Решение по дело №1237/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 257
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Райна Стефанова
Дело: 20211100901237
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20211100901237 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба по чл. 625, вр.чл.626 ТЗ от “Ф.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“******* представлявано от управителя Й.И.Л., чрез
пълномощника с изрично пълномощно адв.П.И. от САК, с адрес за
съобщения: гр.София, ул.“*******, и уточнителна молба от 30.08.2021
година- за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност и в условията на евентуалност- свръхзадълженост.
Молителят твърди, че от няколко месеца дружеството изпитва сериозни
затруднения при упражняване на своята дейност като в края на ноември 2020
година в резултат на влошаване на икономическата конюктура на българския
и международния пазар е било принудено да преустанови търговската си
дейност. Сочи, че на 13.05.2020 година е последното плащане към кредитор,
произтичащо от търговска сделка, като в касата на дружеството няма налични
парични средства, нито по банковите му сметки.
Поддържа, че има изискуеми и установени по основание парични
задължения в размер на 36 525,51 лева към ТД на НАП.
С уточнителната молба посочва, че единствен кредитор на дружеството
е НАП, като не е в състояние да изпълни това задължение, а и не разполага с
имущество и активи.
Прилага доказателства.
Направено е доказателствено искане за допускане на ССчЕ.
По делото e приетo заключение по назначената съдебна финансово-
икономическа експертиза, във връзка с установяване действителното
1
финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на
ликвидност и финансова задлъжнялост. Събрани са писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Дружеството молител е с правна форма еднолично дружество с
ограничена отговорност и е регистрирано в търговския регистър на 26.10.2017
година.
От НАП е представена справка за общите задължения на “Ф.“ ЕООД
към 17.09.2021г., според която същите са в размер на 37153,73 лева, от които
28625,35 лева – главница и 8528,38 лева – лихви. Представен е и ревизионен
акт № Р-22221019008525-001 от 25.03.2021 година за задължения по ЗДДС за
периода 12.03.2018 година-31.12.2018 година в размер на 35751,28 лева –
главница, връчен електронно на 08.04.2021 година.
Съгласно писмо от НАП, ТД София, вх.№ 18218 от 24.09.2021 година
върху имуществото на дружеството са наложени обезпечителни мерки по
реда на ДОПК – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касетите, както и суми , предоставени за доверително управление, находящи
се в „У.Б.“ АД за сумата от 35 472, 77 лева.
Приложени са годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2018,
2019 и 2020 година.
Молителят е представил по делото счетоводен баланс към 31.12.2020
година, ОПР за 2020 година, баланс към 30.06.2021 година ОПР към
30.06.2021 година.
Видно от данните по партидата на дружеството в търговския регистър за
отчетната 2017г. дружеството чрез управителя си е декларирало, че
предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на чл. 38, ал. 9, т.2 от
Закона за счетоводството.
Публикувани са ГФО за 2018г. и 2019 година, като е заявен за обявяване
и ГФО 2020 година.
От служебно извършената справка в Службите по вписванията в
ИИСКИР на територията на цялата страна не са установени вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството.
От писмо на МВР, СДВР, Отдел„Пътна полиция“, се установява, че в
Централната база на АИС-КАТ за настояща и бивша собственост, към
14.09.2021 г. на името на “Ф.“ ЕООД няма данни за регистрирани пътни
превозни средства.
Съгласно изготвеното заключение по допуснатата СФИЕ дружеството не
разполага с активи, материални запаси и вземания. През 2018 и 2019 година е
2
осъществявало дейност и активите му са разпродадени през 2020 година.
Коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 2020г.
са извън референтните стойности и дружеството не осъществява дейност.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от
заключението на вещото лице, съдът приема че е налице неизпълнение на
изискуеми публични парични задължения към ТД на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Молбата е предявена надлежно от лице по чл. 625 ТЗ. Представено е
уведомление по чл.78 ДОПК.
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
626 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от
някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от
ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно.
В настоящия случай е налице предвидената от закона
процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на
длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от длъжника, който е
сред легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно състояние, свързано с
невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични
задължения.
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има
достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
3
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка
до справедливата пазарна стойност.
От икономическите показатели, водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Съгласно заключението на вещото лице, предвид съставените от
дружеството декларация за 2017 година и ГФО за финансовите 2018г., 2019 г.
и 2020г. се установява следното:
За финансовите 2018 година и 2019 година финансовият резултат на
дружеството е печалба, съответно 25 хил.лв и 11 хил.лв, а показателите за
рентабилност имат положителни стойности.За финансовата 2020 година и
към 30.06.2021 година реализираният финансов резултат е загуба – 36 хил.лв,
поради което показателят за рентабилност на приходите от продажби има
отрицателна стойност.
Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2018г., 31.12.2019г.
има стойност над норматива от 0,33, докато към 31.12.2020 година е с нулева
стойност-дружество не отчита задължения, нито собствен капитал. Към
30.06.2021г. коефициентът има отрицателна стойност – 1.0000. Т.е за 2018 и
2019 година съществуващите задължения са обезпечени с имуществото на
предприятието.
Съответно за 2018 година и 2019 година задлъжнялостта на молителя е
в рамките на референтните стойности, докато към 31.12.2020 година
задлъжнялостта е нулева, дружеството не отчита задължения и собствен
капитал.
Показателите за ликвидност характеризират способността на фирмата
да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Само
към 31.12.2019 година дружеството отчита в баланса си дълготрайни
нематериални активи на стойност 11 хил.лв, представляващи 14, 3 % от
нетекущите активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи
към 31.12.2018 година са паричните средства, които са 5 хил.лв,
представляващи 17,2 % от сумата на актива. С най-голям относителен дял от
краткотрайните активи към 31.12.2019 година са вземанията на дружеството –
44 хил.лв, представляващи 57, 1 % от сумата на актива.
Относно краткосрочните задължения – с най-голям относителен дял
към 31.12.2018 година са други задължения – 4 хил.лв, а през 2019 година –
задължения към доставчици – 39 хил.лв, представляващи 50, 6% от сумата на
пасива.Към 30.06.2021 година с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството са други задължения /данъчни/–
36 хил.лв, представляващи 100% от сумата на пасива.

4
Показателите за ликвидност са, както следва:
2019г.
30.06.20212020г.2018г. Референтна стойност
Ликвидност
1,6098
Коефициент на обща 0 01,75001-3
ликвидност
Коефициент на бърза 01,60981,7500>1
ликвидност0
Коефициент на незабавна 00,53661,2500>0,4
ликвидност0
Коефициент на абсолютна 00,53661,2500>0,2
0
ликвидност


Видно от показателите, към 31.12.2018 година и към 31.12.2019 година
всички коефициенти за ликвидност са над 1-ца, т.е. в референтни стойности,
докато към 31.12.2020 година и към 30.06.2021 година имат нулеви
стойности, поради липса на краткотрайни активи.
Към края на 2018 година и 2019 година общата балансова стойност на
всички активи притежавани от дружеството са били достатъчни за покриване
на всички негови задължения-текущи и нетекущи, докато към 31.12.2020
година дружеството не отчита в баланса си краткотрайни активи и
краткосрочни задължения, а към 30.06.2021 година не достигат 36 хил. лв за
покриване на задълженията.
Съгласно установеното от вещото лице, общата стойност на имуществото
на дружеството по баланс към 31.12.2019 година е в размер на 77 хил.лв, в т.ч.
вземания 44 хил. лв и парични средства 22 хил.лв, а към 31.12.2020 година и
към 30.06.20121 година общата стойност на имуществото е нулева.
Последното установено от вещото лице плащане е към НАП на
01.07.2020 година в размер на 625 лева – корпоративен данък за 2019 година,
а последното плащане по търговска сделка е извършено на 13.05.2020 година
в размер на 11 089, 56 лева.
Установените с ревизионния акт от 25.3.2021 година задължения към
НАП в размер на 36 525, 51 лева са осчетоводени към 30.06.2021 година.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията по
публичните задължения към държавата, каквото бе установено в настоящото
производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно
чл.608 ал.2 от ТЗ. Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху
длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването
на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид горното преценката относно изпадането на длъжника в
неплатежоспособност и нейната начална дата следва да бъде направена при
5
съпоставката на установеното от икономическата експертиза финансово
състояние и погасяването на установените задължения към кредиторите на
дружеството, съответно спиране на плащанията.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според
най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките
по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към сочената дата следва да са налице и
всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по смисъла
на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с
оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да
е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по
търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с търговската
му дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като трайно,
обективно и необратимо състояние на търговеца.
Стойностите на показателите за ликвидност, установени за 2020 година и
към 30.06.2021 година, липсата на стопанска дейност от края на 2020 година
и през 2021г., липсата на краткотрайни активи и краткосрочни задължения
към 2020 година, както и установените с влязъл в сила ревизионен акт от
25.03.2021 година данъчни задължения в размер на 37 153, 73 лева, обуславят
заключението, че трайната невъзможност на дружеството да заплаща
задълженията си, е настъпила на 23.04.2021 година, с влизане в сила на
ревизионния акт, връчен на 08.04.2021 година и подлежащ на обжалване в 14-
дневен срок, съгласно чл.152 ДОПК. Дължимите публичните задължения в
посочения размер не могат да бъдат покрити от наличните парични средства
на дружеството, имуществото и/или вземанията му, каквито активи въобще
липсват, а и дружеството не осъществява дейност, за да кумулира такива
средства, няма и никакво имущество.
Всичко изложено очертава извод, че молителят е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на публичните си задължения поради липса на
активи и осъществявана дейност. Следва да се приеме за установено
състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние, а именно от
23.04.2021 година.

По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно
имущество, което да покрие разноските необходими за провеждане на
производството по несъстоятелност. В съдебно заседание от 02.11.2021 г.
вещото лице е посочило, че дружеството не разполага с никакви парични
средства , нито на каса, нито в банка. В тази връзка с протоколно определение
от същата дата, на осн. чл. 629б от ТЗ съдът е дал възможност на кредиторите
на “Ф.“ ЕООД да предплатят сумата от 4 000 лева в двуседмичен срок за
покриване на разноските в производството по несъстоятелност. В дадения
срок, изтекъл на 17. 11.2021 година, нито към настоящия момент по делото не
са представени доказателства за внасяне на определената сума.
6
Предвид изложеното молбата на длъжника е основателна.
Производството по несъстоятелност следва да бъде открито при хипотезата на
чл. 632, ал.1 от ТЗ, да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството с
начална дата 23.04.2021г., да бъде открито производство по несъстоятелност с
допускане на обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да се постанови
прекратяване на дейността на предприятието, да се обяви длъжника в
несъстоятелност и да се спре производството.
Спряното производство може да бъде възобновено в срок от една
година от вписване на решението по молба на длъжника или на кредитор, ако
се удостовери, че е налице достатъчно имущество или се депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ в
размер на 4000 лева.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на
длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е
събрана предварително. Поради изложеното съдът с настоящото решение
следва да осъди “Ф.“ ЕООД “ да я заплати по сметка на СГС, като съгласно
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.

Водим от горното и на осн.чл.632 ал.1 във вр. с чл.608 от ТЗ, съдът
РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Ф.“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“*******
представлявано от управителя Й.И.Л., чрез пълномощника с изрично
пълномощно адв.П.И. от САК, с адрес за съобщения: гр.София,
ул.“*******“, и определя начална дата на неплатежоспособността-
23.04.2021г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Ф.“ ЕООД, с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“******* .
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско
дружество “Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“*******
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество –
“Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“*******.
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество
7
“Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“*******, открито в рамките на т.д. № 1237 по описа за 2021 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав.
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок
от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията
на чл.632, ал.2 ТЗ- ако длъжникът или кредитор удостовери, че е налице
достатъчно имущество и ако депозира сумата от 4000 лева за предплащане на
началните разноски по чл.629б ТЗ, то същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на търговско дружество “Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“*******.
ОСЪЖДА “Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София,ул.“******* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
подадена от длъжника, която на основание чл.620, ал.1, изр.2 ТЗ следва да се
събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд, включително и от трети
лица, съобразно предпоставките на чл.613а, ал.2 ТЗ .
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване
му в търговския регистър на основание чл.622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.634в, ал.1 ТЗ
книга при СГС, ТО.
Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на
производството по реда на чл.632, ал.2 ТЗ или след изтичане на една година
от датата на вписване на решението в Търговския регистър.



Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8