№ 328
гр. Русе, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520105175 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от М. Д. В.
срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Ищцата твърди, че на 14.11.2022г. около 15.45 ч. на бул. „***“ пред пл.
„***“ в гр. *** е пострадала при пътно - транспортно произшествие,
причинено от Л.Т.Т. в качеството му на водач на лек автомобил „***“, модел
„***“ с рег. № *** негова лична собственост. Непосредствено след
произшествието бил подаден сигнал към телефон 112 и на място пристигнал
патрул на „Пътна полиция“, който съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали. Според протокола водачът на лекия автомобил „***“ навлязъл в
насрещно движение, като ударил челно управлявания от ищцата лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. В протокола били описани
щетите по автомобила, а на виновния водач съставен АУАН. За автомобила, с
който било причинено произшествието имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Твърди се, че от произшествието на ищцата са причинени болки и
страдания, които търпяла и понастоящем. Претърпяла силен шок и загуба на
памет. Била откарана със Спешна медицинска помощ в „УМБАЛ Канев“ АД с
болки в главата и загуба на памет. Последвала хоспитализация в отделение по
1
неврохирургия. Поставена й била диагноза „мозъчно сътресение, без открита
вътрешно-черепна травма“. По време на престоя си също имала болки в
главата, корема, гърдите и врата. Независимо от точното спазване и
изпълнение на предписаното домашно лечение след изписването й
продължавала да чувства силно главоболие, умора, световъртеж, гадене и
безсъние. Била насочена отново към хоспитализация в отделение по нервни
болести за допълнителни изследвания и лечение. На 29.11.2022г. била приета
за болнично лечение в УМБАЛ „Света М.“ ЕАД гр. Варна, след което й бил
издаден отново болничен лист за още 27 дни отпуск поради временна
неработоспособност. За извършените прегледи, консултации и назначени
терапии й били издадени съответните документи. В резултат на процесното
ПТП, ищцата била неработоспособна за периода от 14.11. до 25.12.2022г., или
общо 41 дни, от които 11 за болнично лечение и 30 домашно. В този период
не е успяла да се възстанови напълно. Изпитвала значителни болки и
страдания, чиято обезвреда претендира в настоящото производство. Твърди
се, че причината за изпитваните от нея интензивни болки са получените
травми от процесното ПТП - сътресение на мозъка и загуба на памет.
Физическите увреждания били в резултат на удара, получен при
произшествието. Състоянието, в което изпаднала след него променило
начина й на живот, като в продължение на 2 месеца била на домашно лечение,
което изцяло я лишило от възможността за трудова и социална реализация.
Преживеният стрес се отразил негативно и на психиката й. Оказал сериозно
влияние върху живота й, в семейството, домакинството, работата и социалния
живот. Голяма част от задълженията си се налагало да върши с повече
усилия, с повече време, включително за част от тях била принудена да търси
външна помощ. Преустановила управлението на лек автомобил поради
състояние на страх и тревожност. В резултат от ПТП-то била преживяла и
психо-травма, изразяваща се в тревожност, нарушен сън, страх от возене и
управление на автомобил. Започнала да получава паник атаки, сънувала
кошмари. Събуждала се през нощта с недостиг на въздух. Не можела да спи.
Гадело й се и се разтрепервала без видима външна причина. В продължение
на 6 месеца след инцидента не управлявала МПС. Тъй като оплакванията й
продължавали потърсила и специалист психиатър.
Твърди се, че инцидентът се отразил и на работата й като адвокат в
адвокатско дружество. Не била в състояние да изпълни множеството
2
ангажименти, които се наложило да отлага. Инцидентът се отразил негативно
и на изпълнение на ангажиментите й във връзка с редовна докторантура към
Русенския университет.
Твърди се, че психологическите последици от инцидента – изживения
стрес и душевни страдания ще я съпътстват до края на живота. Започнала да
изпитва лесна уморяемост, невъзможност да понася физически натоварвания.
Също така не била в състояние да отдели и необходимото време и внимание
на малкото си дете и да иска помощ за изпълнение на обичайни домакински
задължения.
В резултат на произшествието освен множеството неимуществени
вреди същата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на лекия автомобил, който бил до такава степен увреден, че неговото
възстановяване не било икономически рентабилно. Същият бил предаден за
скрап срещу сумата от 500лв., а освен неговата стойност на два пъти се
налагало да заплати и разноски - за репатрирането му от мястото на
произшествието до сервиз, а вторите разноски били във връзка с установяване
на действителното му състояние след процесното ПТП.
Пред ответното застрахователно дружество предявила съответната
претенция за обезвреда с писмо с входящ номер от 21.11.22 г. Било й
определено обезщетение в общ размер от 3175,02 лв., за които не било
посочено как е определено и какво покрива.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултата на ПТП в размер на 4824.98
лева от общо 8000 лева частично от 10 000 лева след приспадане на
заплатената сума от 3175.02 лева, ведно със законната лихва, считано от
21.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултата на ПТП в размер на 13 040 лева
от общо 13 540 лева след приспадане на заплатената сума от 500 лева при
предаване на автомобила излязъл от употреба, ведно със законната лихва,
считано от 21.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и
водача на лекият автомобил, причинил произшествието, както и механизма и
3
вината за настъпването на същото. Оспорва се ищцата да е претърпяла
подробно изложените от нея в исковата й молба физически болки и
психически страдания като резултат от процесното ПТП. Посочено е, че
обезщетението, което й е изплатено е 3100,00 лв. за претендирани
неимуществени вреди, 60,00лв. по фактура № *** от 22.11.2022г., издадена от
УМБАЛ Канев за съдебномедицинско освидетелстване и 15,02 лв. по касов
бон от 20.11.2022г. за закупени лекарства. Твърди се, че единственото
получено увреждане от ищцата е мозъчно сътресение, без загуба на съзнание.
В резултат на процесното ПТП била получила сравнително леки наранявания,
без фрактури, тежки контузии и се е възстановила в рамките на обичайния
период. Останалите оплаквания се дължали на придружаващи заболявания,
които нямат връзка с процесния инцидент, което се установявало и от
издадената медицинска документация. В условията на евентуалност се
оспорва и предявеният иск за неимуществени вреди по размер.
Оспорва се по размер и претенцията на ищцата за имуществени вреди
по лекият автомобил „*** ***“. Твърди се, че действителната стойност на
същия е между 8000 и 10000 лв., а запазените части са в размер на 25% от
действителната му стойност и съгласно установената съдебна практика това
следвало да бъде съобразено при определяне на обезщетението за
имуществени вреди.
Също така се твърди, че ищцата не е представила доказателства за
прекратяване регистрацията на процесното МПС, поради което нямало как да
бъде уважена и претенцията й за обезщетение за забава.
По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, евентуално да бъдат частично уважени
съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 14.11.2022г. в гр. *** е реализирано описаното в
исковата молба ПТП, между управлявания от ищцата автомобил „*** ***“ с
рег. №***, нейна собственост и лек автомобил „*** ***“ с рег. №***
управляван от водача Л.Т.Т.. Няма спор и по въпроса относно механизма на
произшествието, както и че виновен за настъпването му е водачът Тодоров,
4
който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното застрахователно дружество.
Непосредствено след произшествието, ищцата е настанена в отделение
по „Неврохирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе с поставена диагноза
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Изписана е от
лечебното заведение на 17.11.2022г., като й е издаден болничен лист за общо
24 дни (4 болничен престой и 20 дни домашен престой) с предписано
медикаментозно лечение. На 29.11.2022г. е приета за болнично лечение в
УМБАЛ „Света М.“ ЕАД гр. Варна, а на 05.12.2022г. е изписана за домашно
лечение с диагноза атипична лицева болка. Издаден е болничен лист за 27 дни
– 7 дни стационар и 20 дни домашен режим.
Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, ищцата в резултат от процесното ПТП е получила охлузване на
шията вдясно, сътресение на мозъка, без обективна находка. От приложената
в делото медицинска документация според вещото лице е видно, че при М. В.
са налице следните заболявания и състояния : ганглионевром на ниво първи-
втори гръден прешлен, хидроцефалия, вентрикуломегалия, суспектна
мембрана на ниво дистален акведукт, бета таласамия. В медицинската
документация по делото няма такава, която да отразява здравословното
състояние писаните състояния на централната нервна система и гръбначния
стълб преди инцидента. Предвид отразеният диагностичен процес по
отношение и на двете състояния, според вещото лице може обосновано да се
приеме, че установените хидроцефалия и ганглионевром на гръбначния стълб
са диагностицирани при двете последователни хоспитализации след
процесното ПТП. По отношение на отразената бета-таласемия, видно е, че
състоянието е с дългогодишна давност, диагностицирано значително преди
процесното ПТП. Описаните в исковата молба симптоми – главоболие,
световъртеж, лесна уморяемост, замаяност, безсъние, загуба на памет,
замъглено виждане и др. от една страна могат да са типични при състояния
във връзка с получената травма при ПТП, а от друга страна могат да бъдат
общи симптоми при други състояния и заболявания, включително и тези
установени при ищцата. При втората хипотеза е възможно ПТП като
процесното да влоши тези състояния, характерни за придружаващите
заболявания и да доведе до изостряне на клиничната картина. Според
заключението на експертизата няма данни при ищцата да не е настъпило
5
пълно възстановяване от получените травматични увреждания. Вещото лице
е уточнило, че при черепно-мозъчни травми като тази която е получила
ищцата, обичайно оплакванията отшумяват в рамките на 3-4 седмици, рядко
продължават до 2 месеца, но като правило този вид черепно-мозъчни травми
не дават в продължителен период от време оплаквания. Другите
констатирани при ищцата заболявания обаче са в състояние да предизвикат
подобни оплаквания в доста по-продължителен период от време.
Комбинацията от инцидента и заболяванията би могла да доведе до по-
изявена симптоматика – по-силна и по-продължителна.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели В.В. (съпруг
на ищцата) и Е. И. (майка на ищцата), непосредствено след инцидента,
ищцата била приета в болницата, била неориентирана, замаяна, боляла я
главата, виело й се свят, изпитвала болки в гърдите и шията. Във връзка с
изследванията които били направени по повод инцидента, било установено за
първи път, че тя има заболяването хидроцефалия. До него момент нито тя
нито близките й предполагали за такова заболяване. Тя нямала оплаквания,
съответно и изследвания във връзка с това заболяване. Напротив водела
напълно нормален и активен начин на живот, спортувала, работела, полагала
пълноценни грижи за детето и семейството си. След инцидента освен
оплакванията от главоболие и световъртеж, започнала да има проблеми със
съня, будела се оплаквайки се, че се задушава, станала неспокойна и
раздразнителна. Изпитвала затруднение в извършване на обичайните си
дейности от преди това както в домакинството, така на работа и при
подготовка на докторантурата си в университета. В продължение на около
шест месеца не искала да влиза в автомобил и отказвала да шофира.
Състоянието й довело до влошаване на отношенията й с колегата адвокат и се
наложило да се разделят, тъй като тя не била в състояние да изпълнява
работните си ангажименти както преди инцидента. Поради това, че
бълнуването, безсънието и другите симптоми продължавали се наложило
ищцата да потърси и специализирана помощ при психиатър. Последния
назначил медикаментозна терапия. Едва след около шест месеца след
инцидента „нещата лека полека“ започнали да се подобряват. Към момента
състоянието на ищцата било доста подобрено, пиела едно от лекарствата за
депресия от време на време. Не била обаче напълно възстановена, все още се
уморявала много лесно, трудно вършела по няколко неща както преди
6
инцидента.
Според заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, стойността на разходите за възстановяване на щетите, нанесени
на автомобила на ищцата при процесното ПТП, изчислени по пазарни цени
към месец януари 2023г. е 18349,80лв. Вещото лице е определило, че
пазарната стойност на автомобила към 14.11.2022г. е била около 12500лв.
Поради обстоятелството, че стойността на разходите необходими за ремонта
на процесния автомобил надвишават 70 % от стойността му, вещото лице е
посочило, че е налице т.нар. „тотална щета“ на автомобила. Според
заключението в конкретния случай не може да се определи каква е била
експлоатационната годност на запазените части от автомобила, колко точна
са те и каква е стойността им.
Според представена фактура от 14.11.2022г. и фискален бон към нея,
ищцата е заплатила сумата от 120лв. за репатриране на автомобила й от
мястото на ПТП. Втори път по фактура и фискален бон от 06.12.2022г. е
заплатила 60лв. за транспортиране на автомобила до сервиз на „Стибис“
ООД. На последното по фактура и фискален бон от 17.03.2023г. са заплатени
360лв. за „разоборудване, демонтаж“ на процесния автомобил, с цел
установяване на състоянието му и изготвяне на опис на подлежащите на
подмяна и ремонт детайли.
Ищцата е предела процесния автомобил за скрап, срещу което е
получила сумата от 500лв.
На 21.11.2022г. ищцата е отправила до ответното застрахователно
дружество застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ.
С отговор от 21.02.2023г. е изпратен отговор на претенцията, с която
ищцата е уведомена от застрахователя, че обезщетението, което й е
определена за претърпените имуществени и неимуществени вреди е в общ
размер на 3175,02лв. С ново писмо от 26.01.2023г. ответникът е уведомил
ищцата, че съгласно изготвена техническа експертиза е установена „тотална
щета“ на автомобила и е определено за него обезщетение в размер на
6296,50лв. (70% от стойността му), но за изплащане на същото е изискано
представянето от нейна страна на документ за прекратяване на регистрацията.
Няма данни по делото за представяне на такъв документ, поради което на
ищцата е изплатена сумата от 3175,02лв. по банков път с преводно нареждане
от 16.06.2023г.
7
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Няма спор по делото, че всички елементи от
фактическия състав на прекия иск срещу застраховател за обезщетяване на
вреди от ПТП са осъществени. Единствения спорен въпрос между страните в
настоящото производство е за размера на дължимото обезщетение и
мораторните лихви върху него.
По неимуществените вреди:
В резултата на настъпилото ПТП, безспорно се установява, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болка,
притеснение, временна нетрудоспособност, в резултат на което са настъпили
негативни последици за семейния й живот, професионалната и научна
реализация. Няма обективен критерий по който в конкретния случай да бъдат
измерени по интензитет и продължителност претърпените от ищцата болки и
страдания. Съобразявайки естеството на нараняванията получени от ПТП и
поставената диагноза, следва да се приеме, че тя не е претърпяла сериозни
физически наранявания, които да обосноват търпенето на силни и
продължителни болки, както и каквото и да е функционално ограничаване на
функциите на тялото й. Според вещото лице при липса на други
усложняващи фактори, при нараняване като полученото от процесното ПТП,
оплакванията от главоболие, световъртеж и замаяност каквито е имала
ищцата е следвало да отшумят за около месец, евентуално до два. В случая
безспорно се установява, че ищцата има установени допълнителни,
съпътстващи заболявания, за които е характерна същата симптоматика, като
тази при полученото от произшествието мозъчно сътресение. Според вещото
лице напълно логично е в случая при наслагването на двата фактора –
налични заболявания и травмата от инцидента, да е налице по-изявена
симптоматика – по-силна и по-продължителна. Няма доказателства, които да
установяват, че преди инцидента ищцата е имала аналогични оплаквания, а са
налице такива (писмени и гласни), че същите са се появили непосредствено
след ПТП, т.е. те се намират в пряка причинно-следствена връзка с него.
Поради това е налице отговорност на деликвента, съответно и на неговия
8
застраховател да обезщетят реално търпените вреди от пострадалия, а не само
тези които би търпял, ако нямаше съпътстващи заболявания. Съобразявайки
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза следва да
се приеме, че е възможно ищцата да е изпитвала физически болки след
инцидента в по-продължителен период от време, в който смисъл са и
свидетелските показания. Съдът отчита обстоятелството, че разпитаните
свидетели са заинтересовани от изхода на спора и като близки (съпруг и
майка) на ищцата биха могли дори и несъзнателно „да преувеличат“
негативните последици за нея от инцидента, но само поради близката им
родствена връзка не биха могли да бъдат игнорирани показанията им, още
повече, че не противоречат на други доказателства включително и на
заключението на вещото лице. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
констатирането на заболяване като хидроцефалия и узнаването за него от
ищцата е достатъчно само по себе си да й причини допълнителни
неимуществени вреди които да се наслагат към тези които се търпят като
последица от травматичното увреждане. Така например няма основание да се
приеме, че вторият болничен престой в гр. Варна е във връзка с процесното
ПТП, а е по повод новооткритото заболяване и необходимостта от
изследването му, в който смисъл са и свидетелските показания. Отчитайки
всички тези фактори – вида на травматичното увреждане, периода на
временна нетрудоспособност, здравословното състояние на ищцата и
търпените от нея вреди като пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение за тях е в размера в който
е посочен в настоящото производство – 8000лв. Тази сума е обезщетение за
онези неимуществени вреди, които с оглед особеностите на конкретния
случай може обосновано да се приеме, че са реално претърпени от ищцата, а
не всички посочени и описани в исковата й молба, включително и в
свидетелските показания. Съдът приема, че част от твърденията
(оплакванията) на ищцата не се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице. Именно според последното
няма данни да не е настъпило пълното й възстановяване или пък да са налице
медицински изследвания и документи, които да потвърждават
основателността на всички заявени оплаквания за здравословното й
състояние. Т.е. следва да се приемат за основателни част от възраженията на
ответника относно размера на търпените неимуществени вреди, но и при това
9
положение искът в посочения размер се явява доказан. Претендираната като
обезщетение сума (предмет на настоящото производство, доколкото искът е
предявен като частичен) е съответно обезщетение, но само за част от
описаните в исковата молба неимуществени вреди и тази част настоящият
съдебен състав намира, че е доказана.
Доколкото при изплащане на сумата от 3175,02лв. като обезщетение
ответникът не е посочил какво точно покрива тя, а с отговора си в срока по
чл. 131 ГПК е уточнил, че същата е за неимуществени вреди, то
горепосочената сума следва да се намали с платената и с решението да се
присъди разликата от 4824,98лв., в който смисъл е и искането на ищцата.
По имуществените вреди:
Ищцата е формирала претенцията си за неимуществени вреди като
сбор от изразходване на средства за репатрирането на автомобила си от
мястото на произшествието в размер на 120лв., втори път за
транспортирането му до сервиз за установяване на състоянието му в размер
на 60лв., заплатена услуга на сервиза за установяване на щетите и
възможността за тяхното възстановяване в размер на 360лв., стойността на
автомобила в размер на 13000лв. или общо 13540лв., от които приспадайки
получената сума от 500лв. претендира разликата от 13040лв.
Безспорно е по делото, че с оглед причинените увреждания по
автомобила на ищцата, необходимите средства за неговото възстановяване
надвишават пазарната му оценка, поради което не е икономически изгодно
това да се направи или е налице т.нар. „тотална щета“. Вещото лице е
определило, че средната пазарна цена за процесния автомобил към датата на
инцидента е „около“ 12500лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че голямата част от автомобилите, които служат за сравняване и за
определяне на пазарната цена са нов внос, които не са регистрирани и няма
гаранция за тяхното техническо състояние. Вещото лице е уточнило, че при
закупуване на автомобил (втора употреба) всеки нов собственик прави
допълнителни разходи, които не са съобразени при определяне на пазарната
стойност на автомобила на ищцата. Съобразявайки това уточнение съдът
приема, че справедливото обезщетение за процесния автомобил е в размера
посочен от ищцата, а не от вещото лице. На първо място основание за този
извод съдът извлича от факта, че посочената от вещото лице пазарна цена е
„около“, същата е формирана преди всичко от сравнение на обяви за
10
продажба на употребявани автомобили, а общоизвестно е, че при закупуване
на такъв автомобил всеки нов собственик следва да го регистрира (ако е внос
от чужбина), да заплати съответните такси и данъци за това, да премине
задължителен технически преглед, след която да изразходва не малко
средства за подмяна на масла, филтри, ремък и пр., които задължително
следва да бъдат сменени от новия собственик, проявяващ грижата на добрия
стопанин, а ако иска да пътува по републиканската пътна мрежа следва да си
закупи и винетка. Всичко това дава основание да се приеме, че срещу
определената средна пазарна цена от 12500лв. ищцата не би могла да си
осигури друг идентичен на своя автомобил, регистриран, технически годен да
се придвижва (какъвто очевидно е бил нейния), със заплатена винетка и пр.
Справедливото разрешение в случая е да се приеме за основателна
претенцията й за сума малко по-висока или 13000лв.
Ответникът е възразил, че от стойността на автомобила следва да се
приспаднат запазените част, които счита, че са в размер на 25%. Това
възражение не може да бъде съобразено по следните съображения: след
произшествието автомобилът е бил негоден да се използва по
предназначение. Действително е възможно в него да има запазени части и
същите да могат да бъдат реализирани на вторичния пазар. За да бъдат обаче
тези „здрави“ части отделени следва да бъдат изразходвани допълнителни
средства за това, да се направи при необходимите условия, доколкото
разкомплектоването на автомобили е нормативно регламентирана дейност,
която се подчинява на определени правила. Ищцата няма необходимите
специални знания, разрешителни и условия да разглоби автомобила си и не
може да й бъде вменено в задължение да направи това. Единствената
възможност за нея да реализира допълнителни средства е като продаде
автомобила в цялост и това е направила. Стойността на увредения автомобил
е тази, която е получила – 500лв. и тя следва да бъде приспадната от
посоченото по-горе обезщетение. Обратното разбиране, независимо дали е
застъпено в съдебна практика, колко е утвърдена тя и пр. не може да бъде
споделено поради противоречие със справедливостта и формалната логика.
Ако това не беше така, защо ответникът застраховател не се е съгласил да
изплати пълната стойност на увредения автомобил и да получи остатъците от
същия! Реализирането на средства от запазени части ( а не в цялост) от
увредени автомобили не може да бъде вменено в задължение на пострадалите
11
собственици.
Като пряка и непосредствена вреда от процесното ПТП са и
останалите разходи на ищцата. Логично е автомобилът да бъде преместен от
мястото на произшествието, а последствие да бъде транспортиран до друго
място за съхранение, ремонт или оглед (какъвто може да се извърши в сервиз,
а не на улицата). Заплатените средства за оглед и установяване на щетите по
автомобила е било необходимо да се направя, за да може да бъдат събрани
достатъчно доказателства за състоянието му, които са послужили и за
настоящото производство. Извършеното действие е със същото правно
значение като съдебно-медицинското освидетелстване, фиксирало е
състоянието на автомобила след инцидента. Заплатените за него и за
транспорта действия за разходи на ищцата причинени от процесното ПТП и
ответникът следва да й възстанови същите. Съпоставянето на извършения
оглед и калкулация от „Стибис“ ООД с описа по заведената щета пред
застрахователя (който най-малкото е нечетлив) дават допълнителен аргумент
защо е било необходимо това действие. Последващото поведение на
ответното дружество и определянето на обезщетение с многократно по-ниско
от пазарната стойност на автомобила също са аргумент в тази насока.
По изложените съображения предявеният иск за имуществени вреди в
размер на 13 040лв. следва да бъде изцяло уважен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди ответното дружество
дължи лихва за забава, която на основание чл. 429, ал.3 КЗ е от датата на
уведомяването му – 21.11.2022г.(вх. № на молбата). По отношение на
обезщетението за имуществени вреди лихва се дължи от предявяване на
исковата претенция – 03.10.2023г. Основателно е възражението на ответника,
че не е изпаднал в забава поради непредставяне от ищцата на удостоверение
за дерегистрация на автомобила, след като същата е била уведомена, че е
определено обезщетение за автомобила при „тотална щета“, но за неговото
изплащане е изискано такова удостоверение. Ищцата не е оспорила
представените към отговора доказателства за това обстоятелство, поради
което следва да се приеме, че е била уведомена за задължението си и не е
представила изисканото удостоверение.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски за настоящото производство в размер на
714,60лв. държавна такса и 600лв. депозит за вещи лица или общо 1314,60лв.
12
На основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1 т.3 ЗА, ответникът следва
да заплати на адвокат П. К. И. и адвокат С. Д. Ц. и двете от АК – Русе сумата
от 2356,10лв. Посоченото адвокатско възнаграждение е определена като за
един адвокат, в минималните предвидени размери по НМРАВ от 1573,60лв. за
иска за имуществени вреди и 782,50лв. по иска за неимуществени вреди при
изричното неприлагане на разпоредбата чл. 2, ал.7 от Наредбата, тъй като
същата не само, че няма обвързващо действие за съда съгласно утвърдената
практика на СЕС, а и противоречи на всяка житейска и правна логика.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Петров Личеви и Румен Кирилов Димитров заедно, да
заплати на М. Д. В. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Хан
Аспарух“ №31, ет.2 сумата от 4824,98лв., претендирани частично от 10
000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болка и негативни изживявания, ведно със законната лихва за забава считано
от 21.11.2022г. до окончателното й изплащане и сумата от 13 040лв.
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава
считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане, които вреди са
резултат от ПТП от 14.11.2022г. в гр. ***, обл. Русе, причинено виновно при
управление на лек автомобил „*** ***“ с рег. №***.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Петров Личеви и Румен Кирилов Димитров заедно, да
заплати на М. Д. В. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Хан
Аспарух“ №31, ет.2 сумата от 1314,60 лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
13
директори Александър Петров Личеви и Румен Кирилов Димитров заедно, да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат П. К. И. ЕГН********** и
адвокат С. Д. Ц. ЕГН********** и двете от АК – Русе с адрес „Хан Аспарух“
№31, ет.2 сумата от 2356,10лв. адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14