Решение по дело №42115/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16144
Дата: 8 октомври 2023 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20211110142115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16144
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110142115 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. А. срещу „АПС Бета
България“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
поради изтекла погасителна давност сумата от 2959,89 лева, главница по Договор за целево
финансиране № **********/25.12.2007г., както и сумата от 99,20 лева, представляваща
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.гр. дело
№ 2349/2009г. по описа на СРС, 67-ми състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
20118610400505 по описа на ЧСИ Д.В.
Ищецът С. А. А. твърди, че срещу него било образувано изп. дело № 20118610400505
по описа на ЧСИ Д.В, образувано по молба на първоначален взискател – „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.03.2010г. по ч.гр. дело № 2349/2009г.
по описа на СРС, 67-ми състав, по силата на който бил осъден да заплати следните суми-
2959,89 лева, главница по Договор за целево финансиране № **********/25.12.2007г., ведно
със законната лихва, считано от 13.01.2009г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 99,20 лева,разноски по делото. Поддържа, че на 29.04.2015г. ответното
дружество е представило на съдебния изпълнител договор за цесия между него и „Транзакт
Юръп“ ЕАД с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. Твърди, че след образуване
на изпълнителното дело били извършвани действия с цел проучване имущественото
състояние на длъжника, като била направена справка НБДН, както и справка за налични
трудови правоотношения, справка от Агенция по вписвания за придобити недвижими
имоти. Сочи, че на 15.05.2011г. били изпратени запорни съобщения до различни банки с
искане да бъде наложен запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца. След
1
изпращане на запорните съобщения в период от 15.05.2011г. до 15.05.2013г., не били
извършвани никакви валидни изпълнителни действия и на 15.05.2013г. изпълнителното дело
било прекратено по силата на закона. Поддържа, че погасителната давност била изтекла на
15.05.2016г., тъй като се касаело за вземане по договор за потребителски кредит. Сочи, че
след тази дата вземането по изпълнителния лист било погасено по давност и не можело да
бъде предмет на принудително изпълнение. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
посочено, че исковата молба е нередовна и недопустима, а и неоснователна и недоказана.
Твърди, че С. А. бил сключил договор за кредит № ********** от 25.12.2007г. с „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени с договор за цесия от 23.02.2015г.
Поддържа, че по изпълнителното дело били извършвани следните действия- на 02.05.2011г.
била подадена молба за образуване на изп. дело, както и искане за извършване на
изпълнителни действия- справка общо имуществено състояние и запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение; на 18.05.2011г. били наложени запори върху налични
банкови сметки на длъжника; на 15.08.2011г. бил насрочен опис, отложен поради нередовно
призоваване; на 09.09.2013г. била подадена молба на взискателя за извършване на справка
банкови сметки и опис на движимо имущество; на 17.09.2014г. била подадена молба на
взискателя за извършване на справка банкови сметки и опис на движимо имущество; на
23.02.2015г. били наложени запори върху банкови сметки с титуляр- задълженото лице; на
29.04.2015г. била подадена молба за конституиране на АПС Бета България ЕООД като
взискател, ведно с приложени документи за извършената цесия; на 24.08.2015г., на
15.08.2017г., на 04.06.2019г. и на 04.02.2021г. била подадена молба за извършване на
справка и запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки и имущество на длъжника;
на 04.02.2021г. бил наложен запор на банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД;
на 12.02.2021г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение от Център за спешна
медицинска помощ- София; на 30.08.2021г. била подадена молба за спиране на изп. дело.
Твърди, че била основателна аргументацията на ищеца, че по изпълнителното дело
последното изпълнително действие, предхождащо настъпилата перемпция било от
15.08.2011г. Поддържа, че в случая не било пунктуално извършено горепосоченото
задължение, като дружеството не било уведомено за настъпилата перемпция. Сочи, че
взискателят има възможност да започне нов исков процес за същото вземане, защото
прекратяването /перемирането/ на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист ако те не са обезсилени на друго
основание. Т.е. прекратяването на изпълнителното дело не лишавало взискателя от
възможност отново да поиска започване на изпълнително производство, тъй като
изпълняемото право продължавало да съществува. Твърди, че в случай изпълнителното дело
е било прекратено по право на 15.08.2013г. Поддържа, че взискателят е отправил ново
искане за прилагане на нов изпълнителен способ и съдебният изпълнител е следвало да
образувано ново изпълнително дело. Въпреки че това не било направено в случая
перемпцията и необразуването на ново изпълнително дело не рефлектирали върху
2
прекъсването или изтичането на давността, защото с последващи молби от 2013, 2014, 2015,
2017, 2019 и 2021 година давността била прекъсвана. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които
твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ –
плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.
Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение,
могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез
принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане, като принудително събрани без основание.
В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщеното изпълнително дело се
установява, че за периода от 01.03.2021г. до 27.08.2021г. съдебният изпълнител е превел по
сметката на взискателя „АПС Бета България“ ООД суми в общ размер на 1372,87 лева.
Съгласно установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност, с тази сума са погасени първо
сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство в размер на 150 лева
/съгласно описанието на дълга в запорното съобщение от 08.02.2021г., непосредствено
преди плащанията/, на следващо място са погасени присъдените съдебни разноски в размер
на 99,20 лева и на последно място е била погасена частично законната лихва върху
главницата за периода от 13.01.2009г. до изплащане на вземането, която към 08.02.2021г. е
била в размер на 3710,75 лева.
Ето защо вземането за присъдените съдебни разноски от 99,20 лева е погасено чрез
принудително изпълнение и ищецът няма правен интерес от установяване неговата
недължимост като погасено по давност. В тази част исковата молба следва да бъде върната
на основание чл. 130 ГПК.
Доколкото главницата 2959,89 лева не е платена, предявеният отрицателен
установителен иск за нея е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад
3
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че на 08.03.2010г. срещу ищеца в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2349/2009г. по описа на СРС, I ГО, 67 състав за
процесните суми, въз основа който е образувано изп. д. № 20118610400505 по описа на ЧСИ
Д.В, както и че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „АПС Бета България“
ЕООД със Споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г.
Видно от приложения изпълнителен лист, същият е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по посоченото дело.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за неговата недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма
спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо
на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна
давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
4
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
От приобщения препис от изп.д. № 20118610400505 по описа на ЧСИ Д.В се
установява, че производството по делото е образувано по молба от 02.05.2011г. на „Ти Би
Ай Кредит“ АД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу
С. А. А.. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки и за трудово възнаграждение, да извърши опис
на движими вещи и да наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника.
На 15.05.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
във всички банки и клонове на чуждестранни банки на територията на страната.
На 14.07.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на длъжника
по трудово правоотношение. По наложените запори липсват постъпления.
С молба от 09.09.2013г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество на длъжника.
Идентична молба взискателят е подал на 17.09.2014г.
На 17.02.2015г. съдебният изпълнител отново е наложил запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки.
На 29.04.2015г. ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е уведомил съдебния
изпълнител за прехвърлянето на вземанията и е бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело.
С молба от 24.09.2015г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество на длъжника.
Идентични молби взискателят е подал на 15.06.2017г., на 04.06.2019г. и на 22.01.2021г.
На 04.02.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, а на 08.02.2021г. ЧСИ е наложил запор върху
вземането на длъжника за трудово възнаграждение в Център за спешна медицинска помощ –
София.
За периода от 01.03.2021г. до 27.08.2021г. по запорите са постъпвали суми, от които
общо 1372,87 лева са преведени на „АПС Бета България“ ЕООД, а останалата част са
преведени в полза на съдебния изпълнител за такси по изпълнението.
С молба от 30.08.2021г. е наложено допуснатото по настоящото дело обезпечение на
исковете чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Видно от гореизложената хронология, за периода от 14.07.2011г. /датата на налагане
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника/ до 09.09.2013г. /датата на подадената
от взискателя молба за предприемане на нови действия по изпълнение/ е налице период от
повече от две последователни години, през които не са искани и не са предприемани
действия по принудително изпълнение. С оглед на това, изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 14.07.2013г., от който момент е
5
започнала да тече петгодишната давност за процесните вземания съобразно постановките на
действалото към този момент ППВС № 3/1980г. За периода от тази дата до 30.08.2021г., от
когато давността е спряна по силата на допуснатото обезпечение чрез спиране на
принудителното изпълнение на процесните вземания, обаче, не е изтекла петгодишната
погасителна давност за процесното вземане. Това е така, защото давността е била
прекъсвана периодично по силата на подадените от взискателя молби за изпълнение от
09.09.2013г., 17.09.2014г., 24.09.2015г., 15.06.2017г., 04.06.2019г. и 22.01.2021г., които
прекъсват течението на погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Както беше
уточнено по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на
закона поради перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната
давност дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело.
Ето защо погасителната давност за процесната главница не е изтекла, поради което
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. Т.е в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Бъкстон“, бл. 8, вх. 1, ет. 12, ап. 68, срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: ....... със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С.
А. А. не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД поради изтекла погасителна давност сумата
от 2959,89 лева, представляваща главница по Договор за целево финансиране №
**********/25.12.2007г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.гр.
дело № 2349/2009г. по описа на СРС, 67-ми състав, въз основа на който е образувано изп.
дело № 20118610400505 по описа на ЧСИ Д.В.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба в частта по предявения от С. А. А.
срещу „АПС Бета България“ ЕООД отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от 99,20 лева, представляваща съдебни разноски съгласно изпълнителен лист от
08.03.2010г. по ч.гр. дело № 2349/2009г. по описа на СРС, 67-ми състав.
ОСЪЖДА С. А. А. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3
6
вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7