Решение по дело №1570/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 18.11.2016 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – град Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на двадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря Ив. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1570/2016г., по описа на Районен съд - град Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.Р.Р. срещу СНЦ "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ" - град Велико Търново кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ и с чл. 221, ал. 1 КТ. В исковата си молба ищецът развива съображения, че между него и ответника по делото е съществувало валидно трудово правоотношение по сключен между тях Трудов договор № 013 от 17.03.2015 година, като е заемал длъжността "Зооинженер /зоотехник/". Твърди, че със Заповед № 18/01.02.2016 година трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, при което не му били изплатени дължимите заплати за м. ноември 2015 година - 600.00 лева; м. декември 2015 година - 600.00 лева и за 10 дни от м. януари 2016 година - 300.00 лева, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 600.00 лева или общо в размер на 2 100.00 лева. Посочва, че във връзка с дължимите суми е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано Ч.гр.д. № 955/2016 година на ВТРС и е издадена Заповед № 409 от 08.04.2016 година за изпълнение на парично задължение. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в размер на 1 500.00 лева - трудово възнаграждение за м. ноември 2015 година - 600.00 лева; м. декември 2015 година - 600.00 лева и за 10 дни от м. януари 2016 година - 300.00 лева, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 600.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.04.2016 година, до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявените по делото искове, като развива съображения, че действително на ищеца по делото не са му заплатени посочените от него суми, но това е така, тъй като същите не му се дължат, доколкото не е полагал труд в полза на работодателя за периода, за който ги претендира. Посочва, че поради спецификата на дейността на зооинженерите в Асоциацията - работа извън офис, председателят й не е бил в състояние да упражнява непосредствено наблюдение и контрол, във връзка с което през последните две години зачестили случаите на недобросъвестно изпълнение или липса на каквото и да било изпълнение от зооинженерите на задълженията им по длъжностна характеристика. Поради това на 28.01.2014 година същият издал заповед, съгласно която до 5-то число на всеки месец назначените на длъжността "зооинженер" в НАРСПБМ следвало да изготвят писмен доклад за дейността си през предходния месец, а координаторът за съответната област на действие на зооинженера извършвал проверка относно истинността на изложените от последния в доклада факти, след което се превеждала работната му заплата. Твърди, че нито такъв доклад, нито каквито и да било други документи, удостоверяващи осъществена от Д.Р. дейност в полза на НАРМОБ за процесния период, не били представени от него. Посочва, че за периода, за който се отнася претенцията за трудово възнаграждение ищецът не е изпълнявал задълженията си по трудова характеристика - нямало заведени и попълнени от него родословни книги за стадата във фермите, които му били разпределени; нямало изготвен план за 2015 година; не бил изготвял никаква първична документация; в поверените му животновъдни обекти не били маркирани животните с номера на Асоциацията, макар да било отразено документално, че такава маркировка е извършена; не били изготвени регистри на стадата и т.н. Тъй като нарушенията били открити на по-късна дата, на същия не е наложило дисциплинарно наказание "Уволнение", като при открита дисциплинарна процедура по отношение на Д.Р., последният подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Посочва, че на същия не се дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ тъй като работодателят не е забавил плащане на дължимо трудово възнаграждение. Моли предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото Трудов договор № 13 от 17.03.2015 година и Заповед № 18 от 01.02.2016 година /л. 3-4/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "Зооинженер", което е прекратено считано от 01.02.2016 година. Не е спорно по делото и че трудово възнаграждение на ищеца за периода месец ноември и месец декември 2015 година, както и за 10 дни от месец януари 2016 година в размер общо на 1 500.00 лева и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 600.00 лева не са му изплатени от ответника по делото. По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността /л. 15/.

По делото е представена Заповед № 8 от 28.01.2014 година на Председателя на НАРСПБМ /л. 19/ за представяне в срок до 5-то число на всеки месец от назначените "Зооинженери" на доклад в писмен вид за извършената дейност през предходния месец по дати.

Видно от Констативен протокол № 003 от 31.01.2016 година за установяване на извършено дисциплинарно нарушение и Заповед № 24 от 08.12.2016 година /л. 21 и 21/, за периода от 06.01.2016 година до 31.01.2016 година Д.Р.Р. не се е явил на работа.

От Доклад от ** за състоянието на развъдната документация и фермите, които е консултирал и контролирал Д.Р.Р. от 10.04.2016 година /л. 24-25/ се установява, че за никое от стадата във фермите му няма заведени и попълнени родословни книги; няма изготвен случен план за 2015 година; в изброени животновъдни обекти не са маркирани животните; няма татуировки на животни, родени 2015 година и оставени за разплод в посочени животновъдни обекти; няма изготвени регистри за стадата ; липсват подадени заявления от фермите към НАРМОБ, като за 2016 година срокът е бил 30.11.2016 година; няма подготвени договори за селекционни услуги за 2016 година; няма попълнени листи за млечни контроли за 2015 година; не е представял писмен отчет за дейността си по месеци; няма отчетени от него приходи от селекционни услуги за периода от 01.11.2015 година до 31.01.2016 година.

Като доказателства по делото са приложени и Приемо-предавателни протоколи от 12.02.2016 година /л. 20 и 23/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 955 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2016 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.04.2016 година е издадена Заповед № 409 за изпълнение на парично задължение срещу длъжника СНЦ "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ" за сумата в общ размер 2 100.00 лева, от която: сума в размер на 1 500.00 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември и месец декември 2015 година и 10 дни от месец януари 2016 година и сумата в размер на 600.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно  със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за направени в заповедното производство разноски в размер на 300.00 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В съдебно заседание на 21.09.2016 година са събрани гласни доказателства. Свидетелката *** заявява, че е работила в НАРМОБ В. Търново от октомври 2014г. до декември 2015г. като зооинженер и след тримесечно прекъсване от януари до март 2016 г., от 1 април 2016 г. се е върнала пак като координатор дейности на развъдната организация. Посочва, че познава ищеца Д.Р., както и че е имало проблеми, защото към дата 30 ноември развъдната организация е трябвало да подаде към Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/ справка за броя животни, с които през следващата година ще извършва селекционни услуги и дейности свързани с това. Проблемът бил, че за фермите на Д., той не е бил подал данни по схемата. Тогава го извикали вечерта по спешност и се оказало, че няма никакви данни, не бил записвал нищо и се наложило да извикат ветеринарен лекар от Търговище, който има достъп до ВЕТИС. С неговите справки и обаждания по телефона, тъй като Д. не знаел кои са неговите ферми, не знаел ЕГН-та на фермерите, успели в срок да подадат старозагорските ферми в ИАСРЖ. В противен случай фермерите нямало да получат субсидии за животни - по 60 лв. на глава за овца-майка за фермера, а асоциацията щяла да претърпи огромни загуби. Заявява, че всъщност той е раздал фактури за извършена селекционна услуга, която не е направил, тъй като не е подал нищо по схемата. Посочва, че тогава колегата от Търговище му дал едни ветеринарни справки за обектите и Д. подал схемата, но към настоящия момент се оказало, че е подал информация с невярно съдържание, тъй като при проверка на ИАРСЖ се оказало, че не са подали коректна информация. Посочва, че родословните книги, които Д. е трябвало да попълни въобще не били отваряни. Когато ги върнал били в пакета от печатницата. Допълва, че ноември и декември са месеците, през които се обобщава информацията, а той не бил занесъл в офиса на организацията нито един сключен договор за новата година като крайният срок за сключване на договори е 30 ноември. Посочва, че до всяко 5-то число на следващия месец всеки експерт в страната зооинженер подава доклад за дейността на електронен носител на пощата на асоциацията. Такива доклади за ноември и декември за дейността на Д. липсват. Заявява, че в развъдната организация, се изготвя от зооинженера и опис на стадата, какъвто няма за стадата на Д.. Освен това, трябва да има контролен лист, на който трябва да има 4 млечни контроли за всяко едно стадо с дата на контролата и подпис на фермера и съответно подпис на зооинженера, извършил тази контрола. Такива контролни листи за неговите стада за 2015 г. не е виждала. Бонитировъчни ведомости за неговите стада също не е виждала. Бележник за плодовитост за неговите стада също нямало. Ремонтни книги на Д. от фермите също не е виждала. Посочва, че към момента, в който му е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е била запозната с документите, които той е представил, но се е запознала с тях на по-късен етап в качеството й на координатор и сблъсквайки се с плановата проверка на ИАСРЖ, която още не е приключила с неговите стада.

Свидетелката *** посочва, че работи в НАРМОБ от началото на април 2016г. на длъжност зооинженер за област Стара Загора, както и че представеният доклад за състоянието на развъдната документация и фермите, които е консултирал и контролирал Д.Р.Р. е изготвен и подписан от нея, като поддържа изложеното и описано от нея в този доклад. При назначаването й на работа, изискала документация за фермите, с които ще работи, телефонните номера, първична документация, родословни книги, всичко, което се изисква, но родословните книги й били изпратени по „Еконт” и получавайки ги, тя ги разопаковала, тъй като били неотворени и не били заведени и попълвани данните в тях, които са много важни за дейността им. Нямало изготвен случен план, без което няма как да знаят получените агнета какъв произход имат; нямало татуировки. Посочва, че в доклада е описала точно фермите, за които няма татуировъчни номера. Заявява, че липсвали сключените договори с фермерите за 2016 година, а трябвало да бъдат сключени до 30 ноември 2015 година. Нямало данни за 4-те млечни контроли; нямало данни и за плодовитост, за бонитировка. Нямало е и отчети от Д. за приходи от селекционни услуги за периода началото на ноември 2015 година до началото на януари 2016 година. Посочва, че в доклада е посочила номера на 3 ферми, а Д. е работил с 19 ферми, но към настоящия момент е установила пропуски и в други ферми.

В проведеното на 20.10.2016 година съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля Л.Й.Й, който заявява, че с ищеца се познават от деца. Посочва, че е запознат с работата му, защото е споделял с него за много неща. Тъй като бил болнични и нямало какво да прави, е ходил с него във фермите, които обслужва, като мисли, че са 20 ферми. Посочва, че това е било преди около година, но не може да каже точните месеци - и лятото на 2015 година и към по-студените сезони. По-често събота и неделя се случвало, тъй като Д. бил зает с работата си в избирателна комисия. Посочва, че като отидели във фермата, се запознавали с хората, преброявали животните и ги записвали в тетрадка - животните имат пластмасови номера на вътрешната част на ухото. Правили и млечни контроли. Попълвали и бонитировъчни листове. Заявява, че инцидентът с него е станал на 7 март и три месеца бил в болнични. През това време ходих няколко пъти с него, но не може да каже колко пъти. След като му свършили болничните започнал работа и за това ходел с Д. в събота и неделя. Посочва, че и през октомври, ноември и декември е ходил с него по ферми, повече от два пъти, но не може да конкретизира къде и какво е правил Д..

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността "Зооинженер" за посочения в исковата молба период.

Спорният въпрос по делото е дължи ли се на ищеца трудово възнаграждение за месец ноември и месец декември 2015 година, както и за 10 дни на месец януари 2016 година. В тази връзка следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение представлява престация от работодателя на работника или служителя за предоставената му на разположение и за ползване на работна сила. Същото е отплата за положения труд, респективно - изразява възмездния характер на трудовото правоотношение. В същия смисъл е и императивната норма на чл. 242 КТ - "Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден". Възнаграждението се дължи за извършената работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът или служителят следва да изпълнява точно и добросъвестно /в пълен обем, срочно, с влагане на необходимите знания, умения и сръчност, съобразно технологичните изисквания, с желание възложената работа да бъде изпълнена/. В този смисъл наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Необходимо е още работникът/служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 171 от 10.07.2013г. по гр.д. № 843/2012г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 376 от 21.11.2011г. по гр.д. № 329/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна практика за настоящата инстанция.

В случая по делото, доколкото ответната страна е навела възражение за неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника за исковия период, в тежест на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да установи в производството, че реално е изпълнявал трудовите си задължения именно за този период. В този смисъл са и дадените му с Определение № 1347 от 26.07.2016 година на съда по делото указания за разпределение на доказателствената тежест в процеса. По тази причина по инициатива на ищеца по делото в качеството на свидетел е разпитан **. Същият заявява, че заедно с него е посещавал фермите, за които той отговаря, както и какво е извършвал там. Настоящият съдебен състав обаче приема, че с показанията на разпитания свидетел ищецът не доказа в условията на пълно и главно доказване реално изпълнение на служебните си задължения. Посоченият свидетел доста подробно посочва какво е правил Р. при посещенията им в поверените ферми. Тези посещения обаче се отнасят за доста по-голям от исковия период от време - от месец март 2015 година, когато свидетелят е излязъл в болнични и когато ищецът е започнал работа при ответника. Действително същият посочва, че е посещавал поне два пъти ферми, заедно с него и през месеците ноември и декември 2015 година, но не може да посочи къде. От една страна посочва, че тези два пъти е правена маркировка, а от друга - че тези маркировки и бонитировки не знае кога са правени. В този смисъл съдът приема, че показанията му са противоречиви и хаотични и с тях не се доказва реално изпълнение на трудовите задължения от страна на Д.Р.. Освен това следва да се има предвид, че предметът на разглеждане на делото обхваща само посочените месеци, а не от възникване на трудовото правоотношение, в какъвто смисъл са показанията на този свидетел. Дори да се приеме, че за този период е извършвал някаква трудова дейност, то в никакъв случай не би могло да се приеме, че е изпълнил работата си в пълен обем и съобразно изискванията, в какъвто смисъл е практиката на ВКС относно дължимостта на трудовите възнаграждения. От друга страна ответникът е ангажирал други доказателства за провеждане на насрещно доказване относно реалното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца за този период. Д.Р. не е представил, а и не твърди, че е изготвял ежемесечни доклади за дейността си във връзка със Заповед № 8/28.01.2014 година, която същият не оспорва. В тази насока са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които посочват, че същият не е представил нито доклади, нито каквато и да е друга първична документация, свързана с дейността на зоонженерите. Освен това по делото са представени Констативен протокол № 003 от 31.01.2016 година за установяване на извършено дисциплинарно нарушение и Заповед № 24 от 08.12.2016 година, които не са оспорени от ищеца по делото и от които се установява, че в периода от 06.01.2016 година до 31.01.2016 година Д.Р.Р. не се е явил на работа Отделно от това, за да получава работникът трудово възнаграждение без да е полагал труд е необходимо това да не се дължи на негово виновно поведение, което е налице при неизпълнение на трудовите норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл. 267 КТ/ и при производство на некачествена продукция /чл. 268 ал. 3 КТ/. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 171 от 10.07.2013г. по гр.д. № 843/2012г. на IV г.о. на ВКС. По делото обаче липсват твърдения в тази насока.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че за исковия период ищецът по делото реално не е полагал труд и фактически не е осъществявал съответната трудова функция при ответника по делото, поради което на същия не му се дължи трудово възнаграждение.

По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда следва да се има предвид, че същата е дължима при прекратяване на трудовото правоотношение поради забавено от работодателя изплащане на трудово възнаграждение. В случая по делото доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че работодателят не е забавил плащане на трудово възнаграждение, тъй като такова не се дължи на работника, то прекратяването на трудовото правоотношение от негова страна на посоченото основание е незаконосъобразно и за него не възниква правото за такова обезщетение. Тази незаконосъобразност обаче не е пречка за прекратяване на трудовоправната връзка, тъй като писменото изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично му прекратяване, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване по чл. 327, ал. 1 КТ работодателят разполага само с възможността да претендира от работника и служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. В тази връзка, на по-силно основание, следва да се приеме, че при липса на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят не дължи и заплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Недопустимо е работникът или служителят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, респективно - работник, който незаконно е прекратил трудовото правоотношение, да претендира право, произтичащо от липсващото основание за прекратяването на трудовоправната връзка.    

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 100.00 лева, от която: сумата в размер на 1 500.00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2015 година и за 10 дни от месец януари 2016 година, като и сумата в размер на 600.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, се явяват неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна, като по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следа да заплати на ответника направените от сдружението разноски по делото в размер на 450.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Р.Р. ***, с ЕГН ********** срещу СНЦ "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 25-А, с ЕИК ********* искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 100.00 лева, от която: сумата в размер на 1 500.00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2015 година и за 10 дни от месец януари 2016 година, като и сумата в размер на 600.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Д.Р.Р. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СНЦ "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 25-А, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени от сдружението разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 955 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2016 година.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: