Решение по дело №3340/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2021
Дата: 7 май 2012 г. (в сила от 5 февруари 2014 г.)
Съдия: Димитрина Маринова Петрова
Дело: 20113110103340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

       

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, проведено в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИМИТРИНА ПЕТРОВА

 

при секретаря   В.     Т., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова гр.д. № 3340 по описа на Варненски районен съд за 2011г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по иск правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 32 от ТЗ, предявен отБяла Билдинг Къмпани” ЕООД, ЕИК ********* срещу Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” – строително поделение Варна, с ЕИК 1305683830097 за приемане за установено между страните, че Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” – строително поделение Варна,  със седалище в гр. Варна и адрес на управление ул. Радост, № 1,  дължи на Бяла Билдинг Къмпани” ЕООД сумата от 15 000 лв, представляваща възнаграждение, с  ДДС, за месеците януари, февруари, март, април и май 2008 г. по договор за търговско представителство, сключен на 13.08.2007 г., за която сума е издадена фактура № 61/03.12.2010г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозирането на заявлението в съда /25.01.2011 г./ до окончателното и изплащане. За претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1249/2011 на ВРС, срещу която в законоустановения срок е депозирано възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.

В исковата молба ищецът твърди ,че между  страните е сключен договор за търговско представителство, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в размер на 2500 лева, като същият не е изпълнил задължението си в срок  и след покана от ищеца. Претендират се и съдебно-деловодни разноски в производството.

В отговора си ответникът оспорва пасивната си легитимация по иска. Изцяло се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валиден облигационен договор между страните, с твърдения за недействителност на същия поради това, че подписалият го директор не е разполагал с представителна власт, която да ангажира отговорността на дружеството, както и, че договорът не е бил вписван в АВ-Варна. Изложени са съображения за недействителност на фактура № 61/03.12.2010г. доколкото същата е издадена след превидения за това срок и не отговаря на изискванията на ЗДДС.

 

 

Варненският районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на насрещните страни по делото, след преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение  намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от приложения по делото заверен препис от  договор за търговско представителство от 13.08.2007 г., ДП „Строителство и възстановяване”-строително поделение Варна, в качеството си на търговец възлага на „Бяла Билдинг Къмпани” ЕООД, в качеството му на търговски представител, да сътрудничи на търговеца при извършване на търговската му дейност, като извършва от името на търговеца или от свое име и за сметка на търговеца посредничество при търговски сделки или търговски сделки във връзка с доизграждане на обект: „Улична канализация и пречиствателна станция за отпадни води с. Сребърна, община Силистра” срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2 500 лв. /чл. 9 от Договора/, със срок за заплащане на възнаграждението до 15 дни след изтичане на текущия месец.

В изпълнение на Договора, ищецът е издал фактура № 61/03.12.2010г  за сумата от 15 000 лв. с ДДС с посочено основание възнаграждение по договор за 5 месеца от януари до май 2008 г. По делото е приложена покана, получена на 17.01.2011 г. от ответника, с което е поканен да заплати стойността по фактурата. С писмо Изх. № 11/31.01.2011 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че издадени фактури,  т.ч. и процесната, са издадени след установения в ДДС срок, поради което и същите не могат да бъдат осчетоводени.

По делото  е представено писмо Изх. № 66381-1/07.11.2011 г. на НАП-ТД-Варна, в което е удостоверено, че фактура № 61/03.12.2010 г. е отразена в дневника за продажбите на ищеца за отчетен период месец декември 2010 г., не е установено наличието на данъчно кредитно известие към фактурата.

По делото са представени заверени препис от договор за възлагане управлението на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” – строително поделение Варна № 12 от 05.01.2006 г. с довереник Венцислав Георгиев Петков и пълномощно рег. № 21835/24.11.2005 г. по общия регистър на нотариус  Р. Рашева, рег. № 203 на НК на България, установяващи права и задължения на довереника по договора и изричното упълномощаване.

            Като съобрази приложимия закон, Варненският районен съд намира следното от ПРАВНА СТРАНА:

Относно допустимостта на иска с оглед оспорването на пасивната легитимация на ответника: въпросът е решен с влязло в сила Определение № 2659/24.06.2011 г., постановено по ч.т.д. № 1261/2011 на Варненски окръжен съд, с което е прието, че ответникът в качеството си на самостоятелен разпоредител с бюджетни кредити разполага с процесуална правоспособност, поради което и същият е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

За установяване основателността на претенциите си с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.32 от ТЗ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства :

1/ Наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника по договора за търговско представителство, както и собственото си изпълнение по договора.

2/ Настъпването на изискуемост на твърдяното главно задължение, както и изпадането на длъжника в забава.

В случай на установяване на горните факти ответникът следва да докаже собственото си изпълнение по договора в съответните срокове.

 

Спорният въпрос по делото е относно валидността на сключения между страните договор.

Към датата на сключването на договора от 13.08.2007 г. в сила е Правилник  за дейността и структурата на държавното предприятие "Строителство и възстановяване" /отм. 23.02.2010 г./, издаден от министъра на териториалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 103 от 25.11.2003 г., изм. и доп., бр. 77 от 19.09.2006 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., отм., бр. 14 от 19.02.2010 г. В чл.  34. ал. 1. т. 3 от правилника е установено, че директорът на съответното поделение  сключва договори, свързани с дейността на поделението, след упълномощаване от главния директор. Същото изискване е установено и  в чл. 2 т.  4 от договор за възлагане на управлението № 12/05.01.2006 г. В този смисъл съдът приема, че вътрешните отношения в държавното предприятие изискват наличието на изрично пълномощно за сключването на търговска сделка. Това обстоятелство обаче, касае вътрешните правоотношения в държавното предприятие, но не и правоотношенията с трети лица, доколкото ответникът е търговец, по занятие по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Следва да се отбележи, че в конкретната хипотеза не се изисква изрично разрешение на държавен орган за валидността на сделката, по смисъла на чл. 295 ал.1 от ТЗ, доколкото такова не е предвидено за дейността на търговеца с правилника за дейността и структурата му за търговски сделки, които нямат за предмет разпореждане с активи на предприятието. По аргумент на чл. 301 от ТЗ, дори и да се приеме, че в конкретния случай директора на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” – строително поделение Варна,  е сключил търговската сделка без представителна власт, то тя обвързва търговеца, след като той не се е противопоставил на същата веднага след узнаването, каквито твърдения и доказателства не са представени по делото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че договорът за търговско представителство от 13.08.2007 г. представлява валиден търговски договор, като същия отговаря на изричните изисквания на чл. 32 от ТЗ, сключен е в писмена форма и като такъв обвързва страните. Законът не предпоставя валидността на договора от неговото вписване в АВ-СВ и търговския регистър, поради което и оспорването на действителността на договора на това основание е неоснователно.  

По делото не се оспорва изпълнението на договора, съобразно клаузите му, не се оспорва приемането  чрез отчетни сделки, поради което и съдът прави извод, че е налице изпълнение по договора. Не са наведени твърдения за прекратяване на договора или наличието на други правопогасяващи факти, поради което и съдът приема, че за процесния период по договора за търговско представителство, търговецът дължи възнаграждение в договорения размер. Съгласно чл. 9 ал. 1 от договора възнаграждението е в размер на 2 500 лева, като същото се дължи ежемесечно, доколкото е установено в чл. 9 ал. 2 от договора и чл. 38 от ТЗ.

Направените от страна на ответника оспорвания на фактура № 61/03.12.2010г. по отношение на нейната действителност, поради нарушение на ЗДДС относно издаването и са изцяло неоснователни. Фактура се издава за счетоводни и данъчни цели  и същата сама по себе си не установява съществуването на търговска сделка и изпълнението по нея, а саом ги обективира. Вземането по договор възниква с изпълнението на същия и доколкото това е установено по настоящото дело, то договореното възнаграждение е доказано по основание и размер.  Съгласно клаузите на договора за търговско представителство възнаграждението е с падеж на 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, поради което е настъпила  и  изискуемостта на възнагражденията, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

По делото не се спори, а се установявява и от извършена справка от ТР, че към 08.02.2012 г. е вписано преобразуване на ответника в ЕАД „Главно управление строителство и възстановяване” с ЕИК: *********, като е заличен търговецът Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” и негов правоприемник е  ЕАД „Главно управление строителство и възстановяване” с ЕИК: *********, поради което и същото обстоятелство следва да бъде отразено в решението.

С оглед изхода от правния спор, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените в производството съдебно деловодни разноски, които възлизат в общ размер на 2500 лева, от които ДТ в размер на 300 лв. И възнаграждение за един адвокат в размер на 2 200 лв., съгласно приложените по делото доказателства.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕАД „Главно управление строителство и възстановяване” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Коломан” № 1-3, в качеството си на правоприемник на заличеното в ТР Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" - строително поделение Варна, с ЕИК 1305683830097, със седалище в гр. Варна и адрес на управление ул. Радост, № 1, ДЪЛЖИ  на "БЯЛА БИЛДИНГ КЪМПАНИ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище  и адрес на управление: гр. Варна, кв. "Вл. Варненчик", бл. 301, вх. 10, ап. 61, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди лева/, с включен ДДС, представляваща възнаграждение, за месеците януари, февруари, март, април и май 2008 г. по договор за търговско представителство, сключен на 13.08.2007 г., за която сума е издадена фактура № 61/03.12.2010г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозирането на заявлението в съда- 25.01.2011 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1249/2011 на ВРС, на осн. чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 ал..1 от ЗЗД във вр. с чл. 32 и сл. от ТЗ.

 

ОСЪЖДА ЕАД „Главно управление строителство и възстановяване” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Коломан” № 1-3, в качеството си на правоприемник на заличеното в ТР Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" - строително поделение Варна, с ЕИК 1305683830097, със седалище в гр. Варна и адрес на управление ул. Радост, № 1, ДА ЗАПЛАТИ НА "БЯЛА БИЛДИНГ КЪМПАНИ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв. "Вл. Варненчик", бл. 301, вх. 10, ап. 61, сумата от 2500 лв. /две хиляди  и петстотин лева/, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

След влизане в сила на решението същото да се докладва по ч.гр.д. № 1249/2011 на ВРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: