Решение по дело №57/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 25
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20214500500057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Русе , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500057 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Г. И. С., от гр.Русе, е обжалвала решение №260342 от 02.11.2020г.
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№1544/20г. в частта, в която е
отхвърлен предявеният от нея иск по чл.200 КТ, за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, в
размера над 5000лв. за разликата до 15000лв.Излага доводи за неправилност
на решението в обжалваната част и моли въззивният съд да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло иска, при законните
последици.
Общинско предприятие „Комунални дейности“-Русе, Булстат
0005306320248, представлявано от директора М.Ч., е обжалвало същото
решение в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 2500лв. за
разликата до 5000лв. Излагат се оплаквания за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Иска
се въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли иска над посочения размер, поради съпричиняване на вредоносния
1
резултат от страна на пострадалата. Претендира разноски по делото.
Г. И. С., от гр.Русе е обжалвала и решение №260577/14.12.2020г. по
делото, с което е отхвърлена като неоснователна молбата й за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение №260342 от 02.11.2020г. при
описанието на получените от нея увреждане и усложнение вследствие на
злополуката.Моли въззивния съд да отмени решението и да уважи молбата по
чл.247 ГПК, по изложени във въззивната жалба съображения.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на Г. И. С. срещу ОП „Комунални дейности“-Русе, с която са
предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от трудова злополука. С влязло в сила
определение от 16.09.2020г. производството по исковете за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е прекратено.
По делото не е било спорно и от представените писмени
доказателства се установява, че ищцата е в трудово правоотношение с
ответника, на длъжност „работник паркинг”, по трудов договор №208 от
21.10.2013г.На 31.03.2017 г., през работно време, по време на изпълнение на
трудовите си задължения, като се запътила към водач на автомобил за да го
таксува, се спънала и паднала. Вследствие на падането получава счупване на
горния край на раменната кост.В протокол за трудова злополука №2 от
03.04.2017г. са посочени обстоятелствата, при които е станала злополуката, в
какво се изразява увреждането, както и че няма отклонение от нормалните
действия и условия на служителя и няма допуснати нарушения на
нормативните актове. За злополуката е подадена декларация до РУСО – Русе.
С разпореждане № 28 от 05.04.2017 г. злополуката е призната за трудова по
смисъла на чл.55,ал.1 от КСО.
По делото като свидетел е разпитан К.Д., началник отдел
„Паркинги“ при работодателя, пряк началник на С..Свидетелят си спомня, че
в края на м.март 2017г. ищцата му се обадила по телефона и го помолила да
извика линейка, защото паднала. Разказала му, че се засилила да таксува
2
клиент, спънала се, залитнала и тъй като била с ръцете в джобовете, не могла
да се подпре и паднала.Д. се обадил на колега, който отишъл на мястото на
инцидента и помогнал на С. да се качи в линейката.Свидетелят установява
още, че когато впоследствие ищцата носила болничните си, не е видял тя да
има превръзка на ръката.Поне 6 месеца отсъствала от работа.
От представените медицински документи – епикриза и болнични листи,
се установява, че на 31.03.2017г. Г.С. е приета по спешност в Отделение
„Ортопедия и травматология“ към „УМБАЛ-Русе“АД със спонтанна и
палпаторна болка и невъзможност за движения в областта на лява раменна
става. Пролежала е един ден за репозиция, като й е поставена
имобилизационна превръзка. През периода С. е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност.От данните в амбулаторния лист на ищцата е
видно, че на 02.05.2017г. е продължена имобилизацията на раменната става –
до 31.05.2017г. На 1.06.2017г. започва раздвижване. Към 1.08.2017г. за първи
път е отбелязано, че има подобрение в състоянието, но все още е със сериозни
функционални нарушения.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска експертиза, от
която се установява, че вследствие трудовата злополука на 31.03.2017 г.
ищцата е получила счупване на шийката на лява раменна кост.
Възстановителният период е продължил 210 дни. Според вещите лица, при
подобни счупвания обичайно основният възстановителен период продължава
около 3-4 месеца При преглед, извършен на 23.09.2020г. е констатирано, че
движението на ръката на С. настрани е 80градуса, вместо 100, както и че
вдигането на ръката напред е ограничено.Становището на експертите е, че
ограничението в движенията ще остане така постоянно. При определени
условия /физически натоварвания и промяна в атмосферните условия/ и
понастоящем е налице болкова симптоматика. Не са наблюдавани
усложнения на лечението, нито неспазване на предписания болничен режим
от страна на ищцата.В заключението е посочено, че не е налице връзка между
непълното възстановяване на лява раменна става на ищцата и установените
съпътстващи заболявания /локална остеопороза и хипертонична болест/ и
травматичните увреждания извън процесното счупване.
Предвид изложената фактическа обстановка правилно
3
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.200,
ал.1 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя –
ищцата е претърпяла трудова злополука, вследствие на която са й причинени
имуществени и неимуществени вреди.Възражението на ответника, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, е неоснователно. На първо
място, показанията на св.Д., че ищцата му казала по телефона, че не успяла да
се подпре при падането, защото била с ръцете в джобовете, са
изолирани.Същите са и нелогични, като се има предвид, че за таксуване на
паркираните автомобили и издаване на съответен документ – касов бон,
ищцата трябва носи в ръце касовия апарат.По принцип груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би
положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност при
подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание
и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.В случая не са установени подобни действия и това изрично е
отбелязано в протокола за трудова злополука.
Предвид констатациите в медицинските документи и в съдебно-
медицинската експертиза за състоянието на С. след инцидента и през периода
на възстановяване, като съобразява и обясненията на вещите лица в съдебно
заседание, през периода на възстановяване, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от трудовата злополука е 7000 лв. и в този размер искът
следва да бъде уважен. При определяне размера на обезщетението съдът
взема предвид и обстоятелството, че изискването за справедливо определяне
на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценка на
конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през
който те са търпени, а в случая и към момента движенията на ръката на
пострадалата са ограничени.Решението следва да се отмени в частта, в която
искът е отхвърлен в размера над 5000лв. за разликата до 7000лв., а в
останалата част да се потвърди, като правилно.Първоинстанционното
решение е правилно в частта, в която в полза на ищцата не са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са налице доказателства
за договаряне на възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ответникът дължи
4
на ищцата 250лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената/отхвърлена част от иска. Съответно ищцата следва да заплати на
ответника 672лв. разноски или по компенсация – 422лв.Ответникът следва да
заплати и държавна такса в размер на 80лв. по сметка на Русенския окръжен
съд.
По жалбата против решение № 260577 от 14.12.2020г., с което е оставена
без уважение молбата на ищцата Г.С. поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №260342 от 02.11.2020г. при описанието на получените от
нея увреждане и усложнение вследствие на злополуката . Решението е
правилно, по следните съображения :
Съгласно чл.247 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на
страната може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. ОФГ е налице при всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено
нещо, само диспозитивът е източник на СПН и очертава разрешението на
спора. В диспозитива се изразява волята на съда, поради което същият
представлява решението на съда. Мотивите не са част от решението, макар и
да са материализирани заедно с него в един и същ документ – писмения акт
на решението – арг. чл.235 ал.4 от ГПК. Отделянето на мотивите от
решението е предприето от закона, тъй като правилата, уреждащи поправката
на явна фактическа грешка, тълкуването, обжалването и пр. важат само за
решението, а не и за мотивите към него (вж. с.336, ГПП - VI изд., проф. д-р
Живко Сталев).Или от аспекта на гореизложеното поправка на ОФГ се
извършва само, когато такава е допусната в диспозитива на съдебния акт,
където в случая съдът се е произнесъл по основателността на жалбите срещу
първоинстанционното решение.Диагнозата на ищцата и описаните
увреждания са към в мотивите на съдебния акт и нямат място в диспозитива
му.В конкретния случай не е налице такова несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението – неговия диспозитив. Предвид горното не е налице ОФГ в
решението, която да се отстрани чрез поправка.
Предвид изложеното съдът
5
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №260342 от 02.11.2020г. на Русенския районен
съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. С., ЕГН**********, от
гр.Русе против Общинско предприятие „Комунални услуги“, Булстат
0005306320248, със седалище гр.Русе, иск за обезщетение за неимуществени
вреди в размера над 5000лв. за разликата до 7000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални услуги“, Булстат
0005306320248, гр.Русе, да заплати на Г. И. С., ЕГН********** още 2000лв.
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, като общия
размер на обезщетението е 7000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260577 от 14.12.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№1544/20г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН**********,от гр.Русе да заплати на
Общинско предприятие „Комунални услуги“, Булстат 0005306320248, гр.Русе
сумата от 422лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Комунални услуги“, Булстат
0005306320248, гр.Русе да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса в размер на 80лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.


Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7