№ 9990
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110107935 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. А. Р. срещу „С“ ЕООД и „Ей Ен Си“
ООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
за солидарно заплащане сумата от 9950 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по арбитражно дело
№ 6/2021г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, София, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с искова молба с вх. № 6/16.11.2021г. депозирана пред Арбитражен
съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, София, ответниците предявили срещу ищеца искове за
заплащане на сумата от 386 610 евро вреди причинени от неизпълнението на договор
обективиран в Нотариален акт № 103/14.05.2008г. Производството пред арбитражния съд
протекло при нарушения на процесуалните правила и при ограничаване възможността за
защита на ответника в него. След получаване на исковата молба от ЧСИ, Б. Р. ангажирал
адвокат, който депозирал в срок писмен отговор на исковата молба, като направил и
възражение за некомпетентност на арбитражния съд. С отговора бил представен договор за
правна защита и съдействие № 008244/06.01.2022г., съгласно който Борис Р. заплатил на
адв. В. Д. сумата от 9950 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по арбитражното дело. На 11.01.2022 от 10,00ч. било проведено
открито съдебно заседание по арбитражното дело, на което присъствали двамата
пълномощници на страните. Процесуалният представител на Борис Р. поддържал искането
си за отвод поради неарбитрируемост на спора и претендирал разноски, за което представил
и списък на разноските по чл. 80 ГПК. От пълномощника на ищците не било направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение от
11.01.2022г. арбитражният съд прекратил производството по арбитражното дело поради
некомпетентност на арбитражния съд, като не присъдил претендираните от Б. Р. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 9950 лева. В определението си арбитражният съд
приел, че не е компетентен да се произнася по исканията на страните, в това число относно
разноските. С оглед на това ответниците останали солидарно задължени /на основание чл.
53 ЗЗД/ за заплащане на сторените разноски. Твърди, че били налице всички предпоставки за
възникване на деликтната отговорност. Моли съдът да уважи предявените искове.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали идентични по съдържание
отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Считат, че компетентен да се произнесе по разноските в арбитражното
производство бил арбитражният съд, който бил разгледал спора. Обстоятелството, че
арбитражният съд не се е произнесъл по разноските на ищеца не обуславяло правен интерес
от завеждане на настоящия иск. Страните разполагали с възможност да бъде поискано
допълване на решението в частта за разноските в рамките на преклузивен срок. Считат, че
не е налице противоправно деяние, което да обуслови отговорността на ответниците, тъй
като обстоятелството, че разноските не били заплатени не могло да се вменява във вина на
ответниците, освен това не можело да се направи извод за заплащане на разноските, тъй като
сумата била само с 50 лева под максималния праг на допустимите плащания в брой, което
пораждало съмнение за заобикаляне на закона. Считат, че липсват елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото липсвало противоправно деяние, както и вина.
Не била налице изискуемата правна легитимация на ищеца. Молят съдът да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираното от ответниците възражение за недопустимост на предявените искове,
тъй като по отговорността за разноските в арбитражното производство следвало да се
произнесе арбитражният съд, е неоснователно. Осъдителният иск за присъждане на
разноски, сторени в друго производство, е процесуално недопустим само тогава, когато
законът предвижда специален ред за разпределение на отговорността за разноски между
страните в съответното производство, който изключва общия исков ред. В случаите, в които
изобщо липсва законова разпоредба, уреждаща отговорността за разноски /напр.
отговорност за разноските на подсъдимия в наказателното производство; отговорност за
разноските на длъжника в изпълнителното производство/ или тази отговорност не може да
бъде реализирана в рамките на съответното производство с оглед неговия характер /напр.
отговорност за разноските на жалбоподателя при обжалване на акт в охранително
производство; отговорност за разноските на жалбоподателя при обжалване действия на
съдебен изпълнител и пр./, единственият ред за реализиране на тази отговорност остава
исковият.
Настоящата хипотеза е именно такава, защото сезираният арбитражен съд е
компетентен да се произнесе по акцесорните искания на страните за присъждане на
разноските в производството пред него, само ако спорът по предявените искове е
арбитрируем /чл. 19, ал. 1 ГПК/ и компетентността на арбитражния съд е надлежно учредена
/чл. 19, ал. 1 ЗМТА/. Ако арбитражният съд не е компетентен да се произнесе по съществото
на предявените искови претенции, той не е компетентен да се произнесе и по обусловената
от тях отговорност за разноски. В случая с определение от 11.01.2022г., постановено по арб.
д. № 6/2021г. на АС при СНЦ „Арбитър Юстициарум“, арбитражният съд е уважил
възражението на ответника /настоящ ищец/ Б. А. Р. за липса на компетентност на
арбитражния съд, поради което е прекратил производството по делото и е посочил, че
липсата на компетентност го възпрепятства да се произнесе и по другите искания на
страните, направени с разменените книжа и в откритото заседание на 11.01.2022г. След като
арбитражният съд е приел, че не е компетентен да разгледа исковите претенции, то той не е
компетентен да се произнесе и по свързаните с тях разноски в арбитражното производство.
Доводът на ответниците, че ищецът следвало да иска допълване на така постановеното
определение по реда на чл. 44 ЗМТА, респ. чл. 34 от Процедурния правилник на арбитражен
2
съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ също е неоснователен. След като ответникът по
арбитражното дело /настоящ ищец/ е направил възражение за липса на компетентност на
арбитражния съд и това възражение е било уважено от арбитража, последният се явява
лишен от правораздавателна власт и възможността ответникът да продължи да иска от него
произнасяне по реда на допълването е изключена. В този смисъл дори арбитражният съд да
не беше посочил изрично в определението си от 11.01.2022г., че липсата на компетентност
го лишава от правомощия да се произнася и по останалите претенции на страните, искането
за допълване на това определение чрез произнасяне по арбитражните разноски би било
процесуално недопустимо.
Следователно сторените от ответника разноски за защита в арбитражното
производство не могат да бъдат присъдени от арбитражния съд, нито законът предвижда
друг специален ред за присъждането им. Дори впоследствие исковете да бъдат надлежно
предявени пред държавния съд, разходите на страните в недопустимото арбитражно
производство не представляват съдебни и деловодни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК,
нито разноски, направени в друго съдебно производство, свързано с исковото, затова те не
подлежат на присъждане от държавния съд в съответствие с изхода от спора.
Ето защо разноските на ответника в арбитражното производство, което е прекратено
по възражение за липса на компетентност на арбитражния съд, могат да бъдат претендирани
само по исков ред и предявените в тази насока осъдителни искове са процесуално
допустими. Пасивно процесуално легитимирани по тези искове са ищците по арбитражното
дело, които са станали причина за образуване на недопустимото арбитражно производство.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на противоправно поведение, извършено от ответниците чрез лице, за което носят
отговорност, претърпените от ищеца имуществени вреди и техния размер, наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и противоправното поведение на ответниците,
както и обстоятелствата, от които извежда солидарната отговорност на двамата ответници.
В тежест на ответниците е да докажат релевираните от тях възражения с отговора на
исковата молба.
В тази насока, от приетия препис от арб. д. № 6/2021г. на АС при СНЦ „Арбитър
Юстициарум“ се установява, че с искова молба от 16.11.2021г. „С“ ЕООД и „Ей Ен Си“
ЕООД чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Александър Стефанов са
предявили осъдителни искове срещу Б. А. Р. за сумата от 350 000 евро, представляваща
вреди от договорно неизпълнение, нанесени на „С“ ЕООД и сумата от 36 610 евро,
представляваща заета сума по договор за заем, сключен с „Ей Ен Си“ ЕООД, ведно със
законната лихва от 14.05.2008г. до окончателнто изплащане на сумата. Претендирано е и
адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лева без ДДС.
С разпореждане от 16.11.2021г. арбитражният съд е образувал арбитражно дело,
назначил е арбитър и заместник-арбитър и е изпратил препис от исковата молба на
ответника за депозиране на отговор на исковата молба,
С отговора на исковата молба Б. А. Р. чрез упълномощения му защитник адв. В. Д. е
направил възражение за липса на компетентност на арбитражния съд поради липса на
писмено арбитражно споразумение между страните или арбитражна клауза. Посочил е, че
никога не е давал съгласие спорът да бъде разгледан от арбитражния съд, поради което е
поискал производството по делото да бъде прекратено. Развити са и съображения по
съществото на спора.
Към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие
между Б. А. Р. и адв. Д. от 06.01.2022г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение за
защита по арбитражното дело в размер на 9950 лева, платено изцяло в брой.
В проведеното на 11.01.2022г. открито заседание по арбитражното дело, ответникът е
3
бил представляван от адв. Д., който е поддържал възражението си за липса на
компетентност и е поискал присъждане на направените разноски съгласно представен
списък.
С цитираното по-горе определение от 11.01.2022г. арбитражният съд е прекратил
производството по арб.д. № 6/2021г. поради липса на компетентност.
От гореизложеното се налага изводът, че са налице всички кумулативни предпоставки
за уважаване на предявените искове. Възражението на ответниците за липса на
противоправно деяние от тяхна страна, тъй като чрез предявените искове защитавали свой
материален интерес, е неоснователно. Безспорно предявяването на искови претенции в
защита на неудовлетворени парични вземания представлява правомерен юридически факт,
но в конкретния случай претендираните имуществени вреди не произтичат от него. Те
произтичат от обстоятелството, че исковете са предявени пред Арбитражния съд при СНЦ
„Арбитер Юстициарум“ без да е налице арбитражно споразумение между страните. Видно
от представените по арбитражното дело договори, а също и от съдържанието на
определението за прекратяване, между страните не е съществувало каквото и да било
арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, уреждащо компетентност
на сезирания арбитражен съд да разреши спора. При това положение компетентност на
арбитража е могла да възникне единствено при условията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, в случай, че
Б. А. Р. учреди такава изрично или с конклудентни действия. Последният, обаче, не е
изразявал съгласие за арбитриране на спора нито предварително, нито в рамките на
арбитражното производство.
Следователно противоправното поведение на ответниците по настоящото дело се
изразява в това, че са предявили претенциите си пред арбитражния съд в противоречие с чл.
7 ЗМТА, въпреки липсата на арбитражно споразумение и въпреки липсата на съгласие на Б.
А. Р. спорът да бъде арбитриран. С това свое действие, „С“ ЕООД и „Ей Ен Си“ ООД, чрез
упълномощения от тях процесуален представител, за чийто действия дружествата отговарят,
са дали повод за образуване на недопустимото арбитражно дело, респективно за сторените
от насрещната разноски за защита в него. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, а в случая тази презумпция не беше опровергана.
Както беше посочено, по арбитражното дело е представен договор за правна защита и
съдействие от 06.01.2022г., удостоверяващ плащане на сумата от 9950 лева – адвокатско
възнаграждение за защита в него, следователно Б. А. Р. е понесъл имуществена вреда в
посочения размер в причинно-следствена връзка с недопустимото производство.
Релевираното възражение за заобикаляне на Закона за ограничаване на плащанията в брой е
неотносимо, тъй като дори законът да беше нарушен /а случаят не е такъв/, това не би могло
да доведе до неоснователност на исковите претенции.
Ето защо, при наличието на всички кумулативни предпоставки за възникване на
вземането за обезщетение по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД, предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 398 лева и за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2950 лева, платено изцяло в брой, съгласно представените договори за правна
защита и съдействие от 14.02.2022г., 04.07.2023г., 03.10.2023г., 14.11.2023г., 30.01.2024г. и
05.03.2024г. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно - делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като единствената
причина за неговото многократно отлагане, е непредставянето на препис от арбитражното
дело от страна на арбитражния съд, довело до многократно задължаване и налагане на
глоби. С оглед материалния интерес по делото, в полза на ищеца се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лева, а за проведените четири открити съдебни заседания
4
след второто, се дължат още 1000 лева /4х250/ или общо 2300 лева, до който размер следва
да бъде намалено възнаграждението. Общият размер на разноските, които следва да бъдат
присъдени на ищеца е 2698 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Златен рог“ 22, ет. 5, офис 13, и „Ей Ен Си“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Златен рог“ 22, ет. 5, офис 13, да заплатят солидарно
на Б. А. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Севастократор Калоян“ № 7, на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 9950 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по арбитражно
дело № 6/2021г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, София,
прекратено с определение от 11.01.2022г. поради липса на компетентност на арбитража,
ведно със законната лихва считано от 16.02.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2698 лева, представляваща
сторените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5