РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100779 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Йеттел
България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Ц.,
като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против Р. А. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ...... Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си.
Искът е положителен установителен и се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 31.05.2021 г. По постъпилото заявление е
образувано ч.гр.д. № 325/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 23 от 31.05.2021 г. за
следните суми: сума в размер на 461,68 лева, представляваща неизпълнени
парични задължения по договор за мобилни услуги с № ********* от
06.07.2018 г. и с № ********* от 22.09.2018 г., сключени между Р. А. Ц. и
„Теленор България“ ЕАД, за което са издадени 4 броя фактури за месеците
юли, август, септември и ноември на 2019 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 25 лева –
заплатена държавна такса и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на ответника Р. А. Ц., че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД
1
(предишно наименование „Теленор България” ЕАД) за сумата от 461,68 лева,
представляваща неплатени парични задължения по Договор за мобилни
услуги с № ********* от 06.07.2018 г. и Договор за мобилни услуги с №
********* от 22.09.2018 г., сключени между Р. А. Ц. и „Теленор България“
ЕАД, съгласно фактура № **********/15.07.2019 г., фактура №
**********/15.08.2019г., фактура № **********/15.09.2019 г. и фактура №
**********/15.11.2019 г., ведно със законна лихва върху горната сума, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски за исковото и за заповедното
производство.
На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от
доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Р. А. Ц. не се
явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се произнесе с
неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК – с Молба-становище с вх.
№ 415 от 08.02.2023 г.
По делото са приети писмени доказателства представени от
дружеството-ищец.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение,
предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – с разпореждането от 20.12.2021 г., с определението на съда по чл.
140 ГПК от 21.11.2022 г. и с призовката от 20.12.2022 г.
Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото
писмени доказателства - вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от
ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 535 лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 175 лева – заплатена
държавна такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава
съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в
размер на 385 лева.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ....., че същият дължи на „Йеттел България“ ЕАД
(предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С.,
сумата от 461,68 лева, представляваща неплатени парични задължения по
Договор за мобилни услуги с № ********* от 06.07.2018 г. и Договор за
мобилни услуги с № ********* от 22.09.2018 г., сключени между Р. А. Ц. и
„Теленор България“ ЕАД, съгласно фактура № **********/15.07.2019 г.,
фактура № **********/15.08.2019 г., фактура № **********/15.09.2019 г. и
фактура № **********/15.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2021 г. да изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 23 от 31.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 325/2021 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните
представители Д. К. и М. С., сумата от 535 лева – представляваща направени
разноски по гр.д. № 779/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните
представители Д. К. и М. С., сумата от 385 лева – представляваща направени
разноски по ч.гр.д. № 325/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която
то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК,
пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 325/2021 г. на Районен
съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4