РЕШЕНИЕ
№ 1876
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330104695 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от З. Г. Г. срещу П. Г. Х., с която е
предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от последния неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на
нанесена му на *****г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, за което
ответникът е признат за виновен с влязло в законна сила на *****г. Решение № ****/
******г. по АНД № ***/ ***г., по описа на РС- П., ** н.с-в, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от ****г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията ищеца:
Ищецът сочи, че на ****г. около ***ч. бил паркирал управляваното от него
МПС „Хонда Сивик”, рег. № **** в гр. П., ул. „М.”. Ищецът се намирал на
шофьорското място в автомобила и се подготвял да потегли от колоната от паркирали
автомобили. По това време, до него спрял ответникът с лек автомобил „Ситроен
Берлинго”, рег. № ******. Отвеникът поискал обяснение от ищеца за начина и
мястото, на което е паркирал. Ищецът обяснил, че живее наблизо и е спрял за кратко.
Без видима причина, ответникът наплюл в лицето ищеца през сваления прозорец на
автомобила. Следвайки това, ищецът и ответникът излезли от своите автомобили, като
последният нанесъл два силни удара с юмрук в областта на лицето на ищеца. Малко
след това, минаващи наоколо хора се намесили и предотвратили допълнителното
ескалиране на ситуацията. Ответникът се прибрал в своя автомобил и сторил опит да
напусне местопроизшествието, но не успял да се отдалечи. По повод на случилото се
било образувано досъдебно производство, впоследствие било внесено постановление
по реда на чл. 78а НК. В рамките на проведеното наказателно производство било
постановено Решение № ****/ ****г. по АНД № ***/ ***г., по описа на РС- П., *** н.с-
1
в, с което отвентикът бил признат за виновен за това, че на дата ******г.е нанесъл на
ищеца лека телесна повреда по хулигански подбуди- престъпление по смисъла на чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание
„****” в размер на **** лв. Ищецът сочи, че от нанесените удари, получил силни
болки и физически дискомфорт. Изпитвал затрудненения да вижда с дясното око, тъй
като същото било подуто и почти затворено, имал кръвонасядания по долната устна и в
областта на корема. Ищецът имал и силно изразен хематом на челото. Ищецът сочи, че
възстановяването му продължило около месец. През това време изпитвал болки,
тревожност, не можел да спи спокойно. Това рефлетирало негативно, както на личния,
така и на професионалния му живот- ищецът се затворил в себе си, изпитвал
притеснение и спрял да общува с близки и приятели. Предвид изложеното, предявява
иск за репариране на причинените увреди в горепосочения размер. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответната страна. Не се
оспорва фактът, че ответникът е нанесъл удар на ищеца и че е постановено решение на
наказателен съд, с което е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание „***”. Признава се
искът до размер от **** лв. За разликата от тази сума до пълния претендиран размер,
ответникът оспорва ищцовата претенция, доколкото я счита за прекомерна. Възразява
се, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на увредата, тъй като е
провокирал ответника. Изтъква се, че ответникът не е търсил конфликт, но ищецът
пръв се е доближил до него и го е наплюл в лицето. Това афектирало ответника и той
нанесъл удари на ищеца. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде
уважен до сума в размер от 500 лв. и отхвърлен за разиката от тази величина до пълния
претендиран размер. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства- с влязло в законна
сила на ****г. Решение, постановено по АНД № ****/****г., по описа на РС- П., ****
н. с-в., ответникът е признат за виновен в това, че на *****г. е в гр. П., по хулигански
подбуди е причинил на З. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата и околоочната област, контузия на лицето, контузия на тялото, мозъчно
сътресение, контузия на шията, оток и кръвонасядане по долния клепач на дясното
око, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК-
престъпление по смисъла на чл. 131, ал .1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание „***” в размер от ****
лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали се
изяснява, че с влязло в законна сила на ****г. Решение, постановено по АНД №
****/*****г., по описа на РС- П****, **** н. с-в., ответникът е признат за виновен в
това, че на ******г. е в гр. П., по хулигански подбуди е причинил на З. Г. Г. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и околоочната област, контузия
на лицето, контузия на тялото, мозъчно сътресение, контузия на шията, оток и
кръвонасядане по долния клепач на дясното око, представляващи разстройство на
2
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК- престъпление по смисъла на чл. 131,
ал .1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК,
вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание „***” в размер от **** лв.
От показанията на св. Б. се изяснява, че е дългогодишна приятел на ищеца. Знае
за инцидента септември месец ***г. Изтъква, че след него, въпреки услията на
свидетеля да успокои ищеца, че нищо серизоно не е станало, останали безрезултатни.
Обстоятелствата, че е бил наплют в лицето и то пред приятелкта си,баща й и съседи, че
окото му е било насинено, се отразили крайно негативно на ищеца и то не само във
физически, а и в емоционален план. Освен това се отразили и върху работа на ищеца,
тъй като той от неудобство, че ще му задват въпроси за външния му вид, избягвал
срещи с клиенти.
Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита показанията му
за обективни, логически последователни и съответни на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
От приетата по делото СМЕ се установява, че физическото възстановяване от
травмите е траело около 10-15 дни.
В настоящото производство, се претендират претърпени неимуществени вреди
именно от горепосоченото престъпно деяние. Предвид това и на основание чл. 300
ГПК, влязлото в законна сила присъда е задължителна относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното,
съдът приема, че ответникът е реализирал от обективна и субективна страна деяние,
което същевременно е противоправно и виновно.
Предвид това, то спорът се концентрира върху размера и обхвата на вредите, и
причинно – следствената им връзка с деянието. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е
абстрактно понятие, а притежава конкретен, обективен мащаб.
В конкретиката на процесния случай, следва да се подчертае, че поведението на
ответника и в частност нананасянето на удари по друг човек по незначителен повод,
без да има адекватна провокация, на публично място , е абсолютно недопустимо.
Съвсем резонно, това е породило силно притеснение у ищеца- от една страна
съществува физичекста болка и дискомфорт от друга, обидата и неудобство, които
неминуемо са причинени от агресията на ответника. Това силно влошава качеството на
живот за определен период като води до чувство на безпомощност и малоценност.
Допълнително, непрестанното притеснение и преживеният стрес, са се отразили
3
негативно върху социалния живот на ищеца- той се е затворил в себе си, загубил е
желание да общува със своите близки и приятели. Изпитаните от ищеца негативни
емоции са довели до драстични промени не само в личния, но и професионалния му
живот.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение, което би
компенсирало претърпените от ищеца неимуществени вреди ( стрес и притеснение),
възлиза на сума в размер от 2 000 лв. За разликата до пълния претендиран от ищцата
размер от 4 000 лв., искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да се посочи, че макар и клеветническите твърдения на
ответницата да са достигнали до нейния работодател и колеги ( и да е образувана
проверка ), то негативните последици за ищцата в професионален план са се изчерпили
с преживения стрес и притеснение. Извън това, клеветническият сигнал не е довел до
прекратяване на трудовото правоотношение или до налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата. Преживеният стрес в личен план също не е толкова интензивен,
че да обуслови уважаване на претенцията в пълен размер.
Следва да бъде присъдена и законната лихва, като с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, законната лихва върху главницата в размер от 2 000 лв.
следва да се присъди от дата 28.01.2019г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищецът се
следват разноски, съразмерно на уважената част от иска. Предвид това, то следва да
бъде определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в
размер на 255 лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от
ответника в полза на адв. Х.. Ищцовата страна е сторила разноски за депозит за
изготвянето на СМЕ в размер от 200 лв., които 100 следва да й бъдат заплатени от
ответника. По делото са представени доказателства за договорен и реално заплатен
адвокатски хонорар от ответника в размер от 650 лв. Съразмерно на отхвърлената част
от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер от 325
лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, то на
основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, в
размер от 80 лв. съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на З. Г. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ( стрес и
притеснение ) от лека телесна повреда по хулигански подбуди, осъществена от
ответника спрямо ищеца на *****г., за което е налице влязло в законна сила на
******г. Решение № ****/ ****г. по АНД № *****/ *****г., по описа на РС- П., ***
н.с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ****г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2 000 лв. до пълния претендиран
размер от 4 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Г. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. Х., ЕГН: **********, сума в размер на 100 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на З. Г. Г., ЕГН
********** , сума в размер на 325 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Г. Х., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Х. в качеството й на пълномощник на ищеца З. Г. Г., ЕГН
********** , сума в размер на 255 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за
един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. Г. Х., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен
съд- Пловдив сума в размер от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща държавна такса
върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов
5