЕЛК, то следва извод, че неговото спазване е
задължително, вкл. и това, че подаването на жалбата следва да стане в законово
определения преклузивен срок. Въпросните писма са били подадени в срока по
чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ. На същите обаче е предадено значение на жалба, макар
такова те да не притежават, защото искането, което се съдържа в писмата е за
преразглеждане и допълване на ЕР №90727 и то от страна на ТЕЛК, което
автоматично изключва обстоятелството, че се касае за „жалба“ пред НЕЛК, подадена
по реда на чл.112 от ЗЗ против ЕР на ТЕЛК. Въпреки това е налице ново
произнасяне от страна на втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора с ЕР №
0353 на 01.06.2021г., което вече има желаното от осигурителя съдържание и с
което се изменя част от съдържанието на ЕЛ №90727.
За валидността на това повторно
произнасяне обаче е от съществено значение отговора на въпроса, дали то е
валидно извършено и то от същия административен орган, който вече е постановил
предходен акт с определено съдържание. Предвид факта, че към 07.05.2021г. ЕР
№90727 не е било влязло в законна сила по отношение на осигурителя, то няма как
да намери приложение чл.99 от АПК, още повече и че тогава компетентността е за
горестоящия административен орган, не и за този, който е постановил изменяния
акт. Ето защо не следва обективираното в двете писма на осигурителя да се
възприемат за искане по чл.99 от АПК.
Съдът приема обаче, че ЕР на НЕЛК София е недопустимо постановено, съотв. на това е
нищожно, като съобрази следното:
Пред контрол пред
НЕЛК е било поставено ЕР № 0353/01.06.2021г., което е било постановено, както
се посочи по-горе по повод две писма, подадени от осигурителя на
освидетелстваното лице, с които е било поискано преразглеждане на вече разрешен
въпрос от компетентността на ТЕЛК.
Макар и да са
квалифицирани двете писма като жалба против ЕР №90727, де факто не това е
искано и заявено като съдържание в тях. Реално се е търсело изменение частично
на ЕР №90727 и то от органа, който го е постановил. Какви са правно
регламентиранети възможности в тази насока.
Принципно
органът не може сам да отмени/измени вече постановен от него акт, освен при
наличие на предпоставките, които се установяват от закона. Т.е нар. право на отзив, регламентирано в чл.91 от АПК, е възможно и допустимо при
наличието на изрично установените предпоставки за неговото валидно упражняване. Конкретните данни сочат, че ТЕЛК Стара Загора не
е разполагал с това правомощие, т.е. с възможността да преразгледа въпроса и да
измени ЕР №90727, защото не са били налице
предписаните от закона предпоставки. За валидното упражняване на правото на отзив от
административния орган, издател на един
административен акт /в случая от ТЕЛК/ са : наличие
на административен акт, който не е влязъл в законна
сила, подадена редовна и допустима жалба от заинтересувано лице и произнасяне от органа в
законоустановения срок по чл. 91, ал. 1 АПК. В конкретния случай, е налице единствено първата предпоставка – невлязъл в сила административен акт.
Липсват обаче другите две основни предпоставки за надлежно упражняване на
правото на отзив, а именно: първо от заинтересувано
лице не е налице подадена редовна жалба. Това е така, защото реално такава не се обективира в писмата на л. 83 и л.92 от
медицинското досие. Същите неправилно
са възприети като „жалби“ против ЕР №90727. Първо те по никакъв начин не са
адресирани до НЕЛК, а са подадени до РЗИ, който не притежава абсолютно никакво
правомощие по специалния закон по отношение обжалването на решенията на ТЕЛК
относно медицинската експертиза на лицата. На второ място обективираното в тези
писма искане е само и единствено за
преразглеждане и допълване на ЕР № 90727, но не съдържат и няма обективирано
искане за отмяна на конкретна част от това ЕР. Т.е. няма редовна жалба. Съдът
приема и, че не е налице и третата предпоставка – отзивът да е извършен в 14
дневния срок по чл.91, ал.1 от АПК, който срок е преклузивен по своя характер,
тъй като правото на отзив е изключение от общото правило, че административен
акт не може да се отменя/изменя от своя издател и поради това нормата следва да
се тълкува стеснително, не разшерително. Писмата, в които се иска изменение на
ЕР №90727 са подадени /първото по пощата още на 07.05.2021г., а повторното произнасяне
на ТЕЛК е едва на 01.06.2021г. Оттеглянето/изменението на акта от органа, който го е постановил е правен способ за самоконтрол на административния орган, въведен от
законодателя в изпълнение на принципа за бързина и процесуална икономия (чл. 11 от АПК), но той е приложим само при подадена жалба срещу акта и то в кратък
срок, след изтичането на който органът е
длъжен да изпрати жалбата в съда
/съотв. на горестоящия орган, при задължителен административен контрол, какъвто
е налице тук/, ако не е
намерил основания за изменение /оттегляне/
на акта,
който е постановил. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК изрично посочва,
че 14-дневният
срок /при колективен административен
орган/, в който издателят на акта може да упражни
правото си на отзив тече от получаването на жалбата. За законодателя основното е да има обективирана жалба
против конкретен административен акт /или части от него/, а не просто искане до
органа, постановил един неблагоприятен административен акт сам да си го изменение/допълни.
Ако засегнато лице счете, че този акт засяга негативно неговите права, по арг.
на АПК, това лице притежава право на жалба, което то може да упражни като подаде
такава против конкретен административен акт или негови части, а за да е редовна
тази жалба, то тя следва да съдържа в себе си изрично искане за
отмяна/изменение на целия акт, съотв. на части от него и това искане следва да
е или до съд, или до горестощия административен орган, в конкретния случая при
задължителен административен контрол това е НЕЛК. Едно писмо не може да се
възприема за „жалба“, ако то не съдържа искане до съд или горестоящия орган за
отмяна изцяло или частично на конкретен административен акт, нито това писмо
придобива характер на „жалба“, ако единствено в него се иска от издателя на конкретен
акт, сам да отмени/измени съдържанието на своя акт, т.е. да упражни правото си
на отзив. Правото на отзив е възможно да се упражни именно и само при редовна и
допустимо подадена жалба и то в срока по чл.91, ал.1 от АПК. Тъй като в този
случай изобщо липсва жалба
от лице по чл.112, ал.1 от ЗЗ в законово предвидения смисъл и произнасянето е
извън срока по чл.91, ал.1 от АПК, за органа издал ЕР № 90727 /т.е. ТЕЛК Стара Загора/ не е възникнало изобщо правото на отзив, съотв. той не е разполагал с правомощието да
преразгледа акта и да го измени в
определена негова част чрез постановяване на новото ЕР №0353. Процедирайки обаче в
нарушение на правилата, установени в чл.91, ал. 1 от АПК и при липса на
предпоставките, установени в нормата, ТЕЛК Стара Загора се е произнесъл повторно недопустимо, независимо от
това дали срокът за жалбата е бил изтекъл или не. Ето защо
съдът приема извод, че ЕР №0353/01.06.2021г., с което е изменено ЕР № 90727, е
невалидно постановено и съотв. се явява нищожно, при липса на установените
предпоставки в чл.91, ал.1 от АПК.
От страна на НЕЛК обаче не е отчетено горното обстоятелство, а само формално е прието, че същият е сезиран с редовна и допустима жалба против ЕР № 0353/01.06.2021г. по реда на ЗЗ. Да, формално от г-н С. е била подадена в срок жалба против това ЕР, която е съдържала ясно искане за отмяна на ЕР № 0353/01.06.2021г. и поради това е била процесуално допустима, което формално и прави валидно произнасянето на НЕЛК /вкл. и като орган, който е материално компетентния да се произнесе/, но вместо да се произнесе с акт по същество, горестоящият орган е следвало правилно да прецени относимите и обективно установени факти, че не са били налице предпоставки за повторно произнасяне от ТЕЛК Стара Загора чрез постановяване на ЕР №0353, което е налагало настоящият ответник /НЕЛК/ единствено да прогласи нищожността на това невалидно произнасяне, обективирано в ЕР № 0353 от 01.06.2021г. на ТЕЛК Стара Загора. Горното обосновава извода, че жаленото пред съда ЕР на НЕЛК е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, следствие на които неправилно е бил приложен законът, което обуславя извод за неговата незаконосъобразност. Ведно с отмяната на ЕР № 1390 от заседание № 134 от 26.07.2021г. на НЕЛК, специализиран състав, Съдът следва да постанови решение, с което да обяви за изцяло нищожно ЕР № 0353 от заседание № 068 от 01.06.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „проф. Ст Киркович“ АД. В конкретния случай не се налага връщане на ответния административен орган на преписката за ново произнасяне, тъй като ЕР на ТЕЛК, втори състав № 0353 от 01.06.2018 г. с прогласяването му за нищожно не може да породи свързаните с него последици, което води до влизане в сила на единствено валидното ЕР № 90727 от 22.03.2021г., на ТЕЛК втори състав при УМБАЛ Стара Загора.
От оспорващата
страна се прави своевременно искане за присъждане на разноските по делото, като
съгласно представени списък на същите, се претендират такива в общ размер на
510 лв., от които 10 лв. за ДТ и 500лв. заплатено възнаграждение за един
адвокат /л.11/.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
Н.С.С. с
настоящ адрес *** Експертно решение /ЕР/ № 1390 от заседание № 134 от 26.07.2021г.
на НЕЛК специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно съдови
заболявания.
ОБЯВЯВА
за нищожно
ЕР № 0353 от
заседание № 068 от 01.06.2021г. на ТЕЛК, втори състав при УМБАЛ „проф. Ст
Киркович“ АД.
ОСЪЖДА НЕЛК – София да заплати на Н.С.С., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
510 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване през ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: