Р Е
Ш Е Н И Е №509
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
17.02.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15331 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
Предявен е осъдителен
иск от „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. С.М. против Агенция
Пътна Инфраструктура София, чрез Областно пътно управление ***.
В исковата молба се твърди, че видно от Протокол за
ПТП № ***, съставен от И.Х. – мл. *** в сектор „Пътна полицая“ при ОД на МВР – ***,
на ***. в ***ч., по ***, на ***. в посока Изток,
било реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка ***, с
рег. ***управляван от водача Н.Н.П., ЕГН **********, блъснал внезапно появилото
се на пътното платно диво животно /лисица/. В резултат на случилото се
настъпили материални щети по МПС. Увреденият автомобил бил собственост на
„Интерлийз Ауто“ ЕАД, като същият бил отдаден на лизинг на „Мерик България“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от *** П.Г.В.. Между собственика на
автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка ***, обективиран в полица № ***, със срок на покритие
18.08.2017 г. – 17.08.2022 г. След като застрахователят бил уведомен за
настъпване на щетата била образувана преписка по щета № ***. Било констатирано
увреждане на облицовка предна броня, решеткa предна
броня – средна, решетка предна броня – лява, подкалник PVC преден ляв, калник преден ляв PVC, интеркулер
/междинен охладител/ ляв, конзола под двигател. кора под двигател, колобран преден
ляв, въздуховод пред радиатори, радиатор охлаждане скоростна кутия, държач
интеркулер ляв, въздуховод интеркулер ляв, фар ляв, радиатор воден
хоризонтален, радиатор воден – два броя, радиатор климатик, държач радиатори,
конзола водна помпа + държачи, въздуховод спирачка ляв /две части, въздуховод
спирачка десет /две части, държач под фар ляв, букса датчик външна температура,
маркуч входен отвор радиатор, кожух вентилатор, фар за мъгла- преден ляв.
Общата стойност на нови части, детайли и ремонтни дейности била в размер на 13
915,02 лева.
С ликвидационен
акт по щетата е определен общият размер на обезщетението по щетата 13 915,02 лева, което било изплатено на „Мерек България“ ЕООД
–лизингополучателят на увреденото МПС на 13.06.2018 г. с нареждане за групово
плащане.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Агенция
Пътна Инфраструктура София, тъй като същият бил собственик и стопанин на пътя,
на който е настъпило ПТП-то и като такъв следвало да го поддържа, ремонтира,
както и да осигурява възможност за неговото безопасно ползване по
предназначение. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова
полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
28.09.2018 г. до окончателното погасяване.
Ищецът бил изпратил на ответника регресна покана с
изх. ***., с която дало 15-дневен срок за възстановяване на стойността на
щетата и 15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът отказал да плати сумата по
конкретната щета, поради което се претендира и обезщетение за забава върху
главницата от 13 915,02 лв. в размер на 247,87 лв. за периода 13.07.2018 г.
/датата, на която е изтекъл 15-дневният срок за доброволно изплащане на
претенцията
/до 14.09.2018г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба 28.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Моли за
уважаване предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответник Агенция Пътна Инфраструктура София, чрез Областно пътно управление ***
чрез А.Т.-Г. е подал отговор, с който оспорва иска изцяло.
Отрича наличието на предпоставки за възникване на
суброгационното право на ищеца. Оспорва настъпването на процесното ПТП на
републикански път, по описания в исковата молба начин и при твърдените
обстоятелства, както и размера и вида на описаните вреди. Оспорва настъпването
на вредите, както и причинно-следствената връзка с ПТП-то. Оспорва посочените в
Протокола за ПТП причини и обстоятелства за настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва се по същество и
представения протокол за ПТП. Намира, че реализираното ПТП се дължи до голяма
степен на движението на автомобила марка *** с несъобразена скорост и
неуместните действия на водача на автомобила. Твърди, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ не следва да носи отговорност за появата на животно на пътя.
Налице било едно случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение.
Твърди се, че ответното дружество е изпълнило изцяло задълженията си по чл. 30,
ал. 1 от Закона за пътищата. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
С Определение №
987/24.01.2019 г., на страната на ответника, като трето лице -помагач е
конституиран „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК
*********. В предоставения срок е постъпило становище, с което искът се оспорва
по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
ПТП и констатираните имуществени вреди по процесния автомобил. Оспорва се
стойността на вредите, както и размера на обезщетението, което се твърди да е
изплатено. Не било ясно и дали щетите не са настъпили от поведението на водача,
както и дали и той не е допринесъл за тях, като не е спазил изискванията на чл.
20 от Закона за движения по пътищата. В тази връзка прави възражение за съпричиняване.
На следващо място се
твърди, че между „Автомагистрали“ ЕАД и АПИ е налице сключен договор от
01.09.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на автомагистрален участък *** от км. 0+00 до кв. 208+181 и
пътна връзка „***“ с дължина 2,250 кв., вкл. и обслужващите го подстанции и
далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистрала, на територията на ОПУ София, Пазарджик, Пловдив и ***,
стопанисвани от АПИ. Сочи, че всички дейности посочени от АПИ, „Автомагистрали“
ЕАД е извършило и са одобрени от ОПУ ***. Твърди се, че по време на процесното
ПТП не е имало нарушения по оградите
/предпазните мрежи/ на ***. Ето защо моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното.
Видно от протокол за ПТП № **** съставен от мл.*** И.Х.
при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. *** на ***. в ***ч., по ***, на ***. в посока Изток, било
реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка ***, с рег. ***управляван
от водача Н.Н.П., ЕГН **********, блъснал внезапно появилото се на пътното
платно диво животно /лисица/. Според св. Х. разпитан в съдебно заседание
протоколът за ПТП е съставен от него, респ. свидетелят посочва, че причина за
ПТП е внезапна поява на диво животно – лисица или чакал преди пътния възел за ****.
Свидетелят е видял на място блъснатото животно, което било между средна и
аварийна лента, като по колата имало щети. Според свидетеля И. Б. който
отговаря за поддържането на пътния участък в който е настъпило ПТП няма спомен
за настъпило ПТП с блъсната лисица. Заявява, че пътния възел нямало как да бъде
обезопасен, пътните възли били обезопасени на 100 м. на входа и на изхода.
Свидетелят си спомня, че е правил обход на участъка и не е констатирал
нарушения.
Според заключението на вещото лице А.П. по приетата
САТЕ от техническа страна е налице причинно-следствена връзка между щетите по
застрахования автомобил и удара на внезапно появилото се животно. Вещото лице
дава и оценка на общата сума необходима за възстановяване на увредения автомобил
в размер на 18630,56 лева.
По делото не се оспорва, а и ноторно известно за съда,
че пътния участък на който е настъпило ПТП е път от републиканската пътна мрежа
и като такъв се поддържа и стопанисва от Агенция „Пътна Инфраструктура“
съгласно чл. 19, ал.1 ЗП. Установено по делото е с категоричност, че
управлявания автомобил марка ***, от водача Н.Н.П. е застрахован при ищеца
съгласно представената застрахователна полица № ***.
Не се споделя
обаче възражение на ответника, че процесния инцидент е настъпил, тъй като това
възражение категорично се опроверга както от приетия по делото протокол за ПТП,
така и от показания на св. Б., който на място съобразно компетентността си е
посетил ПТП и е удостоверил факта на удара с диво животно, което е навлязло на
магистралата. Истинността на протокола макар и оспорена не е опровергана, нито
от гледна точка материалната му доказателствена сила, нито от гледна точка на
формална му доказателствена стойност.
Не се споделя и
възражението на ответника затова че причинените имуществени вреди по автомобила
– така както са описани от ищеца не са настъпили от удара – като в тази насока
приетата и неоспорена от страните САТЕ е категорична за наличието на
причинно-следствена връзка, респ. експертизата посочва и по-висок размер на
щетата от тази, която е изплатена от застрахователя.
Не се споделя и възражението на ответника, че причина
за настъпилото ПТП има водача на автомобила Н.П.. Настоящата инстанция е
направила опит за призоваването на лицето в качеството му на свидетел, но
последния не е открит на установените по делото адреси поради което и не е
могъл да бъде призован и разпитан по делото. Въпреки това обаче нито ответника,
нито третото лице ангажират косвени доказателствени източници за скоростта на
движение на автомобила, като ответника има служебен достъп до контролните точки
за видеонаблюдение, които отчитат и скоростта на движение на автомобила, респ.
ответникът е можел да приложи данни затова каква е била скоростта на процесното
МПС при движението му по автомагистралата на процесната дата, в която настъпило
ПТП. Ето и защо при липсата на каквито и да било данни за скоростта на водача и
предвид че в доказателствената тежест на ответника е да установи фактите, които
го ползват, съдът приема, че страната не се е справила с тази тежест поради
което и не може да приеме, че скоростта на управление на автомобила не е била
съобразена с пътните условия.
Основното възражение на ответника касае
обстоятелството, че съгласно разпоредбите за техническите правила за приложение
и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, при
мостови съоражения предпазната мрежа се прекъсва и се затваря при крилата, като
отворът на съоражението остава отворен. Според ответника животното могло да
влезе именно от такова място. Поддържа, се че ответника изцяло е изпълнил
задълженията по чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата си съобразно техническите
изисквания, свързани със строителните работи и тези по обезопасяването на
движението на ППС, пътници и товари като в тази насока се предоставят подробни
писмени доказателства – подробна количествена сметка за м. март 2018г. – Сметка
№ 4, констативни протоколи от 12.03.2018г. и 09.03.2018г. договор за възлагане
на обществена поръчка с „Автомагистрали“ ЕАД, сертификат за м. Март 2018г.,
обобщена количествена сметка за установяване на извършените работи за м.март
2018г. В тази насока се представят и писмени доказателства от страна на третото
лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, които също поддържат, че са изпълнили
изискванията по сключения договор за обществена поръчка за поддръжка съобразно
техническите изисквания, свързани със строителните работи и тези по
обезопасяването на движението на ППС.
Съдът възприема за основателно това възражение на
ответника и третото лице – помагач досежно факта, че съобразно Техническите
правила за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/
за автомагистрали, издание ГУП, 1995г. при мостови съоражения предпазната мреса
се прекъсва при отвора на съоражението. В тази връзка тези технически правила
са нормативно закрепени в Наредба № ************ на МРРБ за проектиране на
пътища и предвид представените от ответника и третото лице-помагач писмени
доказателства настоящата инстанция не намира за доказан факта, че предпазната
мрежа на пътното съоражение е била компрометирана, респ. за ответника не е
съществувало задължение да постави и поддържа предпазна мрежа в участъка на
ПТП, който както се установи е бил в близост преди пътния възел за ***. Впрочем
няма и такова твърдение от страна на ищеца, който заявява в исковата си молба,
че причината за настъпване на ПТП е наличието на животно на пътното платно –
лисица на *** ***. като обвързва отговорността на ответника с този факт, без
обаче да посочва твърди ли нарушение на задължението на ответника да изгради и
поддържа предпазна мрежа, и то именно в участъка на ***. в близост преди пътния
възел за ***.
Следователно,
щом се отхвърля фактът, че причината за допускането на животното не е в
бездействието на ответника, респ. на изпълнителя на обществената поръчка –
третото лице помагач, а и най-вече предвид установеното, че за ответника няма
техническа възможност и задължение да изгражда и поддържа предпазно съоражение
при пътния възел, то следва че причината за наличието на животното на
магистралата не се дължи на неизпълнение задължението на ответника, респ. не
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Съгласно чл.5, ал.1 вр. с приложение № 1, т. I Б - 17 от Закона за лова и опазване на дивеча лисицата
е именно бозайник, обект на лов, който живее на свобода и съгласно чл. 2, ал.1
от този закон е частна държавна собственост и се стопанисва и управлява от
съответните държавните ловни и горски стопанства – арг. от чл.34, ал 1 ЗЛОВ.
При това положение отговорността спрямо ищеца е на собственика и лицето под
чийто надзор се намира вещта – арг. от чл. 50 ЗЗД. Следователно, неоснователно
се ангажират отговорността на ответника, тъй като не се установява
причинно-следствената връзка с неговото действие/бездействие и настъпилата
вреда. Такава причинно-следствена връзка би се установила, първо, ако ПТП беше
настъпило на участък от магистралата, който е с компрометирано предпазно
съоражение, и второ, за участък за който съществува задължение ответника да
поддържа това предпазно съоражение. Едва в тази хипотеза отговорността на
собственика, респ. на лицето под чийто надзор се намира вещта – лисицата ще се
погълне от тази на ответника, тъй като неговото бездействие, а не това на
собственика е в пряка и непосредствена причинна-връзка с настъпилото увреждане.
Предвид на гореизложеното предявения иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отвърли
На основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл.
25, ал.2 и ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза ответника
и третото лице - помагач следва да се присъдят сторените от тях разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 450 лева за всяка страна.
Определянето размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение е с оглед
фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност /повече от 2
съдебни заседание/, материалния интерес, който е над 10 000 лева и
извършените процесуални действия, които дават основание да се уважи исканото
увеличение с ½ от максимално допустимото възнаграждение по закон.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша №
89Б с ***К.Ч. и Б.В. чрез адв. С.М. искове против Агенция „Пътна
инфраструктура“ с ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. Македония № 3 чрез
пълномощник А.Т.-Г. – ***Отдел „Административно обслужване“ в ОПУ – *** за
осъждането на ответника да заплати сумата от 14 162.89 лева от които,
сумата от
13 915.02 лева, която представлява застрахователно обезщетение изплатено
по застрахователна щета № *** за претърпените от застрахователно събитие щети
по лек автомобил марка и модел *** с рег. № *** на *** ***. в посока „***“,
които са възникнали в резултат на удар с внезапно появилото се на пътното
платно диво животно /лисица/, за което бил съставен Протокол за ПТП № *** на
мл.*** И.Х. при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – ***;
сумата от 247,87 лв., която представлява мораторна
лихва за забава за периода 13.07.2018 г. /датата, на която е изтекъл 15-дневният
срок за доброволно изплащане на претенцията /до 14.09.2018г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на исковата молба 28.09.2018г. до окончателното
изплащане
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ;
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б с ***К.Ч. и Б.В.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. Македония № 3 чрез
пълномощник А.Т.-Г. – ***Отдел „Административно обслужване“ в ОПУ – *** сумата
от 450 лева разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б с ***К.Ч. и Б.В.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цар Борис III № 215, ет.4 с ***С. Б.
сумата от 450 лева разноски за настоящата инстанция
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис III №
215, ет.4 с ***С. Б.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.