РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2032
Град Пловдив, 29 октомври 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
С. МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г. Г. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.
№ 1645 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с
чл.208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив,чрез юрк.
Д., против решение № 260447/ 09.04.2021 г. по а.н.д. № 7767/ 2020 г. на Районен
съд – Пловдив, ХХ н.с., с което е отменено наказателно постановление № 542140-F521897/09.10.2020г.
на заместник - директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на касатора на основание
чл.74, ал.1, пр.1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по
чл.38, ал.1 от ЗСч.
В жалбата се иска съдът да отмени постановеното решение като неправилно
и незаконосъобразно и да потвърди издаденото наказателното постановление. Счита
изводите на районния съд за неправилни, като неправилно е тълкуван и приложен
законът. Твърди, че след неуспешни опити за връчване на АУАН производството е
било спряно, като в тази връзка е издадено разпореждане от 24.04.2020 г.
Твърди, че от страна на административния орган са положени значителни по обем
усилия, за да бъде изпълнена процедурата по връчване на АУАН. Посочва, че са
били налице предпоставките за спиране на производството по образуваното
административно-наказателно производство, поради което за времето на спиране не
са текли сроковете по ЗАНН, в това число срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН и към
датата на издаване на процесното НП шестмесечният срок не е изтекъл. Представят
се два броя покани до лицето С.К. и до същата като управител на
представляваното от нея дружество. По тези и подробни съображения в жалбата
иска отмяна на процесното решение и постановяването на ново, с което НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63 ЗАНН.
Ответникът по
касационната жалба - С.И.К., чрез адв. К.
намира жалбата за неоснователна. Намира решението за правилно и
законосъобразно. Развива подробни съображения в представеното възражение и в
откритото съдебно заседание. Претендират се разноските в настоящото
производство.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение,
че е жалбата е основателна.
Административен съд –
гр.Пловдив, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК,
приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, а по
същество за неоснователна.
Пред първостепенния съд е
била установена следната фактическа обстановка:
В производството
безспорно е установено, че ответникът по касацията К. има качеството на управител
на Издателска къща ПУХ ЕООД, което предприятие е извършвало дейност през
отчетния период 2018 г., видно от подадената
в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№
1600И0734869/27.03.2019 г. В това си качество е била длъжна да публикува годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като
го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок –до 30
юни на следващата година, а именно до 01.07.2019 г, тъй като 30.06.2019 г.е бил
неприсъствен ден.
Установено е, че ГФО
на дружеството за 2018 г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 26.09.2019 г., а нарушението
било установено на 21.08.2019 г., когато НАП била уведомена от Агенцията по
вписванията във връзка с писмо вх.№ 12-00-316/ 21.08.2019 г. на ЦУ на НАП,
получено с вх.№ 04-01-1768 на 05.09.2019 г.
В тази връзка бил съставен
АУАН № F 521897/05.11.2019 г.
Установено от РС е,
че с цел връчване на съставения АУАН от
страна на служители при ТД на НАП-Пловдив било извършено посещение на адреса на
дружеството по чл. 8 от ДОПК, за времето от 11,30 ч. до 11,45ч, при което не
било открито лице, на което да бъде връчен акта. Резултатите от посещение на
адреса били обективирани в протокол № ********** от 06.04.2020 г.
С цел връчване на
съставения АУАН от страна на служители
при ТД на НАП-Пловдив било извършено посещение на ул. Родопи в гр. Пловдив за
времето от 12,15ч. до 12,30ч, при което също не било намерено лице, на което да
се връчи съставения акт. Резултатите от посещението на адрес били обективирани
в протокол№ **********/06.04.2020 г.
С разпореждане за спиране на административно-наказателното
производство № 508203-F521897/24.04.2020 г. било спряно административно-наказателното
производство, образувано със съставяне на
АУАН № F521897/05.11.2019 г.
Съставеният АУАН бил
връчен на нарушителя на 30.09.2020 г.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
За да отмени
процесното наказателно постановление състав на районния съд е приел, че не е
спазено изискването за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, при което
за да бъде съставен АУАН следва да е налице редовно връчена покана за съставяне
на АУАН и нарушителят да не се яви за съставянето му, поради което е налице
нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Приел е също, че спирането
на административно-наказателното производство е допустимо от закона, само
когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са
налице категорично данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен. Приел
е, че в случая конкретното производство не е било надлежно спряно по реда на
чл.43, ал.6 от ЗАНН, тъй като от приложените в административно-наказателната
преписка писмени документи не се установява да са били положени достатъчно
усилия по щателното издирване на нарушителя. Въпреки че са съставени два
протокола, посещенията са извършени на два различни адреса, но на една и съща
дата, като не са открити нито представляващия, нито упълномощено за целта лице. Според съда само по себе си
предприемането на това единствено действие от страна на приходната
администрация не може да обоснове категоричен извод за положени всички възможни усилия да бъде
открит нарушителя на декларирания адрес.
Съдът е посочил още, че приложените по делото покани до различни лица в
голямата си част не са адресирани до жалбоподателката в качеството му й на преставляващ
„Издателска къща Пух“ ЕООД, а до „ПУХ К“ ЕООД респ. до жалбоподателя като ***
на ПУХ К ЕООД. Предвид тези доказателства е приел, че не е спазен срокът за
издаване на наказателното постановление, тъй като не са били налице основанията
за спирането на административно-наказателното производство. Съдът е посочил, че
издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34,
ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
отмяната му като незаконосъобразно на това самостоятелно основание.
Настоящата касационна инстанция намира изводите на ПРС за наличието на допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство, за безспорната установеност на
вмененото за извършено нарушение, както и за приложимост на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН за правилни и законосъобразни. Тези изводи се основават на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е извършил правилна преценка на релевантните по
делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон
и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила, като касационната инстанция препраща към
мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
Следва да се посочи само следното:
Едва пред настоящата
инстанция се представя изготвена покана с изх.№ 94-00-5995-192 от 26.09.2019 г.
до лицето Светлата И.К. да се яви за съставянето на АУАН за необявяване в срок
на ГФО за 2018 г. Към административната преписка са представени копия на
електронни писма за връчване на документи, датиращи от 24.09.2019 г., от
25.09.2019 г. и от 10.10.2019 г., които касаят дружеството „Издателска къща
Пух“, а не лицето Светлата К.. Единственото електронно писмо до Светлата К.
датира от 23.09.2020 г. с посочване, че е изпратена покана от 23.09.2020 г.,
поради което съдът не кредитира представената покана, тъй като няма каквито и
да било доказателства за изпращането й до лицето.
Написа се по-горе,
че по делото липсват доказателства поканата с изх.№ 94-00-5995-192 от
26.09.2019 г. изобщо да е получена от някого.
Административнонаказателната
отговорност на наказаното лице е ангажирана в качеството му на физическо лице,
но произтича от качеството му на управител на посоченото дружество. Предвид
така посоченото му качество, с основание в отговора по жалбата се сочи, че
актосъставителят е имал възможност да издири адрес и телефон от публикуваните в
интернет данни в Търговския регистър и в сайта на Агенцията по вписванията. От
друга страна, действително в приложените по делото два протокола за посещение
на адрес, единият от които адрес по чл.8 от ДОПК на дружеството, а вторият –
вероятно на наказаното лице К. /видно от жалбата й пред РС/, поради което
същите неправилно са били ценени като даващи основание, съобразно разпоредбата
на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за спиране на административнонаказателното
производство.
По делото са налични
разписки за изпратени покани до лицето К. и до самото дружество за връчване на
АУАН, но поканата не е равносилна на връчване на самия АУАН, каквото е изискването
на закона.
Съдът намира, че
районният съд правилно е приложил материалния закон, доколкото е приел, че не
са налице данни за щателно издирване във връзка със спазването на сроковете на
чл.34 ЗАНН. Действително не е налице легална дефиниция на понятието
"щателно издирване". По аргумент обаче на чл. 84 от ЗАНН следва да се
има предвид приложимото тълкуване, дадено от Върховният съд, а впоследствие и
от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал.
3, т. 2 от НПК-отм.), според което "щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и
активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини,
както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от
време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен
часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там.
В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. "
Така освен
разписката за връчване на покана до лицето С.К., връчена на 11.12.2019 г. и
въпросните протоколи от м.април 2020 г., по делото не се установяват никакви
други данни за „щателно издирване“ на лицето за връчване на АУАН.
При
извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид
направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, същите се
констатираха в размер на 300 лв. за тази инстанция, поради което следва да
присъди в полза на ответника по касацията посочената сума.
Ето защо и на
основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Мотивиран от изложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260447/
09.04.2021 г. по а.н.д. № 7767/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ н.с.
ОСЪЖДА
Националната агенция за
приходите да заплати на С.И.К., ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.