Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………. 2020
година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2502/2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК
във връзка с приложението на чл. 186 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Варна, представлявано
от управителя Р.Д., действащ чрез пълномощник адв.Г.С., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-325-0399443/30.07.2019г., с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ „запечатване на търговски обект почивна станция „Чавдар“,
находяща се в гр. Обзор, местност
„Мешелика“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл.186, ал.1, б. „Д“ от ЗДДС и чл.187 от същия
закон.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на
наложената мярка. Твърди се, че същата е
наложена без основание, при
неяснота относно датата на проверката, както и на обстоятелствата,
при които същата е извършена.
Възражения са релевирани и относно
интерпретирането на фактите от страна на АО. Изтъква се, че паспортът на
фискалното устройство бил предаден ведно със самото устройство за ремонт, впоследствие
– върнат в централнен офис на дружеството и представен на контролните органи
при връчване на АУАН № F502535/30.07.2019 г., а на проверяващите било
представено свидетелство за регистрация на ФУ.
Твърди се немотивираност на оспорената
заповед, като в тази връзка се изтъква липсата на яснота по какъв точно начин непредставянето на
паспорта на ФУ би довело до отрицателни последици за фиска, евентуално
представлява предпоставка за неотразяване на обороти или до отклоняване от
данъчно облаган. Като процесуално нарушение се сочи необсъждането на
възраженията на дружеството в същата насока.
Въз основа на изложеното е формирано
искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се и разноски.
Ответникът не се явява в съдебни
заседания, не изпраща представител , не изразява становище по релевираните в
жалбата доводи.
След анализ на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на
доводите, релевирани от на страните съдът приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 22.07.2019
г. (според изрично записаното в Заповедта)
в 16:35 часа в търговски обект – почивна станция
„Чавдар, находяща се в гр.обзор, м. „Мешелика“, стопанисван от „Г.Т.“
ЕООД“ ЕИК ***, инспектори от ТД на НАП гр. Бургас
извършили проверка, при която
констатирали, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/2006 г. не съхранява в обекта паспорта на ФУ/ИАСУТД, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба.
Според изрично записаното в заповедта –
предмет на съдебен контрол, в хода на
проверката в обекта е регистриран в НАП
и въведен в експлоатация ЕКАПФ модел DAISY FX 1200 С ин НА ФУ : DY 394382 и ИН на ФП 36530160. Изведен бил дневен
финансов отчет, направен бил опис на паричните средства. Отбелязва се и че
обектът е разположен на около 15 дка и има е около 130 стаи. Неналичността (липсата) на паспорта на ФУ в проверявания
обект е квалифицирана като нарушение на чл. 42, а.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006
г. във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Формиран е извод, че .дружеството не спазило реда и начина за
съхраняване на документите, издавани от/ във връзка с ФУ или интегрирани
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролната лента на електронен носител.
Констатациите си
проверяващите обективирали в протокол № 0399443, съставен на 29.07.2019 г.
според изрично записаното в него - ред
първи изречение първо : „Днес 29.07.2019
г. в 16:35ч….“ , а под номера на протокола
срещу дата, в клетките за това е
попълнено „ 22 07 19“. Описът на
паричните средства и попълнената и
подписана декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, носят дата 22.07.2019 г.
Впоследствие е съставен и АУАН
№ F502535/30.07.2019 г., в който възпроизвежда същата фактическа обстановка.
Актът се съдържа в административната преписка, липсват обаче данни и доказателства
кога е връчен на търговското дружество.
Въз основа на тези доказателства началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП Бургас
издал Заповед № ФК-325-0399443/30.07.2019
г., с която на основание чл. 186, ал.1,
т.1 от ЗДДС наложил на търговеца ПАМ –
запечатване на стопанисвания от него търговски
обект забрана на достъпа до обекта за срок от 5 дни
на основание чл. 187 ал.1 от същия закон.
За да достигне до този правен резултат АО приел
следното:
В оскъдните мотиви
освен констатираното вече обстоятелство,
са отбелязани средно дневен оборот
- 1356.09. лв., декларираните финансови резултати от дейността на търговеца - данъчните печалби за три години : 2016-та, 2017-та и 2018 –та година. Акцентирано е върху местоположението на
обекта 7 „оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток..“ . Това твърдение е обективно невярно – според данните по делото обектът е разположен
върху 15 дка в м. „Мешелика“ на гр.Обзор.
Според публикуваната и достъпна информация в Интернет почивният комплекс се
намира на 150 м. от морето и на 2 км. от
гр.Обзор.
Само въз основа на така описаната фактическа
обстановка АО формирал следния извод: Стопанисваният от дружеството обект е
популярен, с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е
необходимо, тъй като установеното
нарушение - съхраняване на
документи, издавани от и във връзка с
ФУ/ФУВАС препятства прирсъщата контролна дейност на приходната администрация.
Решението на АО е обосновано и с
„невъзможността за документално проследяване на основни компоненти от дейността
, както и с необходимостта да се осигури защита на обществения интерес и да се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Невъзможността на
контролните органи да проверят дали това ФУ е декларирано за обекта, от там –
дали оборотите на същото ФУ са правилно отчетени, е третирана като вреда от нарушението.
По правото:
Правното основание за
налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"д" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази реда за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
При налагане на ПАМ по реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпа до същия обект/обекти - чл. 187, ал.1 от същия закон.
В разглеждания случай мярката е наложена за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти - неизпълнение на задължението за съхранение в търговския
обект на свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД.
От приетите по делото доказателства се
установява, че при извършената проверка в търговския обект е констатирано
наличието на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, от което
е изведен дневен финансов отчет, от
който е видно, че посоченото ФУ е с
ИН DY 394382 и ИН на ФП
36530160 . Същото е регистрирано с
посочените идентифика;ционони номера именно
за обект „почивна станция „Чавдар“
гр.Обзор, м. „Мешелика“. Този
факт е възприет от проверяващите, точно
е отразен в съставения във връзка с проверката протокол. Тези констатации,
опровергават напълно изводите на АО, приети в оспорената заповед относно
наличието на вреда от нарушението на чл.
118, от ЗДДС във връзка с чл. 42, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. изразяваща
се във факта, че за контролните органи било невъзможно да проверят
дали това ФУ/ФУВАС е декларирано за
обекта, а от там и дали оборотите на същото са правилно отчетени.
С издадения протокол от извършена проверка не
са дадени указания на жалбоподателя да представи своевременно паспорта на ФУ,
но въпреки това с възражението срещу съставения му АУАН, този документ е бил
представен.
Проверката не установява, че паспортът на ФУ
не е съхраняван по предвидения ред, а единствено, че не е представен при
проверката. Търговецът обяснява причината за непредставянето му, като се
обосновава с представен констативен протокол за
извършване на сервизна дейност на същото ФУ, приет като доказателство по
делото. Установеното с него
обстоятелство не се оспори от ответника, както не се оспори и твърдяното от
търговеца действие по представяне на паспорта
на същото ФУ пред АО при връчване на АУАН.
Горното налага извод за липсват доказателства
за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., за да
се приеме, че е налице основание за приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС и налагане на спорната ПАМ.
Съгласно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, уреждащ общите правила, относими и към
принудителните административни мерки,
същите могат да имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от
него. Законодателят изрично е
предвидил, че принудителната административна мярка задължително следва да е
свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да
изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в бъдеще“.
Принудителните административни мерки нямат
и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани
посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и
превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един
случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Изложените от органа по приходите общи и бланкетно формулирани съображения за
негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди, не отговарят на
вида и характера на описаното формално нарушение
Съдът намира още, че при
издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение
на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6,
ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
Освен, че ограничава правата на търговеца, това води
и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В
заповедта липсват мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди
за търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно
определения срок.
От друга страна дори хипотетично да се
приеме, че е налице формално извършено административно нарушение, то не е
довело до негативни последици за фиска, нито е била препятствана контролната дейност на
приходната администрация, предвид казаното по-горе относно приетите и от проверяващите факти по регистриране на провереното ФУ.
Предвид изложеното не може да се сподели
мотива, изложен в оспорената заповед, че контролната дейност е била
възпрепятствана, още повече че са произтекли вреди за фиска.
С оглед установената фактическа обстановка
наложената ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за
срок от 5 дни се явява необоснована и несъразмерна на установените нарушения. Вреди
за фиска, за които АО твърди, че е било
целено да бъдат предотвратени, в случая не бяха установени и доказани.
Не би било и възможно доказването им, след
като не е ясно как липсата на паспорт на касовия апарат при наличието на
свидетелство за регистрация и редовно водена отчетност, ще произведат
значително и трудно поправими вреди за бюджета на държавата.
В заключение действията
на АО по налагане на оспорената ПАМ не са насочени към постигане на
преследваната цел – да се предотвратят нови нарушения (при липса на всякакви
данни за допуснати досега такива) и да се преустанови констатираното формално
нарушение. При налагане на ПАМ административният орган не е действал разумно,
добросъвестно и справедливо по смисъла на чл. 6, ал. 1 АПК
С нея правата и
законните интереси на задълженото лице се засягат в по-голяма степен от необходимото
за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
При направения коментар се
налага извод за отсъствие на законовите предпоставки за издаване на акт по чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Заповедта предмет на съдебен контрол е незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно
направеното от процесуалния представител на оспорващия търговец искане за присъждане на разноски по делото съдът ги
намира за основателни и доказани и следва се уважат в пълния им размер, предвид
липсата на възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК от страна на ответника.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-325-0399443/30.07.2019г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности „ при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП гр.Бургас, с която на „Г.Т.“ ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект
почивна станция „Чавдар“, находяща се в
гр. Обзор, местност „Мешелика“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл.186, ал.1, б. „Д“
от ЗДДС и чл.187 от същия закон.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП Бургас да заплати на „Г.Т.“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от Р.Р.Д., на
„сумата от 550 ( петстотин и петдесет) лв. представляваща разноски за внасяне
на държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: