№ 1708
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430102282 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния представител ***,
срещу И. М. Ц., ЕГН **********, от ***, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на ***, включващи ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е
възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил
настоящия иск. Сочи се, че на *** между страните е сключен ***
№********** за сумата от 150,00 лева, срок на договора – 12 месеца, при
ГПР – 538,85% и ГЛП – 203,55%. Твърди се, че договорът е подписан при
Общи условия. Сочи се, че длъжникът е направил само пет погасителни
вноски и една частична, а крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на
02.12.2013 г., на която дата е настъпила изискуемост на задължението в пълен
размер. Твърди се, че по договора е внесена сума в размер на 162,60 лева. В
1
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че същия има задължение към ищеца в размер на ***, ***, и 23,68 лева
законна лихва за периода 02.12.2013 г. – 14.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разнсоски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира възражение /с характера
на писмен отговор/, в което сочи, че не дължи изпълнение.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото *** е видно, че е издадена на основание
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение *** поправена с *** с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето
главница в размер на ***; договорна лихва в размер на ***; *** и ***/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. за държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, посл. изм. ДВ
бр.8/2017г., срещу която длъжникът е възразил в срок, поради което и в
изпълнение указанията на съда кредитора е предявил иск за установяване
съществуване на вземането си.
Установява се от приложения по делото *** № **********/***, че
между страните по делотое сключен договор по силата, на който на ответника
е отпуснат кредит в размер на 150 лева за срок от 12 месеца, с ГПР 538,85 % и
ГЛП 203,44%, като дължимата сума по кредита е в размер на 360,00 лева.
По делото са приобщени и ОУ на ищеца към Договора за
потребителски кредит, от които се установява и какви са същите.
Приобщено като доказателство по делото е и преводно нареждане, от което се
установява, че ищецът е превел на ответника сума в размер на 150 лева на
30.11.2012 г.
2
Видно е от приложената по делото Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит №********** е и какви суми са платени по
договора за кредит.
Представени като доказателства по делото са и преводни нареждания,
направени от ответника в полза на ищеца.
Изслушано по делото е и Заключението по допуснатата ССЕ, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. От заключението се установява, че: На *** е сключен ***
№********** между *** като кредитор и И. М. Ц. за сумата от150 лв, със
срок за връщане на кредита - 12 месеца, при месечна погасителна вноска в
размер на 30 лв., дължима на 2-ро число на всеки месец; че Крайния падеж на
договора е *** че Договорният лихвен процент е в размер на 203,55%
годишно, а ГПР - 538,85%; че в договора е посочено, че дължимата сума по
кредита е 360,00 лв; че сумата от 150 лв. е преведена на ответника по
банковата му сметка в *** на 30.11.2012г. и усвоена от ответника с основание
договор **********; че вноските са дължими на 02-ро число на месеца -
първа вноска дължима на 02.01.2013 г. в размер на 30 лв., а последна вноска е
дължима на 02.12.2013 г. в размер на 30,00 лв.; че общо вноските, които е
следвало да се погасят съгласно договора са12 броя по 30 - 360,00 лв.; че
ответникът е заплатил през периода от 04.01.2013 г. до 02.02.2017 г. общо
162,60 лв. по погасителните вноски, с които са погасени са вноски с падежи
от 02.01.2013 г. до 02.06.2013 г. /частично/; че от усвоената главница от 150
лв. са погасени 32,65 лв., като остава непогасена главница от 117,35 лева; че
от начислената лихва от 210,02 лв. са погасени 119,39 лв., като остава
непогасена лихва за периода от 18.11.2013 г. до 18.12.2015 г. падежа на
договора в размер на 90,63 лв; че при изчисляване на чистата стойност на
кредита, без да се начисляват и погасяват договорни и наказателни лихви, се
установява надплатена сума от 12,50 лв., тъй като усвоената главница е 150
лв., а плащанията по договора са 162,50 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
докаже: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
3
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието между страните на валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на
който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на
исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и поставянето в
забава на ответника.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното *** че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че
в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, доколкото длъжникът е
възразил в предвидения в закона срок, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Съдът приема, че страните по делото са обвързани от валидна
облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит. По
делото своевременно е направено оспорване от страна на ответника на
авторството на положения подпис под договора за кредит. Въпреки обаче
дадената от съда възможност и откритото производство по реда на чл.193
ГПК ответникът не е доказал, че договора не носи неговия подпис, поради
което възражението му в тази част следва да бъде оставено без уважение и да
се приеме, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка по
силата на договор за потребителски кредит.
Безспорно по делото е както, че в полза на ответника по настоящето
дело, въз основа на направено негово искане, е отпусната сумата от 150лв.-
главница, така и, че сумата е преведена по сметка на ответника. С договора,
страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на годишен
лихвен процент- 203,55%., включена в месечната погасителна вноска. По
делото безспорно се установява, че от страна на ответника, има извършвани
плащания по договора, в размер на 162,60 лв. с които са погасени общо 5
месечните погасителни вноски е една частично.
4
Спорно по делото е дали с плащанията си ответникът е погасил
дължимото по договора за кредит или са налице неплатени вноски по
кредита.
Нормата на чл.7, ал.3 от ГПК, въвежда в задължение на съда да
преценява служебно наличието на неравноправни клаузи при договорите с
потребител. Съдът следи служебно включително и за наличие на
противоречие със закона и/или добрите нрави на отделни клаузи от договора.
Видно от съдържанието на процесния ***- като посочено от ищеца основание
на вземането му- е уговорен ГПР от 538,85% и ГПЛ от 203,55%, като при
отпусната сума от 150лв., за срок от 12 месеца, общото задължение по
кредита е в размер на 360,00 лв. Възнаградителната лихва има характер на
цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен.
Съдът приема, че клаузата, касаеща договорната лихва, противоречи на
добрите нрави, налице е прекомерност при определяне на ГПР по договора,
което води до нищожност на клаузата. Въпреки че към датата на сключване
на договора, не е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва такова е въведено с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК-
ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г., /годишният процент на разходите, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България/, съдът намира, че уговореният
ГПР от 538,85%, надхвърля 53 пъти размера на законната лихва10,00%
/основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта/, което противоречи на
добрите нрави. Като нищожна, клаузата касаеща договорната лихва не е
произвела действие, поради което длъжникът не дължи плащане / в.с. и о-е по
в.г.д.№277/2022 г. по описа на ПлОС/.
С оглед на констатираната от съда нищожност на клаузата, касаеща
уговорения ГПР по договора, която съдът приема за нищожна, то претенцията
спрямо тях се явява неоснователна.
Съдът като взе предвид, че е обявил, че договорната лихва е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави, намира, че ответникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита
5
или сумата от 150,00 лева.
От приобщената по делото ССЕ се установява, че ответникът е
платил по договора за кредит сума в размер на 162,60 лева, с което е погасил
дължимата главница, поради което и искът за заплащане на претенцията за
неплатена главница се явява неоснователена, поради което и предявения иск
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу И. М. Ц., ЕГН **********, от ***, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на ***, включващи ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6