№ 13200
гр. София, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110102911 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮАБ
СКАЙКОП.КОМ“, регистрирано в Държавен център за регистрация на
предприятия на Република Литва, рег. № ********* срещу ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА, Германия, регистрирано в Окръжен съд Кьолн под № HRB
2168, чрез Търговско представителство ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, България.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл. 7, § 1, б. „в“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65
ЗГВ.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен между Г.Я. и
ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА договор за въздушен превоз пътникът е следвало да
бъде превозен от Спокен с полет № UA1255, излитащ по разписание на
10.03.2024 г. в 1,43 ч. (местно време), със свързващи полети LH447 и LH1430,
излитащи от Международно летище Денвър, съответно - Международно
летище Франкфурт на Майн, до крайната дестинация Летище София, с
пристигане по разписание на 11.03.2024 г. в 17,50 ч. (местно време).
Свързващият полет LH1430 обаче е бил отменен, поради което пътникът не
достигнал по разписание до крайна дестинация, с оглед на което в негова
полза е възникнало вземане за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. в
размер на сумата 600 евро, прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 23.10.2024 г по ч.гр.д. №
60496/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, Германия, регистрирано в Окръжен съд
Кьолн под № HRB 2168, чрез Търговско представителство ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА, България, с който твърди, че задължението е било погасено
чрез плащане, извършено на 20.05.2024 г., т.е. преди подаване на заявлението
по чл.410 ГПК. Твърди, че на тази дата е извършил превод в размер на 1200
евро по сметка на г-жа Б.Я., с която Г.Я. е пътувал и на чието има е била
направена резервацията за полетите. Наред с посоченото, оспорва между
пътника и ищеца да е бил сключен договор за цесия с предмет – процесното
вземане, както и цесията да е съобщена на длъжника. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 10.10.2024 г. „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“ е поискало
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГП срещу длъжника ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА, Германия, чрез Търговско представителство ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА, България за сумата 600 евро, представляваща обезщетение по
чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г.
С разпореждане от 23.10.2024 г. съдът е издал посканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя държавна такса в размер на
25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 449, 84 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Безспорно е между страните, че по силата на сключен между Г.Я. и
ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА договор за въздушен превоз пътникът е следвало да
бъде превозен по маршрут: Спокен – Денвър – Франкфурт – София с три
полета, както следва:
полет № UA1255 по направление Спокен – Денвър на 10.03.2024 г.;
полет № LH447 по направление Денвър – Франкфурт на 10.03.2024 г.;
полет № LH1430 по направление Франкфурт – София на 11.03.2024 г.,
който е следвало да пристигне по разписание в 17:50 часа (местно време).
Безспорно е между страните, че свързващият полет № LH1430 по
направление Франкфурт – София е бил отменен.
Безспорно е между страните, че процесният полет е над 1 500 км.
По делото е представена „форма за възлагане“ от 13.03.2024 г., с която
клиентът Г.Я. прехвърля на „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“ пълната собственост и
правен титул на паричния иск в съответствие с Регламент (ЕО) 261/2004 г.
С имейл от 15.03.2024 г. „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“ е поискало
изплащането на обезщетение от ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА във връзка с
2
процесния полет и съответно – е уведомило ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА за
прехвърлянето на вземането, както и че плащането, извършени директно към
клиента, няма да имат погасителен ефект.
Безспорно е между страните, че на 20.05.2024 г. дължимото обезщетение
е било изплатено на пътника Г.Я..
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е
постъпило възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Установи се по делото наличието на вземане за обезщетение в полза на
Г.Я. към ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА в размер на сумата 600 евро, по отношение на
която страните не спорят, че ответникът е платил на пътника на 20.05.2024 г.
Спорен по делото е въпросът има ли това плащане погасителен ефект за
задължението.
По делото е представена „форма за възлагане“ от 13.03.2024 г., с която
клиентът Г.Я. прехвърля на „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“ пълната собственост и
правен титул на паричния иск в съответствие с Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Същата има характер на договор за цесия, с който вземането на пътника
валидно е прехвърлено в полза на ищеца.
Видно от неоспорената електронна кореспонденция между страните, с
имейл от 15.03.2024 г. „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“ е поискало изплащането на
обезщетение от ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА във връзка с процесния полет и
съответно – е уведомило ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА за прехвърлянето на
вземането, както и че плащането, извършени директно към клиента, няма да
имат погасителен ефект.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е
налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице,
е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо.
За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор
следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД задължение на цедента има за цел да
обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като
3
негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
представеното по делото пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният
обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 ЗЗД/ и
не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата
на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид
изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
В случая обаче по отношение на договора за цесия приложение намира
правото на Република Литва, което е установено по делото и по силата на
което уведомяването на длъжника се счита надлежно извършено, когато
договорът за цесия бъде представен на длъжника, като няма значение кой
представя този договор за цесия на длъжника (горното се извлича от чл.6.109
от Гражданския кодекс на Република Литва).
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
документ – разпечатка от имейл от 15.03.2024 г., в който се сочи, че клиентът е
прехвърлил вземането чрез подписване на приложената форма за
прехвърляне, без да са налице доказателства такава да е била приложена
действително, както и да е достигнала до получателя. Същото не е видно от
разпечатката на имейла, не се установява наличието на прикачен файл, като
същевременно, от страна на ответника изрично се оспорва съобщаването на
цесията.
При това положение съдът намира, че след като не се установява
цесията да е била валидно съобщена на длъжника, то извършеното на
20.05.2024 г. плащане в полза на пътника има погасителен ефект за
задължението, с оглед на което предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв – следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 422 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“, регистрирано в
Държавен център за регистрация на предприятия на Република Литва, рег. №
4
********* срещу ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, Германия, регистрирано в Окръжен
съд Кьолн под № HRB 2168, чрез Търговско представителство ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА, България иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл. 7, § 1, б. „в“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ
за признаване на установено, че ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, Германия, чрез
Търговско представителство ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, България дължи на
„ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“, Република Литва, сумата 600 евро, представляваща
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 23.10.2024 г по ч.гр.д.
№ 60496/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЮАБ СКАЙКОП.КОМ“, регистрирано в Държавен център
за регистрация на предприятия на Република Литва, рег. № ********* да
заплати на ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, Германия, регистрирано в Окръжен съд
Кьолн под № HRB 2168, чрез Търговско представителство ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА, България, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 422 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5