Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 11.08.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА К.
При секретаря И.В., след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 120
по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК
от Т.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и
Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. Дунав 39, представлявана от кмета
Филчо Филев, за
осъждане на ответника да им заплати сума в общ размер от 948 евро, представляваща обезщетение, равняващо се на пазарната
стойност на завзетите квадратни метри - 158 кв. м. от собственото им дворно
място, цялото с площ от 491 кв.м., представляващо УПИ *** в кв. *** по плана на
гр. П., при граници: запад – път, север-път, изток-път и УПИ X – 308, юг- УПИ
XVII – 285.
В исковата и уточняващата молба ищците твърдят, че са съсобственици по наследство
на дворно
място, цялото с площ от 491 кв.м., представляващо УПИ *** в кв. *** по плана на
гр. П., при граници: запад – път, север-път, изток-път и УПИ X – 308, юг-
УПИ XVII – 285. Твърдят, че от имота
били завзети 158 /сто петдесет и осем/ кв.м., като същите били асфалтирани от наета от общината фирма в
периода м.октомври- м.декември, което ги правело негодни за използване. По смисъла на закона, пътищата били общинска
собственост. Пазарната стойност на завзетите квадратни метри била 6.00 /шест/
евро за квадратен метър или общата стойност на завзетите квадратни метри е в
размер на 948.00 /деветстотин четиридесет и осем/ евро, като базата, която
ползвал ищецът е друга експертиза по административно дело, касаещо съседен
имот. Ищецът прави уточнение, че процесните 158.00 кв.м. се намирали в
северната част на имота, като границите на същите били: от запад-път,
север-път, изток-път и юг-собствения им УПИ XVII –
285. Ищците
били изпратили покана, получена в Община П. на 03.12.2014г., с която поканили
Кмета на Общината да им заплати горната сума, но не получили сумата или
отговор. Молят съда да осъди Община П. да заплати посочената сума, както и да
им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, в който излага становище за недопустимост и за
неоснователност на иска. Твърди, че искът бил недопустим по следните
съображения: Ищците
Т.В.Ч., Р.А.Ч. и Т.А.А. нямали правен интерес от завеждането на настоящето
дело, тъй като не били собственици на дворното място. Липсвало яснота по какъв
начин същите се легитимирали като съсобственици на имота. Нямало писмени
доказателства по какъв начин същите черпели собственически права върху Дворно
място съставляващо УПИ *** в кв.*** по плана на град П..
Представеният договор за покупка на недвижим имот чрез ОНС-гр.П. по реда на ЗСГ
обективиран в нот. акт № 88, т.1, дело № 166/1983г. на Районен съд П. за купувач
на дворното място бил определен Л. Н. Г.. В същият като граници и съседи на
дворното място били посочени К. Т., Т. Ч., С. И. и Г. Г.. От текстовото
съдържание на обективираните в удостоверенията за наследници имена вероятно
ищците притежавали имот, съседен на УПИ *** в кв.*** по плана на град П.. Твърди още, че исковата претенция била неясна,
липсвала индивидуализация на площта, по специално - разположение, която се
ползвала и по какъв начин от Община П.. По отношение на основателността на исковата
претенция, ответникът излага съображения за неоснователност в следната насока: Община П. по никакъв начин и повод не била
ползвала част от имота. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Закона за общинската
собственост „Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин“. Община П. поддържала общинската пътна мрежа и асфалтирането на улиците
било елемент от тази поддръжка. Дори и да имало асфалтиране, същото било на
съществуваща улица и по никакъв начин не засягало имота на ищците. Моли съда да отхвърли предявеният иск,
както и за присъждане на разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения и приет по
делото на л.6 Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОНС – гр. П. по
ЗСГ No 88 / 04.03.1983г., том I, дело 166 / 1983г. на Провадийски
Районен съдия, като собственик на място от 1000 /хиляда/ кв.м., от което 0.300
/триста кв.м./ са ЛОЗЕ и 0.700 /седемстотин кв.м./ ОВОЩНА ГРАДИНА, находящи се
в землището на гр. П., в местност „***“ при граници: К. Т., път и Т. Ч., С. И.
и Г. Г.ов, се легитимира Л. Н. Г..
Приложена и приета по делото на л.31 е
скица No 302 / 29.05.2015г. , издадена от Община П., Дирекция СА, отдел УТЕОС за парцел No XVIII- 285 в кв.11 по плана на гр. П. – кв. Север. В скицата като собственици са
записани н-ци К. А. Т. /НА No 38, т. I, д. 50 /1949г./, н-ци Р. Т. А. /НА No 38, т. I, д. 50 /1949г./, Р.А. Ж. / НА No 36 /1987г./.На скицата има отбелязване, че имотът е идентичен с част от
имота по НА 38, т. I, д.50 от 1949г. и НА 39, т.I, д.51 / 1979г., НА 36 /1987г.
По делото са представени от ищците и
са приети удостоверения за наследници, находящи се на л.8-л.10 от делото, а
именно:
1)Удостоверение за наследници изх. No ГР17-62/3/03.02.2015г., издадено от Община П., от което е видно, че
наследници на Р. К. Т., ЕГН **********, починала на 30.08.1990г. са: А. Т. Ч. –
син, който е починал на 01.07.1995г., като негови наследници се явяват: Т.В.Ч. – съпруга; Р.А.Ч. – дъщеря и Т.А.А. –
дъщеря;
2) Удостоверение за наследници изх. No ГР17-62/2/03.02.2015г., издадено от Община П., от което е видно, че
наследници на К. Ж. П., ЕГН **********, починала на 28.05.1989г. са: Т. А. Ч. –
син, починала през 1954г., като негови наследници се явяват: А. Т. Ч. – син,
който е починал на 01.07.1995г., като негови наследници от трета страна се
явяват: Т.В.Ч. – съпруга; Р.А.Ч. –
дъщеря и Т.А.А. – дъщеря;
3) Удостоверение за наследници изх. No 1155/02.02.2015г., издадено от Община Варна/район Одесос, от което е видно,
че наследници на А. Т. Ч., който е починал на 01.07.1995г., са: Т.В.Ч. – съпруга; Р.А.Ч. – дъщеря и Т.А.А. –
дъщеря;
От приетата на л. 4 покана, изпратена от ищците и
получена от ответника на 03.12.2014г., съобразно приложената на л. 5 от делото
обратна разписка, е видно, че ищците са поканили ответника да заплати
процесната сума.
От изготвената, приета и приложена към
доказателствения материал по делото съдебно-техническа експертиза от инж. Ш.Х.
/л. 54-58/, се установява, че след извършеното от нея проучване по плановете за
територията, представените документи и видно от изготвената скица вещото лице
не установява да е изграден път в собствеността на ищците по делото. По т.2 от
заключението вещото лице сочи, че площта от 81кв.м. не е част от имота на
ищците, т.е. тази площ се явява придаваема част към УПИ XVIII-285 и че тази площ от 81 кв.м. е част от празен терен /път/ по действащия
кадастрален план и видно от представеното копие по предходния кадастрално
регулационен план -1976г. е елемент /част от пътека и тревна площ. На въпроса
дали съществува асфалтов път на това място преди процесното асфалтиране, вещото
лице отговаря в смисъл, че по предходния и действащия кадастрален план /съотвт.
от 1976 и 1998г./ пътека съществува и е съществувала към 1976г. Вещото лице
сочи, че по действащия кадастрално регулационен план на П. – Север, одобрен със
заповед No 745 /
18.12.1998г. на кмета на Община П., има отреден път /като
елемент на улична регулация –път-алея с ширина по плана от 3,50м/. На последния
въпрос от зададените задачи, вещото лице заключава, че от извършените справки в
техническата служба на Община П. по изработените и действащи планове, и
представените документи по делото, не се установява площ от процесния имот да е
включен предвиден път и същият да е асфалтиран, не се намирала обособена част
за път от процесния имот, за да се даде заключение за пазарната й стойност. В съдедно заседание вещото лице поддържа
заключението, като излага, че е мерила с рулетка и за абсолютна точност е
необходимо замерване с изчислителен уред.Категорична е, че пътят съществувал от
70-те години.
По делото е изготвена, приета и
приложена към доказателствения материал повторна съдебно-техническа експертиза
от инж. В.А. /л.108-110/, от която се установява, че тъй като от представения документ за собственост
по делото НА No 88, т. I, д. 166 / 04.03.1983г. не ставало ясно кой е процесния имот, доколкото не
бил посочен планоснимачен номер, вещото лице дава заключение по различните
кадастрални и регулационни планове по години, като по КП от 1976г. и този от 1998г.от
имот пл. No 258 се засягат 2,5 кв.м., които са в рамките на допустимата грешка при
графическо изчисляване на площи и няма навлизане в имота, а по РП, одобрен със
Заповед No 745 /
18.12. 1998г. на кмета на Община П., действащ и към настоящия
момент, изграденият асфалтов път засяга 72кв.м. от УПИ XVIII-285, кв.11.
Вещото лице сочи, че не може да установи дали е съществувал предходен асфалтов
път преди сегашния, доколкото по предходните КП няма означен асфалтов път на
мястото на сегашния. За частта северно от УПИ XVIII-285, кв. 11 е
отредена пешеходна алея с ширина 3,50 метра със заповед No 745/ 18.12.1998г. на Кмета на Община П., с която е одобрен действащия към момента
Регулационен план. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си,
като сочи, че в самото дело не са представени документи, които да
индивидуализират точно имота на ищците, затова е посочил колко влизат в
поземления имот и колко в УПИ.
От изготвената, приета и приложена
към доказателствения материал по делото съдебно-оценителна експертиза от в.л. Д.П./л.135-138/,
се установява, че пазарната стойност на 72кв.м от УПИ ***, кв.***, е 1142лв.
Въз основа
на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Претендира се
заплащането на процесната сума като обезщетение за неоснователно обогатяване в
следствие обстоятелството, че през периода октомври –декември 2014г. ответникът
завзел за улица и асфалтирал част от имота на ищците. Съдът приема, че обезщетението
се претендира на основание, че при всяко отчуждаване следва да се заплати
паричната равностойност – обезщетение, като така е заявена и претенцията –
пазарната стойност на завзетите части. В случая, практически нямало извършено
отчуждаване, но е налице завземане на част от имота, който бил обособен за път, за което следва да се заплати обезщетение,
тъй като имущественото състояние на ищеца е намаляло, а в това на ответника се
оказват права, без правно основание. Поради това
съдът намира, че правното основание на иска е чл. 59 от ГПК, даващ право на
обеднелия да търси обезщетение от неоснователно обогатилия се, когато няма друг
иск срещу него и до размера на обедняването. Правилото следвано от практиката и
доктрината е, че за да възникне вземане
за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е необходимо наличието на няколко
предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго , обедняване на това
лице , свързано с обогатяването на първото, връзка между обедняването и
обогатяването, липса на основание за обогатяването и липса на друг иск , с
който обеднелия да се защити. Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл.
59 ЗЗД е свързано с лишаването на облага от имуществен характер, а под
обогатяване се разбира придобиването
или спестяване на известна имуществена
облага или полза. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими
в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения,
или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе.
В
тежест на ищцовата страна предвид подвеждането на фактическите твърдения на
страните под правната норма на неоснователното обогатяване и квалифицирането на
иска като такъв по чл.59 от ЗЗД е, както е указано и с доклада по делото да
установи, че ищците са собственици на процесния имот, както и че ответното учреждение е асфалтирало
посочената част от имота без правно основание, с което неоснователно се е
обогатило, както и да установи размера на обедняването си във връзка с настъпилото
асфалтиране, връзката между обедняването
и обогатяването, както и липсата на друг иск. / В този смисъл и Решение № 98
от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение/
В рамките на настоящото производство
съдът намира, че ищците не успяха да проведат главно и пълно доказване още на
първата предпоставка, възложена им за установяване в тяхна тежест, а именно че
са собственици на процесния имот. По делото от приетия нотариален акт за
собственост се установява, че собственик на посочения в нотариалния акт имот - място от 1000 /хиляда/ кв.м., от
което 0.300 /триста кв.м./ са ЛОЗЕ и 0.700 /седемстотин кв.м./ ОВОЩНА ГРАДИНА,
находящи се в землището на гр. П., в местност „***“ при граници: К. Т., път и Т.
Ч., С. И. и Г. Г.ов, е лицето Л. Н. Г.. Представени са удостоверения за
наследници и скица, от които обаче по никакъв начин не може да се установи
каква е връзката между собственика на имота по представения нотариален акт за
собственост с ищците по делото. Отделно представеният нотариален акт за
собственост не сочи идентичност между имотите, описани по нотариалния акт и
така описаният имот в исковата и уточняващата молба недвижим имот, а именно: дворно място,
цялото с площ от 491 кв.м., представляващо УПИ XVIII
– 285 в кв. 11 по плана на гр. П., при граници: запад – път, север-път,
изток-път и УПИ X – 308, юг- УПИ XVII
– 285. В хода на производството не се представиха каквито и да било други
доказателства, които да сочат, че ищците са собственици на посочения процесен
имот. Скицата и приложените удостоверения за наследници не са годни
доказателствени средства, които да легитимират ищците като собственици на
процесния недвижим имот.
Само
на това основание, че ищците не се легитимират като собственици на имота, съдът
счита, че предявеният иск е неоснователен, доколкото след като не са
собственици за тях не би могло да настъпи твърдяното обедняване от асфалтирането
на процесната част от имота, т.е.те на са материалноправно легитимирани лица да
търсят сумата по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. За пълнота на
изложението, настоящият състав счита, че и останалите предпоставки, които
следваше да установят ищците не бяха доказани в настоящото производство. По
делото не се установи, че Общината е завзела процесните квадратни метри
от имота, като ги е асфалтирала. Не се установи, че асфалтирането на посочената
улица е без правно основание.
Следва да се отбележи, че всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Задължителната съдебна практика приема, че всяка страна носи
доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. Страната, чиято е доказателствената тежест за установяване на
съответните факти, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти -
за несъмненото им осъществяване в обективната действителност, а ищците не
успяха да проведат такова със събраните в хода на настоящото производство
доказателства. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и
въз основа на това да постанови решението си. С оглед на всичко гореизложено съдът
намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените от същия разноски, посочени в представения от
него списък, а именно: сумата от 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна защита и съдействие /л.134/.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
ул. Дунав 39, представлявана от кмета Филчо Филев, искове да бъде осъден ответника да им заплати
сума в общ размер от 948 евро,
представляваща обезщетение, равняващо се на пазарната стойност на завзетите
квадратни метри - 158 кв. м. от собственото им дворно място, цялото с площ от
491 кв.м., представляващо УПИ *** в кв. *** по плана на гр. П., при граници:
запад – път, север-път, изток-път и УПИ X
– 308, юг- УПИ XVII
– 285, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Община П., с адрес: гр. П.,
ул. Дунав 39, представлявана от кмета Филчо Филев сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски от
ответника, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………..