Решение по дело №715/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 80
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20213330200715
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Разград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ю.. А.. М. ЕГН ********** от с. ***** против наказателно
постановление № 38-0003120/21.10.2021г. на Директор РД “ АА ” Русе, с което за
нарушение на чл.24, ал.1, от ЗАвП му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на
2000,00лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, за него упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, навежда доводи за нарушение на
материалния и процесуалния закон при издаване на обжалваното НП, моли за неговата
отмяна, претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован не изпраща представител, заявява
становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Контролираща страна – уведомени, не изпращат преставител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2021г., в гр. Разград, при провеждане на СПО, на основание подаден сигнал за л.а „
Опел Астра „ с рег. № *****, който извършвал нерегламентиран таксиметров превоз по
маршрут с. Данково – Разград и обратно, полицейски служители около 09,40ч. до Дом за
стари хора, установили и спрели за проверка същият, който бил управляван от
жалбоподателя Ю.М.. В автомобила имало и две пътнички Е.Ч. и В.К. и двете от с. Д.. На
всички били снети обяснения, от които се установило, че транспорта се извършвал по
уговорка между В.К. и жалбоподателя по маршрут уговорен от първата и срещу договорено
1
заплащане в размер на 10,00лв. в двете посоки с. Д. – гр. Разград и обратно, като сумата
щяла да бъде заплатена при завръщането в с. Д.. СПО била съвместна с РД „ АА „ – Русе,
като след снемане на обясненията, служители на РД „ АА „ – Русе – свидетелите И. Ст. И. и
И. Д. И., съставили на жалбоподателя АУАН бл. № 293298, в който нарушението от
фактическа страна било описано „…водачът М. извършва обществен превоз на пътници
срещу заплащане…без моторното превозно средство да е включено в списък на МПС към
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници…“,
квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 24, ал.1 от ЗАвП. След запознаване
със съдържанието жалбоподателят отказал да подпише съставения АУАН, като отказът е
установен с подпис на друг свидетел, екземпляр от АУАН връчен на жалбоподателя.
Писмени възражения не постъпили пред адм. наказващия орган в тридневния срок по
ЗАНН.
Въз основа на съставеният АУАН на 21.10.2021г. е издадено и обжалваното НП, като
нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по
чл.24, ал.1 от ЗавП. Адм. наказващия орган наложил адм. наказание на основание чл.93,
ал.1,т.1 от ЗАвП, „ глоба „ в размер на 2000,00лв. НП. НП връчено редовно на
жалбоподателя на 08.121.2021г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган
на 16.11.2021г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от свидетелските показания от една страна се установява, че жалбоподателят на
процесната дата действително е осъществявал превоз на хора по заявен от пътниците
маршрут, при договорена цена за превоза. В този смисъл са писмените обяснения на
единият от пътниците, които са подкрепени от приложените по делото писмени
доказателства – Заповед № 330з-1769/27.07.21г. на Директор на ОДМВР – Разград, План за
провеждане на полицейска операция на територията на ОДМВР – Разград, УРИ № 330р-
19305/27.07.2021г. От същите следва да се направи категоричен извод, че жалбоподателят с
процесното МПС, е извършвал обществен превоз на пътници, по посочен от тях маршрут
при договорена цена за превоза. Разпитани в хода на съдебното следствие по делото
свидетелите И. Ст. И. и И. Д. И. по същество потвърждават описаното в АУАН и НП,
поради което съдът намира така описаната фактическа обстановка за безспорно установена.
От правна страна - изрично са посочени, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП конкретното МПС, за къде е бил превозът, конкретна договорена сума за превоза,
както и обстоятелството, че моторното превозно не е включено в списък на МПС към
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Така
описано нарушението, според настоящия съдебен състав, съдържа всички приети за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и въз
основа на тези факти, които са намерили отражение, както в АУАН, така и в НП
2
нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност и в какво се изразява същото и по никакъв начин не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя, както да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти,
така и да организира защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически
положения. Посочени са конкретните доказателства, въз основа на които актосъставителят и
впоследствие наказващия орган са формирали своите изводи. Не е допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, както се твърди, тъй като не е било необходимо да се разследват спорни
доказателства и да се събират допълнително такива.
По изложените мотиви, съдът намира за неосноватени релевираните с жалбата и
поддържани в хода по същество доводи, касаещи допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Легалното определение на понятията "обществен превоз", "обществен превоз на пътници" и
"таксиметров превоз" се съдържа в § 1, т. 1, т. 3 и т. 26 от ДР на ЗАвП. При анализа на тези
разпоредби следва да се приеме, че таксиметров превоз на пътници е дейност, с която се
извършва превоз на физически лица срещу договорено заплащане по предварително
уточнен маршрут. Събраните в хода на производството доказателства установяват, че
жалбоподателят е извършвал превоз на пътници по заявен от тях маршрут и срещу
предварително уговорено възнаграждение, което е равно на автобусния билет. Следва да се
отбележи, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането на
част от разхода за гориво, пътни такси и пр., което е характерно при т. нар. споделено
пътуване. В случая водачът и пътниците са договорили твърда цена, без значение какъв е
реалният разход на горивото и други плащания, съпътстващи процесния превоз. С оглед на
това съдът приема, че жалбоподателят е извършил неправомерен обществен превоз на
пътници с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници и за което няма издадено разрешение. Следователно
правилно и обосновано е ангажирана неговата административната отговорност на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден от
законодателя и съгласно забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна
възможност то да бъде намалено или изменено.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП предвижда административно наказание "Глоба" в
размер на 2000 лева, което се налага на водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно,
но изключително смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, което да
3
обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. По правило автомобилният превоз на пътници е
дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да
установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална
компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност на
моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална
дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на национално и на европейско
ниво. В тази връзка, за извършването на обществен превоз на пътници, законодателят в чл.
24, ал. 1 от ЗАП императивно е посочил, че таксиметров превоз на пътници може да се
извършва само с автомобили, които са включени към удостоверението за регистрация за
таксиметров превоз на пътници и за които има издадено разрешение от съответната община.
От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за
това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност
форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водача. От изложеното, съдът
намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя,
поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от
ЗАНН от формална страна.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Такива не са претендирани от наказващия орган, поради и което не следва да
бъдат присъждани в полза на същия.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0003120/21.10.2021г. на Директор РД
“ АА ” Русе, с което на Ю.. А.. М. ЕГН ********** от с. ***** за нарушения на чл.24, ал.1,
от ЗАвП му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 2000,00лв. на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.

4
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5