Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 05.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 04 октомври.……..……………………………………
през две хиляди и осемнадесета година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 184 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 950 по описа на БРС за 2017
година.
Ищцата в производството Т.
Йорданов Г. твърди, че на 16.10.2017 година между нея, като цесионер и Й. ***, като цедент, е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземане, което последният имал към ответника за
задължение за плащане на сумата от 10 000,00 лева по запис на заповед,
издаден в град Берковица на 01.02.2016 г., с падеж на паричното задължение на
01.08.2017 г. и място на плащане: град Берковица, ул. Ком № 31.
Твърди, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия е направено уведомление до ответника на 20.10.2017 г. от
предишния кредитор.
След настъпване на падежа, ответникът не е извършил плащане по
посочения запис на заповед, поради което ищцата е приела, че са налице условия
да предяви правата си в заповедно производство – ч.гр.д.950/2017 година, където
съдът издал заповед за изпълнение за 10 000.00 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 17.11.2017 година до окончателното й изплащане.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело под № 2018-748-04-00062 по описа на ЧСИ Мая
Иванова, с рег. № 748 на КЧСИ и район на
действие- района на Окръжен съд- Монтана.
Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок,
ищцата предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника вземането й в посочените
размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Й.Г.С. оспорва предявения иск, като счита същия за
неоснователен. В изложението си не оспорва, че
е подписал запис на заповед в полза на Й. Генов.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуални
представители. Ищцовата страна поддържа твърденията си за наличие на цесия,
съобщена по надлежния ред на ответника, както и за наличие на задължение за
заплащане по редовна от външна страна ценна книга – запис на заповед с
менителничен ефект. Представляващият ответника поддържа, че в производството не
е доказано наличие на каузална сделка и само подписването на запис на заповед
не води до възникване на задължение за плащане.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.950/2017
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът
приема за установено следното :
Налице е представена ценна книга
– запис на заповед, издадена от ответника в полза на трето неучастващо в
производството лице на 01.02.2016 година за сумата от 10 000 лева с падеж 01.08.2017
година. Ценната книга е редовна и отговаря на всички изисквания на чл.535 и сл.
от ТЗ. Сумата не била платена на падежа.
(За противното не са представени доказателства от ответника, а не са и
въвеждани подобни възражения). С договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2017 година третото лице прехвърлило вземането си към ответника по
издадената запис на заповед на ищцата. За извършеното прехвърляне е налице и
редовно уведомяване съгласно изискванията на чл.99 от ЗЗД – първоначалният
кредитор е съобщил с получено от ответника писмо с обратна разписка за
извършената цесия (оригиналите на уведомлението и на известието за доставка се
намират в приложеното заповедно производство). Ответникът не е изпълнил
задължението и към новия кредитор, поради което последният предявил правата си
в заповедно производство, където на 20.11.2017 година по ч.гр.д.950/2017 година
съдът издал заповед за изпълнение за процесната сума. Постъпилото срещу
заповедта възражение е повод за предявяване на настоящия установителен иск.
Съдът намира предявеният иск за основателен. Неоснователни са
възраженията на ответника в смисъл, че липсвало каузално правоотношение между
страните. Такова не е необходимо да съществува. Самият ответник не въвежда
твърдение за наличие на такова, чиито елементи да бъдат евентуално изследвани в
производството. При това положение меродавен е единствено менителничният ефект
на ценната книга. Тя безспорно е редовна от външна страна и съдържа задължение
за ответника да плати определената сума
на посочения падеж. Неоснователно е и възражението, че „представените
доказателства не доказват безусловно действията на цедента и цесионера по
представения договор за цесия”. Какви точно действия има предвид ответника, за
съда не стана ясно. Цесията обаче има отношение към правната легитимация на
ищеца. В случая тя е редовна. Както е отбелязано и в трайната съдебна практика
(Р 218 от 01.03.2013 г. по т.д.1008/2011 II т.о), джирото е само един
от способите за прехвърляне а права по запис на заповед и не изключва
останалите предвидени способи, какъвто е цесията. Прехвърлянето на права е
редовно съобщено на задълженото лице, т.е. изпълнени са условията на чл.99 ЗЗД,
а последното не представя доказателства да е изпълнило задълженията си.
В производството следователно бе установено по несъмнен начин валидно
възникнало отношение между ответника и кредитора по повод предоставената сума.
Не се доказа изпълнение, поради което и предявеният иск се явява основателен.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на
направените от последния разноски.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на Т.Й.Г. с ЕГН **********,*** срещу Й.Г.С., с ЕГН **********,*** за сумата 10000.00 лева по запис на заповед, издаден на 01.02.2016 г. в
гр. Берковица, с падеж на плащане 01.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение от 20.11.2017 година по ч.гр.д. № 950 по описа
на БРС за 2017 година.
ОСЪЖДА Й.Г.С., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ Т.Й.Г.
с ЕГН **********,*** сумата от 700.00 лв.
направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 200.00 лева,
направени разноски в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Й.Г. иск за
заплащане на суми над уважения размер,
поради липса на представени доказателства за направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр. 950/2017 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :