МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 218/ 13.07.2012 г. ПО НОХД № 133/2012 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
---------------------------------------------------------------------------------------
Производството е на основание чл.308 и следващите от НПК и е във връзка с предявените срещу
подсъдимите Г.М.П. с ЕГН **********, и В.К.М. с ЕГН **********, обвинения за престъпления по чл.199, ал.2, т.2, предл. 1-во,
вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29,ал.1, б."а" и
б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
На 16.02.2012 г. е внесен обвинителен акт
от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимите Г.М.П.
и В.К.М. обвинения
за това, че през месец юли 2011 г. и на
02.08.2011 г. в с.Т., общ.Р. при условията на продължавано престъпление, и в
съучастие помежду си с като съизвършители, в условията на опасен рецидив,
отнели чужди движими вещи: сумата от 1700 лв., 18 кг. меден
проводник на стойност 135лв., 19, 200 кг.
картофи на стойност 9,78 лв. и 2 кг лук на
стойност 1,30 лв., или всичко на обща стойност - 1846,08 лв., от владението на
Вълчо Т.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила, и грабежът е придружен с убийството на Вълчо Т.А. с ЕГН ********** –
бивш жител ***.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така предявените обвинения,
счита същите за изцяло обосновани и доказани при пълно и обективно изясняване
на фактическата обстановка по делото, и предлага на съда подсъдимите да бъдат
признати за виновни изцяло по предявените им обвинения. Намира, че с оглед
събраните доказателства направените от подсъдимия В.М. самопризнания, касаещи
участието и на другия подсъдим в извършване на престъпното деяние, се подкрепят
на около 80-90% от събраните по делото гласни и други доказателства, поради
което е безспорно установено, че двамата са извършили и то в условията на продължавана
престъпна дейност на инкриминираните в обвинителния акт две деяния, като
второто се явява от обективна и субективна страна продължение на първото, а
именно грабеж, извършен в опасен рецидив, придружен с жестоко убийство на
възрастен човек- пострадалия В.Т.А.,
на 72 години от с. Т.. Предлага съда да признае и двамата подсъдими за виновни в извършеното в
условията на съучастие помежду им деяние по чл.199, ал.2, т.2, предл. първо,
вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29,ал.1, б."а" и
б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, като им наложи съответните
предвидени в закона наказания. Счита, че при индивидуализацията на наказанията
съдът следва да вземе предвид наличието на смекчаващо вината обстоятелство само
за подсъдимия М. предвид направените от него самопризнания и оказано съдействие
за разкриване на престъплението, но не и за подсъдимия П.. Конкретно предлага на подс. М. да бъде определено едно
наказание „лишаване от свобода” в размер на 17 години, като пледира за
ефективно изтърпяване на наказанието, а на подсъдимия П.- друг вид наказание, а
именно „доживотен затвор” предвид обстоятелството, че същият е рецидивист
независимо, че това обстоятелство е взето предвид при квалификацията на деянието,
както и поради липсата на всякаква критичност и съжаление, а също и поради проявеният от него цинизъм при поддържане на
защитната му позиция/ свързан с изложената от него защитна теза и опитите му да
заблуди съда чрез внедряване в процеса на лъжесвидетели/.
По делото не са били приети за съвместно
разглеждане граждански искове за причинените от деянието имуществени и неимуществени вреди от оправомощените по
закон лица близки на пострадалия, и не са били конституирани граждански ищци,
както и частни обвинители.
Защитникът на подсъдимия Г.М.П. адв.П.Г. в
пледоарията си заявява, че обвинението спрямо подзащитния и не е
доказано по несъмнен начин. Освен това същото било и неясно формулирано. В
обвинителния акт липсвала яснота по отношение на времето на първия грабеж /
дали ставало въпрос за м. юли 2011г. или за м. юни 2011г./, а по отношение на обвинението
относно втория грабеж също не ставало ясно от обвинителния акт дали се касае за
01.08. или за 02.08.2011г. предвид липсата на уточнение относно времевия
интервал. Обвинението било недоказано, тъй като почивало изцяло на обясненията
на подсъдимия М., които следвало внимателно да бъдат анализирани от съда
предвид възможността това поведение да представлява негова защитна теза и да
цели облагодетелстване чрез намаляване на неговото наказание. Счита, че събраните по делото доказателства сочат на
недоказаност на обвинението както от обективна, така и от субективна и страна, или
поне на недостатъчност на същите за
постановяване на една осъдителна присъда. Налице били по-скоро две коренно
различни защитни тези на двамата подсъдими. Едната/ на подс. М./- че и подс. П.
е участвал в изпълнителното деяние на двата грабежа от самото начало, а
другата/на подс. П./- че в нощта на убийството само е влязъл за малко в двора
на ул. „Н.” № 2 - с. Трояново, собственост на св. Н., където по това време се е
намирал подсъдимия М., за да спаси пострадалия от него при нанесения му побой,
и го бил оставил жив и здрав, когато си тръгнал оттам. Това обяснявало и
възможността в този момент да е бил
забелязан от свидетелките очевидци. Според нея тази му защитна теза не била
опровергана по никакъв начин и прокуратурата не разполагала с убедителни
доказателства за това дали и той е участвал в грабежа и убийството или само в
грабежа, респ. дали е имало разпределение на роли или не. Прави довод, че
предвид ниската стойност на отнетото при втория грабеж, умисълът за лишаване от
живот също не бил установен и доказан.
Счита обаче, че във всички случаи тази неговата
защитна позиция не следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство,
тъй като правото му да дава или да не дава обяснения, както и дава каквито и да
било обяснения, е защитено от закона. Поради което ако приеме, че са налице
достатъчно доказателства за извършено престъпление, при определяне на
наказанията на двамата подсъдими съдът следвало да определи такива по вид и
размер наказания, които да не контрастират помежду си, тъй като това би довело
до несправедливост на наказанието.
Другият
защитник на подсъдимия П.- адв.И. С.
също поддържа защитната теза на подсъдимия Г.П. като счита, че в случая става
въпрос за т. нар. „уговор”. Заявява, че според него подс. М. е уговарял подс. П.
да извърши грабежа, а впоследствие и убийството на пострадалия, а мотив за това
са безспорно установените по делото минали отношения помежду им. Липсвали
доказателства за участието на този
подсъдим в инкриминираното деяние. Показанията на трите свидетелки очевидки не
били достатъчни за това, а факта, че същата нощ са видели подс. П. на мястото
на убийството не означавало, че той е
участвал в него. Според него в момента, в който трите са забелязали подс. П.,
убийството вече е било извършено, но от събраните по делото доказателства не
ставало ясно кой точно от двамата подсъдими го е извършил. Моли при положителен
извод относно участието на подсъдимия П. в извършване на деянието да не му бъде
налагано различно наказание от това на другия подсъдим, тъй като това би
облагодетелствало последния.
По това обвинение подсъдимият Г.П.
при предоставянето на правото му за лична защита заявява, че „много и искрено
съжалява за човека, когото не е успял да спаси”, но не се признава за виновен
по предявеното му обвинение. Дава обяснения по обвинението като по негово
искане са събрани допълнителни доказателства по време на съдебното следствие.
Счита, че обвинението по отношение на него не е доказано. И в пледоарията си
продължава да поддържа версията, че той няма никакво участие в убийството и
грабежа, че в нощта на убийството /на 01.08.2011г./ след като случайно се
озовал на местопрестъплението, бил направил всичко възможно да спаси
пострадалия като дори се наложило да се сбие с подсъдимия М.. Заявява, че успял
да направи това като бил извел подс. М. от двора, и го бил оставил на някаква
пейка в парка на селото, но не знае какво се е случило по- късно. Счита, че
именно подс. М. е извършил убийството като се е върнал по-късно на
местопрестъплението. Дори бил оказал съдействие на полицията в тази насока.
Счита, че подс.М. нарочно лансира версията за неговото участие в убийството, за
да извлече някакви благоприятни последици за себе си. За това обаче нямало никакви
доказателства, тъй като от него не били открити каквито и да било отпечатъци
или други следи при разследването. Отрича да е изгарял дрехите, с които е бил в нощта на
убийството като твърди че бил изгорил дрехите на св.Р.Т., с която се бил
скарал, и която била негова бивша приятелка. Не взема отношение по
предоставените от тази свидетелка писма в последното съдебно заседание,
изпратени до нея от затвора, в които той я моли да му съдейства. В последната
си дума към съда моли за справедливо наказание.
Служебният защитник на подсъдимия
В.М. адв.Т. в съответствие с позицията на подзащитния си заявява, че вината му
в извършване на инкриминираното деяние е напълно установена и доказана. По
отношение на обвинението спрямо подс. П. счита, че той е основен инициатор,
подбудител и извършител като нейният подзащитен има по- малка роля и степен на
участие в инкриминираното деяние. За което по делото били събрани достатъчно
убедителни доказателства освен от показанията на подсъдимия М., които били
достатъчно пълни, последователни, и категорични, и напълно кореспондиращи със
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели очевидци, които единодушно
са заявили, че се страхуват именно от подсъдимия П.. Счита, че процесуалното
поведение на подзащитния и неговото решаващо съдействие за разкриването на
престъплението, направените пълни самопризнания, изразеното искрено съжаление и
разкаяние, следва да бъде отчетено при определяне на наказанието, като намира
за справедливо само едно наказание „ лишаване от свобода” към минимума,
предвиден в закона.
Подсъдимият М. в предоставеното
му право на лична защита заявява, че се признава за виновен и съжалява за
постъпката си. Надява се да му бъде постановено едно справедливо наказание.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на
досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и
приемане по реда на чл.283 от НПК, намира за установена следната фактическа и
правна обстановка:
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимите В.К.М.
и Г.М. ***. Към момента на извършване на деянието са многократно осъждани,
предимно за престъпления против собствеността, включително и като непълнолетни.
Двамата били безработни и често, за да си набавят средства за препитание заедно,
поотделно и с други лица извършвали престъпления - предимно кражби.
Подсъдимият Г.М.П. е роден на *** год. в гр. Г.с постоянен адрес е в
с. Т., общ. Р., ул. «С.» № 14, вх.Б, ет.1, ап.13, българин, български гражданин,
ЕГН **********.
Видно от приложената справка съдимост (л.13-19,
т.ІІ от ДП) и актуална справка съдимост/
на л.148- л.179 по настоящото дело/деянията по настоящия обвинителен акт са
извършени от подс.П. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК както следва:
С
Присъда № 13/16.02.2009г. по НОХД № 16/ 2009г. на РС – Гълъбово, в сила от 05.03.2009г. на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и
т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.371, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия
П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца.
С
Присъда № 235/24.02.2009г. по НОХД
№ 148/ 2009г. по описа на РС – Ямбол, в сила от 12.03.2009г. на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и
т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия П. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 11
месеца.
На основание чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най –тежко наказание по присъдите по НОХД №
16/2009 г. по описа на РС – Гълъбово и НОХД № 148/2009 г. по описа на РС –
Ямбол в размер на 11 месеца „лишаване от
свобода”. На основание чл.24 от НК
увеличава определеното общо най –тежко
наказание 11 месеца „лишаване от свобода” на 16 месеца „лишаване от
свобода”.
С
Присъда № 225/29.04.2009 г. по НОХД № 117/ 2009г. по описа на РС – Нова Загора, в сила от
15.05.2009г. на основание чл.195, ал.1,
т.3, т.4, т.5 и т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1, б.”а”
от НК на подсъдимия П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца.
С
Присъда № 109/25.05.2009г. по НОХД № 102/ 2009г. по описа на
РС – Раднево, в сила от 10.06.2009 г. на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр.чл.194,
ал.1вр.чл.28, ал.1 вр.чл.55, ал.1,
т.1 от НК на подсъдимия П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 11 месеца.
С
Определение № 96/26.08.2009г. по НОХД № 145/2009 г. на РС –
Гълъбово, в сила от 26.08.2009 г. на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и
т.7 вр.чл.194, ал.1вр.чл.28, ал.1
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия П. е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца. Съдът определя така наложеното
наказание да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим в Затвор. Със същото определение на основание чл.24 и чл.23 от НК на подсъдимия П. е
определено по НОХД № 145/2009 г. на РС –
Гълъбово, НОХД № 148/2009 г. на РС – Ямбол, НОХД № 117/2009 г. по описа на РС –
Нова Загора и НОХД № 102/2009 г. по описа на РС – Раднево едно общо наказание
- най – тежкото от тези наказания - 11 месеца „лишаване от свобода”.
На основание чл.24 от НК увеличава така
определеното общо наказание с 4 месеца, като на подсъдимия П. е наложено едно общо наказание в размер
на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода” при първоначален „Общ” режим,
като на основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание
приспада изтърпяната част от наказанието по НОХД № 16/2009 г. по описа на РС –
Гълъбово, НОХД № 148/2009 г. на РС – Ямбол, НОХД № 117/2009 г. по описа на РС –
Нова Загора и НОХД № 102/2009 г. по описа на РС – Раднево.
Т.е. подсъдимият П. към момента на извършване на
настоящото деяние е бил осъждан повече от два пъти за тежки умишлени
престъпления от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на които не е отложено по реда на чл.66 от НК, т.е. налице са и
двете хипотези на опасния рецидив по чл.29, б.”а „ и б.”б” от НК.
Подсъдимият В.К.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес е в с. Т.,
общ. Р., ул. «Ви.» № 5, вх.А, ет.2, ап.5, българин, български гражданин от, с
ЕГН **********
Видно от приложената актуална
справка съдимост /л.181- л.249 по настоящото дело подсъдимият М. е осъждан както следва:
С
Присъда № 96 /25.05.2006г. на РС – Раднево по НОХД № 495 /2005г.,
в сила от 12.06.2006г. на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4
и т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия М. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година при първоначален
„строг” режим.
С определение по НОХД № 723 /2005г. по описа на РРС в сила от 26.01.2006г. на
подсъдимия М. на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и два месеца, при първоначален „строг” режим.
С Определение № 80 /29.08.2006 г. по ЧНД № 331/2006 г. на РС – Раднево, в сила от 14.09.2006 г. на подсъдимия М. по НОХД № 510 /2005г. на РС – Раднево, НОХД №
723/2005 г. на РС – Раднево и НОХД № 495/2005г. на РС – Раднево е наложено едно общо наказание – най –тежкото такова – 1 година и 2 месеца
„лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
С Определение от 15.06.2007 г. по НЧД № 542/2007г. по описа на ОС – Пазарджик,
влязло в сила на 13.06.2007 г.
подсъдимия М. е бил освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка в размер на 2 месеца и 4 дни, с
установен изпитателен срок в размер на 6
месеца.
Т.е. подсъдимият М. към момента на извършване на
настоящото деяние е бил осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления от общ
характер на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на които не е отложено по реда на чл.66
от НК, поради което и за него също са налице и двете хипотези на опасния
рецидив по чл.29, б.”а „ и б.”б” от НК.
Извън тези осъждания, определящи квалификацията
„опасен рецидив” двамата имат и други осъждания.
През м.юли
2011 г. към 23:00ч.-23:30ч. подсъдимите М. и П.
заедно със св.И.Ж.Ж. /по прякор „П.”/ и св.П.М.Р. /по прякор „П.”/, били пред
дома на последния и пиели бира / досежно датата на това деяние разпитаните по
делото свидетели не можаха да уточнят дали става въпрос за началото или средата
на този месец, но са категорични относно месеца/. Около 00:30ч. след полунощ подсъдимият
Г.П. предложил заедно да отидат до изгорялата къща на пострадалия, която била
наблизо, за да извършат кражба на скрап - черни и цветни метали. При това със
сигурност знаели, че пострадалият Вълчо Т.А.
имал такива в двора си, тъй като от изгорялата му къща били останали такива, а
и самият той се занимавал с продажба на желязо, факт който е бил известен на
цялото село. Подсъдимият М. се съгласил и заедно тръгнали за къщата на
пострадалия В.А.. Св.Ж. забелязал, че последният стоял отвън пред вратата и чул
подсъдимия П. по прякор „Черния” да крещи на пострадалия, след което го видял да хваща ръцете му отзад. След около 10
минути подсъдимият П. го извикал да отиде при тях с коня и каруцата. Видял, че
двамата подсъдими държат пострадалия от двете му страни под мишниците.
Последният мълчал, а те му наредили да се качва в каруцата като същевременно
сами го вдигнали насила и го поставили в каруцата. Казали му, че ще заведат бай Вълчо до другата
къща/на директорката/, където събирал железа. Като тръгнали обаче му наредили
да кара към гробищата. По пътя тъй като те били отзад заедно с пострадалия е
чул двамата да му крещят и да му искат пари, като го заплашвали, че ще го
убият. В един момент е чул и пострадалия да им се моли да не го закачат и да
вземат някакви пари, за да се почерпят. Подсъдимият П. му наредил обаче да кара
нагоре към пътя за разклона. В този момент обаче той им се противопоставил и
обърнал каруцата като отказал да им съдейства повече, тъй като са получили това
което са искали. Тогава подсъдимият П. го заплашил, че ако каже на някого ще му
се случи нещо лошо: „направо ще има трепане”, и му дал сумата от 300 лева, за
да си мълчи. Разбрал, че двамата са
взели от пострадалия сума над хиляда лева. На другият ден забелязал, че
пострадалият бил с белег на лицето. Тъй като знаел, че подсъдимият П. ставал
агресивен, когато се напие, и освен това го бил заплашил, че ще го убие, той не
разказал на никого случилото се. Пострадалият също не му казал нищо. В своите
обяснения подсъдимият М. заявява, че подсъдимият П. му е предложил да отидат в
къщата на бай Вълчо, в която той тогава живеел, за да вземат желязото и бакъра,
които са в къщата. Заявява, че след като започнали да свалят с помощта на клещи
интернит, захванат с тел за гаража, пострадалият е излязъл навън и е дошъл при
тях като ги попитал какво искат. Тогава
подсъдимият П. го ударил с юмрук под дясната скула с такава сила, че от мястото
текнала кръв, а пострадалият А. паднал на земята. След това двамата го вързали
с въже и го качили в каруцата на свидетеля, за да го закарат до гробищата с цел
да го отстранят от къщата докато вземат желязото. В каруцата обаче пострадалият
започнал да се дърпа и се опитал да скочи и в това време подсъдимият М.
забелязал, че в горния джоб на връхната си дреха същият има пари. Той го
разкопчал и извадил парите– сумата от 1700 лева, която била на пачка. Тогава
подсъдимият П. ги грабнал от ръцете на подсъдимия
М. и му казал, че ще ги броят по-късно.
Когато видял, че му
вземат парите, пострадалият А. започнал да
умолява подсъдимите да ги вземат, „за да се почерпят”, и да го пуснат. Подсъдимите
продължили да упорстват, но тъй като и свидетелят Ж., притеснен от намеренията им, отказал да
продължи, а обърнал каруцата и започнал да се връща към селото, подс. П.
отвързал ръцете на пострадалия и го оставил да слезе в една нива. След като се
прибрали в селото, подсъдимият П. дал на
подсъдимия М. и на св.Ж. по 350лв. от взетите от А. пари, като им
казал, че цялата сума е 1700лв., а останалата сума взел изцяло за себе си като им
заяви, че щял да си хване адвокат.
Тази фактическа обстановка се установява
изцяло от обясненията на подсъдимия М., които кореспондират освен с показанията на свидетеля
Ж., така също и с показанията на св.В.П.Ж.. Последната заявява, че един ден
през м.юли, когато се наложило да минат със зълва си през общия двор на къщата,
в който пострадалият дошъл да живее, забелязали, че той се миел на чешмата и по
лицето му имало следи от побой. Те помислили, че е бит или е паднал. Тъй като
той не пожелал да им даде обяснения, те повече не настояли, но тогава той им казал, че заради тази къща, в която дошъл
да живее, бил загубил около 2000 лева
/вж. показанията на тази свидетелка на л.268 от делото, както и на л.41, т.ІІ
от ДП/.
Свидетелката
Р.Т.Т./ в разпита и на 04.06.2012г. по делото/също потвърждава обстоятелствата
около този грабеж като заявява, че е разбрала от майка си, че подс.П. е имал
доста пари / около 2 000лв./ по това време и дори е ходил на море, и че тези пари са били взети от пострадалия А..
Св.М.А.Х. пък препредава разказа на подс. М., който е неин племенник, който
веднъж, когато се бил напил, и разказал
за това „как са ограбили с Гошо дядо Вълчо”.
Относно този грабеж подсъдимият П. не признава
вината си и не дава никакви обяснения като заявява, че подс. М. към този момент
му дължал някакви пари заради нанесен му от него и от други лица побой, поради което
били в лоши отношения. Такива обяснения дава и относно втория грабеж.
На 01.08.2011год. от 21:00 часа подсъдимият П. и подсъдимият М. употребили алкохол като първоначално пили
бира в дома на близък на подс. М., а после решили да си допият на „барчето на Й.”
в с.Т.. Подсъдимият П. попитал подсъдимия М. не иска ли „да изкарат някой лев”.
Той се съгласил като преди това подсъдимият П. трябвало да си отиде до тях, за
да си смени дрехите, тъй като щели да ходят за желязо. След полунощ на 02.08.2011г. около 00:30 часа двамата тръгнали от
барчето за къщата му като били забелязани от останалите там свидетели, между
които и разпитаните по настоящото дело. По пътя подсъдимият П. предложил да
отидат в къщата на пострадалия Вълчо А., за да вземат желязото и бакъра, които
според тях пострадалият държал там, а евентуално и пари, тъй като за него
цялото село знаело, че се занимава с продажба на желязо и мед. Тази къща била
собственост на директорката на училището, но в нея пострадалият А. се бил
пренесъл наскоро да живее с нейно съгласие като в известен период преди това
складирал там желязо от изгорялата си къща. Този факт им бил добре известен,
още повече че в един период подс. П. живял в отстрещната къща и е имал
възможност да наблюдава това. За това предположение двамата имали достатъчно основание
и с оглед отнетото лично от тях голямо
количество пари при първия грабеж над пострадалия през месец юли същата година.
Това обстоятелство било известно на цялото село, за което свидетелства и св.В.П.Ж.
в разпита и по ДП/л. 40-43/ и пред съда/л. 269 от делото/.
Когато отишли до къщата на
св. И.Г.И., в която от 30.07.2011 г. живеел пострадалият А.,***, подсъдимият М.
махнал мрежата от лявата страна на пътната врата/ откъм предната източна страна
на двора/ и като я прескочил влязъл в двора. Подсъдимият П. прескочил оградата
и също влязъл в двора. Тогава забелязали, че в стаите на вторият етаж на къщата
свети. Това обаче не ги притеснило, тъй като предварително подсъдимият П. бил
проверил, че лекия автомобил на собственичката го няма, което означавало, че в
къщата няма хора. Подсъдимият П. започнал да свети със запалка срещу стъклата
на прозорците на първия етаж. Когато заобиколили къщата и стигнали до една
врата срещу стълбите за втория етаж /за която по време на съдебното следствие е
установено, че е на лятната кухня/, забелязали пострадалия А. да спи на два
стола в това помещение. Подсъдимият П. започнал да чука на прозореца и да му
вика да става. Първоначално пострадалият се събудил, но не искал да отваря. Но
когато подсъдимият П. взел един винкел, който намерил подпрян на стената до
вратата, и счупил едното прозорче на вратата, пострадалият започнал да го моли
да спре и сам отворил вратата. Тогава
подсъдимият М. го ударил няколко пъти с юмруци по лицето и тялото, в резултат
на което той паднал назад. Влизайки в стаята, подсъдимият П. намерил два чифта
ръкавици абсолютно еднакви /с пет пръста, шарени, с гума на пръстите/ и казал на
подс. М. да си служи единия чифт, за да не оставят отпечатъци/при влизането
последният си бил разкървил пръстите/. Подс. М. го послушал и си сложил
ръкавиците. След това започнали да търсят пари и желязо вътре в стаята.
Въпреки, че обърнали всичко, не намерили нищо. Пострадалият през цялото време ги
молил да го оставят, но подсъдимият П. го заплашвал да каже къде са парите или ще
го убие, като същевременно го удрял с юмруци и ритници по цялото тяло. Пострадалият
казал, че има пари в дюшека, но не уточнил в коя стая на къщата. Двамата обаче
със сигурност знаели, че пострадалият има пари от продажбата на железата, които
бил продал наскоро. Впрочем след убийството при извършеното претърсване и
изземване действително в къщата е била намерена известна парична сума, а именно
65,00 лв., която двамата не са успели да намерят въпреки побоя, който нанесли
на пострадалия и състоянието, в което са оставили къщата/ видно от приложения
по ДП фотоалбум/.
В един момент, ядосан,
че не намира парите, подсъдимият П. взел парче квадратна
метална тръба, която намерил пред вратата, и ударил с нея пострадалия в
областта на лявата мишница. След това хванал пострадалия А. за дрехата над
раменете и започнал да го дърпа навън, влачейки го по циментовата пътека към
площадката в предната част на двора. Там, държейки пострадалия за косата,
започнал да удря главата му в плочите, като през цялото време го "питал
къде е скрил парите ”. Удрял главата му в задната и част с особена ярост и
жестокост в плочите. В същото време подсъдимият М. стоял
отпред на метри от него в близост до чешмата на двора, като наблюдавал някой да
не ги види.
Вследствие на ударите пострадалият
А. притихнал и започнал да издава само хъркащи звуци. Тогава подсъдимият П.
започнал да му хвърля с шепи вода по лицето, в резултат на което пострадалият
се размърдал, но от този момент нататък е издавал само такива звуци. От
заключението на СМЕ на труп и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се
установява, че след тези удари пострадалият със сигурност вече не е можел да
говори. След това подсъдимите са го оставили в задната част на двора до един
храст и започнали да обикалят двора и къщата, продължавайки да търсят желязо и
мед, както и пари.
На първо място обвинението досежно този грабеж се доказва от направените
самопризнания на подсъдимия М. още
на ДП/ вкл. и в разпита му пред съдия/, както и по настоящото дело, които
съдът кредитира с доверие с оглед взаимната им връзка с останалите събрани по
делото доказателства. Видно от обясненията на подсъдимия В.М. същият подробно разказва за побоя над
пострадалия, ограбването му, както и за поведението им след това като единствено
се опитва да омаловажи своята роля в довършване на деянието.
Поради което съдът не кредитира с доверие обясненията на подс. М.,
че той не е искал да убиват пострадалия, както и че не е взел участие в
деянието от момента, в който подс. П. е ударил пострадалия с винкела и го е
издърпал на плочника в предната част на двора до дворната чешма, нанасяйки му
жесток побой като удрял главата му в плочите. Обясненията
в тази им част са противоречиви и взаимно изключващи се. Докато на ДП подс. М.
е заявил, че когато Г./подс. П./ е ударил дядото с винкела, той му бил казал да
спре, по време на съдебното следствие заяви, че той не е удрял пострадалия, а докато
подс. П. е нанасял побоя над пострадалия, той само е тършувал в стаята на
дядото/лятната кухня/, и после е събирал „кабел” в един чувал на двора. След
което отново призна, че е ударил пострадалия, но само един-два пъти, и че след
това е стоял в близост до вратата на лятната кухня, откъдето обаче добре е
виждал как подс. П. удря главата на пострадалия на плочника до външната чешма.
След като по време на съдебния оглед бе установено, че това е обективно
невъзможно, тъй като е налице зрителна преграда от мястото, където твърди, че е
бил застанал, и това място, подс. М. отново даде обяснения като призна, че е
бил отпред на двора и е наблюдавал тези действия на съучастника си, стоейки на метри
от него/ вж. протокола от с.з. на 12.07.2012 г.- частта от огледа/. Поради
което съдът възприе дадените от него обяснения в тази им част като една защитна
позиция, на която той безспорно има право, целяща да изключи участието му в
довършване на деянието. Поради което прие, че именно в този момент той е стоял
на това място в предната част на двора, на метри от мястото, където е намерена
кръвта в първоначалния протокол за оглед от ДП, наблюдавайки действията на
другия подсъдим, изпълнявайки нарежданията му да пази да не дойде някой. /Всъщност
това откъде подс.М. е наблюдавал действията на подс. П. няма никакво
значение от гледна точка на
съпричастността му към убийството, тъй като същият не отрича, че двамата са
останали на местопрестъплението до 04:00 часа сутринта и са напуснали къщата
без да се интересуват в какво състояние се е намирал пострадалия, напълно
безразлични към съдбата му.
Съдът
обаче кредитира с доверие останалата част от обясненията на подс.М., които се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на същите прие за
безспорно установено, че след като двамата са оставили пострадалия в задната
част на двора без да се интересуват, че в това състояние може да умре, са
продължили до към 04,00 часа да търсят какво да вземат от двора и къщата. Пострадалият
е бил без панталони, които се били свлекли докато подс. П. го „суркал” по
плочите пред къщата. Смъртта му е настъпила бавно и мъчително.
Подсъдимият М. започнал
да събира в чувал намерения в двора меден кабел, а в това време подсъдимият П.
обикалял стаите на първия и втория етаж на къщата като отключвал с ключовете,
които взел от пострадалия А.. При това
от този момент двамата не се интересували от това дали могат да бъдат видени на
местопрестъплението. По делото бе безспорно установено, че през това време
външните лампи на двора/ над вратата на лятната кухня и на ъгъла между задната
и предната част на къщата/ са светели. Съдът прие за доказано и
обстоятелството, че вътре в къщата стаите също са били осветени, тъй като подсъдимият
П. е влизал и е търсел пари. Подс. М. също заявява, че подс. П. е святкал със
запалката си като е влизал в стаите като не е категоричен единствено по
отношение на обстоятелството дали е святкал лампите в стаите.
Това обстоятелство обаче
бе потвърдено от показанията на свидетелите очевидци - Т.Т.К., В.М.В. и Р.Т.Т.,
които в това време са минали покрай къщата и са били заинтригувани от идващия
откъм къщата шум и дочути стенания. В разпита си те заявяват, че са чули звуци,
наподобяващи „пъшкане, охкане и ридания на човек, който се мъчи”. Тъй като ги
било страх да надникнат през централната входна врата, а и звуците се чували от
задния край на двора, отляво, където светела външна лампа, трите решили да надникнат
отзад на къщата като се покачат на долепената на северната ограда на двора стопанската
постройка /т.нар.„салма”/, откъдето са имали възможност добре да наблюдават необезпокоявано
случващото се там и да избягат в случай на нужда.
С оглед придобитите
непосредствени възприятия по време на проведения съдебен оглед, съдът имаше
възможност да се убеди, че т. нар. „салма” действително е долепена до северната
ограда на двора, и свидетелките са имали възможност да се покачат на нея и от
съвсем близко разстояние да наблюдават случващото се в тази част на двора. От
огледния протокол е видно, че салмата е в непосредствена близост до пристройката
на къщата, имаща предназначението на лятна кухня, в която е спял пострадалият, когато
е бил забелязан от подсъдимите, и чието стъкло на вратата е било намерено счупено
след убийството. Качени на тази салма, трите свидетелки са имали възможност да
наблюдават разказаното от тях в разпитите им пред съдия. Показанията им са
последователни и непротиворечиви като взаимно
се допълват. Всяка една от тях в разпита си по ДП/ както и пред съда, и по
време на самия оглед/ пресъздава видяното от нея във времевия интервал от 10-15
минути, през който са стоели върху салмата. По време на съдебния оглед на
местопрестъплението същите показаха къде са били застанали и какво са видели,
като отново с подробности преразказаха видяното и чутото от тях.
Св.Р.Т.Т. в разпита си на ДП пред съдия, както и по време на
съдебното следствие заявява, че към 01:30-
02:00 часа в деня на убийството докато са се връщали от „Частното”, където
отишли да събират желязо, минавайки край къщата на учителката, са чули звуци от
към двора и къщата: „вик, тупкане и плач”. За тях им съобщила св.В.В., която
първа доловила звуците. Наоколо нямало никой друг и трите решили да се качат на
салмата на къщата, за да видят какво става. Св.Р.Т. първа се качила на салмата като
стъпила на един голям клон на опряната в оградата черница и се прехвърлила
върху салмата, която била непосредствено долепена до нея. След като изчакала и
другите да се качат, погледнала към двора и видяла подс. В.М., който в този
момент държал един чувал и го пълнел с „бакър”, застанал отдолу в близост до
салмата. Него и подс.П. била забелязала същата вечер към 00:15 часа в центъра
на селото, в барчето на Йонко, седнали на една маса.
Св.Т. заявява, че именно
тогава като погледнала подс. М., забелязала в близост и „дядо В., легнал на
земята в цял ръст”. Описва състоянието и вида на пострадалия като заявява, че
същият е бил без панталони, не мърдал и не издавал звуци. Горната половина на
тялото му била в тревната площ близо до едно храстовидно растение, а краката му
били върху циментовата пътека, водеща към предната част на двора на къщата. В
същия момент подс. М. я погледнал и погледите им се срещнали. Той бил много
пиян и като ги погледнал заканително им извикал: ”У, дръжте ги!”. Те били
ужасени от вида му и от отправената закана, поради което побягнали, връщайки се
назад една по една по същия път, откъдето дошли- през дърветата.
Св.В.М.В. също заявява, че е видяла вечерта на убийството двамата
подсъдими на барчето на Йонко, които са стоели сами на една маса и са
консумирали алкохол вътре в заведението, където имало и много други лица, които
посочва поименно. Там те отишли да си вземат кафе, и към 24:00ч. тръгнали към
„Частното”, за да събират желязо. Двамата подсъдими останали в барчето. На
връщане от „Частното”, минавайки покрай къщата на директорката на училището
/св.И.Н./, тя чула ”пъшкания”, „охкания” и „ридания” на човек, който се мъчи, и
казала на другите момичета. Решили да видят какво става. Когато се качила на
салмата, другите две момичета и казали, че вътре са „В „А” и Г „Ч”. Самата тя
видяла В. „А” да слага „бакър” в един чувал. Заявява, че докато били горе и
наблюдавали, една от тях – св.Р.Т., им казала, че е видяла бай В. вързан долу на
земята и гол. Трите останали на салмата около 5-10 минути, през което време
смята, че не се е чувал никакъв шум откъм пострадалия и той не е мърдал. В
момента, в който подсъдимият М. ги забелязал, и ги погледнал заплашително като
извикал по тях, трите избягали към къщи.
Тази свидетелка е разпитвана пред съдия и потвърждава казаното от нея в
този и разпит, макар че при разпита и пред съда действително обърква датата на
деянието. В разпита пред съда също така заявява, че са имали възможност да
видят тялото на пострадалия, което е било разголено, но не и вързано, тъй като
крушката е светела точно над него. Заявява, че преценката и за това дали дядото
е бил вързан била само тяхно предположение и не са могли да разберат това с
категоричност.
При проведения съдебен оглед съдът констатира,
че на мястото, където тази свидетелка е забелязала подс. М., е имало включена ел.
крушка, която е осветявала тази част на двора, включително тялото на пострадалия.
Светели са и всички стаи на къщата, на първия и втория етаж.
Когато слезли на земята свидетелката Т.К. им казала,
че е видяла Г.„Ч.” да обикаля из стаите. Те със свидетелката Р.Т. възприели
казаното от нея за напълно възможно, тъй като преди това видели и двамата да
пият на барчето на Йонко, където ги били оставили преди да тръгнат за „Частното”. Тази свидетелка заявява, че тъй като живеела
на семейни начала с брата на В.М. – Г.М., първоначално много се страхувала да
каже на мъжа си за видяното. В крайна сметка след като споделили със
семействата си и под влияние на съвестта си трите решили да отидат в полицията
и да разкажат всичко, което направили на следващия ден.
Свидетелката Т.Т.К. заявява, че когато на връщане от „Частното” след 00:00ч. на 02.08.2011г. са минавали край къщата на директорката, чули някакво „пъшкане” и „мънкане”. Тъй като
не забелязали нищо когато се доближили до пътната врата, а видели, че лампата
свети в задния двор вляво, продължили по пътя си. Когато стигнали до голямата входна
врата откъм североизточния край на двора/отразена на сн.№ 1 и сн.2 от
приложения към огледния протокол фотоалбум/, откъм къщата се чуло някакво
„тропане” и „пъшкане”. Тогава решили да се качат на салмата зад къщата, за да
видят какво става. Когато тя се качила,
видяла Веско „Артиката” /подсъдимия М./ да стои до стената на къщата, гледаща
към стопанските постройки, и да слага някакъв ”бакър”/меден кабел/ в един
чувал. В този момент погледите им се
срещнали и в същото време тя видяла в близост човешко тяло да лежи на
земята голо от кръста надолу, скрито в
горната си част зад някакви цветя. Тя разпознала
видяла, че това е „бай В.”, когото познавала отпреди, от който идвал шума,
който те били доловили като пъшкане и охкане, като забелязала, че той леко „подмръднал”
левия си крак. В. „А. бил застанал на 4-5 метра от него.
Те се изплашили и тръгнали да бягат от салмата, по същият път, по кой били дошли.
Тъй като била последна, и докато изчаквала другите две, тя се обърнала и изведнъж
видяла подс. П., който в този момент излязъл от стаята на първия етаж на къщата
и бил се запътил към подс. М.. Казала на
момичета да бягат по-бързо и в същия момент чула, че някой извикал зад тях
:”Кажете ли нещо - умирате!”, но не разпознала на кого принадлежи гласът. Категорична
е още и, че преди да забележи подсъдимия П. в лице, забелязала, че в стаята на
първия/сутеренния/ етаж някой минава покрай прозореца. В разпита си по време на
съдебното следствие поддържа тези си показания, като заявява, че както вън на
двора, така и вътре в къщата е била осветена. Въпреки, че на първия етаж в
едната част на прозореца е имало щори, тя по някакъв начин е видяла силует на човек,
който се разхождал там, но в този момент не го разпознала. По време на оглед заявява, че тъй като е била
най-на запад от трите, е могла да види прозореца в сутеренния етаж /под
стълбището за втория етаж/, като пояснява че и тогава в най- дясната му част е нямало
нито пердета, нито щори, които да го покриват. /Съдът при проведения оглед
провери достоверността на тези и показания, като това негово действие е
отразено на сн.№ 10 от приложения фотоалбум/.
В момента, в който тръгнала да бяга, видяла, че това е .„Ч.” и разбрала,
че именно него е видяла зад прозореца. След като неколкократно беше питана за това обстоятелство, същата остана
категорична, че го е видяла, в момента, в който същият е излязъл от къщата и е завил
покрай северозападният и ъгъл, движейки се от юг на север, като е отишъл при
подсъдимия М.. В този момент той вървял спокойно, с лице към нея. /На
приложения към огледния протокол
фотоалбум, на сн.№ 9, е видно как свидетелката Т.К. показва мястото,
където е видяла човешки силует. На сн.№ 10 същата свидетелка показва прозореца,
зад който е видяла силуета преди да види и самото лице, което в следващия
момент свързала с подсъдимия П.. Това е станало в момента, в който той,
излизайки от стаята на първия етаж през централния вход на къщата, е
минавал покрай светещата ел.крушка в
югозападния ъгъл на къщата в близост до тялото на пострадалия /на сн.№ 9/, и е
тръгнал към подс.М.. В този момент той е бил в анфас към нея, поради което
съдът и дава вяра, че с оглед разстоянието, на което се е намирала, положението
на тялото на подс.П. и наличието на осветеност точно на това място в двора, тя
е могла да го види много добре. Още повече, че веднага е съобщила този факт на
другите две свидетелки, които не са могли да го видят, тъй като вече са били
обърнати гърбом и са слизали от салмата.
Тази свидетелка е
категорична, че само поради това, че е била заплашена впоследствие от подс.М.,
не е сигнализирала веднага органите на полицията, за това което е видяла.
Нейните показания предвид
извършената проверка на място, както и с оглед тяхната категоричност, пълнота и
непротиворечивост, както и взаимовръзката им с останалите доказателства по
делото, съдът също възприе като напълно достоверни.
Въпреки че били видени
от свидетелките подсъдимите останали в къщата до към 04:00 часа сутринта на
02.08.2011г./ вж. обясненията на подс. М. на л.343 от делото/. След внезапната
поява на свидетелките подсъдимият П.
издърпал тялото на пострадалия и го оставил на пода в лятната кухня. Двамата
продължили да събират още медни проводници, взели дори една щайга с картофи/ 14
кг/, връзка лук, изплетена на плитка с дължина 1, 10 м с тегло 2,00 кг, чувал
с картофи /5,200 кг/ и си тръгнали. Когато си тръгвали вече започнало да се
развиделява. На гробището изгорили изолацията на медните проводници и отделили
чистия метал.
Около 05:00 часа сутринта двамата отишли при брата на П. — св.П.М.Р. /П./,
брат на подсъдимия П., за да вземат каруцата му. Св.Р. по ДП е разпитан и е заявил, че е дал
каруцата на подсъдимия М., като с нея те отишли до къщата на св. Ю.Т.П.,
за да продадат медта. В съдебно заседание същият се отказа да свидетелства, и
съдът зачете това негово право, като го заличи от списъка на лицата за призоваване. Предоставеното и приложено като
веществено доказателство писмо на подс. П. до него, предадено от св. Р.Т., дава
яснота за причината за този отказ. Дадените от него показания на ДП обаче се
потвърждават от св. В.Г., както и от разпита на свидетеля Ю.П.. Същият заявява,
че вечерта на убийството е бил в кръчмата на Йонко, като подсъдимите са дошли
заедно към 22:30 – 23:00ч., и той
останал до 00:30 - 01:00 часа. Двамата не са се карали, а са се черпели.
Към 05:20часа някой го извикал отвън от къщи и като отворил видял, че е подсъдимият М. с една каруца и кон.
Казал му, че носи меден проводник, за да се „оправят” с Г.. В. му казал, че „когато
са вземали медта, са били заедно с Гошо”. След като претеглил предадения му
метал /от медните проводници/, който бил 18 кг, той
му платил около 100 лв., но подсъдимият М. не пожелал да му приспадне от тях
дълга на подс. П. към него, като му казал,
че той трябвало да се оправи сам с него.
След това обаче, когато попитал Гошо/подс. П./ за това, той не му дал никакви
пари, като му казал, че имал да връща пари на магазина, и че в момента няма
повече пари. Всъщност пред този свидетел подс. П. не отрекъл своето участие в
придобиването в резултат от грабежа на въпросно количество мед. Неговите
показания напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия М., който заявява, че при предаването на медта само той
е разговарял със св.П., тъй като подсъдимият
П. останал отвън, като му казал, че не иска да се показва, тъй като дължал пари
на св.П.. Твърди, че след предаването на медта двамата с подс. П. са си
разделили и намерената в стопанската постройка земеделска продукция, а именно- чувал с картофи и оплетена връзка с лук с
посочената дължина. Подсъдимият М. взел чувала с картофите, която
оставил у тях, а подсъдимият П.- лука./за което свидетелства и св. Н.,
собственик на къщата/. По късно чувалът с картофите бил
намерен у тях и съдържанието му било претеглено в хранителен магазин в
селото/видно и от протокола за оглед на веществени доказателства на л. 55, том
І от ДП/, като след изтеглянето му тежал 5,200 кг.. Когато подсъдимият П.
изтрезнял, изхвърлил лука, а ръкавиците и дрехите, с които бил облечен вечерта
на 01/02.08.2011г., изгорил. Стойността на тези вещи е била установена със
заключението на назначената на ДП и изслушана по делото оценителна експертиза,
която не се оспорва.
Показателно за
изясняване участието на подсъдимите в извършеното деяние е поведението им след извършването му - на другия ден след него и в
следващите няколко дни. Подсъдимият П. излага защитната теза, че веднага след
деянието бил съдействал на разследването като бил посочил за извършител на
деянието подс. М.. Подсъдимият М. в първоначалните си обяснения е отрекъл
съпричастност към извършване на деянието и дори е оказвал давление върху
свидетелките очевидки да прикрият неговото участие в убийството, в което да
уличат единствено подсъдимия П.. Нещо повече трите свидетелки разказват как именно
подсъдимия М. ги е заплашвал да не разказват какво са видели. Впоследствие
обаче след задържането му прави пълни самопризнания като разкрива и съучастника
си.
В тази връзка по ДП и
пред съда са разпитани множество свидетели. Разпитаната по ДП и пред съда св.В.Г.Г., съжителка на св.П.Р. /снаха
на подсъдимия П. и леля на подсъдимия М./ заявява, че на другия ден, на 02.08.2011г., около 09:30ч., у тях
дошъл подсъдимият М., който търсил кола. След около 10 минути у тях дошъл и
подсъдимият П.. Двамата седнали отвън пред къщата и започнали да си говорят, а
тя отишла до магазина. Когато се върнала видяла, че В. е легнал на леглото и
щял да заспива, но когато му казала, че бай В. е починал, той се разсънил,
станал и отишъл при Г.. Тогава тя чула,
че Г. казал на В., че „трябва да си изгори дрехите”, тъй като той бил изгорил
всичките си дрехи „от снощи”. Дори му се скарал защо не ги е махнал. Разпитана
по време на съдебното следствие, същата свидетелка заявява, че не си спомня
добре, но дадените от нея показания са прочетени по реда на чл. 281, ал.1 т.2
от НПК, след което същата заяви, че поддържа дадените от нея показания в
разпита и пред съдия.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.М.А.Х. /леля на подсъдимия М./. Нейните показания относно първия
грабеж /през м.юли 2011г./ макар и да не са преки, а само косвено да препредават
разказаното пред нея от подсъдимия М., съдът кредитира като достоверни, предвид
тяхната непротиворечивост, пълнота и взаимовръзка с останалите посочени по-горе
гласни доказателства.
Горната фактическа обстановка е безспорно
установена по делото поради което съдът прецени обясненията на подсъдимия Г.П. за
изцяло недостоверни и представляващи една защитна позиция. Поради не уважи
твърденията му, че бил оказал някакво съдействие на разследването като посочил за единствен
извършител на деянията подсъдимия М.. По отношение на това твърдение, от което
този подсъдим явно цели да извлече изгодни за себе си последствия като прикрие собственото си
участие, съдът прие, че става въпрос за защитна позиция, която обаче цели и
манипулиране на разследването и попречване установяването на обективната истина
по случая.
По време на съдебното
следствие подсъдимия П. твърди, че в нощта на убийството на 01.08.2011г. е бил
с негов приятел /разпитания по делото св.В.И.С./
в барчето на селото на една маса, като друг не е имало с него на масата. Към
20:00ч. за малко е отишъл при брат си, където са били подсъдимия М. и И. „Б.”,
при което го попитал кога ще му върне остатъка от парите, които му дължал.
Тогава подсъдимият М. му съобщил, че „има да свърши една работа” и му предложил
да отиде с него. След това дошъл с него в барчето и седнал на масата му като
заедно останали там до към 21:30ч.. Като му станало студено отишъл да се
преоблече до дома си като подсъдимия М. тръгнал с него. По пътя обаче му бил разказал,
че знае, че бай Вълчо има доста пари и
много желязо у тях, което със сигурност бил разбрал от други лица. Той нищо не
му отговорил, а след като се преоблякъл се върнал в барчето. В. останал в
парка, тъй като бил доста пиян. Преди да се върне в барчето обаче отишъл до
братовчеда на приятелката си и на връщане по улицата, минавайки покрай къщата, видял подсъдимия М. и пострадалия А. да се
бият. Подсъдимият М. му е нанасял удари с юмруци и тъй като човекът викал за
помощ, той влязъл, за да го спре да не го бие повече. При това се наложило да
отнеме от ръцете му една щанга, с която подсъдимият М. се е опитал да го удари
и той също го бил ударил- След което успял да изкара подс. М. от къщата и той тръгнал
с него. Пострадалият останал в къщата, и макар и леко „понабит”, бил в адекватно
състояние, можел да разговаря. След като се върнал на барчето, със св.В.С. решили
да се прибират вкъщи и към 00:00ч. си тръгнали, като у тях изпили по една бира
и заспали към 3:00 – 4:00ч.. Към 5:00ч. сутринта подсъдимия М. чукнал на
вратата и казал, че е дошъл да му върне парите, като му дал сумата от 50 лева. Между
тях възникнала разправия, която била чута от свидетеля В.С..
Заявява, че като влязъл
да спасява пострадалия видял трите свидетелки – Р., Т. и В.. Това станало към
23:30ч. – 00:00ч.. Твърди, че едната от тях е била качена върху салмата, а
другите две са били до къщата. Твърди,
че трите трябва да са го видели „когато е бил В.”, а също така и дядото, който
е седял близо до чешмата. В този момент според
него пострадалият е бил в съзнание и е могъл да говори. Към 9:00ч. на другият
ден, когато отишъл да пие кафе, разбрал от хората, че бай Вълчо е бил убит и
тогава си помислил, че е възможно В. да се е върнал и да го е убил. Дори му
звъннал по телефона, за да го попита и отишъл при него. На този разговор
присъствали брат му – П.М.Р., брата на В., и жената на брат му – св.В.Г.. Те
били видели, че той е започнал да бие подсъдимия М. „защото е убил човека”.
Пред тях подс. М. си бил признал, че се е върнал и е убил пострадалия. Твърди,
че брат му и снаха му В.Г. „знаят”, че подсъдимият М. сам е убил пострадалия. В
тези си обяснения признава, че не е отишъл сам да съобщи този факт на
полицията, а едва след като е бил арестуван казал, че убийството е извършено само
от подсъдимия М..
В разпита си по ДП от 04.08.2011г. обаче излага съвсем друга версия. В този
разпит твърди, че след като е оставил подсъдимия М. на една пейка в парка,
минавайки покрай къщата на дядо Вълчо след
00:00ч. видял на покрива на салмата на къщата свидетелката В.В., а до нея на
пътя още две момичета – Р. и Т.. Когато стигнал входната врата чул, че
някой вика за помощ. Тогава бил влязъл и видял пострадалия да лежи по гръб на
цимента, като подсъдимия М. му нанасял побой с юмруци по тялото, като му казал,
че бай В. не иска да казва къде са парите. Намесил се, дръпнал В. и тогава
двамата се сбили. Успял да накара В. да тръгне с него. Оставили пострадалия на
земята, но в този момент той бил жив, макар и замаян от побоя. След като оставил
В. до люлките в парка, се върнал да провери как е бай Вълчо. Видял го подпрян
на стената на къщата в състояние да говори, като дори му бил казал, че е добре.
След това се прибрал вкъщи. Сутринта на кафето разбрал, че бай В. е умрял. В следващия му разпит на ДП от
12.01.2011г. допълва и развива
първоначалната си версия с други „факти”, а именно че към 05:00 – 06:00ч. на
02.08. подсъдимият М. дошъл у тях и му казал, че бил намерил някакви кабели.
Същевременно го заплашил, че ако каже, че знае, че е влизал у бай Вълчо да го
бие, щял да каже, че той го е убил. Тогава той го изгонил от къщи.
Предвид което съдът не прие твърденията му за някакво оказано съдействие на
органите на разследването, предвид обстоятелството, че същото е дадено с оглед
прикриване на собственото участие в извършване на деянието. Освен това по време на съдебното
следствие същият направи опит да
манипулира съда, като склони към лъжесвидетелстване един от посочените от него
свидетели /св.В.С.В./, и направи опит да склони към лъжесвидетелстване други
двама свидетели, които също бяха разпитани по негово искане – св.С.Д.Г. и св.А.Й.И.. Дадените от св.В.И.С. показания са в пълно противоречие с
останалите по делото доказателства. Предвид липсата на категоричност, пълнота и
непротиворечивост в неговите показания, както и с оглед обстоятелството, че този свидетел беше
посочен едва в хода на съдебното следствие, а изнесените от него факти не са
били съобщени дори от подсъдимия П. пред органите на разследването, същите не бяха
кредитирани с доверие от съдебния състав. Същите са изцяло в услуга на
подсъдимия П. и обслужват неговата защитна версия. Останалите двама свидетели
на защитата, св.Г. и св.И., пък изобщо не потвърдиха твърденията му, че пред
тях подсъдимия М. бил споделял, че сам е извършил убийството. От съществено значение при
преценката за този факт са и последващите действия на подсъдимия П., който
веднага след убийството се е опитал да скрие уликите от престъплението като е
изгорил сам дрехите си, както и ръкавиците, и е карал и другия подсъдим да
направи това.
Проведеното самостоятелно съдебно следствие даде
възможност за събиране и на допълнителни доказателства, с оглед на които обективната истина бе
установена по несъмнен начин. По време на извършване на съдебния оглед
свидетелката Р.Т. предостави на съда 2 бр. писма с пощенски плик, с клеймо от
Затвора – гр.Стара Загора с дата 19.06.2012г., изпратени и от подсъдимия П..
Горните съдът прие като веществени доказателства по делото след предявяване и прочитане. Видно от съдържанието на тези писма в същите
подсъдимия П. уговаря св.Р.Т., която е негова бивша приятелка, да му съдейства
като предаде едно от писмата на брат му и да го свърже с лице от селото, когото
нарича по име и с прякор – Веско „Заека”. Дава и указания и да се свърже и с
лице на име Данчо, с които е трябвало да се види спешно. Освен това писмото
съдържа и указания какви показания трябва да даде свидетелката, така че той да
бъде освободен. Писмото до брат му П. пък съдържа заплахи, че ще го накаже
когато излезе, и че той или жена му трябвало да
кажат „истината” на полицията, а именно че Веско е убил бай Вълчо.
Допълнително
разпитаните в последния ден на съдебното заседание свидетели И.А.И./”Б.”/ и Н.П.А. потвърждават
приетата за установена по- горе безспорно изяснена фактическа обстановка като заявяват,
че не познават със св. В.С., никога не
са го виждали и той не е бил на масата на подсъдимите в „барчето на Й.” вечерта
преди убийството, както и че двамата подсъдими са си тръгнали заедно към 00:30
часа/ на 02.08.2011 г./.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп /л.62-л.66, т.ІІ по ДП/ е видно, че причина
за смъртта на пострадалия В.Т.А. е съчетана
черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на лицето,
кръвонасядания и охлузвания на главата и лицето, кръвонасядания на меките
черепни покривки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, контузии на мозъка, и гръдна травма, изразяваща се в кръвонасядания по кожата на гръдния кош,
счупвания на ребра двустранно, счупване на гръдна кост, контузия на белите
дробове, кръвонасядане на предното и задното средостение, кръв в двете
плеврални кухини. Установени са още - отток
на мозъка и белите дробове, счупване на двете плочки на щитовидния хрущял на
гръкляна, счупване на долната челюст в дясно, счупване на лявата предмишнична
кост в горната трета, охлузвания и кръвонасядания на кръстната област,
седалището и крайниците. Всички травматични увреждания са прижизнени, като по давност отговарят да са получени непосредствено преди смъртта. По
време на нанасяне на травматичните увреждания пострадалият е изпитвал болки и
страдания, въпреки че за определен период от време е загубил съзнание, за което
говори вдишаната в белите дробове кръв. Поради
което съдът прие, че преди да почине пострадалият е изпитвал
силни болки и страдания, изживял големи
предсмъртни мъки.
Състоянието на трупните изменения отговорят на смърт от
първата половина на първо денонощие. Предвид което съдът прие, че смъртта е настъпила след 00:00 часа на 02.08.2011 г..
В
съдебно заседание вещите заявиха, че травмите в областта на главата са били с
по-голяма тежест и е възможно да бъдат получени при блъскане на главата върху
твърда повърхност, което съответства на
обясненията на подсъдимия М..
Гръдната травма е резултат на
удари и натиск, най-вероятно с крак, каквито има и по шията, и които са
били със значителна сила. За тях вещите лица обясняват, че могат да бъдат
получени при скачане с крака или седалище върху гръдния кош.
Вещите лица заявяват, че
само от гръдната травма не може да се стигне до състояние, в което лицето не
може да води разговор и са категорично, че след получаване на черепно-мозъчната
травма с пострадалия не е могло да се води разговор. Тъй като в случая, освен
компресия е имало и контузия на мозъка, се предполага, че веднага след това
пострадалия е изпаднал в кома. Поради което съдът прие, че в момента, в който
пострадалият е бил видян от свидетелките оставен на югозападния ъгъл на къщата,
след нанесения от подсъдимия П. побой върху плочника на двора, същият не е
можел да говори.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза на живо лице на подсъдимия В.М. /л.74-л.75, т.ІІ по ДП/ е видно,
че установените при прегледа на 03.08.2011г. охлузвания и драскотини са с
давност преди деянието или са незначителни. Единствено охлузването на шията и
дясната предмишница отговаря да са получени към момента на деянието –
01/02.08.2011г.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза на живо лице на подсъдимия Г.П.
/л.71 т.ІІ по ДП/ е видно, че при прегледа му не са установени
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Т.е. тази експертиза не
потвърждава твърденията му, че се е сбил с подсъдимия М. и последния го е ударил
с метална тръба.
От заключението на
изготвената по делото дактилоскопната
експертиза /л.78-л.79, т.ІІ по ДП/
е видно, че намерената и иззета от долно ляво стъкло от вратата на лятната
кухня с протокола за оглед на произшествие от 02.08.2011г. е идентична с дясна длан на подсъдимия М.. Същият по време на
разпита си заявява, че се е порязал на стъклото на вратата, докато е влизал в
къщата, след като подсъдимия П. с винкел го е счупил. Тъй като ръкавиците, с
които е бил подс. П. са били изгорени от него, такава следа по отношение на
него не е установена.
По делото са били
проведени многобройни сравнителни
одорологични изследвания на веществени доказателства, одорологични следи и
сравнителен мирисов материал от лица, като само при едно от тях /именно това в протокол № 27 от 30.08. и
31.08.2011г. е открита мисирова следа под № 1 от протокол № 0004062 и протокол
№ 0004063 от 02.08.2011г. – ръкавици, която е идентична с мирисовия материал иззет с протокол № 0004066 на В.К.М..
Тъй като ръкавиците, с които е бил подс. П. са били изгорени от него, такава
следа по отношение на него не е установена.
По делото са били
назначени и други експертизи като – СМЕ
на веществени доказателства, видно от която по предоставените обекти за
изследвания не са били открити следи от кръв от подсъдимите, които да бъдат
подложени на по-нататъшни изследвания.
Видно от заключението на
оценителната експертиза /л.135 – л.137, т.ІІ от ДП/ пазарната
стойност на отнетите при грабежа на 02.08.2011г. движими вещи, а именно: 18кг. меден
проводник на стойност 135лв., 19,200кг. картофи на стойност 9,78 лв. и 2кг. лук
на стойност 1,30 лв., е 146,08
лв..
При огледа на местопроизшествието са открити и
иззети множество веществени доказателства – дрехи, обувки и предмети на
извършителите и на пострадалия, по които не са открити следи от престъплението,
за които съдът се произнесе с присъдата.
Предвид гореизложеното
съдът прие, че по описания начин с деянието си двамата подсъдими са осъществили
от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление
по чл.199, ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1
от НК, а именно: през месец юли 2011 г. и на
02.08.2011 год., в с. Трояново, общ. Раднево, при условията на продължавано
престъпление и в съучастие като съизвършители, в условията на опасен рецидив,
отнели чужди движими вещи: сумата от 1700 лв./при първия грабеж/, и 18 кг. меден
проводник на стойност 135 лв., 19,200
кг. картофи на стойност 9,78 лв. и 2 кг. лук на стойност 1,30
лв./при втория грабеж/, или всичко на обща стойност - 1846,08 лв., от
владението на Вълчо Т.А. от с.с, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила и като грабежът е придружен с убийството на Вълчо Т.А.
с ЕГН: **********. Поради което ги призна за виновни в извършването на това
престъпление.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин и от останалите събрани по делото доказателства
както по настоящото дело по реда на съдебното следствие, така и от тези на
предварителното производство по приложеното ДП № 360/ 2011 г. по описа на РУП- гр.Раднево приложени по делото писмени и веществени доказателства,
приобщени по делото по съответния процесуален ред на основание
чл. 107, ал. 2 и чл.283
и сл. от НПК, след проверка, прочитане и приемане.
Поради гореизложеното във връзка с предходните и
последващите действия на подсъдимите съдът намира, че е налице и безспорно доказана пряка причинно-следствена връзка
между действията на подсъдимите и смъртта на пострадалия.
С оглед гореизложеното
съдът прие, че е безспорно установено, както авторството, така и извършването
на деянието по описания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин, а
също и причинно- следствената връзка между действията на подсъдимите и
настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. Поради което деянието
е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Наред с това са установени и подбудите, подтикнали подсъдимите за извършването
му.
ОТНОСНО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимите Г.М.П.
и В.К.М. с
горепосоченото си поведение, затова че през месец юли 2011г. и на
02.08.2011 год., в с.Т., общ.Раднево, при условията на продължавано
престъпление и в съучастие като съизвършители, в условията на опасен рецидив, са
отнели чужди движими вещи: сумата от 1700 лв./при първия грабеж/, и 18 кг. меден
проводник на стойност 135 лв., 19,200
кг. картофи на стойност 9,78 лв., и 2 кг. лук на стойност 1,30
лв./при втория грабеж/, или всичко на обща стойност - 1846,08 лв., от
владението на Вълчо Т.А. от с.с, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила и като грабежът е придружен с убийството на Вълчо Т.А.
с ЕГН: **********, са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл. 29, ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Поради което ги
призна за виновни в извършването на това престъпление. Касае се до две деяния,
осъществяващи поотделно два различни състава на престъплението грабеж/ грабеж,
представляващ опасен рецидив и грабеж,
представляващ опасен рецидив, и придружен с убийство/.
От обективна страна второто деяние представлява по-
тежко наказуем /квалифициран/ състав на грабежа по чл. 199, ал.1 от НК, тъй
като е извършено не само в условията на опасен рецидив и за двамата подсъдими/каквото
е първото им деяние/, но в случая е било придружено и с убийство/като
допълнително квалифициращо обстоятелство/. Като отегчаващо вината
обстоятелство/макар и невключено в квалификацията на деянието/ прокурорът е
посочил в обвинителния акт и проявената жестокост и особено мъчителния начин за
пострадалия, с които е било придружено деянието при втория грабеж.
Грабежът представлява съставно престъпление и
включва две прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на
престъпление /принуда и кражба/, но които дадени в определена обективна и
субективна връзка се явяват едно сложно престъпление. Поради това при съучастие
под формата на съизвършителство от обективна страна деянието е съставомерно и
от гледна точка на отделния деец и се обуславя от извършването на отделен
елемент от изпълнителната дейност. С оглед на което евентуален довод за наличие
на ексцес по отношение на убийството на пострадалия би бил основателен само
тогава когато единият от съизвършителите без знанието и съгласието на другия
извърши по-тежко престъпление от уговореното.
Съдът прие, че намеренията на
двамата подсъдими при упражнената принуда са били не за нанасяне на телесна
повреда, а за умъртвяване, именно поради което, макар и да не са били сигурни
дали пострадалият е умрял от ударите при побоя, подсъдимите са продължили да му
нанасят допълнително множество удари в жизнено важни органи с цел със сигурност
да лишат пострадалия от живот. Същевременно принудата е била насочена към това
пострадалият да съобщи местонахождението на парите. За това, че целта на
придружаващото грабежа деяние е била причиняване смъртта на пострадалия категорично говорят данните от СМЕ на труп. Всичките
им удари са били насочени в областта на жизненоважни органи и са били с голям
интензитет, вследствие на което пострадалият е преживял големи болки и
страдания. Всички описани по- горе действия говорят за общото намерение и
общност на умисъла на двамата подсъдими още от самото начало да извършат
деянието, като лишат от живот пострадалия.Поради което съдът ги призна за
виновни и за това квалифициращо извършения грабеж обстоятелство.
В случая, тъй като двете
деяния на подсъдимите/ през м. юли и на 02.08-2011 г./ осъществяват
поотделно различни състави на едно и също престъпление /грабеж/, извършени през непродължителен
период от време /от около един месец/, при една и съща обстановка и еднородност
на вината, при което второто деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на първото, налице е едно
единно продължавано престъпление, което съгласно чл.26, ал.1 и
ал.3 от НК.се наказва за по-тежкия
резултат от тях, като се вземат
предвид значението на деянията, извършени при квалифициращите обстоятелства, и
на самите квалифициращи обстоятелства, очертаващи цялата престъпна дейност.
С оглед на всичко
гореизложено съдът приема, че от обективна страна подсъдимите Христов и Коев са
осъществили изпълнителното деяние на чл.
по чл.199, ал.2, т.2, предл.
1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б."а" и
б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК. По време на извършване на
деянието същите са действали умишлено като предвиждали настъпването на обществено-опасните
последици, но са искали настъпването им.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При
така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че и двамата
подсъдими- подс. П. и М. са извършили деянието виновно, при пряк умисъл.
Съгласно чл. 11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, и е искал или допускал настъпването им.
В случаят съдът прие, че при
извършването и на двете деяния двамата подсъдими са действали с общ умисъл.
Независимо от установеното по делото обстоятелство, че при втория грабеж/ на
02.08.2011г./ подсъдимият М. има по- малко участие в извършване на деянието, съдът
го призна за съучастник, тъй като този подсъдим също е упражнил физическа
принуда спрямо пострадалия, а след това, въпреки че е виждал, че в резултат на
действията на съучастника му е щяла неминуемо да бъде причинена и смъртта му,
не се е противопоставил, а е стоял и пазел, за да не ги види някой и да не им
бъде попречено да довършат започнатото. Т.е. конкретния му принос в
предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици е
налице, поради което и той се явява съизвършител в извършване и на второто
деяние.
Умисълът, който и в двата случая
е налице, е пряк и за двамата подсъдими, тъй като всеки един от извършителите
при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнение на
престъплението заедно с другия, като са искали и допускали, че от така
съчетаната дейност може да настъпи смъртта на пострадалия. В конкретния случай
и за двата грабежа бе установено, че и
двамата подсъдими са участвали в отнемане на имуществото на пострадалия с намерение да го присвоят
противозаконно, като за тази цел са привели жертвата в беззащитно състояние,
намирайки се под въздействието на алкохол. И двата пъти грабежът е извършен към
или след полунощ. При първия грабеж/ през м. юли/ пострадалият е бил вкаран
насила в каруцата от подсъдимите, които са целели да го закарат на гробищата,
за да каже къде е желязото или парите от продажбата му, тъй като със сигурност
са знаели/ както и цялото село/, че у него могат да се намерят такива. При втория грабеж, макар и да са отишли да
крадат, виждайки пострадалия да спи в къщата, са решили да му нанесат побой, за
да каже къде крие парите. Т.е. умисълът по отношение на принудата е бил за
лишаване от живот на пострадалия, т.е. за убийство. Двамата са нанасяли яростни
удари с юмруци и ритници, в резултат на което пострадалият още в началото е
паднал на земята. Макар че участието на подсъдимия П. в това деяние е по-голямо
от това на подсъдимия М., действията и на двамата са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на смъртта, която се явява резултат именно от
общо упражненото насилие. Не може да има никакво съмнение, че и двамата са
допускали настъпването и. Поради което деянието правилно е било квалифицирано като съизвършителство
във връзка с чл. 20, ал.2 от НК.
Подсъдимият М. макар и да заявява, че не е искал настъпването на смъртта на
пострадалия е осъзнавал евентуалния резултат от действията на своя съучастник,
извършени в негово присъствие, но ги е приел като необходими за постигането на
общата престъпна цел. Не се е противопоставил и се е възползвал от ситуацията,
като дори активно се е включвал чрез пазене, в действията по умъртвяването на
жертвата, както и в отнемането на вещи, с цел противозаконното им присвояване.
Що се отнася до първия грабеж, през м.юли 2011г. съдът не възприема
доводите на защитника на подсъдимия П. – адв.Г., че тъй като пострадалият сам
бил казал на подсъдимите да вземат парите, за да се почерпят, нямало извършено
престъпление. Съдебната практика е категорична, че грабежа е налице и в
случаите, когато под непосредствено въздействие на заплашването /а в случая и
на физическата принуда, извършено от дееца спрямо пострадалия, последния сам му
предаде парите си/, с цел да спаси здравето или живота си. В случая е
установена и причинната връзка и между принудата и отнемането, която е пряка. Поради което в двата случая
деянията на подсъдимите правилно са били квалифицирани по чл. 199,
ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б."а" и б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, и са такива, извършени при
пряк умисъл. В случая е налице пряк умисъл и у двамата съизвършители, тъй като
и двамата са искали/ а не допускали/ отнемането на вещите както и настъпването
на смъртта на пострадалия.
Деянието и за двамата е извършено с такова
съзнание и в съучастие под формата на съизвършителство. При съизвършителство
всеки един от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен
резултат като се вземат в предвид характера и степента на тяхното участие./ чл.
21, ал.1 от НК/.
Съдът прие, че по
отношение на квалифициращото обстоятелство на втория грабеж, не е налице
евентуален умисъл за убийство, предвид установеното по безспорен начин, че
дейците са искали и допускали, че при упражнената от тях принуда, целяща отнемането на вещите, и в резултат на
нанасяните от тях удари на пострадалия, както и оставането му в безпомощно
състояние, може да последва и неговата смърт. С оглед на което съдът намира, че
подсъдимите са осъществили състава на престъплението, за което съдът ги призна за виновни, както от обективна така и
от субективна страна при наличието на вина под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 във връзка с чл. 199,
ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б."а" и б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът прие, че и
двата пъти подсъдимите са имали убедителен
мотив за извършване на грабежа
поради известния им/ както и на цялото село/ факт, че пострадалият има пари, с
които се снабдява от продажбата на желязо. Освен това са съзнавали улесняващото
обстоятелство, че пострадалият живее сам. При втория грабеж са имали и
затвърдена увереност, че отиват на място, откъдето има какво да отнемат, а
когато са видели пострадалия- и че е възможно да намерят пари, но вече са се и уплашили,
че ако го оставят жив, може да ги издаде. Съзнавали са също така, че този път нищо
не би им попречило/както първия път/ да упражнят по- голяма сила и интензитет
на принудата с цел да открият парите, както и че за това трябва да стигнат чрез
лишаване от живот на пострадалия- факт, който не напълно са съзнавали и са искали. Доказателство за
това са обективните им действия: Когато са го забелязали, пострадалият е спял в
стаята и е бил заключен, подсъдимите са преодолели съпротивата му като са
счупили с винкел стъклото на прозорчето на вратата. Пострадалият дори не е имал
възможност да окаже съпротива като използва намерения при претърсването и
изземването пистолет, за който е установено, че е негов, или пък мобилния си
телефон. Веднага са започнали да му нанасят интензивен побой, за да им съобщи
местонахождението на парите. Намерили са и са си сложили ръкавици, за да не
оставят следи. Подсъдимият П. е използвал винкел при счупването н прозореца. Т.е.
налице са обстоятелства, които говорят за това, че още в този момент у тях е
формиран именно умисъл за грабеж, придружен с убийство. Според теорията
мотивът, целта и решението, свързани с умисъла на дееца, са основните признаци
от субективния процес на умишленото престъпление, които определят неговото
вътрешно съдържание. Общото в случая е взетото предварително/макар и на място
при второто деяние/ решение, въз основа на което е осъществено престъпното
поведение, обусловено от определения мотив за постигането на същата цел, при
същите условия на време, място и обстановка. Затова и в съдебната практика и в
теорията се приема, че е достатъчно
деецът само в най- общи линии да
предвижда, че вследствие на престъпните му действия/чрез които в случая се е
осъществила принудата/ ще настъпят вредните последици/ в случая смъртта на
пострадалия/, а по какъв начин точно ще направи това/ с какви средства/ е без
значение./ В този см. вж.Р№ 481-57 г., І н.о, ВСР/. Поради което
съдът не възприе изложените от защитника на подсъдимия П. доводи в тази насока,
които не почиват на събрания по делото доказателствен материал, както и на
приетото в съдебната практика.
Освен това, макар и
да не бяха изложени такива твърдения по отношение на придружаващото грабежа
деяние/което същевременно е и квалифициращо обстоятелство/при втория грабеж, предвид
интензитета, силата и посоката на ударите, които са били нанасяни от двамата
подсъдими на пострадалия, умисълът за извършване на деянието/убийство/ е
безспорно установен. В съдебната практика се приема, че с оглед силата на ударите, местата където са
нанасяни, продължителността на нанасянето им, тяхната многобройност, начина на
нанасянето им, умисълът по отношение на това обстоятелство не е за нанасяне на
телесна повреда, а за причиняване на смърт, т.е. той е пряк умисъл, а не евентуален.
Що се отнася до
приетото от прокурора в обвинителния акт като отегчаващото вината обстоятелство
при втория грабеж, а именно извършването на убийството на пострадалия „с
особена жестокост” и „по особено мъчителен начин”, съдът също намира, че
предвид гореизложеното това е безспорно установено и доказано. С оглед начина
на извършване на деянието/ чрез нанасянето на множество удари в сравнително
продължителен период от време, причинили бавно и мъчително смъртта на
пострадалия/ касае се до убийство, извършено по особено мъчителен начин. В съдебната практика се приема, че е
налице „особено мъчителен начин”, когато пострадалият е преживял извънредни
мъки по обем и качество, които са особени и обективно констатирани, и когато се
изживяват тежки предсмъртни мъки, които са прижизнени. От заключението на СМЕ на
труп се установява наличието на множеството удари, характеризиращи особено
мъчителен начин на извършване на убийството за убития.
Вследствие на
извършените от подсъдимите действия/ нанесения жесток побой на пострадалия чрез
множество удари с достатъчен по сила интензитет съдът намира за безспорно
установено, че преди смъртта си
последният е изживял тежки предсмъртни мъки, изпитвайки значителни и
изключителни болки и страдания, или деянието е извършено по особено мъчителен начин. Последното обстоятелство освен че представлява характеристична данна за
дееца, сочи и на по- висока степен на обществена опасност с оглед начина на
извършване на деянието.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на
подсъдимите съдът изходи от общите разпоредби на закона/ чл. 54 от НК/, принципите за определяне на наказанието, както и от и предвиденото в
специалната разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал.3 от НК, когато отделните деяния осъществяват различни състави,
продължаваното престъпление се наказва по
по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при
квалифициращите обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за
цялостната престъпна дейност. В случая по по-тежко квалифицирания състав е този
по чл. 199, ал.2 от НК.
Разпоредбата на чл.
199, ал.2, т.2, предл. 1-во, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б."а" и б."б", вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1
от НК, предвижда
алтернативно следните наказания: „Лишаване
от свобода” в размер от 15 до 20 години, „Доживотен затвор” или „Доживотен
затвор без замяна”.
Предвид младата възраст на подсъдимите съдът
счете, че същите все още имат възможност след едно по- дълго изолиране от
обществото да се поправят и превъзпитат, както и че следва да им бъде дадена
тази възможност. Поради което счете, че следва да наложи и на двамата наказание
по първата алтернатива на чл. 199, ал.2 от НК, а именно „Лишаване от свобода от 15-20 години”.
При определяне размера на наказанието съдът
изходи от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
По отношение наказанието на
подсъдимия Г.П..
С оглед по-
голямото и решаващо участие на този подсъдим в извършване ни на двете деяния в
състава на продължаваното престъпление, и особено в извършване на убийството
като по- тежък престъпен резултат; проявената особена жестокост и особено
мъчителния начин на при извършването му; обремененото му съдебно минало и лоши
характеристични данни/ не работи, системно употребява алкохол, при употребата
на който стават агресивен/, за които съдът имаше възможност сам да придобие непосредствени
впечатления, предвид манипулативното му поведение по време на процеса спрямо
свидетелите и доказано склоняване на други лица/допуснати като свидетели
поделото/ към извършване на престъпление; липсата на съжаление и разкаяние за
извършеното, съдът прие, че се касае до деец с висока степен на обществена
опасност. Последните съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство за
този деец съдът отчете тежкото му материално и
семейно положение. Поради което определи наказанието на този подсъдим
при превес на отегчаващите вината обстоятелства и то в по- висок размер от този
на другия подсъдим М..
По отношение наказанието на подсъдимия В.М..
С оглед направените от подсъдимия М. почти
пълни самопризнания почти веднага след извършване на деянието; поведението му
след това- изразеното съжаление и разкаяние и оказано пълно съдействие при
разкриване извършителите на деянието; определено по- малката роля при
извършването на деянието; тежкото му материално и семейно положение, които отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът прецени, че неговата обществена опасност е по-
малка от тази на другия подсъдим П.. Като отегчаващи вината обстоятелства за
този подсъдим съдът също отчете обремененото му съдебно минало и лоши
характеристични данни, както и проявената особена жестокост и особено мъчителния
начин при извършването на второто деяние.
С оглед на тези обстоятелства и
като взе предвид голямата обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, както и подбудите за извършване на деянието, съдът определи наказанията
на двамата подсъдими при условията на чл.
54 от НК при превес на отегчаващите
вината обстоятелства- в размер на 17 години лишаване от свобода за подсъдимия М.
, и на 20 години лишаване от свобода за подсъдимия П.. Съдът постанови тези
наказания да бъдат изтърпени от подсъдимите ефективно при първоначален “строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит тип” съгласно чл.61 т. 2, вр. с чл. 60, ал.1
от ЗИНЗС .
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия П., считано от 05.08.2011г. до
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия М., считано от 05.08.2011г. до 06.12.2011г.
/когато е бил приведен в затвора за изпълнение на друга присъда/.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.53, ал.1, б.”а”
от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото: 1бр. мъжки панталон с кафеникав
цвят, общо, силно замърсен; 1бр. мъжка горна дреха (ватенка) светлозелена,
силно замърсена; 1бр. брадва; 2бр. неправилни по форма парчета стъкло; 1бр.
памучен тампон със засъхнала по него червено-кафява материя (иззета от входната
врата на кухнята); пластмасова кутийка от филм с надпис: “косъм от
брадва"; полиетиленово пликче с надпис: "косъм иззет от входната
врата на кухнята"; 1бр. мъжки спортен, черен панталон от
шлиферен плат, общо замърсен;
1бр. светлосин дънков панталон, марка "DESERT&STAR"; 1бр. мъжки
спортен панталон с 3/4 крачоли, светлозеленикав цвят; 1бр.черно горнище (яке)
от изкуствена материя с цип и надпис на предницата "G-STAR RAW"; 1бр.
мъжка синя тенис фланелка с по три бели ленти в горната си част; 1бр. черна
тенис фланелка от изкуствена материя; 1бр. тъмносиня тенис фланелка с надпис "CABIN
SPORTWEAR"; 1бр. черен мъжки потник с надпис "Аdidas"; 1бр.
парче Г-образен винкел 2,5/2,5 см., с дължина 98,5 см., силно корозирал; 1бр. метална
квадратна тръба с дължина 49,3 см. и дължина на страната 2,5 см; 2бр. текстилни ръкавици с по
пет пръста; връзка с привързани към нея 9 на брой ключове; 1бр. катинар; 1бр.
трасологическа следа от стъпка; бяло листче 5,5/6см., връзка с привързани към
нея 9 на брой ключове; 1бр. катинар, които след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени, поради тяхната малозначителност и негодност за употреба, а 1бр. пистолет, сив на цвят, марка "COBRA magnum"
2002, кал. 9 мм. и 10 бр. газови патрони,
оставени на съхранение в КОС при РУП – Раднево, да се предадат на разпореждане
на служба КОС при РУП – Раднево.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото, а именно 1/един/ брой мобилен телефон, марка "Нокия"-
модел 6021 с IMEI359357006670203, принадлежащ на
подсъдимия Г.М.П., да бъде върнато на същия след влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови иззетите с протокола за
оглед на местопроизшествие от 04.08.2011 г.
веществени доказателства: 9/девет/ бр. банкноти с номинал 5/пет/лв. и 2/два/бр. банкноти с номинал 10/десет/лв.,
представляващи сумата от 65 лева /шестдесет
и пет лева/, намиращи се на съхранение в ОД на МВР-Стара Загора, приети с
протокол от 11.08.2011г. на ОД на МВР- Стара Загора, принадлежащи на
пострадалия, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на наследниците
му- В.Г.А. и Т.В.А..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като
подсъдимите са признати за виновни и са им наложени съответните наказания по
НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите П. и М. направените при разглеждане на делото разноски от държавата в размер на сумите от
по 738 лв.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините за
извършване на деянието се съдържат преди всичко в данните за личността на
подсъдимите – немотивирана агресивност, елементарна ценностна система,
незачитане на личната неприкосновеност, системната употреба на алкохол с
последващи прояви на агресивност жестокост, липса на морално - волеви задръжки.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ СП.
ДРАГОТИНОВА/
ЧЛЕН:
/ ТАТЯНА ГЬОНЕВА/